Постинг
05.02.2011 21:38 -
Тъмрашкият надгробен паметник
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4624 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2011 22:14

Прочетен: 4624 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 05.02.2011 22:14
Историята на един надгробен камък:
По време на изверването,известно като възродителен процес по много от гробищата на мюсюлманите пуснаха бригади с чукове,които строшиха надгробните паметници на турците и помаците с удар в най-слабата част на паметника,врата.Оставяха ги така и изчезваха да се пробват по други гробища.Не всички грбища потрошиха,защото просто толкова много бригади с чукове не можеха да сформират.В някогашното село Тъмръш,което бе превърнато в ловна резиденция прилагаха друг пенис.Надгробните камъни ги изваждаха и ги смилаха на чакъл за пътища.
Тъмраш има три гробища,Старото,Манафското и Новото гробе.До старите гробища е кариерата,от която хората са отцепвали дебели плочи иса ги оформяли за надгробни камъни.Манафското гробе е било предназначено за арабите,приели исляма.Турците са ги изпращали тук да служат.Неприикналите с такъв студ манафе умирали и това е била целта на турците.Тъмрашките помаци,които били задължени да служат в армията пращали в сирийската пустиня и те там умирали от жегата.
Камъкът,който е на снимката бе затиснат от бор и бе оставен.Той е от Новото гробе.До него имаше още един.Чакъломелачите не бяха вече тук,задействах разработка.Взех един човек с мен да ми помага,"коленичихме" пред шефа на ловната резиденция,та ни пусна с колата в нея,а ние с кирка,лопата и брадва извадихме двата камъка.Този на снимката се събра в колата до сантиметър,но другият,кръгъл,с много надписи,не се събра и го заровихме наблизо,за да се опази.Така и си остана,но аз мога да го намеря къде е.Той бе циилндрчен и целият с арабски надпис.Камъкът на снимката обаче замина за Хамбардере,годината бе 1985-а.
Камъкът е на служител от джамията,защото е с чалма и надпис на арабски език.Другите два типа са без чалма ,но с оформена глава и надпис на турски,а на гроба на обикновените хора са поставяли само камък с остър връх.
Надписът един турчин преписа,отнесе в джамията и от там преведоха текста и отнесоха годината към нашето летоброене.
Около мен работят доста турци като строители.Те знаят за камъка,минават нарочно покрай мен,влизат пред него,постилат си едно килимче и се молят.А на мен казват:Този таш /камък/ от всичко ще те пази,пази го и ти.
А годината,написана на камъка няма как да забравя.1833 г.е роден любимият ми композитор,Йоханес Брамс.
История камней записана Товарищем Пропойцевым
.JPG)
Тъмрашкият надгробен камък вече на Хамбардере
.JPG)
Надпис: Мустафа,син на Иляз,починал през 1833 г.

Част от тракийски култов комплекс при село Обичник,където са се изпълявали
религиозни ритуали.Висок е колкото една двуетажна сграда.
По време на изверването,известно като възродителен процес по много от гробищата на мюсюлманите пуснаха бригади с чукове,които строшиха надгробните паметници на турците и помаците с удар в най-слабата част на паметника,врата.Оставяха ги така и изчезваха да се пробват по други гробища.Не всички грбища потрошиха,защото просто толкова много бригади с чукове не можеха да сформират.В някогашното село Тъмръш,което бе превърнато в ловна резиденция прилагаха друг пенис.Надгробните камъни ги изваждаха и ги смилаха на чакъл за пътища.
Тъмраш има три гробища,Старото,Манафското и Новото гробе.До старите гробища е кариерата,от която хората са отцепвали дебели плочи иса ги оформяли за надгробни камъни.Манафското гробе е било предназначено за арабите,приели исляма.Турците са ги изпращали тук да служат.Неприикналите с такъв студ манафе умирали и това е била целта на турците.Тъмрашките помаци,които били задължени да служат в армията пращали в сирийската пустиня и те там умирали от жегата.
Камъкът,който е на снимката бе затиснат от бор и бе оставен.Той е от Новото гробе.До него имаше още един.Чакъломелачите не бяха вече тук,задействах разработка.Взех един човек с мен да ми помага,"коленичихме" пред шефа на ловната резиденция,та ни пусна с колата в нея,а ние с кирка,лопата и брадва извадихме двата камъка.Този на снимката се събра в колата до сантиметър,но другият,кръгъл,с много надписи,не се събра и го заровихме наблизо,за да се опази.Така и си остана,но аз мога да го намеря къде е.Той бе циилндрчен и целият с арабски надпис.Камъкът на снимката обаче замина за Хамбардере,годината бе 1985-а.
Камъкът е на служител от джамията,защото е с чалма и надпис на арабски език.Другите два типа са без чалма ,но с оформена глава и надпис на турски,а на гроба на обикновените хора са поставяли само камък с остър връх.
Надписът един турчин преписа,отнесе в джамията и от там преведоха текста и отнесоха годината към нашето летоброене.
Около мен работят доста турци като строители.Те знаят за камъка,минават нарочно покрай мен,влизат пред него,постилат си едно килимче и се молят.А на мен казват:Този таш /камък/ от всичко ще те пази,пази го и ти.
А годината,написана на камъка няма как да забравя.1833 г.е роден любимият ми композитор,Йоханес Брамс.
История камней записана Товарищем Пропойцевым
Тъмрашкият надгробен камък вече на Хамбардере
Надпис: Мустафа,син на Иляз,починал през 1833 г.
Част от тракийски култов комплекс при село Обичник,където са се изпълявали
религиозни ритуали.Висок е колкото една двуетажна сграда.
Търсене
За този блог

Гласове: 17915