45 + 22  НЕ  СТИГАТ  ЗА  ШОСЕТО  ЕЛЕНА – ТВЪРДИШКИ  ПРОХОД

      Стара планина в участъка между върховете Българка и Чумерна е богата на залежи от каменни въглища.Тук каменните въглища са антрацитни или висококалорични,което означава,че се намират дълбоко под земята.Най-много мини в района има около гара Кръстец и около Твърдишкия проход.Преди Деветото,а и малко след него енергията от каменните въглища бе най-широко използваната.Непосредствено след Деветото нуждата от тази енергия нарастна още повече.Построиха се заводи,влаковете,тогава с парни машини,станаха повече,построиха се електроцентрали и ТЕЦ-ове в големите градове.Повечето хора тогава се отопляваха през зимата с печки на твърдо гориво,каменни въглища.Нуждата от каменни въглища стана толкова голяма,че се разработиха и мините с некачествените лигнитни въглища,между които и полето край Стара Загора.От там роторните багери вадят съвсем бедни на въглерод въглища за ТЕЦ Марица – изток.Този добив съсипва най-плодордния чернозем в България.

        От двата съседни рудника,Кръстецкият и Твърдишкият,вторият бе по-голям и ще се спра на него.По целия скат от южната страна на Балкана имаше шахти /на български,мини/.Големите залежи на въглища разрешаваха да се направи скъпа и технологично добре съоръжена транспортна техника,защото не се налага тя да се премества.Технологията при добива на въглища бе следната: Въглищата се изкопаваха дълбоко изпод здемята,където се натоварваха на вагонетки,теглени от електролокомотивче.Това подземно влакче излизаше от шахтата и въглищата се претоварваха в контейнерите на съответната му товарна въжена линия,лифт,която слиза към разтоварището в Твърдица.Тези товарни въжени линии бяха доста сложни съоръжения.На проектантите и строителите им като инженер давам много висока оценка.Те идваха от различни места и се събираха на общо разтоварище.Това строителство е било доста сложно,отговорно,скъпо и свидетелства за това,че е било предвидено рудниците да не спират работата си в следващите години.

     Освен тези рудници към Твърдишкия проход в източна посока след него имаше нов каменовъглен басен със съветското име,Шешкинград.Надморската му височана е около 1300 м.По тези шахти работеха много хора: Миньори,минни техници,подръжка на съоръженията,безопастност,снабдяване,транспрот,здравни служби,столове,а на върха - директор и партиен секретар.Тук за разлика от мина Кръстец няма влак и работниците идваха с автобуси от север и от юг,но от южната посока идваха повече хора.Технически и логистично мините се обезпечаваха от гр.Твърдица,а от север идваха само работници.Поради това се започна голям соцпът,кайто тряваше да прехвърли Балкана между градовете Елена и Твърдица.Строителството започна от южната страна на Балкана,тъй като връзката с град Твърдица бе по-важна.Хубав асфалтов път се направи от Твърдица до Прохода,а от север започнаха строителни работи.Трасето на севдерния участък се направи до прохода и остана в този си вид,на волята на природните стихии тук в Балкана.Промените след Десетото наложиха преоценка за необходимостта от този път.А тези промените бяха всебъемляющие:

     Мутри от енергийната мафия купиха рудниците и веднага ги затвориха,закриха ги.Прицелът на енергийните мутри е далечен: Да доведе липсата на въглища до енергийна криза,да се повишат поне десеторно цените на каменните въглища и тогава да започат да ги добиват отново.Така енергийните бизнесмени,пардон,откровени мутри,добиват шанса да станат енергийни рекетьори,макар и не от ранга на Путин,който рекетира и държи като енергиен заложник половин Европа.Скъпоструващите въжени линии станаха ненужни и ще се разрушат,дори да не ги окраде за Отпадъци многобройното тук циганско население,препитаващо се предимно от скрап и кражби по домовете и нивите.

      Работниците ги върнаха по махалите,от където те бяха дошли.Нямаше от къде да се получи финансиране за довършване на другата половина на пътя и строежът бе замразен.Остана един хубав път,без приложение,който води до никъде,защото отиваш и се връщаш.Който е с джип или АТВ може да продължи и до гр.Елена.Нормален автомобил не може да премине по този път,ще се потроши.

      Връщам се на един спомен от Твърдишкия проход,а такива от района имам доста.Между тях и две срещи с цигани,но толкова много,че планината бе почерняла от тях.

      Тръгвам от Твърдица за Чумерна и на Прохода от към Елена срещу мен идва едно момиче.Божествено създание,огрижено,само отива някъде в планината по спешна задача.Тя отиваше в управлението на рудника Шешкинград горе в пранината да урежда някакви документи за баща си с надеждата,че ще намера там някой да й завери един документ.Баща й работил в рудника по времето преди технологията с водното биене и се разболял тежко от силикоза.За да остане жив трябвало да пие много скъпо лекарство,заплащано от рудника,но рудникът банкрутирал и той останал без лекарството си.Майката на момичето,която го гледала,починала.И момичето,което имало и един по-малък брат ученик,станало глава на семейството.Прекъснало си обучението в Сливен,хванало се в някакво заведение,за да има заплата.В почивните дни гледа баща си от другата страна на планината.Ако не заверят разрешителното за лекарството на баща ми,каза момичето,той ще умре.Пожелах на момичето да се справи и да продължи образованието си.Макар да знаех,че няма как.  

    Въпросът,кайто искам да поставя в това мое писание е,трябва ли този път,нужен ли е път въобще от Твърдица до Елена през Балкана?

    Според мен,да,този път през Елено-Твърдишикия проход е нужен.Пътят е широк,удобен е за големи автомобили,тирове,които ако ползват и този проход ще облекчат трафика /на български движението/ по прохода Хаинбоз,преминаващ през Килифарево.Тук почти всички преминаващи тирове са турски и отиват към Дунав мост.После се връщат от Европа.Съседният проход Вратник не става за тирове,защото шосето е тясно и с остри завои.Това шосе не трябва да се преустройва,защото ще се нанесе голяма екорана на планината.Проходът Хаинбоаз ще остане предпочитан за тираджиите,защото е с около 300 м.по-нисък от Твърдишкия,но може да се въведе задължително при определена посока да се ползва единият от проходите.Тирове преминват и през прохода Шипка,който е над 1400 м.н.в.

     Аз казах в предишното си писание за гр.Елена,че тя е в център на мегамахали,разположени на площ около 300 кв.км.ведно със землищата и горите им.Изключително красив дял от тази площ е изворната област на река Веселина,на която има построен голям язовир с кристална вода,Йовковци.Язовирът е близо до гр.Елена и има полуостров както яз.Кърджали в началото му.Махалите нагоре към планината с намират в страни от пътя,идващ от с.Буйновци.Пътят от Буйновци,където има и манастир,прехвърля един рид и се спуска в долината на реката.По долината той продължава към 15 км.до последната махала.Нагоре към билото на планината продължават пътеки.Тук наблизо е махала Караиванци,свързана с местността на билото на планината Караиваново хорище.В тази местност имаше на времето красив заслон,който след Десетото бе разграбен.

     Най-известната махала от близък регион е тревненската махала Боженците.Тя е най –посещавана,но не е най-красивата.Там е мрачно,влажно.Първоначално там се заселиха интелекнуалци,сега там по кръчмите се сбират мутри.Знам дори,че има квартал в Боженците,заселен само от варненски мутри.На туристите,които не са упознали региона с махалите на съседния на Трявна град,Елена,ще кажа,че освен Боженците, тук има още няколко десетки махали с подобна архитектура,но с природа - много по-красива от тази около Боженците.Красотата на Стара планина е навсякъде различна?

       На добър път!

                                                                                 Товарищ   Пропйцев