Плакат,разпространен по Берковско приканва хората да опазват костенурките,като престанат да ги ядат.Казват,след година може да е късно,но според мен вече е достатъчно късно.Написаното на плаката би трябвало да се отнася за страната,да се опазят със закон костенурките в районите,където те още не са унищожени.А те са унищожени там,където постоянно или временно пребивават цигани.Те ползват костенурките за храна и по този начин ги унищожават.Берковица,подобно на Сливен стана цигански град и в околностите й,както и в тези на Сливен вече няма и една костенурка.За съжаление така е с всички места,където се появават през лятото цигани.Първото нещо,което те изчезват са костенурките.Не веднаж съм слушал оплаквания на турци по Източни Родопи,че след като до селото им отседнел катун,костенурките наоколо изчезвали.Човек от Берковица каза,че видял циганин да носи костенурки преди години към дома си и го помолил да ги пусне,но циганинът казал,че това е парче мЕсо и че бутовете им са много вкусни.Аз пък съм намирал строшени къщички на костенурки,без никакво съмнение,ударени в скала,преди да бъдат сварени и изядени.
    Къде днес има най-голямо разпространение на костенурки?Много от тях съм виждал между Кулата и с.Катунци.Те пресичат тържествено асфалтовия път и аз при среща с такива ги премествам от пътя в посоката,която следват,за да не се върнат обратно.Най-много от всички места в България костенурки има в Източна Стара пранина след Айтос.Там в планината преобладават турци,които не само,че не ядат костенурки,но и ги опазват.
    При начина на живот на циганите,да пътуват с катуни или коли,срещата на костенурката с тях е фатална,последната в живота й,защо след това тя ще бъде изядена.А възпроизводството на костенурките е много трудно.Те снасят яйца всяка година,но тези яйца са храна за други животниски видове, - змии,птици,бозайници и много малка част от тях остават неоткрити от тях и се излюпват.Меките малки костенурчета пък биват изяждани от смокове и птици.Възрастните костенурки също имат врагове - едрите соколи и орлите,които ги издигат във въздуха и пускат върху камъни,за да се разбият къщичките им.Костенурката спи зимен сън.За да презимува,тя трябва да е събрала малко тлъстина,която по време на съня да подържа телесната й температура.При лоша година,тя ще заспи и няма да се събуди.
     Оцеляването на костенурката се дължи на продължителността на нейния живот,който е равен на този на орлите.За дългите си години живот все някога така ще се получи,че поколението й да оцелее.Това мило животно е символ на дълголетие.Именно дълголетието предоставя възможност на това мило животнинче да го има още на земята.Но последният му враг - циганите,вещаят неговия край.Те не посягат на яйцата или поколението й,а на самите костенурки,като ги изяждат.
     Питам се,ако се гласува закон,който да превърне костенурките в защиен вид,дали тези,които ги фащат,строшават чрез удар в камък,варят и изяждат,ще изпълняват този закон.
     Милото животниче,символ на бъдещето,ще бъде унищожено от природата на страната ни.То едвам се опазва в естествената си среда от безбройните си врагове,но да се бори с новите си врагове,дошли тук от Пакистан и Индия,такова качество то не притежава.
     В полупустините на Гърция е пълно с костенурки.Може би един ден,когато няма да има кой да го яде,ще възстановим този вид чрез внос от там...



           Плакат,който приканва хората из Берковско да опазват костенурките.



                                    Костнурка,която си похапва черешки.



   Костенурка,преживяла инцидент,напр.паднала от скала.
    Има счупена част на къщичката си.



                   Млада костенурка.Къщичката й лъщи от естрогена й.



            Тази разкошна костенурка по възраст съответства на жена на 16 години.



                                Костенурка си търси плодчета за храна.



                           Рядък вид костенурка,с тъмна къщичка.



                    Полупустинните райони не пречат на живота на костенурката.



                                                  Закачка с милото животно

Унищожителите на костенурките не прощават и на таралежите. Най-лесно ги намират в късна есен, когато са се свили за сън под купчини суха трева.