Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2011 23:54 - В ПЛЕН НА ЧЕТИРИ КАРАКАЧАНСКИ ОВЧАРКИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3661 Коментари: 1 Гласове:
6



                                 В  ПЛЕН  НА  ЧЕТИРИ  КАРАКАЧАНСКИ  ОВЧАРКИ

 

           Когато за първи път посещавам район на някоя планина,много гледам.Гледам ако съм в ниското,мога ли да се изкача на билото или на някой рид,прави ли този рид връзка с билото,която да е свободна от клекове и непроходими скали.Докато оглеждам района се ориентирам за мястото му сред планината,ако не мога да го вградя точно снимам горе от високото заобикалящите го ридове и доразгадавам мястото му в къщи.Така замислям следващите преходи от него.Дакото свърши планината.Хоби!Но все така се получава,че ако упозная някой циркус,непременно после го обхождам по билата,които го заграждат.Разбира се,където това е възможно.Не може да се слезе напр.от Големия към Малкия Газей,аз не смея да премина по Стражите в Пирин или Ушиците в Рила.Където мога обаче не пропускам.Ако не успея,опитвам следващото лято и съм много упорит.Чак на четвъртия път при такива познавателни преходи успях да обходя Пенчовската планина с чудното й двойно пръскало.

    Бях си набелязал един циркус за упознаване в Рила,изворите на река Ропалица с трите езерца в него.Преходът планирах да извърша по време на едно ексурзионно летуване,когато нощувахме в хижа Заврачица.В такива случаи аз един обед не ям и прибарам храната си в буркани.На следващия обед мен ме няма,но някой отново ми прибира храната в буркани и така за по-следващия ден из планината аз имам храна.Вече бях упознал Маричиния циркус,като се прибрах по билото на рида с върховете Манчо и Козия връх.След Козия връх попаднах на стадо овце с две големи кучета,но много бързо ти „свалих” с по няколко бисквитки.Планът за прехода ми тук се разшири,както винаги.Реших да обходя и съседния циркус Ропалица по двата прекрасни рида,които започват от върховете Овчарец и Маричин и връзката между тях.Красотата на този скромен уж циркус ме привличаше неудържимо.Нищо не можеше да ме спре,макар да имаше сериозна пречка срещу едно посещение натам.Хижарят на Заврачица ни предупреди,че там има овчар с много агресивни кучета.Ако ходим в циркуса да сме група и да имаме какво да им подхвърляме,докато дойде овчарът да ни отърве от тях.

      При такива случаи винаги нося бисквити със себе си и като ме наобиколят кучета,давам им от пакета,понякога отива целият.Сега взех два пакета,кучатата били по- лоши,но си ме беше страх.Тръгнах по Кайзервега,което в превод от немски означава път за царя.Този път е строен от пленените сръбски войници,които са били в България шест месеца.За да не стоят биз работа войниците-пленници са строили път за Фердинанд от Боровец през планината до полето на Банско,после от Банско до хижа Бъндерица.Какви строителни умения са имали тези момчета,можем да гадаем.Строеното от тях макар от горе да минава река,какъвто е и случаят с река Ропалица,не се разрушава след вече сто зими.Римските пътища само са толкова здрави.И това е суха зидария със заоблени камъни.Най-видим е участъкът от пътя между хижите Заврачица и Грънчар.

   Достигайки по Кайзервега река Ропалица останах там като да се съсредоточа,защото ме беше страх от тези кучета,а бях и сам.И други искаха да дойдат в началото,но като разбраха за кучетата се абортираха от намерението си,а и преходът е доста труден.За туристите,които не са запознати с ройона посочвам един красив водопад на тази река малко по-долу от пътя.Река Ропалица е един от трите големи притоци на река Бяла Места.Някога голяма река,днес нейните алпийски води си отклоняват за каскадата Белмекен.Въпреки това обаче в долното си течение тя е по-голяма от река Струма.

     След голямо двуумение да тръгна ли да не тръгна,тръгнах.Циркусът бе чист – никакви овце не виждах,за кучета не смеех да мисля,макар времето да напредна.След като изсъхне росата извеждат овцете на паша,за да не се заразят с метил.Тръгнах,потопих се в красота,за кучетата забравих въобще.Проникнах доста надълбоко в циркуса.Разгледах двете по-ниски езерца,заобиколени с трева и клек,отправих се към третото,високото,под връх Маричин.Него специално си го бях набелязал вчера,едно типично алпийско езеро,с много голяма надморска височина.Последва един комбиниран лай на кучета и четири големи бели овчарки с малки черни петна ме заобиколиха от четири страни,лаейки като камбани срещу мен.Усетих обаче,че не са агресивни,защото съзнаваха силата си и моята безпомощност,както и липсата на каквато и да била агресия от моя страна ктъм тях.Лаеха,за да ги чуе директора им.Трябваше да проявя подчинение и внимание към тях и колкото и да ме беше страх,опитах се да го сторя.Знам,че ако кучетата усетят в човека до тях страх могат да го ухапят и затова се стремях да съм спокоен.Говорех им,свирках им,видях кое е алфакучето,подхвърлих му първо на него бисквитка,то прие.Това бе добър знак.Подхвърлих и на другите,и те приеха,давах,давах,пакетът свърши.Свърши и резервният.Опитах се да продължа нагоре,не ме пускат.Започват да ръмжат срещу мен предупредително и не дават да се помръдна от мястото си.Няма мърдане от тук докато не дойде овчара,ясно.Седнах аз на едни камък да го чакам.Опитах се да погаля по главата голямато куче пред мен,то не дава,пази дистанция.Престанаха с лаенето,но започнаха да ме душат.А аз гол до кръста,с къси понталони,те допират ледените си носове до мен,гърбът е особено чувствителен на студ.Без да ги виждам,лепнат един леден нос на гърба ми.А в еднодневката ми хляб и два буркана,мирише им на още ядене.Казвам си,ако се наложи и това ще дам,само да ме пуснат.Успоких се почти напълно,защото кучетата ме подушиха,това е запознаването с тях,сега искат да се издокарат пред шефа си.Да му покажат,как са спасили овцете,пленявайки ме.Вече спокойто започнах да разглеждам тези огромни животни,с глави по-големи от моята и си казвам,че ако рекат,ще ме разкъсат за секунди.Ще стоя и ще чакам в смирение,иначе,знам ли.Мина ми през ума,че губя темпо /време/,стоейки тук пленен,но тази мисъл ме успокои окончателно: значи страшно няма!И ето го спасението във форма на овчара на стадото,който заслиза към нас някъде от висините без овцете си.Кучетата не отслабват хватката около мен,ще показват каква опастност за стадото са предотвратили.Дойде човекът наблизо и ми вика,не мърдай,започна ди вика кучетата,те всичките ме задушиха едновременно,но не тръгнаха към него.Той взе да вика,сядай долу,а аз съм седнал,не смеех да му продумам дума,да не я изтълкуват кучетата като заплаха.Дойде човекът,чак тогава кучетата се отдръпнаха от мен.Заговорихме се,аз вече се бях успокоил.Той обаче беше притеснен и умарин от тичането.Каза,че туристи по циркуса не минават,но кучетата му слизали долу на Кайзервега и се заяждали с туристите.Казвам му,като не вземат туристите оставащата им храна за да ги хранят,заслужават да ги лаят.Бил от Якоруда човекът,това лято го изпратили тук.Помолих го да зъдържи кучетата да не ме „пленят” отново,защото щях да мина покрай овцете и поех към високото езеро.Повече проблеми нямаше.Минах покрай горното езеро,подобно на Леденото,но много по-малко,изкачих връх Маричин,минах по билото и достигнах връх Овчарец.От него се отклонява нов рид,заоблен,най-високата точка на който е връх Песоклива вапа.Тук с името вапа наричат меките върхове,без скали по тях,нещо като част от сфера или елипсоид.Тук има три такива върха като този,Песокливата вапа,който е най-висок,но и оше един Вапа и трети,Суха Вапа.Без трудности между клековите гнезда и хвойните тук и там отново слязох на Кайзервега.

      Споменът за тези кучета обаче остана в мен.Сега го описах малко смешно,но тогава не ми бе до смях.Седнал на камъка,без да смея да мръдна от него и тези големи като мечки животни да си допират муцуните до гърба ми,страшно си беше.Красиви,огромни,бяло-черни животни с рязани уши,в плен на които прекарах половин час.Предупредиха ме за тях,но не се спрях пред опастността,рискувах и успях.После още на два пъти минавах по него и като кучетата ха да ми се появат отново.Едно от кучетата да бе усетило тогава агресия от мен към него и да бе се нахвърлоло срещу мен разкъсваха ме.

      През този циркус пътеки няма,няма дори знак,указващ,че при хубаво време това е един прекрасен вариант към хижа Грънчар.Двете езерца в него долу,обградени с рамка от клек и трева и третото горе,обградено с камъни и преспа сняг от северната страна,това е един от символите на красотата на Рила,които винаги ще нося в себе си.

      Един прекрасен кът за запознаване от непосетилите го още туристи.На слука!

                               

                                                                                                                              Т.  Пр.

     

        

 



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
05.02.2012 20:49
Много интересна и добре разказан история!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185150
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031