Постинг
05.02.2011 21:38 -
Тъмрашкият надгробен паметник
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4708 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2011 22:14
Прочетен: 4708 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 05.02.2011 22:14
Историята на един надгробен камък:
По време на изверването,известно като възродителен процес по много от гробищата на мюсюлманите пуснаха бригади с чукове,които строшиха надгробните паметници на турците и помаците с удар в най-слабата част на паметника,врата.Оставяха ги така и изчезваха да се пробват по други гробища.Не всички грбища потрошиха,защото просто толкова много бригади с чукове не можеха да сформират.В някогашното село Тъмръш,което бе превърнато в ловна резиденция прилагаха друг пенис.Надгробните камъни ги изваждаха и ги смилаха на чакъл за пътища.
Тъмраш има три гробища,Старото,Манафското и Новото гробе.До старите гробища е кариерата,от която хората са отцепвали дебели плочи иса ги оформяли за надгробни камъни.Манафското гробе е било предназначено за арабите,приели исляма.Турците са ги изпращали тук да служат.Неприикналите с такъв студ манафе умирали и това е била целта на турците.Тъмрашките помаци,които били задължени да служат в армията пращали в сирийската пустиня и те там умирали от жегата.
Камъкът,който е на снимката бе затиснат от бор и бе оставен.Той е от Новото гробе.До него имаше още един.Чакъломелачите не бяха вече тук,задействах разработка.Взех един човек с мен да ми помага,"коленичихме" пред шефа на ловната резиденция,та ни пусна с колата в нея,а ние с кирка,лопата и брадва извадихме двата камъка.Този на снимката се събра в колата до сантиметър,но другият,кръгъл,с много надписи,не се събра и го заровихме наблизо,за да се опази.Така и си остана,но аз мога да го намеря къде е.Той бе циилндрчен и целият с арабски надпис.Камъкът на снимката обаче замина за Хамбардере,годината бе 1985-а.
Камъкът е на служител от джамията,защото е с чалма и надпис на арабски език.Другите два типа са без чалма ,но с оформена глава и надпис на турски,а на гроба на обикновените хора са поставяли само камък с остър връх.
Надписът един турчин преписа,отнесе в джамията и от там преведоха текста и отнесоха годината към нашето летоброене.
Около мен работят доста турци като строители.Те знаят за камъка,минават нарочно покрай мен,влизат пред него,постилат си едно килимче и се молят.А на мен казват:Този таш /камък/ от всичко ще те пази,пази го и ти.
А годината,написана на камъка няма как да забравя.1833 г.е роден любимият ми композитор,Йоханес Брамс.
История камней записана Товарищем Пропойцевым
Тъмрашкият надгробен камък вече на Хамбардере
Надпис: Мустафа,син на Иляз,починал през 1833 г.
Част от тракийски култов комплекс при село Обичник,където са се изпълявали
религиозни ритуали.Висок е колкото една двуетажна сграда.
По време на изверването,известно като възродителен процес по много от гробищата на мюсюлманите пуснаха бригади с чукове,които строшиха надгробните паметници на турците и помаците с удар в най-слабата част на паметника,врата.Оставяха ги така и изчезваха да се пробват по други гробища.Не всички грбища потрошиха,защото просто толкова много бригади с чукове не можеха да сформират.В някогашното село Тъмръш,което бе превърнато в ловна резиденция прилагаха друг пенис.Надгробните камъни ги изваждаха и ги смилаха на чакъл за пътища.
Тъмраш има три гробища,Старото,Манафското и Новото гробе.До старите гробища е кариерата,от която хората са отцепвали дебели плочи иса ги оформяли за надгробни камъни.Манафското гробе е било предназначено за арабите,приели исляма.Турците са ги изпращали тук да служат.Неприикналите с такъв студ манафе умирали и това е била целта на турците.Тъмрашките помаци,които били задължени да служат в армията пращали в сирийската пустиня и те там умирали от жегата.
Камъкът,който е на снимката бе затиснат от бор и бе оставен.Той е от Новото гробе.До него имаше още един.Чакъломелачите не бяха вече тук,задействах разработка.Взех един човек с мен да ми помага,"коленичихме" пред шефа на ловната резиденция,та ни пусна с колата в нея,а ние с кирка,лопата и брадва извадихме двата камъка.Този на снимката се събра в колата до сантиметър,но другият,кръгъл,с много надписи,не се събра и го заровихме наблизо,за да се опази.Така и си остана,но аз мога да го намеря къде е.Той бе циилндрчен и целият с арабски надпис.Камъкът на снимката обаче замина за Хамбардере,годината бе 1985-а.
Камъкът е на служител от джамията,защото е с чалма и надпис на арабски език.Другите два типа са без чалма ,но с оформена глава и надпис на турски,а на гроба на обикновените хора са поставяли само камък с остър връх.
Надписът един турчин преписа,отнесе в джамията и от там преведоха текста и отнесоха годината към нашето летоброене.
Около мен работят доста турци като строители.Те знаят за камъка,минават нарочно покрай мен,влизат пред него,постилат си едно килимче и се молят.А на мен казват:Този таш /камък/ от всичко ще те пази,пази го и ти.
А годината,написана на камъка няма как да забравя.1833 г.е роден любимият ми композитор,Йоханес Брамс.
История камней записана Товарищем Пропойцевым
Тъмрашкият надгробен камък вече на Хамбардере
Надпис: Мустафа,син на Иляз,починал през 1833 г.
Част от тракийски култов комплекс при село Обичник,където са се изпълявали
религиозни ритуали.Висок е колкото една двуетажна сграда.
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Етимология на названието луканка ,и подк...
Седемте смъртни гряха
Етимология на названието луканка ,и подк...
Седемте смъртни гряха
Търсене
За този блог
Гласове: 18370