ТРИ ИНТЕРМЕЦИ ОПУС 384
ИНТЕРМЕЦО №1
Пътувам по автобусна линия №1 в посока Кокаляне.Седнал съм на една от предните седалки на автобуса,които са малко по-широки от останалите.Гледам навън,автобусът e на спирка Окръжна болница.Изведнаж накой седна на седалката ми и се облегна с гръб върху мен.На седалката не могат да се съберат двама души.Обърнах се възмутен и виждам,че с гръб към мен е седнал един циганин на около 18 години,пред него още два цигана и си говорят на висок глас какво са видяли в МОЛ-а.Циганинът бе мръсен,изпотен,но пък парфюмиран и татуиран.Имах чувството,че като се опря в мен мръсотията му премина в дрехите ми и се погнусих.Татуировката по ръцете му бе библейски текстове,изписани с калиграфски букви,като от тях добре се четяха само заглавията и Исус Христос.Избутах възмутен циганина и станах,за да се отърва от него.Носех лаптоп и една чанта,доста тежка,но предпочитах да стоя прав,иначе не мога да разкарам този нахалник.Веднага трите цигана се сборичкаха за освободеното място,кои от тях да седнат на опразнената седалка и вдигнаха страхотна врява.Накрая седнаха двама,а третият седна върху тях.Борбата и джангъра продължи,макар да си разпределиха освободеното място,хората ги гледаха възмутени,на циганите не им пукаше.Никой нищо не казваше.Интересно дали имаха карти,та не си перфорираха билети?Преместих се до средната врата,защото не издържах на тази демонстративна простотия и шум..
Но и тук хаир не видях.На Горубляне се качи двойка цигани,момиче и момче,също на по около 18 години.Момичето бе страхотно дебело,с цици като бомби.Носеше полуизпразнена от съдържанието доста голяма кутия със сладолед,който лижеше от кутията,навеждаше я към лицето си за да пие от него и се бе освинила цялата.Направиха й забележка,че ще изцапа хората и те се дръпнаха в страни от нея.Тя бе нацапана със сладолед по дрехите,ръцете,лицето,настоящая свиня.С лепкавите си ръце се хвана да се държи за опорите за правостоящи в автобуса,освини ги и тях.И двамата бяха страхотно дебели.Зазвъня обаче джиесема на циганката и тя,макар и мръсна като свиня отговори.Ама как звъни джиесема й?Силата на звъненето бе имитациия на някакав оркестър,който свиреше безсмислици с пълна сила.Докато говореше зазвъня още един джиесем,който тя носеше.Тя обаче не го отваря,той звъни ужасно силно с някакакъв друг просташки ужасно силен сигнал.В това време се освободи едно място и циганката се затича,избутвайки хората за да седне.Извика и циганина до себе си.Той я пипаше по огромните й гърди и я целуваше,тя крещеше: Стига си ме мляскал,бе.Човекът до циганката избяга от тях,с апломб циганинът седна до изгората си и само където не се оправиха в автобуса.Циганката изкряскваше на моменти със страшна сила,може би бранеше честта си.При този шум се добави и звъна на един от джиесемите й,който тя не искаше да вдигне.Вероятно за да се пази от гаджето си,което вече я награби и за гъза.А той – могъщ като на Искра Фидосова.
Преместих се до задната врата и вече реших да слизам,защото пощурявах.Всичките цигани обаче слязоха на първата спирка след околовръстното шосе и изведнаж настана тишина.Хората се спогеждаха,всички,според мен отчаяни,и мълчаха.Във всеки човек в автобуса бе стаена обида.Никой не вижда вече спасение от това,което се задава и което ще унищожи и нас и страната ни.Кой ще спре тази пасмина?Защо не работят циганите,а обикалят по моловете?.От къде имат пари за по два джиесема на циганин,а нямат пари за ток,вода,градски транпорт,данъци и др,а живеят по чуждите къщи с помощите за тях от държавата :социални,безработни,енергийни,детски,майчински.Защо не учат,защо не се интегрират,а се занимават само с дребна и едра престъпност?Те вече се качиха на главата на хората,както гласи една наша поговорка.
Кумът ни,който е професор,казва,че когато благодарение на ЕС си оправим инфраструктура,производство и др.работи и би трябвало да заживеем нормално,циганите ще ни прогонят от страната и всичко ще остане плячка за тях.Както сега имотите по селата и цели региони от страната,от които българите напуснаха заради тях,защото нямаме държава,която да изисква да се спазват законите от всички.
Моят случай с циганите в автобуса е един минисцинарий на предсказанието на кума.Вдигнаха ме циганите от седалката,където бях чрез нахалството си,седнаха те на освободеното място.Прогониха ме с циганията си до средната врата,там налетях на други цигани и отидох до последната врата с намерение да слеза от този автобус.Не издържах повече,реших да слеза от автобуса и да се прехвърля в друг,но ако няма цигани в него.Това би било късмет,защото циганите пътуват без билети и пътуват много.Не слязох,защото слязоха циганите.
А промяната в автобуса след слизането на циганите ще я опиша като направя едно сравнение с музикално произведение.Има една симфонична поема,Нощ на Голия връх,от Мусоргски.На този връх се събират и бесуват злите духове по нощите,но при първия камбанен звън,те се разбягват.Контрастът между бесовицата и спокойствието след като бесовете се разкарат при удара на камбаната е предаден гениално от този велик композитор.След слизането на циганите се получи същото.
Тия обаче една камбана не може да ги разгони,защото те са много по-нахални,опасни и приспосбими от бесовете на Голия връх.Те са българите на бъдещето.А ние – миналото....
Т. Пр.
ИНТЕРМЕЦО №2
Поради интервенция на един пръст на крака ми се наложи да остана няколко дни в къщи.Плановете ми бяха съвсем други.Нали обичам планината и музиката и ги свързвам,стана така,че си припомних най-красивия маршрут,който съм изминавал през живота си.Преминах го отново,сега виртуално.
Пускам аз Mezzo,Баренбойм дирижира третата част на Първа симфония на Брамс.Той ми е любимият композитор.Някога ходехме до ГДР,защото си падам германофил,купувахме си плочи с негова и друга музика.Тогава имаше радио Орфей за любителте на музиката,а аз имах лентов магнетофон.Запознаването ми с музиката на Брамс съвпадна със задълбоченото ми упознаване на Балкана.А Балканът тогава беше друг.Сечеше се,но не както сега секат мутрите.Имаше страхотни гори!
Било е някъде през 1980 г.или малко преди нея.Изминавам аз маршрут от х.Добрила до х.Плевен,но от северната страна на Балкана.Първият резерват е Стенето.Тогава имаше маркирана пътека до х.Амбарица,после се слизаше на водосборната зона Яворова лъка и от нея се изкачваше рида Новоселски поленици по стръмна пътека,след която имаше маркировка до х.Плевен по каракачански път,ползващ трасе на античен римски път.Моят план бе друг.Веднаж погледнал красотите на тази сурова северна природа от билото на Балкана,аз трябваще да се потопя в тях и го сторих.
Минах под вр.Амбарица,под Купените,под Кръстците.Маркировка там нямаше,а сега е непроходимо през ливадите,които се покриха с хвойна.Но пък бе пълно със стада и овчари.След рида,спускащ се от Големия Кръстец е лесно,защото се излиза на маркирана пътека от х.Левски.От юг не личат римските останки на пътя с изключение на извивките до Видимския превал,но от север пътят е издялан в скалите и трасето му е вечно.
В района на хижа Амбарица имаше страхотни гори.Хората казват,че ако погледнеш върха на буката,ще ти падне шапката.Защото много трябва да си наведеш главата назад.Къде ли не съм виждал буки по Балкана,но за мен тези са най-красивите.След 1989 г.ги посякоха.Посякоха и горите на Зелениковския Балкан,където от бука са вадили по над 15 куб.м.дърва,а клоните са оставяли на сечището.
Не само буковите гори бяха красиви,но и пасищата над тях,които поради по-ниския ъгъл на слънцето оставаха по-дълго време свежи и с повече поточета.На места ридовете,спускащи се от централното било се преминаваха през гора,като в нея имаше пътеки.Беше пълно със стада овце.Имаше мераклии овчари,които обичаха професията си и ползваха еркичи /козел,скопен пръч/ за водачи на стадото си.Виждал съм еркичи едри като магарета.А колко цветя имаше по поляните!
Къде ли не съм ходил,какво ли не съм видял,но такава красота – никъде другаде.Изминавал съм три пъти Ком –Емине, и Ком – Тимок,от Гоце Делчев до Ивайловград съм вървял.Северният джендем е единствен!
Точно в този период се запознавах със симфоничните произведения на Брамс и в съзнанието ми остана някаква връзка между този любим преход и симфоничнте произведения на Брамс.Много пъти съм бил на Амбарица след това,може би десетки и всеки път когато вятърът разшуми буките,шумът им ми напомня за някое симфонично произведение на Брамс.И обратното – слушайки някое произведение на Брамс,напр.Немският реквием,пред очите ми минават картини с букови гори,които днес почти всички са изсечени от мутрите,алпийски пасища,изшилени върхове,цветя,разклащани от вятъра буки.Чувам и шума при полюшване на буките от вятъра.
Чакайки да ми заздравее пръста на крака получих страхотен подарък.Частта от симфонията на Брамс,която изпрати при мен картините от любимия ми Балкан - най-великата българска планина.Благодаря за подаръка!
Т. Пр.
ИНТЕРМЕЦО №3
Колкото по „голям” става един човек,толкоз повече се убеждава в съвършенството на жените.При тях естественото Божие употребление е заложено по непоклатим начин и нищо не може да ги отклони от него.Човек не само трябва да се съобразява с това,но и да го приема.Той трябва също така да разбира жените,да ги подкрепя,да им помага,да се грижи за тях,да ги защитава,да им осигури една спокойна среда за изява според природата или дарованието им.
Спомням си разказът Козият рог на Николай Хайтов.Тази легенда му е разказана от родопчанин.Той обаче,Творецът Николай,я е доразвил и направил толкова силна,че досегът с тази тема вълнува.Бащата,чието семейство е съсипано от турци има една мисъл: да им отмъсти.За тази цел той подготвя дъщеря си като боец и си мисли,че тя ще продължи живота си така,както той иска,а не по програмата на жена,заложена в момичето от Бога.Момичето се влюби,поиска да живее вече по естественото Божие употребление.Бащата не е съгласен,уби приятеля й,за да не я отклонява той от пътя й като отмъстител.В отговор на това тя пък се запали.След като се усети като жена и не можеше да заживее по начина за който е сътворена,тя сложи край на живота си.
Още един пример.Една сравнително млада жена от Хасково е решила да се замонаши,сторила е това и възстанови Вакарелския манастир Св.Петка.Сега живее там с името монахиня Агнеса при ужасно трудни условия.
Писах постинг за този манастир,защото природата там е много красива.Горите са дъбови,като в тях има дървета на 500 години.Манастирът е на много удобно за посещение място,до магистралата и до стария път,като до него може да се достигне независимо в каква посока пътуваш.Мястото е достъпно и за туристи,ползващи влакове.В Средна гора има букови гори в по-влажните райони и дъбови в по-сухите райони.Тук преобладава дъба.Който обича селския туризъм,тук ще намери страхотни места за посещения.Вакарел е център на махали,разпростряни върху много голяма територия на Ихтиманската Средна гора.Всичките са сред много красиви местности.
Стана въпрос,че ще пиша постинг за манастира,казах й,а снъщо и че искам да поместя снимка и нейни снимки.Тя се съгласи,но какво се получи?
Отиде в стаята си,облече си дрехите,с които служи и се върна съвсем различна.Имаше друго излъчване,в което като че преобладаваше вече това на жената.Тя си избра място за снимките,застана дори артистично,беше развълнувана и приповдигната.Всички след този случай бяхме на едно мнение,в нея се събуди жената.Може да е монахиня жената,може да е възрастна,да не едостатъчно красива,но тя винаги си остава Жена
Ползвам това писание да подканя повече хора да посетят манастира,но и да оставят при посещението си там по един-два съда с минерална вода по 10 л.защото за сега жената си носи вода от място,находящо се на 100 м.вертикално под манастира.И да оставят помощи,с които да се наберат средства за възстановяване на кладенеца на манастира,затрупан от народната власт с цел прогонване на монасите от там и отклоняване на хората от вярата.
Не винаги човек когато прави нещо,идеята е негова.Аз като любител-строител доста често съм срещал трудности при измислянето на технологията на строежа,която винаги е била за един човек - помощници никога не съм имал,пристъпвал съм към строежа на чепатото място с голямо напрежение и винаги съм се справял укпешно.Може пък някой да узнае за проблема на манастира от моя блог и да има възможност и желание да помогне за възстановяването на кладенеца му.
Амин!
