Седми ден от прехода:
От заслона Боюви дупки се минава под един бял великан,Бански Суходол,който при желание може да се изкачи.След като той се заобиколи идва нов страховит циркус със същото име Бански Суходол.Връх Бански Суходол е свързан със следващия връх,Кутело чрез скален ръб,наречен Кончето.Връх Кутело се разделя на две и образува свой неголям циркус със същото име.Вр.Кутело е заоблен горе и е желателно да се изкачи.След него следва превала Премката.Този превал е Т-образно туристическо кръстовище.Но при желание и дупце може да се слезе при Влахините езера и от там да се изкачи Влахината порта в рамките на еднодневен преход.
След Премката билото набира бързо и достига вр.Вихрен.Той прилича на вр.Козница в планината Ржана,но е с 1300 м.по-висок.От него започва спускане към местността Кабата,наречена така заради заобления си релеф.Карстът свърши.Но пък се вижда още карст отсреща по вр.Синаница.Билото става доста заоблено,следва слабо очертан връх,наречен Хвойнати.Още малко се слиза до Влахиния превал и билото пак става алпийско.Напред стърчи голям връх,от който се вижда разклонение в дясно,ридът Гредаро.Пътят върви по морени,които не са опасни и трева.След известно изкачване се вижда,че от върха пред нас започва и друго отклонение,това за Георгийца и Синаница.А самят връх Муратов е един от най-красивите в Пирин.Той е висок,пирамидален като Вихрен,с четири била започващи от него,с изглед към карстовото било на Вихрен,към Синаница,Тодорките.
Седмият преход по билото приключва.Трябва от върха да се слезе на Муратовата порта,после покрай Муратовите езера и рекичката,покрита през есента с водни лютичета и да се слезе до х.Вихрен.
Ден осми на прехода:
Достига се отново Муратовата порта и се тръгва по билото покрай скалите,наречени Дончови караули.В дясно е Голямато Спано поле с върха Спонополски чукар.Ридът към този чукар разделя Голямото и Малкото Спано поле.Голямата Спано поле е едно безкрайно пасище с езера,които дават вода на р.Сърчалийца.От Малкото Спано поле също изтича една река,подхранвана от езерца.След Караулите идва нов шедьовър,малко в дясно от централното било.Това е върхът Атмегдан,един от любимите ми върхове.Той е плосък в горната си част,но от север е алпийски катерачески обект с доста голяма трудност.Тук по ливадите овчарите са продавали конете,които развъждали.Който искал кон,качвал му се и го подгонвал към върха по наклонената ливада да му изпита силите.Върхът Атмегдан е толкова широк,че от него извира река,наречена Атмегднаска.Този връх разделя два циркуса,които отново са две огромни пасища,Атмегданското и Башлийското.
Малко след отклонението от билото за Атмегдан започва изкачване към най-високя връх в този участък,Бъндеришки чукар.Да не пропусна,преди оклнонието за Атмегдан билото става много остро и е добре да се слезе от него в южна посока.
Бъндеришкият чукар е като страж над Бъндеришкия циркус.Той според мен отстъпва по красота на Муратовия връх.Той е скалист със скатове,покрити с клек или огромни морени,по които тичат кози.От него се слиза на Бъндеришката порта,която е свързвала Банско със Сандански.В ляво има тесен циркус с две големи езера,Бъндеришките,в дясно – пак огромно пасище в Башлийския циркус.Мисля,че тук са най-отдалечените извори на р.Санданска Бистрица.
От Бъндеришката порта между клекове се върви към вр.Възела,от който се отделя рида Тодорин.Билото след този връх се нарича Типиците.Тук е изключително красиво.В ляво и в дясно има езера,сиви върхове от натрупани морени.Стражите са на почти същата височина.Има езерна група Типиците,като едно от езерата там е доста голямо със стърчаща скала в средата му.От Типиците на север освен рида с Василашкия чукар се спускат и други къси ридове с езерца в горната им част и рекички,изтичащи от тях в посока на р.Демяница.От юг са езерата ,даващи вода на р.Башлийца.
От връх Типик на север се спуска къс рид,от западната страна на който има две езера.
В този участък има едно „конче”,което не е страшно,но може да се заобиколи и от двете му страни.
На юг от централното било пак започва разклонение,меко,тревисто, а зад него – нов циркус-пасище с доста езера,Чаирския.Езерата са десетина,като три от тях са доста големи.След това разклонение от централноно било,то започва да се спуска до височина 2350 м.н.в.Това е най-ниския участък от билото.Седловината се нарича Превала.От южната му страна има три езера,където на времето имаше туристически летен лагер Превалски езера.Те това е геометричният център на Пирин,както Казанлък за България.Тук е трябвало да мине стратегически военен път на германците,свързавщ Сандански с Банско.Може тази да е най-ниската седловина по централното било на Пирин,но пък е една от най-красивите.Какво се вижда само в посока към новото отклонение от централното било,към рида Мозговица,също мой любим рид?Красота без мяра!
Намираме се в царството на гранита.Аз ценя красотата и шегата на карста,но това,което ме привлича най-силно не е варовика или миргела,а гранита.Тук именно,а не по високото карстово било от Разложкия Суходол до Вихрен,мисля,че е моето място.
Тръгваме към Белемето.Отпред – Мозговикият рид и чукар с едно езеро под него,от ляво – Валявишкият чукар,по който обикновено има кози,Дженгала,Мангъра.След кратко изкачване пътеката излиза на Винарската порта.През нея минава най-краткият път от Банско за Мелник.Преди Винарската порта може да се изкачи вр.Мозтовишки чукар и да се направи разходка по билото му.Да се внимава за усойници,тук ги има много.Като над х.Мазалат по върха,наричан Българският Матерхорн.
След Винарската порта следва вр.Момин двор,от който се отделя могъщия рид Мангъртепе.Съвсем наблизо до него е следващият връх,Кралев двор,който може да се изкачи от към терасата на Тевното езеро.
Стигнахме сърцето на Пирин,Белемето.”А до него Белемето,крие дивни красоти”,е текстът на една местна песен.Тази песен свързва Тевното езеро и Мантгъртепе.
Замислял съм се след като съм бил на Рибното езеро в Рила или тук,защо бивайки при тях си загубвам разсъдъка и си мисля само едно: Дано да имам сили и за онуй нещо /връх,езеро,скала/ ,но до ми стигне и времето,та да не ме хване тъмнината където не трябва.И стигнах до следния извод.
На Рила /Рилецкия дял/ ме обхваща религиозно чувство.Мисля си за небесния ни покровител,Св.Иван Рилски,нарекъл себе си постиножител,живял там.Като неговият дух да ме обзема.Имал съм тежки моменти там,но съм вярвал,че няма да ми се случи нищо лошо,той ще ме пази.
На Белемето е различно.Възприемам това място като част от космическата красота,погледната от нашия космически кораб,Земята.Това място е от особено значение за мен,защото преди десетки години,когато се запознавах с него /и Пирин/ по същото време се запознавах и с музиката на Бетховен.Тези две съвсем различни неща останаха свързани в мен така,че определени теми от Бетховен ми навяват картини от пиринските красоти.Ще посча една тема,тази от втората част на Сонатата Валдщайн.И Сонатата оп.111.
Така,както посочих на туристите прекрасни преходи от х.Рибни езера в Рила,сега ще посоча няколко прехода от Тевното езеро,и те всичките нестандартни.Тук,от височина 2500 м.н.в.всичко е близо,но човек ако иска да разгледа красотите на Белемето,доста трябва да се напне.
Езерото тук е доста плитко и водата му е сравнително топла.Поради това по дъното му растат водорасли с тъмен цвят,дали името му.Срещу него е Малката Каменица,после – Голямата,а след нея скалата - Каменишката кукла.Туристите с право я оприличават на гениталия и я наричат Цепката.Тя е доста отклонена от вертикалата,вероятно като тая на Куневото Мегленче.В горната си част е тъмна,наподобява окосмяване,а в долната си част има набит в нея сняг,който остава до късно през лятото.Следва Беговишката порта и рида Беговица,царство на дивите кози и на бракониери-снайперисти.А сега,
Първо предложение за разходка от Тевното езеро:
Ползва се Кралевската порта и се слиза в Самодивския циркус.Тук едната тераса на езерото е над другите две и циркусът прилича на трон,където има легенда,че е седял цар Перун.На него е кръстена и планината.Рекичката от тези езерца тече към Папазгьола.Това е най-голямото езера в Пирин,то има и остров.Като тръгне човек да го заобикаля,разбира колко е голямо то.Разходката продължава като се пресича по камъните следващия рид,наречен Сивритепе.Зад него също има много големи езера,Кременските,като третото от горе надолу е много голямо.Това е изключително красива езерна група.
От тези езера връщането става като се продължи по долината на реката,която извира от тях до достигането на голямата долина,идваща от Дженгалската порта.Тръгва се към тази порта.В зависимост от времето може да се предприеме изкачване на Дженгала,но от страната на Момин двор изкачването е по-удбно.Слиза се на Валявишките езера,доста големи,едното с камък-остров,после на Превалските.По маркиран път става връщането на заслон Белемето.
Второ предложение за разходка от Тевното езеро:
Достига се Дженгалската порта.От нея се върви в посока към Малкия и после към Големия Мангър.От него може да се направи разходка до началото на скалния гребен Стражите и после обратно.От върха се слиза на Горното Газейско езеро,от където до Големия Газей е доста близо.Без проблеми от Големия Газей може дасе извърши „сурване” по морените до р.Демяница,но има и друга възможност.Продължава се по Газейския циркус,където на много по-ниска тераса има и второ езеро.По стръмна пътека се слиза до х.Демяница,от която по маркиран път се достига заслона Тевното езеро.
Маршрут „Каменица”:
Достига се Кралевдворската порта,която води за х.Пирин.Изкачва се по доста стръмен участък Малката Каменица.Зад нея извира река,при извора на която има и малко езеро,наречено Маненкото.Покрай него се извършва приказен преход от х.Пирин до вр.Каменица.
Малката Каменица е доста широк връх.На времето имаше краностроителен завод Хр.Смирненски и от него докараха тук един макет на строителен кран.Инициативата на партийното ръководство на завода доведе до промяна на името на върха от Малка Каменица на Хр.Смирненски.Не приех новото име.След Малката Каменица идва Голямата.Моята любов!По-красив връх според мен в България няма!Преходът след върха продължава,като се минава върху Цепката,после се слиза на Беговишката порта.Минава се под връзката на Каменица с връх Яловарника,която е непреодолима за туристите и се изкачва вр.Яловалника.Той спада към групата,наричана Трите върха.Тази група включва върховете Куклите,Зъба и Яловарника,но има и друго име на този комплект от върхове,Четирите върха,като към тази група е включен и вр.Голена.По билото на тези четири върха се минава лесно.Куклите единствени са от морени,другите са тревисти чалове.На Куклите бях около времето на земетръс през 1974 г.и камъните се разскърцаха.От север тези върхове са скалисти,отвесни,от юг – пасища.Тук се намира пасището Башмандра.То е колкото едното Спано поле,огромно нещо е.
Връщането към Белемето става като се осъществи спускане към долината на рекичката с Маненкото езеро.За да не се изкачва още веднаж Малка Каменица е желателно да се слезе до река Демиркапийска и по маркирания път покрай Митревото езеро и през Кралевдволската порта да се достигне заслона.
Преход „Чаира:
По долината на р.Мозговица се върви до пътеката,която идва от х.Беговица в посока към портата Превала.Завива се в дясно към циркус Чаира.Когато се достигне Чаирската река се тръгва срещу нея,за да се разгледат езерата.Те се десетина,като второто от долу на горе е доста голямо.Където има каменни пасажи и се вижда,че достигат билото се предприема изкачване на вр.Мозговишки чукар.От него не може да се продължи до Винарската пората,а трябва да се слезе на билната пътека и да се ползва тя.
Този преход е един от най-красивите в Пирин!
Маршрут „Беговица”:
Ползва се маркираната пътека до х.Беговица.От нея се продължава в посока към портата Превала до достигането на река Мозговишка.Все срещу реката се върви нагоре докато се досигне до циркуса на Тевното езеро.Когато той се разкрие има още доста тераси да се изкачат,за да се достигне до терасата с Тевното езеро.Минава се покрай няколко малки езерца.Този маршрут е спокоен и дълъг.Не е типичен за Пирин,защото само в началото и в края се ходи по камъни /морени/.Редуват се ливади,гори,бавно течащи реки.
Белемето е изходен туристически център.От тук може да се тръгне за х.Пирин,за х.Папазчаир,за х.Демяница,за х.Вихрен,за селата по р.Места.Това обаче е извън темата ми.
Ден девети от прехода по билото:
През вр.Кралевдвор не може да се премине,за да се продължи по билото,защото след него има опасен скален гребен.От Кралевдворската порта се слиза към Митревото езеро,след това се върви покрай Аргировото езеро и се достига много важната порта Демиркапия.През нея са преминавали конете с товари между Мелник и Добринище.От портата започва скат на връх Джано,по който става изкачването му. Джано е възлов връх.От него започват три разклонения на запад.В акваторията на този връх са големите Кременски езера и Каменишките езера.Най красивият рид на Джано е Сивритепе,който разделя циркус Кременски и Папазгьолски.
Джано,този връх за почти всички туристи е последният,който те знаят на Пирин.Но билото на Пирин продължава и остава над 2600 м.н.в.То се стеснява и достига нов връх,Ченгелчал.Зад него отново има циркус,Брезнишки,с едно голямо езеро,наподобяващо стадион и още едно по-ниско,още по-голямо по площ.Билото остава тревисто,но по него стърчат разни заоблени от изветрянето скали с чудновати форми.Към р.Демиркапийска се спускат стръмни скатове,към р.Места пък има циркуси с езера.Следва нов заоблен връх,Демирчал,след който се отделя нов рид на изток.Зад него е последният циркус на Пирин,Корнишкият.В него блестят едно голямо високо и няколко по-ниски малки езерца.Билото слиза до превал,през койтосе е преминавало от селата Брезница,Корница и Лъжница към Мелник.Насреща е последният алпийски връх по билото на Пирин,Хлевен,наричан и Хамбарташ,/Камък,наподобяващ хамбмар/,асъщо и Хамбартепе.Към с.Корница този връх слиза доста стръмно.Целият този рид се вижда от трите села,които споменах.
Билото започва да слиза.Тревистият пояс свършва,започва клек,дал името на следващия връх,Черновръх.След него започва гора,но тя явно е била изсечена за пасища и др.Достига се местността Тодоровото.Тук се нощува.
Ден десети от прехода:
Този ден е като почивен.Разстоянието е малко,върви се без големи денивелации,има път,има и ориентир,кулата на вр.Орелек.Най-красивият изглед е към това,което нарекох задния ляв крак на гущера,разклонението с вр. Каменица.Виждат се и Родпите,но от тук те изглеждат много ниски.Теренът тук наподобява на този по Понор планина,по Триград и Девин.Карстът отново се появи и ще ни съпътства до вр.Гоцев.Целта днес е седловината Папазчаир,където имаше и едноименна хижа.Днес – само останките й,но работи.
Ден единадесети,най-трудният от всички до сега.Вероятността от загубване из горите е почти 100% :
Този маршрут е поне 30 км. и почти през цялото време се върви през гора.Билото се извърта непрекъснато,маркирани пътеки няма.Преминават се два върха,Свещник и Муторог,но и това не помага за ориентацията.Боровете ми наподобяват окосмяване,като това на Катето Михайлова.Вероятността да се измине успешно при първия опит този тур е много малка.Аз съм се въртял тук като обран евреин.Първият път се спуснах в Тешово,защото замръквах в гората.След години се качих отново от Тешово и така успях да достигна Парилската седловина.Има обаче доста пътища,които слизат към селата от двете страни на билото.По този тур е желателно да се пробват само тези туристи,които непременно искат да имат в актива си преминаване по цялото било на Пирин.Най-високо разположеното село тук е Тешово,останалите са като в дън земя.Ако някой все пак успее да се оправи в този горски лабиринт и достигне Парилската седловина,нощува се в с.Голешево.
Ден дванадесети:
Парилската седловина разделя планините Пирин и Алиботуш.Тук някога се е добивало желязо,като за извличането му от рудата са се ползвали дърва.Поради това районът е опустошен от към гори.
Село Парил е много бедно селце с прекрасни хора.Добри,гостоприемни,трудят се от тъмно до тъмно,единият крак на Искра Фидосова е с тегло колкото на поне двама селяни от Парил.Хората се борят с пясъците,за да направят от тях градинки,гледат непретенциозни към липсата на вода и паша животни.Този край тотално умира.Спасението му е само едно,да се направи първокласен път,подобен на този от Гоце Делчев до с.Катунци,който да започва от Копривлен и пак да свършва при с.Катунци.В този район не се появиха мутри,защото няма природни ресурси за крадене,напр.гори.Остнаха само костенурките,защото хората тук не ги ядат,но като се усетят циганите,ще ги изчезнат и тях до крак.Тук обаче расте мак и коноп.Разбираемо е,защо някои гледат тези култури.
На Парилската седловина има скала,подобна на тази при Ришкия проход.За да не се повтаря маршрутът при отиване и връщане към Алиботуш е добре да се изкачи планината в южна посока,по стръмен тревист скат,който извежда на вр.Царев.Зад него извира река с име Мътница.Покрай нея всичките села са с много интересна архитектура.На първо място поставям каменните къщи-архитектурни паметници на с.Тешово.И това село умира,но другите са умряли в много по-напреднал стадий.Ако мине път покрай тях,ще живнат малко.Има такъв проект.Още един край,който на България й идва в повече и го е изоставила тотално.
Между върховете Гоцев и Царев има високо било,което прави гънка,обърната на запад.От тази гънка извира р.Калиманска.Планината тук е огромно пасище.
Връх Гоцев е карстов.По скалите му расте мурсалски чай.В по-ниските му части пък има резерват от черна мура.Мурите тук образуват гора и не са единични и огромни като тези по карствия дял на Пирин.
Ще се отклоня от темата.За да не допуснат съветския ботуш директно до прохода Промахон,Чърчил и другите педераси откъснаха от България Сенгелската планина,къдетоминаваше границата ни с Гърция,да да остане прохода Промахон изцяло в Гърция,а също така и големи части от Беласица,които „подклиниха” Петрич от изток.Кестеновите гори на Петрич отидоха в Гърция.Такива бяха интересите на великите сили.От връх Гоцев се вижда как трябва да минава границата с Гърция,ама не минава.Отбелязвам,че Сенгелската планина е разклонение на Пирин подобно на Синаница,но по-ниско.
А Пирин,наричан тук Алиботуш продължава в Гърция.След връх Гоцев той се цепи на два варовити стръмни скалисти ридове,които снижавайки се достигат чак до Бялото море.
От вр.Гоцев може да се слезе в черномуровата гора,после при р.Калиманска и се излиза на мястото на някогашната застава Голешево.Разтурен пункт на пиянища и ловци бракониери.
Още веднаж трябва да се нощува в Голешево.Един дивен преход по най-високите била в България завърши.Човек по време на тззи преход се калява,доказва себе си,зарежда се с красота,този дар Божий,която после ще приложи в живота.Убеждава се,че е силен и смел.Този преход е за млади хора,не навлезли дълбоко в смисъла на туризма,осъществяващ връзката на човека с природата.Този преход е етап,след който започват по-смислени преходи по Балкана,по Родопите.Ако туристът е истински.Ако не,това остава върхът му и развитието му спира,защото той е доволен от себе си.Часовникът му е спрял.
Писанието посвещавам на надарената с изключителен талант наша поетеса Дела Раи с пожелание да измине тя този преход точно както съм го описал.А понеже стана дума за това,че красотата е дар Божий,ще завърша писанието си с едно нейно забележително стихотворение точно с такова заглавие:
ДАР БОЖИЙ
На облаци душата си разсичам.
Закичвам с тях най-ниското небе.
И в хаоса космически се вричам,
че всяко мое облачно парче
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
от доброта,от моя сън и свят,
от моя път над пропасти провесен,
от моя мед,от мой уханен цвят.
И с този дъжд,в ръце дъга понесъл,
ще милвам всяка птичка и трева
и горски кът,приспан от тъжна есен,
и зимен стон прикътан в планина.
А след това над хорската гълчава
душата ми ще сипе своя плод –
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на разгневения – добра утеха,
на осквернения добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.
Ще прилаская вехнеща старица.
Ще милвам нежно палаво дете.
И щом изплача облачна зеница
Доброто в мен отново ще расте.
И пак душа на облаци разсичам.
И пак раздавам свойте плодове.
За дарбата да мога да обичам
Ще благславям всички Богове!
България е много красива,но ние постепенно я заприлчваме на бунище.Никой не обръща внимание на това.България има много таланти,ето един гениален,поетесата Дела Раи.Но вместо такива за пример ни явяват по медиите манекенки,мутреси,чалгаджийки,простакели,проститутки,дали приплод от богат бизнесмен,напр.Боклукчията-милиардер на София.Никой не обръща внимание на това.Като поостане човек високо в планината /по-близо до Бога!/ сам,идват му разни мисли.Гениална главица може да измисли ето такова стихотворение,то ще остане безсмъртно,но в главите на обикновените хора също нахлуват разни мисли.И спомени.Ето един мой спомен,преходът от Боровец до вр.Царев.
На добър път по планината!Ако тя се свързва и с други изкуства,каквото е напр.музиката,поезията и др.възприемането й е съвсем различно.Ще посоча примери с творчески личности,стремяли се целенасочено към връзка с природата.Иван Вазов е бил турист.Турист е бил и любимият ми композитор Йоханес Брамс.А дребничкият Бах е бил лек на придвижване.Решава да отиде да види органа на някоя църква и тръгва пеш.От Ейзенах до Любек за да види Букстехуде и органа в църквата.От Тимок до Черното море е по-близо.После отивал другаде.Докато останал до края на живота си в Лайпциг.
Настоящото написах преди лятото.Ако се намери и един,/жена или човек/,който да извърши това пътуване,ще бъда доволен.Но и да не се намери,написаното ще остане.Едва ли някога Павел Делирадев е очаквал,че ще опише преход /Ком – Емине/,който туристите винаги ще свързват с него.
Т. Пр.
