КРАЯТ НА ПЕСЕНТА
Символично по две причини на настоящото си писание поставям заглавие от един от Дивите разкази на Н.Хайтов.Едва ли друг турист е писал повече за Искърския пролом,едва ли някой е помествал повече снимки от него или пък го е упознал така,както аз.Сега,като си правя равносметка,аз съм го посещавал предимно през зимния период когато почти няма сняг или пък е скован от лед за да мога да преминавам свободно повече от 30 години.В блога си предложих преходи не само по Пролома,но и по планините,свързани с него като Врачанската,Малата и Голема планина.Поставих го в център на една огромна площ от 2000 кв.км.която обхваща територия, ограничена от следните четири точки: Курило,вр.Ком,Лютиброд и Мургаш.Тази площ е по-голяма от площта на Рила.
Да кажа,че беше лесно,не беше.Но сега,като се замисля,заслужаваше си да се преборя с трудностите и опастностите.А те са много в този див балкан,където трябва да се справиш или просто няма да се върнеш.Посочвам първата причина,да озаглавя постинга си така:
Многократно съм срещал вълци в планината.При един от тези случай на абсолютно диво място на десетина метра от мен се появиха три.Както се появиха,така и се снижиха и подскочиха в долчинката,която бе извън погледа ми,но докато се спусна по една долина около километър аз си знам какво преживях.При друг случай когато бях излязъл привечер да се разхождам буквално покряй мен - все едно ме няма,мина най-едрия вълк,който съм виждал,почти черен със сива вълчица след него,която подтичаше и го следваше като щене едро куче-приятел.При друг случай попаднах на изядено диво прасе от вълци,чиято кръв се бе пропила в леда и замръзнала.Миришеше на нещо много специфично.Главата на прасето бе цяла и няколко лисици се мъчеха да откъснат по нещо от нея,защото още не бе замръзнала.Беше страшен студ,а нямаше сняг,всичко бе сковано в лед.За чакалите – тях не споменавам защото не са страшни.
При следващите ми пътувания по планината не е възможно да не си припомня за тези срещи,страшо си беше,но не се отказвах.Желанието ми да ходя из тази планина бе така силно,че преодолявах страха у мен и приемах риска.Спомням си главния герой в разказа на Н.Хайтов.Той беше хайдутин,който напусна селото,в което останаха много негови врагове и след дълго години премина отново през него.Хората го заподозряха,но не бяха сигурни.Казваха,че някогашният хайдутин пеел неповторимо красиво,а този човек – не.Само че,човекът не се удържа.В един момент той запя.Знаеше,че така ще го разпознаят и убият,но запя.Песента напираше в него и се оказа по силна от инстикта му за живот.Всичко стана ясно.Той си тръгна,издебнаха го и го убиха.Това бе краят на песента...
За мен Искърският пролом бе една песен.Тя започва от Курило,като от Лютиброд до Радовене прави пауза - да се поеме дъх,след това от Радовене до Реселец звучи отново,но доста по-скромно.Поради тази причина,районът на Пролома между тези две села е почти непознат с изключение на този около ж.п.г.Карлуково.Използвам случая,да го препоръчам на туристите.Ще поместя и снимки от него.
Този район аз наричам Малките Белоградчишки скали.Освен тези скали има и много пещери,като най-много от тях са около Карлуково.Една от тях чака своето преустройство,за да бъде посещавана от хората,а друга една е наречена Проходната.Това е един шедьовър,който може да бъде срутен от простащината на хората.Точно върху нея е построено шосето.На времето то е било за каруци,но сега ако мине по него тир пещерата може и да се срути.Тази пещера наистина е шедьовър.Сводът й на едно място е пробит,в нея навлиза светлина през двете „Божии очи”.Това нещо трябва да се запази!Хората с простотията си могат да сринат милионите години труд на водата в карста.
За да се посети този интересен район има два начина - с кола или с влак,но за предпочитане е влакът,защото той пътува покрай реката.Пътят минава над тези села и скалите не се виждат от него.При село Радовене има скални групи,подобни на Белоградчишките скали.Те са въвъдението към скалите при Кунино.Тук има отвесни скали като при Лакатник,но доста по-малки,много пещери,скални групи.Мястото е уникално.Скалите са на левия бляг на Искъра по посока на течението му.Тези скали продължават,но вече преминават и от двете страни на Искъра при Карлуково.Тук е центърът на красотата на последните скали от Пролома.Много пещери,карстови долчиники-прекрасници с карстови изворчета,дървета,растящи по цепнатини на отвесните скали,пропасти,дупки в карста,на които не се вижда дъното,отделни скални групи тип Белоградчишки,какви красоти има тук!
При Карлуково е последният от тунелите по Пролома,нарчан Двойният с номер 23.Срущу рида,под който е пробит тунела една скална група най-много от всичките наподобява скалите край Белоградчик.
Проломът е съвсем в края си.Остават още около 12 км.по ж.п.линията,покрай която вече няма пещери,а само отделни групи скали тип Белоградчишки.Разликата е,че Белоградчишките скали са червеикави с твърди ядра в тях,а тези са сивобели,част от утаените скали по дъното на древно море.
Реселец – краят на пролома,краят на песента.Една пресен продлъжава 5-6 минути,тази – 125 км.Благодаря на Господа,че ми даде възможност да я изслушам цялата.Многкратно!!! А тези,които не знаят за тази песен – да отворят блога ми...
Т. Пр.
