ЗА  КАНОНИНИЗИРАНЕТО   НА  ИЗКЛАНИТЕ  В  БАТАК

    Най-после нещо смислено,предизвикващо размисъл,извършиха нашите управляващи.Не съм убеден,че идеята дойде от Църквата,защото от нея дойде и идеята да се демонизира мъченицата Ванга.Поводът обаче е добър да се размислят хората върху това престъпление,с което винаги се е спекулирало.Последната,която се изхвърли толкова високо по тази тема,че не знам как после се приземи,бе пристрастената към огнената вода Евения Иванова.

    За да станат ясни събитията от тези трагични дни по време на Априлското въстание е необходимо имащите итерес към тях да намерят книгата на евангелиста на с.Тъмраш,половник Ангел Вълчев.В продължение на 10 години този човек търсеше по архивите документи за Тъмраш,необходими му за написване на историята на селото.Чрез тях той откри исторически сведения за един обширен район на Родопите,обкръжаващ с.Тъмраш,заселен предимно с помаци.В тях той откри и документи за въстанието в селата Перущица,Брацигово,Батак,Бойково,Дедево и Храбрино.Описал е и кой извърши погромите там.На тези събития в книгата на полковника има раздел „Априлското въстание и мястото на тъмрашлии”.Без да коментирам написаното в книгата,споменавам имената на организаторите на заговора,довел до трагичите събития в този освободен за кратко време район: Високата порта,министърът на външнте работи на Англия по това време,лорд Дерби,вицекснулът на Англия в Истанбул,Дюбои и лорд Биконсфилд,който в английския парламент по повод тези събития заявява,че 12000 изклани българи /а те са 30000/ не може да промени английската политика на приятелство с Турция.Англия има интереси на Блканите!

    Книгата на Анел Вълчев, „ТЪМРАШ”,която бе прегледана от Николай Хайтов и към който той написа предговор,излезе първоначално в списание Родопи.Един от най-ревностните й читатели бях аз,още повече,защото се бях запознал с полковника в Редкацията на списанието,а районът на Тъмраш ме би познат в подробости.Определям Ангел Вълчев като човек с морални качества както тези на евангелистите от Бибилята.Трудът си той посвети на паметта на баща си,благодарение на който за първи път попада сред развалините на Тъмраш и още като дете той си поставя за цел да разбере причините за тази траедия.После се появи и самата книга,издадена след доста упоритото настояване на Николай Хайтов.Този труд,ведно с трудовете на Константин Канев за с.Момчиловци и на Васил Дечев за с.Чепеларе са най-задълбочените от всички краеведчески трудове за Родопите.Те надминават дори монографията на Николай Хайтов за родното му село Яврово.

    За тази трагедия в Батак по време на пътуванията ми из Баташката планина са ми  разказвали местни хора,включително и турци от с.Нова махала.Само с няколко изречения за това,което съм слушал за клането в Батак:

     От страх да не се разпространи примерът на въстаниците по селата тук и в съседните села,от Високата порта ловват набързо моллите в помашките села и им поставят задача да организират на верска основа запасните,/башибозука/,който да удари неверниците по селата,където въстаниците са взели властта.Защото редовните войници,/низамите/,които служат в армията по 12 години не могат да дойдат толкова бързо.На много места помаците отказват,защото са една кръв с тези,които ги пращат да избиват и макар от различни вери,те са далечни рднини.От Чепинското корито срещу с.Батак не е събран и един помак да коли неверници,макар отстоянето между тези населени места да е най-кратко.Съгласили са се да избиват неверници помаците от долината на р.Доспат,най-вече от село Барутин,и по-малко от Триградско.От с.Мугла не е прстигнал нито един помак.Начело на тези орди от башибозуци са застанали известни разбойници и убийци,които са давали пример чрез зверствата си на дошлите с тях бойци за правата вяра.

     В Батак е имало и няколко турски семейства,които не са участвали в клането.След като са видяли какво е станало там те напускат Батак и основават ново свое село на доста по-неблаогпрятно място,което съществува и днес,село Нова махала.

    Това ми разказаха,това записах тук.За фактите по това клане,за възникването и унищожаванто на с.Тъмраш,за Априлското въстание,за Освободителната война,за Тъмрашката република,за Съединението на България  и значението му за този край,към който спада и Батак,за краят на Тъмраш и основаването на с.Тъмраш в Турция и измирането на тъмрашли там поради лошия климат,това  е описано по един вълнуваш начин в книгата на полквника:

                            Ангел Вълчев,

                            ТЪМРАШ,

      издадена от Издателство на Отечествения фронт през 1973 г.

    Днешният повод е достатъчен за тези,кито имат пропуск в тази област,да го наваксат.Полковникът ще им помогне.Но неколкодневно посещение на останките от Тъмраш след запознаване с труда му е задължително.Конаците си стоят,конярниците-също,чешмата,трите гробета са все така обрасли с перуника и див чимшир.До там вече има и път.

                                                                               Т.   Пр.