ВИНАРСКАТА ПОРТА, ВИНАРСКИЯТ ПЪТ

     В близкото историческо минало не е имало автомобили и джиесеми,но въпреки това хората пак са живеели някак.Ползвали са товарни каруци,теглени от волове,в Северна България от биволи,за по-леките товари пък са ползвали каруци,запрегнати с един или с два коня.В планиниските райони това обаче не е било възможно винаги.Тогава се е ползвал превоз на специализирани кираджджии с товарни коне.Още има такива живи възрастни хора,които се хвалят с професията си.Един турчин от с.Рибен дол,което е близо до село Загражден ми каза,че с конете си е возил на времето товари чак до Русе.В Родипите за товарни животни са били предпочитани мулетата.Те са кръстоска между майка магаре и кон баща.Мулето е по-силно от магарето,макар и не колкото коня,но има предимството пред него с по-доброто си чувство за равновесие както и с това,че придвижва краката си в една линия.А конят стъпва на широко,не по-малко от 30 см.са му необходими,за да премине.За деретините на Родопа това е много важно.За добре подържаните т.н.конски пътища по Рила,Пирин и Балкана,са били ползвани товарни коне.Те са пренасяли продукцията от мандрите до селата под планината.Изкачвали са нагоре други товари като,сол,храна за овчарите и кучетата,силлях.Макар и без джиесеми тогава,хората от планините през лятото са имали някаква връзка с хората в селата около планините,с които са извършвали икономически сношения.

     Има обаче съседни градове,които по въздушна линия са близо,но ги разделя една дълга висока планина.А голяма част от стоките в тези съседни градове се произвеждат само в единия от тях.Тогава се стига до търговски връзки между тях,още по-точно бартерни,осъществявани чрез пресичане на планината.Единствено товарните коне са могли да пренесат стоките.Типичен пример са били градовете Мелник с производството си на грозде и Банско,с производството си на животинска продукция.Към края на лятото са тръгвали кираджиите от Банско,чиито коне са били натоварени със сирене,трайно обработено месо и др.и са отивали в Мелник за да натоварят от там конете с грозде.Банскалии правили от гроздето вино,като от кило грозде вадели кило вино,че и повече.На два пъти го ферментирали,а после и рикия пекли от джибрите.

      От къде са минавали конете,та пътят е получил името Винарски и портата през централното било – Винарска,ще обясня:

       Пътят,започващ от Банско е минавал покрай река Глазне,а след това покрай притока й река Демяница.Пътят е продължавал после под мястото,където са изсечени няколко дървета,за да се оформи площадка за хижа Демяница и през Тиаците се е достигало до място,където има отклонение за портата,наречена Превалска.Тук конете са били разтоварвани,самарите са били обръщани към слънцето,за да изсъхнат от потта на животните.Конете си почивали тук,пасяли цялата нощ,аклиматизирали са се за по-високата планина.А тук височината вече надминава 2000 м.н.в.Отбелязвам,че конете са носели по 80 кг.товар,само най-едрите коне са били натоварвани до 100 кг.

      За тази порта искам да кажа,че тя е била в плана на германците да правят стратегически път от Банско за Сандански,защото тя е най-ниската по централното било,2350 м.н.в,но от този план реализирани са останали само телефонните стълбове,някои от които стоят и до днес.

     Следващият ден кираджиите натоварвали отново конете и те поемали към портата,наричана сега Мозговишка.Това е бил най-тежкият и опасен участък от пътя.Старото й име е Винарската порта.Тук конете се придвижвали до колкото е възможно по хоризонтала,за да не губят сили и след Тевното езеро е започвал маршрутът им по морените.За да преминат те по тях пътят се е подържал,но не само заради тези курсове,а защото е бил необходим за цялостната икономическа дейност тук.Храната за хората в този район се е произвеждала предимно в планината.

     По морените конете достигали Беговишката порта,след което отново по път през морени,те пресичали скатовете на върховете Яловарника,Зъба и Куклите и излизали на превала Солището.Тук кираджиите изпълнявали поръчки да оставят на определени места или в кошари сол за овцете и дрцнеща за овчарите,включително и писма.Скоро в южна посока от Солишщето се появава река,по долината на която кираджиите отново разтоварвали конете за почивка.Местата,където те отсядали имали имена на овчари,загинали там от гръм или от болест,като напр.Стефанов грб,Коцов гроб,Арабски гроб и др.По тези наименования овчарите са знаели къде ще отседнат за почивка кираджиите и са били поръчвани товари за овчарите.По тях изпращали и съобщения до близките си.

     След тази почивка се е преминавало през седловината Демиркапия и се е достигало до Мелник.Пътят вече не е труден,но като разстояние е доста дълъг.Тук един ден са почивали отново животните и са били претоварвани с два сандъка /коша/ грозде от страни на самарите им.Три дни са били необходими да достигнат кираджиите до големия тогава град Мелник.Тук един ден почивка и така един курс се е изваршвал за една седмица.

      Един участък от този път днес е изоставен и дори не е маркиран за туристите,а той е много красив.Това е участъкът между седловините Беговишки превал и Солището.Красотата на този участък,преминаващ по морените под изброените три върха и под един четвърти,доста по мек,Голена,е уникална.За да се приминава обаче този участък от повече хора е необходимо да се сложи боя тук и там,както и да се подредят някои камъни.Тук пада много дебел снят,лавини падат през цялата зима и разместват камъните.В този район се образува една от най-големите лавини на Пирин,Беговишката.Тя пада много рядко.

     За да въведа съпругата ми и приятели в тази красота,извършвахме преход от заслон Тевното езеро към х.Пирин,като ползвахме винарския път.Винарският път е бил ползван и от хайдути до 1912 г.когато този район е бил още към Турция.Минавахме ние в началото на юли,но още имаше доста сняг.Говорим си,докато си почивахме върху едни красиви камъни,че тук е било голямо вървище,минавали са хайдути,разбойници са причаквали кираджите да ги ограбват и др. и изведнаж съпругата ми показва нещо и пита,ама какво е това между камъните до мен.Отиваме за видим,там имаше човешки череп.Костите вече бяха размити в значителна степен,запазени бяха само зъбите,всичките.Явно,че е бил на млад човек,убит тук и после главата му е била отрязана и хвърлена между морените.Каква ли зовеща сцена се е разиграла тук преди години?

     Съпругата ми не се плаши от лошо време в планината,от срещи с разни животни.Срещали сме мечка съвсем до нас,една сутрин – вълци,змии,това не я плаши.Но като види хора,че идват към нас,изпитва силен страх.Този череп я изплаши съвсем и от тук до х.Пирин почти не почивахме.А е толкова красиво да поседнеш на огромното пасище Бшмандра,заградено от четири върха,Голена,Куклите,Зъба и Яловарника.Те от тук изглеждат меки тревисти чалове,а от север – остри непристъпни зъбери.А връзката между Каменица и Яловарника е доста труден и за алпинистите преход.

      На туристите,които се пишат пирински казвам,че ако не са изминали този участък в Пирина,между портите Беговишка и Солището,не са видяли доста от красотата на тази дивна планина.А тук,където от връх Момин двор се отделя ридът с Дженгала и Мангъра на север,а от връх Кралев двор се отделя ридът с Каменица на юг,красотта е разхвърляна без мяра.Лето Господне 2011 може да стане първото,в което непосетилите този участък от пътя,който описах,да се докоснат до красотата му.Ако сторят това,ще се завърнат отново там с програма за по-обстойно запознаване с тази част на Пирина.Планината е толкова красива тук,че в този район е било избрано място за трон на митичният цар Перун.Малко в страни от тук,при Самодивските езера.

                                                                                                            Т.    Пр.