Прочетен: 2049 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2011 22:14
На Г/жа Росица по случай кръглата й годишнина:
СПОМЕН ОТ ДИСИЛИЦА
Едно забравено преживяване и същевременно доста опасна среща внезапно нахлу в съзнанието ми тези дни.Беше през лето Господне 1972 или 1973. г.През този период,от 1970 г.до 1975 г.при всяка възможност бях на Пирин и го упознавах.От предходното лято имах план за следващото,като непосетените участъци заснемах,а през зимата проучвах картите и си планирах маршрути.Пирин изглежда страшен,но е много мил.Почти навсякъде в алпийската му част през него може да се премине,като придвижването става предимно по морени,а също и по поляни или през рядък клек.На Пирин има много камъни.Който може да ходи с лекота по тях,те му помагат,защото по-лесно е да се стъпва на твърдо,отколкото върху мека трева.
Понеже при мен винаги са вървяли успоредно планината и музиката,този период съвпадна със задълбоченото ми запознаване с музиката на Бетховен.Имах приятели гедерманци,които идваха на Пирин с мен.Що записи ми донесоха тогава от ГДР!Сега ще ги прехвърлям от плочи на флашки.От този период - за мен много творчески! - останаха някои връзки в съзнанието ми,които аз правя между тази планина и творби на Бетховен.Напр.ако слушам втората част на соната Валдщайн,винаги ми се явава едно плато от Пирин с бавно течаща рекичка,образуваща тиаци,която отива към небосвода,от където ще се покаже всеки момент слънцето.И други произведения на този велик човек свързвам с Пирин: части от квартети,от симфонии.А да видя снимка с Каменица,с Тевното езеро,веднага ги свързвам отново с негови творби.И разните предания,които съм слушал.
Един от планираните ми маршрути за лятото на 1973 г.бе от х.Демяница нагоре по стръмния участък на Газейската река и после по скатовете на Дисилица,за се изкача на полянката пред връх Стражата.Трасето за изкачването си бях избрал от обгледно място без клек под връх Малък Газей.Предишното лято го бях снимал и го бях разучил в детайли.
Участъкът до Дисилица е доста стръмен.Има пасажи с клек,с поляни и скали,които са лесни за преодоляване.Бях почти горе,когато пред мен се оказа скала по-високо от главата ми.Стъпих на площадка под нея,която бе доста малка,като за по-голяма сигурност се хванах за ръба на скалата горе.Повдигам се леко и виждам до ръката ми една усойница,навита като карначе,с глава от центръра на спиралата насочена към мен,но отдалечаваща се от ръката ми.А аз не мога да се пусна!Само видях как змията се разви и се мушна под един камък наблизо.
В първия момент не осъзнах опасността изцяло,но после се замислих – тази среща можеше да е фатална за мен,ако змията бе по-накрая и аз при хващането си за скалата бях я затиснал с пръстите си.
Продлъжих пътя си към река Дисилица,реката с най-едрия клек в Пирин.Само в Рила под х.Рибни езера съм виждал толкова едър клек.Пътуването си продължих в посока към Кременските езера,пресякох рида на Сивритепе и слязох в Папазгьол,изкачих се на Самодивските езера и от там през Кралевската пората отидох до мястото на строящия се тогава заслон Тевното езеро.
За случката забравих до следващото лято,когато отново бях там наблизо.Под вр.Мантъртепе има малко езеро,най-високото в Пирин.На слънчевия му скат намерих излюпили се усойничета - бебенца.Бяха дълги около 20 см.с големи глави,без рогчета.Имах буркани от консерва с метална капачка.Пробих една капачка така,че да влиза въздух в буркана и прибрах вътре три змийчета.Мислех си,ще ги пренеса някъде другаде и ще ги пусна там.После ми мина през ума да ги сваля значително по-ниско,защото е по-топло и други глупости.Толкова ми е бил акъла по онова време.Взех ги от природната им среда,където са се родили,а какво ще правя с тях,седнах на превала до връх Дженгал и не мога да реша.И изведнаж си спомних за миналата година,когато една усойница за малко да ме ухапе,но великодушно ме пощади.Казвам си,аз сега съм им на гости,защо ми трябва да ги разнасям,я да си ги върна обратно.И от Дженгалската порта по камъните по ската - обратно до езерото.Отворих буркана,изтърсих ги точно от където ги бях взел и чак тогава се успокоих.Казах си,ще дойда следващото лято тук отново.Тогава отивах към връх Мозговица и долината на река Мозговица и от там - към х.Беговица.Само ще допълня по същата тема,че колкото змии-усойници има по Мозговица,толкова много може би само по Българския Матерхорн над х.Мазалат,има.
Тези дни неизвестно за мен защо,отново пред очите ми изплува това място със скалата,за която се бях хванал,и която нямаше как да пусна и да си дръпна ръката.По отношение на планините имам много силна зрителна и обща памет.От където минавам местността остава в главата ми като на запис.Мога да си припомня маршрути,които съм изминавал преди много години.Когато пък съм на определено място,свързвам го с някакава среща когато съм бил тук преди,напр с преминаващо животно или птица,ако е имало такава среща.
На Пирин посветих 5 лета за запознаването ми с него,но след това ходехме често на екскурзионно летуване и имах достатъчно време да се наслаждавам на красота му.Оставих си един неизкачен връх,Гредаро,между рида на Георгийца и централното било.През 1988 г.тръгнах за върха по билото от вр.Муратов,достигнах под него и се върнах.Пак го оставих.Нарочно!
Още един силен спомен ми е останал от Пирин от 1980 г,мисля,най-силният пирински.Бяхме на екскурзионно летуване.Тогава имаше временни лагери от палатки за туристите.Такъв лагер имаше под Превалските езера,друг имаше между Василашките езера и Тодорините очи.Там имахме палатка за трима души,като дъщеря ни Евелина спеше по средата.Имаше жълти дрехи за преходите,но вечер спеше с тях.Планината е в кръвта ми,в сърцето ми,в мен.Сънувам често разните места,където съм бил съвсем реално,друг път още по-красиви от колкото са в действителност.Това екскурзионно явно много ме е впечатлило,защото сънувах точно палатката,как Евелина в жълтите дрешки още спи,а аз чакам да закусим и да изчезна.Очакват ме Типиците,едно от най-големите езера тук - Типицкото,със скала - остров в средата,после още няколко езерни групи от малки езерца надолу към река Демяница,връх Орловата чука.А от нея се виждат Стражите,Каймакчал,Дженгала,Каменица,Вихрен и Кутело с преспата,наречета Циклопското око,вр.Тодорка.Един сън върна преживяното преди 30 г.
Сега мога да кажа,че много по-интересно ми беше в планината,отколкото да ходя да играя чалга или да пия бира някъде,или пък да заседна в някоя чалготека или чака-рака клуб,което вече ставаше мода.Вместо тях предпочитах концертните зали.По това време идваше Вайсенберг,моят кумир в музиката.Първият му концерт бе през 1973 г.На него дължа сериозното си отношение към музиката в следващите години.С изкуството и интелекта си той ме накара да се размисля и да положа доста труд в тази област,за да достигна едно ниво по-нагоре.Така променят големите хора на изкуството обикновените хора като мен.С изкуството си те посочват пътища да прилагаме красота и смисъл в делата си.Никой в живота ми не ми е повлиял така силно,както Вайсенберг.Може би затова за пиячка и кльопачка не съм искал да чуя,цигара така и не запалих никога.Влечеше ме този простор и неподправената му красота,влечеше ме музиката,свързвах тези две неща и никога не можах да кажа кое от тях обичам повече.
Да ходят по планината,това могат да сторят и днешните младежи,какво им пречи.Мисля,две неща.Едното е,че те не приемат вече природата за своя жизнена среда,затова не я и опазват.Днешното т.н.информационно поколение са го откъснали от нея.Втората причина е,че някои на 20 години вече са чукнали 100,120,150,че и повече килограми.Такива хора трябва много да папкат,за да имат сили да ходят,а като се напапкат,веднага огладняват пак.Ще се качат по скалите,където някога ходихме ние или ще скокват от камък на камък толкова,колкото това могат да сторят да речем Искра Фидосова,Огнян Минчев,или прокурорката Жанет.Ако пък си строшат нещо в планината,специализиран екип с подсилени съоръжения за оказване на помощ ще им трябва или хеликоптер с двоен винт.....
На Госпожата на 20 /х 3/ с пожелание за по-директни сношения с планината,
Товарищ Пропойцев
