РАЗУЗНАВАЧКИ ИЗ МАХАЛИТЕ НА ЛУКОВО
/Ромовете-разузнавачки и съдбата на паметниците ни от цветен метал или джелезо/
Снегът тази зима стана причина да бъда няколко пъти на Луково,от където по следите от джипове на ловци и контрабандисти на дърва прехвърлям планината и слизам в Софийските села.Маршрутите съм ги описвал в Искърски пролом – 150.Сега ще се спра на едно явление,което започна след 1989 г.бизнесът с метали за Отпадъци,което опустошава страната и което няма край.За него ще имам отделно специално писание,сега само един фрагмент.
Що е туй разузнавачка?Това е мравка,която не носи в мравуняка каквото намери,а се връща бързо в мравуняка и отвежда при намереното ценно нещо други мравки.Оставя ги те да го приберат и отива да търси други цени неща.Изпълняващите подобна задача ромове получиха това име.Българският народ,ако не може да се пребори с престъпността,то пък може да измисли специфично име за престъпниците,напр.мутри.Може ли тези две понятия да се преведат с по една дума на популярните днес езици,американски,съветски или турски? Не!Трябва доста дълго да се обяснява.А как да се преведе понятието муле?Не това,кръстоската между магаре и кон,а това,дето гълта дрога в опаковки или пренася крадени данни от кредитни карти от една държава в друга.
Ромовете разузнавачки са навсякъде,но аз сега ще кажа за тези,които виждам по планината.Писах за едни такива при махала Краве село.Сега при Луково видях пак подобен „отряд”.Виждал съм и по други места,но тогава не им обръщах внимание.После чух за тях и започнах да се заглеждам.Твърдят,че винаги ходят по трима души,че били облечени с няколко горни дрехи,съвсем различни и ако се връщали по същия път,преобличали се.
Този тип разузнавачки имат много общи черти.Облечени са с горна дреха с качулка,чиито връзки са до толкова притегнати,че тя минва над очите и под устата им.До гара Луково спрях в един магазин и си взех кафе,но то беше много горещо и за да не губя време тръгнах с него.По средата на пътя до моста настигнах един циганин,който се мотаеше нещо,облечен точно като разузнавачките.В Луково цигани няма,тук прииждат от Своге.Ходи разузнавачката и се оглежда,видя,че до него има човек и намали хода.Но и аз го намалих.Разузнавачката спря,и аз спрях да си пия кафето.Разузнавачката тръгна към големия мост на реката,и аз тръгнах.Тук оставих разузнавачката,който зави в дясно в посока Реброво и аз с пълното съзнание,че ако отида да го следя и там вече ще стане страшно,поех нагоре по пътя за Голата глава и софийските села.И срещу мен на около половин час път нагоре – три разузнавачки.Точно по същия начин облечени,но характерното за тях е ,че много бързо ходят.Идваха някъде от горе,движейки се като на състезание по бързоходство.Качулки,само очите,носа и устата им се виждат,бързат,като за световно.И още нещо.Като поглеждат в страни не си въртят главата,а само очите.
Явно,задачата бе изпълнена,отиваха да предадат в центре,както казваха някога.След малко от горе слиза УАЗ-ка и тегли една Волга.Волгата – пълен боклук,за Отпадъци,но явно със спирачки и кормило.Продължавам аз нагоре и виждам стари листове ламарина,навити на рола и вързани с тел.Оставени бяха до пътя,но малко в страни от него,явно приготвени за товарене.На петдесетина метра по-горе намерих няколко тръби,под два цола,откършени в единия край.А още по-нагоре пък бе навита стара оградна мрежа,един грамаден топ.
Започнах да „прищраквам”.Първият ром долу си мисля,явно е довел останалите три рома,които са привели суровината в удобен за транспорт вид.Междувременно обаче вероятно им се е „отворил парашута” за Волгата и са прибрали първо нея.Долу точно на този път до големия мост на Искър под кучкарника автогробар основа автогробище.Поне няколко стотака предполагам,че ще даде автогробарът за тази Волта.Много джелезо има в нея.После ще се върнат ромовете за останалите суровини,приготвени край пътя.И предполагам,те ще заминат в пункта за Отпадъци в квартала на Своге Зли дол.
Обхвана ме мрачно настроение.Тук хората години градиха,твориха,сега построеното от тях стана хранилка за циганите от Своге.С тези мрачни мисли покрай новия параклис над Луково достигнах седловината между Луково и Батулия,където има оброк и паметници.Днес е като разсадник за черен бор.Поне милион дръвчета могат да се извадят от тук за разсаждане.От тук някога е преминавал най-краткият път от Батулия за софийските села.След Първата световна война тук е построен паметник на загиналите в трите войни,водени по това време.Паметникът е скромен,но е направен предвидливо,защото в него не са вложени джелезо и цветни метали.И си стои!До него имаше втори паметник на убитите партизани от района.Той бе направен с рязани и полирани гранитни плочи,с декоративна ограда от джелезо и чугун,бетонрана в масива,а също с фигура отгоре на високата част от цветни метали.Не помня фигурата,партизанин с пушка ли беше или партизанин,слязъл от балкана,възвестяващ свободата на хората.Всичко е изчезнато,но много варварски.За да свалят статуята са разкъртили колоната.За да извадят джелезото са разбили фундамента.Наоколо са разхвърляни рязани и полирани гранитни плочи по 1 квадратен метър,повечето почупени,рязани гранитни колони 10 х 10 см.Отиде и този паметник.Остана само паметникът на войняговския партизанин Венче и се чудя: Път до паметника - има,джелезо – колко сакаш.То са венци,чугунени фигури,огради от дебело джелезо,пушки,май имаше и топ.Ще мине и от тук сигурно някоя разузнавачка.И ще остане след ромналета само подложката на паметната плоча,оти е от камик и не става за Отпадъци като камбаните от църквите или бронза от паметниците.
Не,че чак толкоз уважавам делото на партизаните,но и те са били подлъгани,както напр.аз.Признавам си,излъгах се,че картоиграча Симето ще оправи България за 800 дни,повервах на разработчиците на уйдурмата.Гласувах за царо-менте,а той - ченге еднодвременно и на ДС и на КГБ,за които дефакто гласувах.Така е било и с доста от партизаните,някои от които са били и убити.Излъгал ги е тогава Героги Димитров.Убили ги,направили им паметник,това е част от историята на България,защо цигани трябва да разрушат паметника и да занесат джелезото на отпадъци?Да живеят в България и да унищожават историята ни,защо допуска държавата това да бъде техния основен поминък.
Мислите ми се прехвърлят на още едно подобно деяние,което сигурно има връзка с подобен грабеж на паметник,но от времето на старите каменни технологии.
Слизам веднаж от Церецел и на един завой на река Дълбочица виждам разтоварен в реката самосвал с т.н.дялани камъни.Не рязани,а изчуквани от каменарите ръчно,с размери 25 х 25 х 100 см.Горната пъвърхност бе декорирана с гофрирано чукче,което е с пирамидлни връхчета.Аз има култ към камъка и поради това построих мини параклис от камъни.Ако имах тези дялани камъни под ръка,щях да направя проект по тях и не минипараклис,а миникатедрала щях да построя.Разбира се,те не са ми по силите,защото всеки от тях пресметнат по обема тежи по 187,5 кг.Колкото една депутатка,но за да не я унижавам,не казвам коя.Щях да измисля някаква технология и за тях.Щях да ги застъпя,да оформя разни красоти.А те тук,изхвърлени като боклук в реката.Ако някой реши да ги извади,трябва кран или лебедка,а и при това разтоварване част от тях са се почупили.
За коя ли мутра и от кой ли соцмонумент от ранга на този над Лакатник са били крадени тези дялани камъни?Вероятно не са се разбрали за парите и са ги изхвърлили в реката.Знае ли простакът,изтърсил камъните от самосвала,колко труд на каменарите е изхвърлил и какви неща могат да се направят с тях.Как не съм го видял!Щях да си платя да ми ги довози и изтърси пред моята къща.
Замислям се в по-общ план.Високата планина – някога завод за кислород,прясна вода и летни пасища за животните – днес е обект на екоразрушения поради строителство на простотии от тези,които окрадоха страната.По-ниската планина, някога давала поминък на хората чрез животновъдството – днес е обект на сеч,добив на инертни материали,на строеж на минивецове,на заменки и разграбване от мутрите.
И това ли не трябва на България,планините,та изоставихме и тях?Извън закона планината се превърна в обект на грабеж и кражби от полето,чак горе до върховете! Това е една територия,която като да не е към България.Тук държава няма,има феодали като свогенския Емил Иванов.
Като свърши този грабеж по планината и хората я напуснат,кой ще се завърне после в разрушенията да заживее там?Който и да е ,няма да е с български етнос.Като се ошушка от всичко,което може да се открадне от нея както заводите,планината ще я купи някоя мутра зда 1 лв.със задълженията.За да я препродава после на дребно.До болка позната схема на грабеж с продължение.
Товарищ Пропойцев
