Прочетен: 1804 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2011 23:08
ВЪЗХВАЛА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА НИ
Колкото и да ни опростачва и чалгизира световната мафия с далечния прицел,да ни ликвидират първо като интелигентни хора и след това и като етнос”успехите” на поставилите си тази цел ще са кратковременни.Защото „българин значи духовно богат”.В момента духовните ни дейци са се съпикясали от простащината,която вилнее в страната и са се изпокрили от срам и страх,да не ги покажат с някой изрод по медиите и да се държат с тях като равни.Споменът с Блага Димитрова не е далечен.А изродът днес е модел,налаган на обществото,било то двестакилограмова мутра или пък елитен педерас.Колкото повече приличаш на изрод,толкова повече те уважават,твърдят в просташките медии,по които се изявават новобогаташи като Андрей Райчев,Слави Трифонов,Сашо Диков и др. Бигбрадъри,политпроститути,пазарни боклуци,мутреси,чалгаджийки,откровени проститутки,идва краят на тези изроди.В България се надига вълна срещу таз „простащина,завладяла страната ни бащина” и отново ще се завърне духовността.Духовните ни дейци са хора,достойни за уважение.В тези трудни моменти точно такъв човек може да даде „на падналия духом нов живот,на отчаяния вяра в Бог”.А заедно с духовността ще се възобновят и връзките на човека с природата,изместени днес от виртуалните връзки.Какъв мощен източник на красота и вдъхновение е Майката – природа,както я наричаше Николай Хайтов.С надежда,че хората отново ще се отправят към природата съм си поставил задача да опиша красотите на страната ни.Може писанията ми един ден да са полезни за доста хора.
Независимо от просташката вълна,преминала през страната като цунами,имаме силна интелигенция.В Русия си избиха интелигенцията,но не можаха да унищожат всички,в България я подтискаха жестоко,но тя пак даде своите добри плодове.В областта на музиката имаме много дарования и наред с Румъния и Русия сме едни от най-музикалните народи.На света дадохме Панчо Владигеров,Борис Христов и много други.Имаме си и поети.Те са критерий,че нацията е талантлива и Бог не я е забравил,щом ни дарява с тях..Връзката Бог – обикновени хора се осъщесвява в голяма степен чрез дарованието на поетите,които той е избрал със задача,подобна на тази на светцитеДа си добър музикант или надарен поет,това е дар Божий.Аз си имам любим музикант,Алексис Вайсенберг,когото считам за българин.Ако не е,той е гражданин на света и принадлежи на всички.Изкуството му е дало отпечатък върху възгледите на доста хора,формирали ценностната си система.Предполагам,не само на мен.
Преди две години госпожата,на която посвещавам писанието си навърши кръгла годишнина, 20 / х 2,5/.Аз отдавна следя нейните изяви и уважавам изпълненията й,но и това,че се труди неуморно.Веднаж изнесе рецитал с потрошен крак.Придвижи се до пианото с патерица,но това не се отрази на изпълнението й.И като човек е страхотна.Бил съм на много нейни концерти и рецитали,но специално ще се спра на едно нейно изпълнение по случай кръглата й годишнина,когато в програмата си бе включила третата Клавирна соната на Брамс.Този композитор ми е от любимите.Почти няма произведение от него,което да не съм слушал неколкократно,особено камерните му творби.Такова добро изпълнение на сонатата обаче до момента не бях слушал.Имам запис с Марко Теца,с Петер Рьозел,слушал съм и др.пианисти,но тя ги надмина.Произведението е със симфоничен заряд и госпожата намери точния път до автора.Ще се отклоня за момент от изпълнението й,като напомня,че Брамс написва този шедьовър на възраст 20 години и когато го изпълнява пред Шуман,той казва на жена си Клара,че днес те имат удоволствието да слушат истинска музика и че този човек ще напише симфониите на своето време.
Изпълнението на г/жа Андонова дава отговор на още един въпрос: Защо Брамс по-късно не е написал още една или дори няколко сонати за пиано?Музикантите имат отгвор на този въпрос.
Първата част бе впечатляващо изпълнена.Тя звучеше клавирно като известното произведение на Хендел,наречено Хармоничният ковач.Втората част артистката представи като прекрасно ноктюрно,подобно на Ноктюрното от първата част на цигулковия концерт на Шостакович.Такава мощ,такова оркестрово звучене,такава амплитуда и затихване до момента не бях чувал.Изминали са две години,но като си спомня изпълнениито,настръхвам.
Сонатата е петчастна,като Четвъртата част е навеяна по теми от Втората.Тя пак наподобява на ноктюрно,на мен обаче ми прилича на Голямото ноктюрно в до минор от Шопен №13.В тази част темите са по-кратки,звученето - още по оркестрово.Госпожата чрез клавира извади звук,подобен на оркестър,на струнен квартет,на дървени духови,удари на два тимпана.Браво на госпожата!Петата част на Сонатата ми напомня за вариациите от бавната част на Императорския струнен квартет на Хайдн.Музиката от тази част на квартета е избрана от германците за химна им.Брамс много обича музиката на Хайдн и връзката между тези две велики творби е очевидна.Текстът на химна става и по музиката на Брамс.
Този закъснял поздрав отправям към госпожата.Той е доказателство,че въздействието на изкуството е много силно и остава завинаги в хората,които имат попадине към него.Госпожо Андонова,много бих искал да изпълниш на рецитал Симфоничните вариации на Шуман,включително и лиричните,които Шуман в напреднал стадий на заболяването си премахва в едно издание.Шуман е труден автор.Той е обаятелен романтик,поет,писател,музикален пророк.
Да си изявен музикант е много трудна работа.Изисква се огромен труд,а какво е постигнато може да се види само на сцената.Там много труд може да се провали изведнаж.Как се помни един концерт,който трае 30 мин,клавирна соната или друго произведение.А артистите имат „в главата и ръцете си” по 50 и повече концерта и по няколко стотици камерни произведения.Какъв труд е това!Този огромен труд ги отдалечава малко от другите изкуства,защото нямат време,също и от връзките с природата,от възможности да осъществяват повече контакти с хора,били те дори техни привърженици.Като че да си поет е по-лесно.Бог те е дарил с талант и отвреме на време го активира.А музикантът полага непрестанно неимоверен труд.
И понеже стана въпрос за поети,ще дам пример с музикант и поет,поетът на пианото Шопен.Кой го е кръстил така не знам,вероятно е Шуман.Изтъквам само някои негови произведения,образци на поезия: Етюдите му,създадени уж да се упражняват пианистите на различни клавирни похвати,а се е родила такава поезия,която няма равна на себе си в музиката.Същото важи и за прелюдиите му.Аз бих казал – за всичките му произведения.
Освен добри музиканти в различни области,ние имаме и вдъхновени поети,надарени с голям талант.Едни от тях описват красиво и вълнуващо в стихотворенията си човешките отношения,важните моменти в живота им,естественото Божие употребление,радостта от майчинството.Ще поместя едно такова стихотворение на поетесата с псевдоним Osi4kata.С толкова топлина,благородство,очаквания,надежди,тя описва нещо,което се е случвало с почти всички,но чрез богатата си духовност тя ни връща в красотата на този свещен акт и ние го преживяваме отново..Четейки стихотворението си спомням за произведението на Бах,Mafgnifikat.В това произведение,написано по текст на Евангелието на Лука,младенецът също промърдва в утробата на майка си.Едно възвишено произведение препраща към друго.
Второто стихотворение,което ще поместя,то е космическо.Поетесата,с псевдоним Wonder,е като избран от Бога светец,комуто той е поставил задача.Поетесата има мисия на земята,,да обича,”да сипе своя плод”,който е дар Божий.Тя заявява това пред него и пред нас и с творчеството си го прави.Нейното стихотворение ме понася към друго музикално произведение,частта Credo от Високата меса на Бах.Докосна ли се до нещо красиво все го свързвам с музиката или природата.
Стихотворенията помествам,за да покажа,че имаме интелигенция,каквато съм убеден,че в Стара Европа,където са се изродили до степен,при която не могат да се възпроизведат и са сменили Бога с пазара,нямат.Може да са по-богати от нас,това не им пречи обаче да ни крадат чрез концесии или по други схеми,но пък не могат да се мерят с нас по духовност.Нека някой от Стара Европа изпълни по-добре от нас написаната от тях през 1853 г.Соната или пък да напише по-вдъхновени стихотворения от тези,които ще поместя тук.
В очакване Дар божий
Оживялата наша любов На облаци душата си разсичам.
в мене лекичко вече се движи Закичвам с тях най-ниското небе.
и по код неизвестен и нов И в хаоса космически се вричам,
чука...Думички весели ниже. Че всяко мое облачно парче
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
Ние чакаме първо дете от доброта,от моя сън и свят,
в мойте мисли е нежно момиче, от моя път над пропасти провесен,
в твойте сънища буйно момче... от моя мед,от мой уханен цвят.
От сега любовта си наричаме: И с този дъжд,в ръце дъга понесъл,
Галатея, ще милвам всяка птичка и трева
Йоана, и горски кът,приспан от тъжна есен,
Йордан, и зимен стон,прикътан в планина.
Георги, А след това над хорската гълчава
Дивна, душата ми ще сипе своя плод –
Ивайло, на тъжния ще донесе забрава,
Биляна... на падналия духом – нов живот,
Има избор безкрайно голям на разгневения – добра утеха,
и не правим от името драма...:), на осквернения добър урок,
а закътваме дребни пари. на оголелия най-топла дреха,
Ден след ден,лев по лев се събират. а на отчаяния вяра в Бог.
Кошче,дрешки,дрънкалки...и ти Ще прилаская вехнеща старица.
само в събота пиеш по бира. Ще милвам нежно палаво дете.
Напоследък чета Доктор Спок, И щом изплача облачна зеница
всяка фраза със теб коментирам. Доброто в мен отново ще расте.
Днес ще минем последен урок И пак душа на облаци разсичам.
по люлене и по повиване: ))). И пак раздавам свойте плодове.
Още няколко седмици само За дарбата да мога да обичам
и във нашия дом ще изгрее ще благославям всички богове!
малко слънчице.Аз ще съм Мамо,
весел Татко до мен ще се смее.
Оживялата наша любов
в мене лекичко вече се движи
и по код неизвестен и нов
чука...Думички весели ниже!
Възхвала на тези три жени,донесоха ми голяма радост с изкуството си.Аз обаче имам и допълнителна радост.След доста провали отново заработи хижа Пробойница в Стара планина.Тя предлага много отправни точки към планината,която съм описал в блога си като Сиамските близнаци.По случай възстановяването на хижата сега ще опиша един маршрут от моите,връх на красотата.Нарекъл съм го „Валозите”,защото тук хората наричат понорите валози.Маршрутът е кръгов и трае 5 часа.
От х.Пробойница се ползва пътеката към Дружево и малко преди превала сe достига първия валог /понор/.В три дупки в него се вливат /пропадат/ три реки,едната тече целогодишно.През пролетта тук има много алпийски цветя,после понорът става жълт от цветя,които тревата през лятото покрива.
В посока към Вършец следва вторият понор,и той с три реки,всяка със своя дупка,където „пропада”.Двата понора са еднакво големи,но много различни като природа.Като две стихотворения от различни поетеси.Заобикаля се този понор и се излиза на пътеката от с.Дружево към х.Пробойница.На превала тя се изоставя и се тръгва по път през други понори,спускащ се в най-високите махали на с.Губислав.От тези махали има път,който ги свърва с долните,където е х.Пробойница.
Този божествен кръг ако го стори пианистка,още по-възвишени ще станат изпълненията й,защото в изкуството винаги има още.Ако пък там отиде поетеса,ще се приближи по-близо до Бога,вдъхновението ще дойде по-бързо и преди да слезе,още там,на височината в гениалната й главица ще промърда новата й творба.А може и направо да се роди, спонтанно.
Бетховен се е разхождал по цял ден из Пратера.Които не са го познавали са го мислели за луд.Той обмислял музиката,която композирал в момента,а когато се прибирал вечерта в дома си от главата му музиката преминавала в очите му във вид на ноти.Оставало му да я запише.Когато го питали,защо партиите на инструментите са толкова трудни,той отговарял: Мога ли да мисля за това,когато с мен говори Духът?
С възхвала към интелектуалците ни и увереност,че ще заемат мястото си в живота ни,отредено им от надарилия ги с талант.И ще изметат боклуците!
Товарищ Пропойцев
Хубава вечер!:)
