ТРИ ИНТЕРМЕЦИ ОПУС 285
ИНТЕРМЕЦО №1
Село Губеш е гушнато в едно от любимите ми места по планините.От юг е заградено с планината – корито,известна под името Годечка.Там се намира най-големият понор в района,с една голяма и две по-малки реки,а също и многоройни потоци.В него има естествено езеро,където да пият вода дивите животни ако пресъхнат карстовите извори,има също и микроязовир.На една поляна до средата на понора през пролетта изригва вода като от спукан градски водопровод.Покрай това корито - този голям понор,има поне още 100 мънички.А какви прекрасни долчинки се спускат по северните скатове към Губеш.
От север селото е заградено с планината,известна под името Губешка.И тя е издупчена от понори,но големите са четири.Единият,наподобяващ стадион е на превала за с.Гинци.Другите три се спускат успоредно на Губешката река,която се влива в река Височица.Те са разположени стъпаловидно.Опасани са със скали по местата,където е станало пропадането.Тези бели скали,наричана препасници,са покрити горе с букови гори.
От изток пак се надига планина,тя разделя Губеш от Гинци.И там има седловина,наречена Разкръсте.Околностите на Губеш за мен са част от рая на земята.
Като отида в някое такова село винаги съм много добре приет.Ако там има кръчма-магазан,веднага я отварят.Разбира се,ако човекът не е някъде с кравата си да я пасе.И веднага идват хора да се разприказват с мен.Аз съм бил в Губеш многократно,хората от селото ме познават като физиономия.На площада,където върти автобусът,докато още пътува,хората сядат на приказки.Всичките са много възрастни.Те си спомнят за младостта си,за активните си години и проклетисват развитието на живота от Деветото до днес.Говорили са ми за текезесирането на района,в който освен животнодъвдство друг поминък няма,за годините на мрежите /от 1976 г.до 1990 г.наблизо минаваше т.н.клеон/ и други неща,но сега ще пиша само за възмущението им срещу В и К – Годеч.Стана им нещо на тези дружества.Те се превърнаха в грабители на хората и мисля,че тон за това дадоха английските концесионери на Софийска вода,които ограбиха парите за канали на София и разрушиха базите на местните й водоизтичници.
Водата за селото идва гравитачно по водопровод от непресъхващ карстов извор в югозападсна посока от него.При извора има каптаж за водата.Ако водопроводът не може да я поеме,тя изтича в старото си русло.В селото има разклонения от този водопровод и така хората са се водоснабдили.Всичко това е направено от самите тях.Мъжете са копали трасето,правили са разклонения за къщите,за общи чешми тук и там,където да поят животните си.Всеки сам е купувал необходимите материали,за да има вода в дома си.При повреда някъде хората винаги са я отстранявали сами,без да търсят В и К – Годеч.И какво става?
Започват да идват от В и К – Годеч и да им искат пари за водата,която консумират.За водомер хората не са и чували,но има закон,ако нямаш водомер плащаш на база.Но пък ако не може да се определи база,плащаш по сечението на водпоровдната тръба,което означава,семействата да плащат по толкова вода,колкото отива за един цех.Пари за водомери хората нямат!
Хората бяха крайно възмутени.Казват,тук никой не подържа вече пътя,поне 30 години крадат парите за строежа на новия път да Смолча и не го правят,нямаме пари за автобуса до Годеч,изоставени сме от държавата и на всичкото отгоре ни искат пари за водата,която сме си прекарали сами и ни заплашват,че ще ни я спрат.Възмущението на хората няма граници.
В това прекрасно село,което ще живне в туристически аспект ако наистина направят пътя между него и Смолча,в което я има 50 баби и десетина стареца,беднотията тук е нещо страшно.Гладът и нуждите винаги са били спътник на планинците,но тук някога не е било толкова страшно.Аз съм писал за това село.В него обработвнаема зема няма,но никъде другаде в страната няма по-сгодно място за отглеждане на овце и крави,а покрай кравите и на прасета.След текезесирането му дойде неговият край.Пак си задавам страшния въпрос,който все по-често ме кара да се замисля за бъдещето на България:
Този край с блестящ до Деветото поминък,където има място за отглеждане на повече от милион овце и хиляди крави,който може да захрани с животинска продукция един окръг,бе съсипан от колективизацията по съветски образец и довършен от ударите на пазарния и демократически реализъм.И той ли вече не трябва на България?Май!Беднотията тук не привлича дори многобройните гастролиращи годечки цигани да крадат,защото просто от тук вече няма какво да се открадне.
Мислите на хората,че В и К ги кара да плащат за услуга,която не им предоставят ми навя една случка от 19-и век,описана от Август Форел и днес цитирана в учебниците по право за студентите.Август Форел описва един случай на содомия в Западна Европа,не си спомням страната.Козар в планината оправял една от козите си,но зоркото око на друг козар го засякло и го дакладвал на полицията.Дошли те,хванали го и го предали на съд.В съда го осъдили по някакъв член за неморално поведение.Четат му те на човека присъдата,той се чуди за какво го набеждават и казва на съдиите:
Ама козата си е моя!
Точно толкава са взели предвид репликата му съдиите,колкото сега В и К – Годец ще вземе предвид репликата на губешци,ако те кажат:
Ама водопроводът си е наш!
Да не предоставяш услуга и да искаш от хората пари за такава,като ги заплашваш,че ще им спреш водата,това си е изнудване чрез принуда или както сега се казва,рекет.Възлюбената форма да дружествата по телефоните,топлофикацията,тока и водата....
ИНТЕРМЕЦО №2
Махала Кръст,студ!По пътя,покрит с десетина см.сняг на люспи и кристали една баба с пръчка отива към село Бов.Жените при подобни случаи носят тояги.Мъжете също носят тояги,които завършват с половинкилограмова брадвичка,наточена като бръснач.А тази баба - с пръчка.Миналата зима в района бъкаше от чакали.
Не може само поздрав,когато срещнеш човек в планината,трябва в такъв случай да се завърже някакъв разговор.Тук хората живеят често сами и са петимни да разменят думи с друг човек.Казвам й: Бабе,с тази пръчка от чакалите ли се пазиш?Бабето обаче бе готова с отгвора.Каза,че чакалите тази зима ги немало никакви.Тук всичко било вече запустело,немало стока /животни/,къщите били окрадени,нищо не останало.Какво ще чинат тук чакалите,каза тя.И они бегаа.Пет къщи останахме само.
И аз тази зима не срещнах чакали до сега.Разказаха ми за един обезумял от глад чакал,който вече не се и пазел.Ловците го гръмнали и го оставили малко над с.Бов.Само че,кучетата го усещали и лаели непрестанно.Хората не могли да спят от тях,а и се безпокояли кучетата им да не получат херния от толкоз лаене.И се обадили на ловците да си приберат чакала от мястото,където са го хвърлили.Дошли ловците,вързали го за джипа си и влачейки го,преминали гордо през селото,после го изчезнали другаде някъде.И се възвърнала тишината в селото.
Бабата решила до пойде малко на разходка,но не можела да слезе до приятелката си наблизо,да си похортуват,оти там у доло сега имало много снег.Та отиваше чак в селото,намиращо се на 3 км.от тук и поне на 200 м.по-ниско.
На тези баби – те винаги надживяват дядовците! – идват да им оставят храна децата или внуците им.Един такъв човек,доста напреднал с годините отиваше една зима нагоре покрай река Трескавец да насече дърва за майка си,която била много стара,както и да й остави храна.Той бе много неспокоен докато не достигнахме къщата.Ако не сега,казваше той,кога ли като отида пак да й оставя нещо,ще я намеря замръзнала....
ИНТЕРМЕЦО №3
Жестоко задръстване.Автобус 305 спря пръв на кръстовището при румънското посолство в посока към бул.Цариградско шосе да чака зелена светлина.До него имаше мутрешка лимузина-купе с две врати,Мерцедес.От ляво на лимузината се изниза обаче огромен джип,на мен ми се стори без шофьор и са загледах какво ще стане сега.Само че не беше без шофьор,а бе с шофьорка.Една дребна средно млада много слаба жена,с лице на маймуна и с устни три пъти по-големи от тези на Мара Отварачката остави джипа по диаговал пред лимузината и автобуса и ги затвори.Мутрата в лимузината пощуря,защото мутресата като завиваше мина на една боя разстояние от скъпата му играчка и свиреше непрестанно,докато тя го „облазваше” с огромния си джип,а когато застана и пред автобуса и шофьорът на автобуса се разсвири.Маймуноподбната мутреса в джипа обаче не се трогваше от такъв тип свирки.Но след минута добре им го върна на свиркаджиите.Светна зелено,колоната ха да потегли,но отпред мутресата не потегля.Засвириха и задните.Мутресата отвори дясното стъкло и започва да прави жествове към двамата шофьори,които й свиреха с ръката си,като насочваше средния си пърст нагоре към тавана на джипа.Възвратно-постъпателните вертикални движения с пръста си правеше така енегично,същевремнно химнословейки двамата водачи,че се изплаших за джипа й.Казвам си,ако при това енергично движение тя не прецени докъде да повдига пръста си и достигне тавана на джипа,ще го пробие и пръстът й ще изскочи отгоре.Такъв яд им бе набрала.Последва много бавно затваряне на стъклото и като светна жълто,тя засвири с гумите от ускорението и изчезна.Другите си останаха за чакат следващото зелено.Имаме си една потоворка,волът рие,а то пада на гърба му.Що ви трябваше да се задявате с тази професионална курва?Видите ли такова нещо,пускайте го.Ако трябва в страни от пътя се дръпнете,за да мине то без да му пречите!
Какви версии могат да се построят за бързането на тази маймуноподобна мутреса:
Като грозотия,тя сигурно е върхът,но пък като устни,с тях предполагам „третира” само най-платежоспособлните мутри.Таквиз дебели просто няма други!Ако с тях си е заработила джипа – ясно.С тия устни мутресата може да си „свирне” мутрата,която обгрижва от половин метър.За такова нещо и аз ако съм мутра давам джип.Разбираемо е,какво са и се разсвирили,като им е затворила пътя.Ако в този момент тя бърза да си „свирне” мутрата – /тя за друго не става!!!/ – и задръстването я бе объркало?Не трябваше да я притесняват за нарушаването от нейна страна на емлементарната етика на пътя,мутрата дава джип.Тя хляба с устните си вади.Ако пък е проститутка от най-скъпо платените,колко пари губи за минута,ако не пристигне на време.
Животът не е съвършен.С тия устни тя от половин метър ще се справи с далият заявка за тях,но няма толкова съвършенни усни,колкото и силикон да нацръкат в тях,проститутките да могат да си „свирнат” богатия клиент от разстояние,да речем между два хотела.
Сега еди виц,но с обратен знак.Възрастен човек,много слаб,седнал на спирка.Човек до него и той чака на спирката,опитва да го заговори.Пита го:
-Дядо,ти колко кила тежиш?
Дядото отговаря:
-Деветдесет.
Учуден,човекът го пита отново:
-Ама без ташак,толква ли си?
Дядото се корогира:
-А,не.Без ташак съм 30!
Тази мутреса бе толкова дребна,че джипът изглеждаше без шофьор,но нищо чудно и тя с устните си да тежи колкото една нормална жена.
Товарищ Пропойцев
