Dem Hernn D-r Frangov gewidmet,
der meine Tochter operiert hat.
РЕГИНА СТРИНАЗАККИ И ЛИЦА ПЕТРАКИЕВА –
БЕЛЯЗАНИ С ПОДОБЕН ПЕЧАТ ОТ СЪДБАТА
Стриназакки /Стриназачи/ е италианска цигуларка от гр.Мантуа.Това 20 годишно момиче през 1784 г.пътува с дилижанс до Виена,тогава музикална столица на Европа и изнася там концерт.Изпълнява произведения на Сен Жорж,Борра,Камбини - композитори,които историята е поставила на заслуженото им място.Да е чул някой произведения от тях?Но пък сред публиката е бил Моцарт,който тогава бил на 28 години.Той е вдъхновен от нейното изпълнение и споделя впечатленията си от това момиче в писмо до баща си,като му съобщава още,че момента пише соната за нея,както той я нарича,”знаменитата Стриназакки от Мантуа,превъзходна цигуларка”.Тази соната е в си бемол мажор и има номер по Кьохел 454.Сонатата е съвършен диалог между двата инструмента,който започва с едно божествено ларго.Втората част на сонатата също е вълшебство.Макар и бавна,в тази част има и виртуозен блясък.Третата част е рондо.Сонатата е едно от най-великите произведения в този жанр.На мен ми прилича на опера за два инструмента,като началото на сонатата,ларгото,е отварянето на завесата.
Какво е било това момиче та Моцарт,един от най-великите музиканти е харесъл изпълнението й и споделя възхищението си от него с баща си,а после й посвещава соната?Изкуството й и самата тя за нас остават неизвестни.Никой повече не е чул нищо за тази цигуларка,не открих името й дори в Музикалната енциклопедия от1978 г.на руснаците.Продължила ли е да свири тя или се е оженила и е народила куп деца,колко е живяла,това остава загадка.Нейното име обаче е познато на музикантите.Тя явно е била добър музикант,за да я забележи Моцарт и да й посвети такава красива соната,известна днес по нейното има,сонатата Стриназакки.Благодарение на Моцарт,нейното име е останало.Няма почитател на Моцарт или на камерната музика,който да не познава тази соната.Ако някой отваря писанията ми,дадох точните данни на това гениално произведение за търсене в Ю-туб.Заслужава си да се чуе.
В едно изречене ще отбележа за още едно такова талантливо същество,Доротея Ертман.Почитателите на Хайдн знаят за тизи пианистка от дневниците му,където той предлага за нея по-подходящо име,Доротея Цецилия и отбелязва,че след рецитала й той се чувства щастлив.
Пренасям се на местна почва.Някъде си в планината в една махала от три къщи,/Данговци/,живее едно красиво момиче Лица,родено през 1900 г.Живяло момичето в този рай,после се оженило,родило двама сина и четири дъщери,отгледала ги,вероятно е работила цял живот като добиче.Никога не напуска родното си място,там е починала и е била погребана.Съдбата обаче изпраща при нея Вазов по времето,когато момичето е много красиво.Красотата й вдъхновява Вазов,той се влюбва в нея и в някои свои произведения споменава името й,като пише: Лица – Хубавица.
В Берковица пък Вазов харесва една туркиня,при това ханъма /омъжена/,Зихра.Нейната красота пък го вдъхновява да напише една от поемите си.
Стриназакки и Лица,щяхме ли да знаем,че те са съществували,ако те не бяха се докоснали по някакъв начин до духовния живот на тези велики мъже?Едната – музикант,другата – красавица,имената и на двете обаче са обезсмъртени.
Красавицата Лица е от махалите на село Бов,където при доста смешни обсоятелства тази пролет аз също срещнах едно много красиво момиче.Дали тя не бе от нейния ген?
Слизам аз от Балкана и за десетина минути се изсипа такъв дъжд,който вероятно отговаря за месечната норма от валежи.Не очаквах дъжд,не бях подготвен,а в този момент се провирах и през щубраци,които станаха като напоен сюнгер.Добре,че дъждът спря бързо,но аз бях целият мокър с изключение на една торбичка с две важни жлези,няма да уточнявам кои.За да не стигна до хипотермия бягах до гарата поне 5 км,където бегом навлизаше и едно много красиво момиче.Пред красотата му забравих,че замръзвам.Момичето бе високо поне 180 см,със слабо тяло и силни ръце и крака.Бе самото съвършенство като фигура,и то - мокро като мен.С един скок се качи направо във вагона,както скачат сърните.Във влака не можех да седна,защото ще намокря седалката и се придвижвах към антрето с вратите на вагона,където чух разговор между момичето и нейна позната.Познататата на момичието й казваше,че и от гърба й тече вода.Момичето пък отговори,че цялата е мокра,ботушите й са пълни с вода и че само дънцето на гащите й е останало сухо от тоя дъжд.Оформяше се доста смешен разговор между нас,когато се спрях при тях да ми се оттече и на мен водата от дрехите ми,но на момичето зъбите му се разтракаха и то набързо слезе в Своге при познати,от които да вземе сухи дрехи.
Дали пък това момиче не бе от котилото на Лица – Хубавица?Ако го срещна пак,ще го попитам.Не съм го забравил.През зимата често ходя из балкана на Бов.
Т. Пр.
