Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 19:40 - ДИАГНОЗА „ДЖИГИТ”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                      ДИАГНОЗА  „ДЖИГИТ”

 

      Въведение:

 

      В блога си помествам статии,които считам за значими за времето си и които според мен отразяват конкретни проблеми в дълбочина и предизвикват размисли.Такива статии се появяват много рядко,защото не само жълтите вестници са предназначени да гъделичкат новите примати по най-чувствителното им място.Вестници,радиа,телевизии - те всичките участват в усилията на управляващата по тяхно време мафия да култивират трайно в хората простащина,както и да печелят от реклами и политпроституция.Достатъчно е да чуеш една кореспондентка как говори,за да ти стане ясно какво може да каже.Достатъчно е да погледнеш заглавието на някоя статия,за да ти стане ясно,че е поръчкова.

     И ето една бяла лястовичка,г/жа Стела Стоянова.Тя описва дълбочината на проблема по отражението от него,което достига и нас.Същността на проблема е много дълбока.Съзнателното оформяне на подрастващите като съвременни примати,за да са манипулируеми,е допринесло младите хора да не притежават най-необходимите качества и то не за да бъдат щастливи,но и да умеят да се стремят да живеят нормално.Те не знаят какво е това почетеност,любов,вяра,творчески труд,красота във всичките й възможни изяви.Курвове и пазарни проститути,чалгаджийки и распоретины,това е примерът днес,който им се дава за успели при пазарните условия.И стана така,че независимо дали младите хора днес са богати или бедни или пък къде живеят,те са все нещастни,защото са духовно осакатени.Спомням си стихотворението на Вазов,”Елате ни вижте”.В него той приравнява хората като битие с падане до нивото на скота.Днес    90 години след смъртта на Патриарха по духовност ние сме дори под скота!Вазов в стихотворението има предвид бедните хора по Искърския пролом.За непритежаващите днес ценностна система понятието хора не върви.Днешните индивиди може би трябва да се нарекат боклуци,мутри,джигити или нещо друго.Нищо не става от тях. Без ценностна система те и да искат,не могат да се изяват според Божия закон и да се почувстват пълноценни.И са обречени да са нещастни.От това следва агресията им,пиянството им,друсането.Джигитите от статията на госпожата,това е клон от дървото на мутрите,които се появиха след 1989 г,макар тази дума да не се споменава от нея.Те спечелиха войната срещу хората.Сега живеят на гърба им като паразит,впит в гостоприемник.

    Поздравявам г/жа Стела за статията й.Кратко,точно и задълбочено са посочени корените на злото.Но то няма как да се оправи.Има ли начин грижливо култивираните с години от образованието и медиите ни изроди да ги убедиш да живеят като нормални хора?Според мен няма!И да се сменят героите на върха,изродите ще останат.Нали се смени системата през 1989 г,защо тогава животът ни не се промени?Защото стана разместване на изроди от едни позиции на други,в резултат на което се появиха оригарсите.Май това бе промяната.

    Точно тази линия,да се култивират подлежащи на манипулиране личности с полирани мозъци и чалга сапинеси – това са съвременните примати,води до скарстна промяна на етноса у нас,защото най-добре на тези условия отговарят циганите.Те са галените деца на държавата,за тях няма закони.Те са разумният електроат,защото спазват изискванията на пазара и мобилните им ромгласове решават в значителна степен местните избори в страната.Който е избран после се отплаща на избирателите си.

    Историята с тоя тоя джигит ще приключи много бързо и аз имам версия как.Той работи в съдебната система,баща му – също.

        Ще го оправят!

       Вероятно движещите се по тротоара млади хора не са внимавали или не са се движели според правилата.Вероятно джигитът има Гражданска отговорност и КАСКО.Съдът ще оцени защитната реч на някой двестакилограмов адвокат,който ще ги убеди,че довереникът му е супер.И ще приеме тази теза.Убиецът ще получи само админстративно наказание след източването на сметките на баща му от съдебния състав на последната инстанция срещу решение в името на народа.Адвокатът ще уреди подробностите.И ще стане както със Стависки.Проверяват го катаджии минути преди катастрофата,виждат,че е пиян,но той ги „мотивира” да го пуснат да продължи.Сега бащата ще приготви адекватните за казуса „мотиви” за колегите си и съдиите

        ще го оправят.

       След статията ще поместя последните думи на Николай Хайтов,преди да почине и едно стихотворение,от което цитирам думи във въведението си към тази добра статия,която е бисер в просташките ни медии.

       Брависимо на дамата!                                   

 

 

                                          ДИАГНОЗА  „ДЖИГИТ”

                            /Статия във в/к Стандарт от Стела Стоянова/

 

      Хикс е на двайсет-двайсет и няколко.Живее в замиращо градче от соцтип,до пет часа дреме за минимална заплата,ако взема и такава,и чака кастинга на накое риалити шоу да стигне до там,за да го измъкне от живота му.В който всичко е скучно и сиво,перспективите са по-мизерни от присъствието на салам „Стара планина” в ол инклузив,а бъдещето е забранена дума.Една прекрасна вечер удря наколко ракии повече,надува Ивана – „Води ме в някоя квартална кръчма”,пали таратайката и излиза на пътя.Леле,цар е на купона – точно до следващия завой,където попада на дупка или на семейство,което кротко пресича,за да мине на отсрещния тротоар.И купонът свършва – за него и за околните,имали неблагоразумието да прекосят буквално и метафорична краткотрайния му път към лузър...

      Игрек е също на двайсет-двайсет и няколко.Не му се налага да бачка,но ежедневието му е толкова сиво и тъпо,колкото на Хикс.Но само до Околовръстното – където с цял куп адреналинови наркомани като него вдигат залозите в среднощни гонки с коли от различен калибър.Именно тогава животът им най-сетне се е състоял.Царе на купона – точно до следващата спирка,където налитат на група пешеходци,чакащи автобуса.И купонът свършва – нерядко само за невинните жертви на руската рулетка край пътя.

    Както стана и миналата нощ на бул.”България”.Както е ставало десетки пъти – все едно дали в столицата или в „крайпътни градчета”,където някой е решил да разпусне под въздействието на алкохол или дрога.Просто защото е решил да избяга от живота си.Защото да хване волана и да вдигне адреналина на мах е единственият му начин да си въобрази,че държи живота си в свои ръце.

       Когато всичко друго излиза от контрол,на кого му пука за катаджии,радари и някакви скапани пешеходци,имащи неблагоразумието да се мотаят в неговото царство.Той е джигит и това не е само отношение към закона за движение по пътищата.А диагноза.Която трудно се подава на превенция и лечение с радари и забрани.Джигитът знае,че ограниченията на пътя са за смотаняците и еснафите,че катаджията винаги е склонен да замени глабота с персонално дарение,изричайки кодовите думички „Ко прайм ся?” и че правилата важат само за онези,които ги хващат.А държавата всеки ден му доказва,че е прав.От години се знае,че по големите булеварди нощем се организират незаконно гонки,но има ли изобщо наказани за това?Всеки път,когато стане подобна катастрофа,се лансират куп идеи за „здрава ръка” по пътищата.То не беше пияните шофьори да карат пробация,поработвайки като санитари в „Пирогов”.Да сте чули до сега някой,заловен с повечко промили в кръвта,да е сменил  поне една подлога?Неотдавна се появи проект,който дори смъква възрастта за получаване на шофьорска книжка,при положение,че най-много катастрофи правят именно младите шофьори.Всички приказки за превенция,за изваждане на повече радари и за строг контрол по пътищата затихват седмица след поредната катастрофа.За да ги извадим от арсенала едва когато настъпи поредната „черна серия”.Свикнахме с имитираната загриженост на отговорните институции,която избуява циклично след всяко ПТП и свършва,удавена в бумаги.

    Свикнахме и с живота в свят с извратени правила,в които джигитът винаги е прав.Все едно дали на пътя,на клиничната пътека или на някоя от десетките житейски пътечки,на които се сблъскваме с него.Той е спечелил не само войната на пътищата,а и всяка друга война.

     В държава,в която песен с думите „Бясно карай на червено” е едва ли не химн на едно поколение,джигитството носи ореола на героизъм.Тъжен героизъм,по лузърски.Героизъм поради липса на друг.Героизъм с десетки жертви,докато поредният екшънгерой се носи към пропастта под възхитените погледи на простосмъртните.Може би е крайно време не само да сменим радарите и табелите? А и героите.

 

                                                                      6 агуст 2011 г, в/к Стандарт

                          /Б.м,мисля че песента „Бясно карай на червено” е на фолкаджийката Ивана/

 

 

 

    Завършвам с мисли на един писател и на една поетеса,навеяни им от демократическия реализъм:

 

        Тоя живот,дето го живеем,хич не ми се живее!Отивам си със кеф!

           / Последните думи на Н.Хайтов/

 

 

                     В средна възраст.Жена.

                         

            В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

            Консерватори,лейбъри и пишман демократи.

            А яката ме стяга.Души ме.Души ме до бясно.

            В средна възраст.Жена.Посред стадо примати...

 

            Зад завеса живях.Закалена до синьо стомана.

            Чоплех тухли,забити в Стената.

            И градих,и руших от идеи „велики” пияна.

            Марширувах,навита с ключе.Знамената

            По пилоните сменяха смисъл и гербове.

            По трибуните блясваха нови лица,

            Замазнели от алчност,от похот,от мерзости.

            Марширувах и виках безумно – Ура!

            Механизмът в душата ми скръцна със зъб и запече.

            Аз отвори от болка очи и видях –

            покрай себе си глутница псевдо-човеци,

            оскотели от дрога,пиянство и страх.

            Бягах дълго.Без сили и мисли останах.

            Спрях накрая на тъжния свят.

            И си рекох – „е,стигнах до края на драмата,

            Няма никога вече да срещна примат!”

 

            Но – не би!На пръв поглед спокойно и тихо,

            Щом разровиш – безкрайно жестоко смърди!

            Консерватори,лейбъри и ездачи на китове...

           Ляво,дясно...Души ме яката.Души!

 

           Безработица – двайсет и седем процента!

           Сто процента измама на всяко ниво!

           А души се продават за няколко цента...

           Да...Души,непознали човешка любов...

 

           В този шибан свят аз се люшкам от ляво на дясно.

           Консерватори,лейбъри и пишман демократи.

           А яката ме стяга.Души ме!Души ме до бясно!

           В средна възраст,Жена.Послед стадо примати...

        

                             Румяна Симова,

          Стихотворението извадих от блога й  /span>osi4kata.blog.bg




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7808039
Постинги: 3304
Коментари: 8754
Гласове: 15755
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031