Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2011 21:43 - ПОДКРЕПА - БЕЗУСЛОВНА И БЕЗОТГОВОРНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1734 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.05.2011 21:45


          Въведение към статията на д-р Валентин Янев:

          В блога си помествам и статии,които считам за значими.Сега помествам статия на   д-р Валентин Янев за погрешната ни политика спрямо българското малцинство в Сърбия.Като българин не съм безразличен към сънародниците си в Западните покрайнини.За първи път ги видях преди много години.Бяха им издадени визи от Сърбия с право да работят в България няколко месеца.Работеха много тежка работа в ЖПЗавода.Казваха така: В Сърбия ни викат бугари и ни мразят,тук ни викат сърби и пак ни мразят.В завода имаше един енергетик,Минков,преселник от Западните покрайнини и първо от него научих за тяхната трагедия.За съдбите на тези хора са виновни всички правителства от 9.ІХ 1944 г. до сега.Тези наши територии не са сръбски,те са временно присъединени към кралството на сърби,хървати и словенци,за да гарантира това сигурността им.Това е решение на победителите в Първата световна война,сключили Версайския договор.По този договор всяка държава,взела участие на страната на победените е наказана с отнемане на територии,а всяка,воювала с победителите пък получава чужди територии.Идеолог на клаузите във Версайския договор са англичаните,най-големият враг на България.Като бивша велика сила каквото са могли,това са направили срещу страната ни от Освобождението ни до мирния договор след Втората световна война.Версайският договор доведе до Втора световна война,но и тя вместо да изчисти тази несправедливост,раздели света на блоци.След разпада на изкуствената държава Югославия българските територии с българско население трябваше да се върнат към България,но още Филир Димитров се отказа от тях,после всичките,сега и бать Бойко.Не знам друга държава да си изоставя сънародниците и териториите.

     Авторът на статията познавам лично.Няма да го представям както Иван Николов,статията му ще стори това.Той е сътрудник на Културно-информационния център на българското малцинство „Босилеград” – гр.Босилеград.Статията му е отпечатана в срисание „Бюлетин”.Там има още една негова статия,ще поместя и нея в блога си.

     Още две причини имам да поместя тази статия.Първата е,че списание Бюлетин пристига в България само в няколко броя.Като препиша статията,все някой ще я прочете или пък ще научи,че такова списание има.Втората е,за да подчертая фактите,които станаха причина сръбската територия Косово да бъде откъсната от Сърбия.Сърбите там раждаха по едно – две деца,а албанците – докато албанките могат.По 10 – 15.Сърбите станаха малцинство и побегнаха от Косово,а с оставащите там сърби албанците се оправиха набързо.Нещо подобно стана в Северна България,където в 2/3 циганския етнос взе връх и хората побягнаха към София.А в Сливен от болницата казаха,че на 10 раждания имало само по едно българче.

        Д – р Янев има още една статия в списанието,ще поместя и нея.

 

                                                                               К.   И.                                

 

                        ПОДКРЕПА – БЕЗУСЛОВНА  И  БЕЗОТГОВОРНА

 

     Сърбия е изправена пред огромно предизвикателство.Тя се намира на исторически кръстопът.Трябва да избира между възможността за влизане в Европейския Съюз и приемане на неговата ценностна система и правила на общуване или оставане във водите на лудия национализъм,докарал им вече един десетгодишен разпад в поредица от войни.Последната война,която водиха и загубиха беше заради Косово и ако преди губеха бившите си съюзници и съседи,сега се разделиха със собствен къс земя,населяван от сърби,които през последните няколко века се превръщаха в малцинство при съжителство с умножаващите се албанци.В самата Сърбия няма единомислие по това какво решение да се вземе и какъв път да се поеме от тук нататък.Има мнения крайни.Все още са много хората,за които „Косово е Сърбия” и не трябва да се отказват от него заради Европейското си бъдеще.Има и хора реалисти,които са разбрали,че Косово е безвъзвратно загубено и трябва да се приеме това положение за да може час по-скоро Сърбия да заеме своето естествено място сред страните членки на Европейския Съюз.Разбира се,има и много „клатушкащи се люде”,които се мятат от едната крайност в другата и някак си се надяват и Косово да си остане в бъдеще част от Сърбия и държавата да се присъедини към ЕС.В този хаос от страсти и позиции не е без значение и какво мислят съседите на Сърбия за ставащото в този момент.Тяхната позиция би могла както да налее масло в огъня,така и да охлади разпалените глави на крайните сръбски националисти и да ги приземи на полето на реалностите.

           Какво прави България за разрешаване на този тежък за Сърбия въпрос?Каква е позицията на правителството,парламента и сегашните ни държавници?Това лесно можем да проследим в една поредица от изявления и декларации,направени от различни държавни институции и личности през последните месеци.

          Първо,Парламентът ни в лицето на председателя му  гожспожа Цецка Цачева на 20 април 2010 г.при среща със сръбския парламентарен шеф г-жа Славица Джукич-Деянович безрезервно подкрепи европейското членство на Сърбия.

           Да видим позицията на Министерството на външните работи в лицето на министър Младенов: „Присъединяването на Сърбия към ЕС е в интерес както на страната ни,така и за стабилността на Западните Балкани”,коментира Младенов.По думите му за последните десет години Сърбия се е променила много и е постигнала значителен напредък в реформите.”Трябва да дадем ясен сигнал,че всички наши съседи от Западните Балкани ще бъдат членове на ЕС”,категоричен е дипломан номер едно.

            Да не пренебрегваме и една странна личност,кръстоска мужду историк,разузнавач и министър на българите в чужбина,самоопраделил се като „консула” на българите из целия свят.И неговата позиция е да се подкрепи безрезервно Сърбия за членството й в Европейския Съюз.Този спецалист по всчко допълва,че България имала стратегически интереси в Сърбия,които били по-важни от мнението на няколко български лидери от крайграничните градчета в Западните покрайнини.

           Всички парламентарно представени партии с изключение на партия АТАКА подкрепиха безрезервното приемане на Сърбия в Европейския Съюз.Всяко по свои съображения.Бившите български комунисти по идеологически причини дадоха рамо на сръбските комунисти за да се засили левицата в Еврорейския парламент.ДПС също подкрепи принципно Сърбия с надеждата,че това ще проправи утре пътя  на Турция за успешна евроинтеграция.СДС не направи изключение вероятно разчитйки на сдържащата сила на големите европейски страни в Съюза.ГЕРБ реши,че сега е моментът да изиграе ролята на Големия брат,който забравяйки за старите исторчески свади безкористно ще помогне на западните,югозападните,южните и всякакви други балкански региони да влезнат в ЕС,та после цял живот да ни споменават с добро.Сиреч,ние,силните сега сме и благосклонни.Какво благородство от наша ктрана!И като похлупак на всичко българският Парламент ратифицира през месец юли 2010 г.споразумение за стабилзиране и асоцииране на Сърбия към Европейския Съюз,и пак безрезервно,разбира се.

           Ето пак накратко позициите на управляващата политическа класа на България по въпроса за евроинтеграцията на съседна Сърбия:

           Всички опити да бъде обяснено на тези политици,че правят голяма грешка с тази своя позиця за безусловна подкрепа на Сърбия се сблъскаха с високомерно мълчание или още по-лошо,с назидателно-подигравателния тон на министъра без портфейл,който снизходително обяснявше тук и там по сервилните медии що е това висока политика и как някакви си 30000 – 40000 българи в Сърбия и техните лидерчета нямат думата как се прави тази висша политика.Той има неблагоразумието да се изтърве заявявайки,че стратегическите интереси на България в Сърбия са по-важни от интересите на българите в Западните покрайнини.Е,браво,господин министре!По-откровено-брутално изявление нашите сънародници в Западните покрайнини не бяха чували от времето,когато на 9 септември 1944 г.над България „изведнаж изгря свободата” и покрайнините пак бяха върнати във владение на другаря Тито.

           Толкоз по позицията на България.Да видим сега какъвр вятър повя от Западна Европа след целия този водопад от декларации,ратификации и прочие високомерни констатации.

           На 22 юли 2010 г.Международният съд в Хага обяви решението си относно законосъобразността на независимостта на Косово.Според съда Декларацията за независимост /от 17.фувруари 2008 г./ не противоречи на международното право.

           По този въпрос съдът призна правото на косовските албанци за отцепване от Сърбия,а решението за по-нататъшното развитие на процеса за решаване на косовския проблем остави на Общото събрание на ООН.

          Да видим сега непосредствената реакция на официалните сръбски власти на които нашите политици безрезервно ще помагат да се евроинтегрират.

          Сръбският външен минстър вук Йеремич заяви,че Белград няма да промени политиката си в отношенията си с Косово въпреки решенето на Междунардния съд в Хага.Дипломатът подчерта,че за Сърбия ще остане приоритет запазването на суверенитета и териториалната цялост на страната му.Виждате ли,приоритет за сръбския външен министър не е евроинтеграцията на Сърбия,а връщането по всякакъв начин на Косово в рамките на Сърбия.Ето какво заявяви президентът на Сърбия – Борис Тадич: „Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово!”

           Всичко е ясно.Управляващият политически елит в Сърбия е нагласен да жертва европейското бъдеще на народа си,но да продължава безумната борба за връщане на Косово с двумилионното си албанско население в рамките на Сърбия.

           По-звучен шамар управляващата българска политическа върхушка не бе получавала!Всчки съседи,в това число и бившите Юго републики подкрепиха решенето на Хагския съд.Даже Черна Гора не му се противопостави,а само констатира този факт и подсказа,че Сърбия трябва да гледа напред,а не назад.

          Така безрезервната ни подкрепа увисна във въздуха.Чак сега нашите доморасли политици надявам се,разбраха,че безуслвното пдкрепяне на сръбските националисти е безумие.Не става дума само за защита на интересите на нашето българско малцинство в Западните покрайнини.Нещата са много по-сериозни и сложни.Има и други малцинства,които искат да им се чуе думата за новото устройство на Сърбия и техните съдби в тази разпадаща се държава.Това са унгарците във Войводина,румънците на североизток,мюсюлманите в Санджак,бошняците мохамедани и тези с хърватско потекло,албанците в Прешово и Буяновац.Ами какво да кажем за хилядите военнопрестъпници,живеещи на свобода във всички райони на Сърбия.Това са садистите,клали и изнасилвали в Сребреница и цяла Босна,паравоенните формирования,безчинствали в Косово.Не е само един Ратко Младич,който трябва да предават сърбите на военния трибунал в Хага.Хиляди са които трябва да бъдат „извадени на светло” и да им се дири сметка за зловещите престъпления,,които са вършили по време на войните.И разбира се става дума за това многострадално Косово,което никога повече няма да бъде част от сръбската държава.

         На фона на тези нерешени проблеми,конфликти,национолистически истерии и продължаващи практики на асимилация най-вече на българското малцинство,нашата безусловна политическа поскрепа на сръбските националисти,управляващи в момента Сърбия е жалка,смешна и безотговрниа.

       Изпитвам единствен морално удовлетворение,че ние,шепата българи от така наречените крайгранични градчета,работещи за:

       Културно информационен център – Босилаград,Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия,Демократическия съюз на българите в Сърбия,Обществено движение - Западни покрайнини и още много други интелекнуалци от двете страни на границата се оказахме за кой ли път прави в преценикете си.

           Но нека да си кажем ясно позицията по цялата обсъждана материя:

           Сърбия рано или късно трябва да стане част от Обединена Еврора.Нейното естествено място е там.Н това не може да се случи безусловно.Едва когато тази страна изпълни европейските критери за нормална,демократчна,правова държава,тя може да стане част от голямото европейско семейство.В противен случай преждевременното й приемане ще внесе само напрежение,конфликтност и проблеми в Европейския съюз,което ще постави на изпитание тази така трудно постигната европейска структира и смисъла на съществуването му,щом като се пренебрегват основни демократични принципи на живота на Европейските държави.

 

                                                             Доктор  Валентин  Янев           




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189275
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031