Тази кола е история.Произведена е през 1971 г,от 1983 г. бе моя.За да тръгне сигурно по пътищата работих по нея две години.След това периодично я подобрявах,като замених нейни части с такива от още 4 коли.Поставих й нов мотор от Шкода 120,усилих й пружините и амортисорите.Стъпи ли на здраво,може да се изкачи по всички стръмнини,ако не се обърне назад.Подсилен от мен багажник позволяваше тя да вози отгоре 100 кг.Тази кола прекара почти всичко за строителните ми изяви,а те са три къщи.Няма планина,където тя да не се е изкачвала,била е дори до заслон Маринка.На Родопите посред нощта заваля сняг,когато бях високо над Малкия Беглик,почти до връх Сюткая.Едвам се спуснах,защото нагоре се качих по ливадите.Преди 1989 г.тази кола бе в Берлин,където ни откара до операта за представлението на Дон Джовани.
     В пълна изправност и ремонтиран мотор подарих колата,защото под натиск на съпругата ми си купихме Ситроен от 1993 г,но много добър.Добър за возене,но не за катерене по планините и возене на товари върху него,защото няма багажник.Радвам се,че подарих колата на хора,които се нуждаят от нея,нямат възможност да си купят кола,а също,че колата ще продължи да носи радост и на новите си стопани.
    Ето едно от местата,където колата е била,респективно и аз.Една база високо в планината с всичко в нея - храна,вода,сухи дрехи.Това ми е достатъчно.И ми беше вярна - никъде не ме остави на път или в планината за толкова години.

 

                    Кадемлийското пръскало



                     Кадемлийското пръскало



                                              Кадемлийското пръскало

Браво! Първата ми кола беше Шкода 120Л. 82, 84 и 86 година сме ходили три пъти до Прага. Вървеше яко със 140. Продадох я 93 и от тогава смених 9 коли. Обичам висиките скорости. Много рядко карам под 150 км/час на извън градско, но където имам възможност карам с 180-200. Навъртял съм близо 600 000 км и имам само леки катастрофи в началото със шкодата. Мислих да напиша един постинг за бързото и съваршено безопосно каране. В основата на всичко стои дългогодишния опит, съсредоточаването и мисленето по време на шофиране. За правилното повединие на пътя е нужна интелигентност. От прост човек добър шофьор не става.

аз още не съм се разделила с моята “белла“ ,верен приятел по неравните селски пътища,и големи магистрали–)) какво ли не ми е преносила.е, аз само една къща съм построила с нея,и все още я достроявам с нейна помощ.въпреки,че си има по-малко братче wv още не ми се разделя с нея. Но ти как ще обикаляш планините с новата кола? ако смяташ да прекъсваш,да знаеш,че твоите пътеписи ще липсват тук в блога.

На същото място преди три години едни симпатяги, на моята възраст, бяха тръгнали с една малка количка, та чак до хижа Тъжа.