УСТРЕНСКИЯТ РИД – КРАСИВ И НЕПОЗНАТ НА ТУРИСТИТЕ
За повечето от „родопските” туристи Родопа свършва при Смолян.За „пиринските туристи” пък Пирин свършва при Джано.Подобно разглеждане на планината в детайли от нея е дълбоко погрешно.Все едно да казваш,на онази жена туй нещо й е красиво,а на тая жена пък красивото й е онуй нещо.
Родопа се състои от два дяла,аз съм казвал това и го повтарям.Тя има западна част,която е красива география и източна част – наследство на богато историческо минало.Така както разделям планината става ясно,че по-младите туристи ще предпочетат западната й част,защото повече ще им напомня за Рила и Пирин,а туристите-краеведи в никакъв случай няма да отминат източната,където има останки от култури от преди повечи от 8000 години.
Има две много големи разлики в природата на Западни и Източни Родопи и ще ги кажа само с няколко изречения.Западните Родопи са гористи.Те са като нива за засажване с гора,отсичане на гората и посаждане на нова гора.Имат си обаче и резервати,страхотно красиви.Източните пък са скалисти,като почвата в района им е много тънка.Това е причина за големия дебит на реките при дъжд или снеготопене,като всичката вода от тях отива в река Арда.В тях трябва да се забрани сеченето,иначе природата там се обрича на екокатастрофа.По тях има много скали,които не са се образували в последните векове,а много отдавна.Така,както гората е характерна за Западни Родопи,скалите са характерни за Източните.Едни харесват природа,сред която преобладават гори,други обичат скали.Това също е критерий за посещение на туристите на определени места от Родопа.
В настоящото ми писание аз представям на туристите Устренския рид.Той е близо до Западни Родопи.Представлява внушителен рид,перпендикулярен към друг един рид,преведен буквално от турски език,Жълти дял.Пресечната точка на тези два рида е крепостта Тикла.Тук освен исторически тракийски културни паметници има и останки от много крепости,повечето градени по времето на Източната римска империя,Византия.Преселението на народите мвежду ІV и VІІ век води до непрестанни набези върху империята и за да се запази тя се извършва грандиозно строителство на крепости.Те обаче не попречили на варварите от север да навлезат в империята и да се заселят на териториите,които тя е владеела.Крепостите са били превзети и разрушени.След 14 век турските завоеватели възстановяват някои от тези крепости,но в последствие ги изоставят и те отново се рушат или камъните им са били разграбени от хората за нуждите на къщи,пътища и др.
Устренският рид е висок и много харатерен.За туристите,упознали Родопа и вече с избистрен поглед върху ридовете и върховете,скалите,слизащи към с.Устрен са много важен ориентир.Ако пък туристът е на обратната страна на рида,ориентир за него се явава крепостта Устра.Тя е толкова характерна,че не може да бъде сбъркана.При промил съмнение помага близостта й до един друг характерен връх в района,Алада.
Устренският рид е залесяван с бял бор на мястото на изсечените широколистни видове гори и почти целият днес е зелен в алпийската си част с изключение на много стръмните си участъци.Такива има към с.Лебед и от обратната страна към с.Устрен,към което се спускат почти вертикално едни от най-страховитите сипейно-скални скатове,по-скоро стени.Те са два и са девствени от към изкачване на алпинисти по тях.Причина за отказ от изкачване по тях са ронливите скали и възможните каменопади.
Ридът Устренски има доста голяма площ.Той е ограничен от реките Джебелска и Неделинска,като между тях,извираща от Устренски рид има още една голяма река,Ярдере.Освен тези реки от рида извират още десетина,много от тях завирени в малки язовири,а една от тях - в доста голям,този при с.Мъгляне.Реките са с променлив дебит в широки граници,като някои от тях пресъхват през лятто.Планината тук е населена само с турци,никакъв помак или българин тук не може да се срещне.Останала е малка част от феодалната романтика,която бе характерна за този район преди идването на възродителите,които обезлюдиха тази част на България от скромните й и трудолюбиви хора,превърнали тук полупустините в оазиси.Сега тук се развъртяха мутри и рекетьори,децата на демокрацията.Това са местни турци-мафиоти,които яхнаха събратите си с цел жестока експлоатация на труда им на базата на тяхната неграмотност,както и да ги ползват за електорат на Догана,Анала,Местана,Анал Етем и другите агенти на Гоце.Хората тук поминуват на база на тежкия си труд и помощите от децата си,които бяха прогонени в Турция в края на 1989 г.и където някои от тях се замогнаха.На турците тук обаче се задава нов проблем,който ще ги довърши.Те вече нямат ресурс за борба срещу него,защото останаха малко и са предимно стари хора и са беззащитни да се борят с циганските набези,които се организират от престъпници,както хората казват от Кърджали и съсипват труда им.
Планината /ридът/ Устра има форма на т.н.чавка,маркировка,ползвана при компютрите.Острата част на тази чавка е при с.Лебед,където пътят прехвърля билото на планината.От този превал започват два рида.Десният минава над с.Устрен и има два скални улея,по които се свличат камъни.Левия е по-дълът и висок,почти навсякъде по него има скални игли.На него е крепоста Голяма Устра.В гънката между тези два рида извира реката Ярдере.Планината изглежда много страшна,но е опасна само в малка част от нея.Тя е била гъсно населена,като сега са останали много пътища за животни или каруци,които днес могат да се ползват.Запознатите с планината при наличието на толкоз ориентири няма как де се отклонят от целта,към която са се устремиили.Левият рид е със скален гребен и завършва с много изявен връх,Устрен.Тук е простроена крепостта,за мен една от най-интересните крепости в Родопа.В строителството са вплетени скалните игли на върха,като между тях са правени зидове.Върху определени монолитни скали е дозиждано за да се издигнат те още.А какъв скален гребен силза надолу към малката крепост Устра!Крепостта има подземия,има стаи,различими до днес,като се вижда и цветът на мазилката,ръждиво-розов.Целият район се вижда от тази крепост.Под крепостта има скални венци над една долина,зад които видимостта е скрита,но поради това има направена втора малка крепост срещу тези скали и от нея се вижда долината.Там има и скално светилище на траките.
Освен тези интересни обекти изключително интересни са и селата в района.Две от тях за мен са най-красивите по Източните Родопи въобще.Едното е с.Лебед,което има две естествени езера,доста големи,.Едното с остров в него,но има и още 9 микроязовира,някои от които- доста големи.Те са направени в изворната област на р.Джебелска.А какви туристически преходи стават от с.Лебед към селата над Ардино!Планината над Джебел и Ардино е една приказка!
Второто много красиво село е с.Мъгляне.То е с изглед към Устра и има най-големия язовир в района,който е приказно красив.Тук има много тракйски останки от културата им като скална гробница,култови камъни и др.Интересно и красиво село е и с.Воденичарско,което си има 4 скални комплекса,една крепост и едно тракйско светилище.За жалост хората от големите някога села Припек и Устрен баха прогонени през 1989 г. от възродителите.Пристигайки сега в с.Устрен вместо да видя големите каменни къщи,от които се показваха деца,добитък от долния етаж,стари хора,където всяко кътче земя бе превърнато в градина и заградно с тръни,днес от полуразрушените му къщи излизат цигани като червеи от дупките на червива ябълка.И предлагат на туристите да ги водят срещу заплащане,да ги качат в колите си срещу заплащане,но и да ги върнат или да дадат информация за туристически обект наблизо срещу 5 лв.За да избегнат туристите това издевателство върху тях и отмъщението им,ако не се съгласят циганите да им направят тази услуга,препоръчвам: Никакво спиране в с.Устрен!Колата се оставя горе на превала за с.Лебед,от където започва пътека за крепостта.Тя е много по-кратка,защото денивелацията от селото до нея е поне 200 м,но пак не пе близо.Върви се по рида и когато се стигне до разклонението на рид в дясно над с.Устрен,вече има маркировка.За по-смелите обаче препоръчвам измежду боровете да погледнат към скалните спусъци към с.Устрен.По-страшно е отколкото на Мальовица.На добър път!
Тов. Пр.
