Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 19:09 - СЕЛО БАТУЛИЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5136 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 11.01.2011 21:00


 

                                                                На  г/жа  Garry  с пожелание през Новата 2011 г.
                         не само да ни краси квартала,а да тръгне сред дивната ни пророда! 
                                             
                                                      СЕЛО   БАТУЛИЯ
/СЛЕД ХИЛЯДОЛЕТЕН ЖИВОТ ПО БОЖИЯ ЗАКОН  - ДНЕС В СМЪРТНАТА ХВАТКА  НА БЕЗРАБОТИЦАТА И  БИТОВАТА   ПРЕСТЪПНОСТ 


      И това писание ще е от серията тъжни.Село Батулия е едно от най-известните села в Софийско с чисто българско население.Днес е под контрола на ДПС.Административно то се числи към Своге,община със специален статут както Правец,където ДС чрез структурите на ДПС извърши ужасяващи престъпления.От тях сега ще подчертая само тези,касаещи околната среда: сеч на вековни букови гори,заменки на гори,отдаване на концесии,разрешаване на добив на инертни материали на недопустими за тази дейност места,изборен туризъм и какво ли не.Едно от най-засегнатите от тази дейност села по вина на Емил Иванов от ДПС,който сега гавазите му го турнаха за депутат за да има имунитет и да не го окошарят,е село Батулия.Голямо,красиво село,средищно място за още стотици махали по поречията на реките,даващи вода на река Батулийска.Известно е още като Партизанското село,но това прозвище е неправилно и ще дам пример,след който ще премина към предмета на писанието ми:

      На времето поминъкът на хората е бил по селата в полето и по махалите в планината.Набедената за ятачка баба Еленица давам за пример.Мъжът й на фронта,тя сама в планината с животните и децата и идват няколко партизана при нея.Влизат по нощите,плашат цялата челяд и казват: Гладни сме,заколи ни и ни изпечи няколко агнета или мамето ти че поебнем,че те гръмнем!Има ли алтернатива баба Еленица?За този й акт ловните дружинки по това време,които преследват партизаните,изгарят колибата й над с.Бакьово.До колко обаче са я считали комунягите за верна ятачки проличава от факта,че по време на култа към личността неграмотната баба Еленица я изкарват привърженик на този култ,тормозят я,водят я тук и там на разпит по полицията,тя се разболява от болестта на Паркинсон и умира.

     Селото неправилно се свързва с филма Неочаквана ваканция и прекрасната песничка на Вили Казасян,Детство мое.Филмът е заснет предимно в с.Жеравна,а ако има нещо вярно за този филм,то е,че за да нагушат тогава с пари за пиене политпроститутът Иван Славков,са го турнали като сценарист на филма.

     Село Батулия до Освобождението на България не е било село в буквалния смисъл,където да бъде обитавано постоянно от животновъди или земеделци,а средищно място,където се е извършвала търговия,вероятно бартер,почивали са си впрегатните животни със стоките,пътуващи към Софийското поле.За тази цел е имало ханове,където хората да пренощуват,да оставят добитъка си да почине и да се нахрани.За тази дейност там е имало и персонал,ако мога така да го нарека.Подобно село е напр.Русалско в Източни Родопи,което след Освобождението е с българско население,което после напуска района.

     Към село Батулия са се спускали от планината стотици пътеки и вървища.Долу в местността около селото,където се събират реките Ботулийска и Кръстешка ако има място за къщи,няма условия за гледане на животни.Животните са били горе по високото,където има паша.В гънките на реките,които извират от високото са били сгушени на завет махалите на Батулия.Къде са били разполжени те?

     Има един много дълъг и много благодатен за заселване рид между реките Градечница и Кръстешка.Той прилича на ребро и е дал името на железничарското село Реброво.Махалите започват малко след селото /Батулия/  и завършват чак горе под връх Високата Чукла,на около 1200 м.н.в.Втори комплекс от махали има около река Свиньовска,но той е малък.Огромно заселище предствляват махалите по река Оградишка,които стигат едва ли не до поляната Тътрива под връх Чукава.Тези махали,които изброих са само покрай река Кръстешка,която идва от дясно на селото в посока Реброво.

    Нагоре по течението на реката има нов комплекс от махали,Бакьовския.От там започва рид между реките Ябланишка и Елешница също с много махали,които достигат високите махали на Ябланица.А благодатната като климат гънка след този рид е привлякла още много хора там,разпределени в два комплекса от махали,Огоя и Ябланица.Подчертавам,че Бакьово,Огоя и Ябланица имат директна връзка през планината със Софийското поле,което обаче е далеч и вероятно е било посещавано само при някаква нужда.

     Да не пропусна и махлите на Батулия по северните скатове на Софийската планина с център махалата Салтар.В писанието ми Искърски пролом – 150 съм описвал тези места,сега искам само да ги свържа с историята на селото.

     Идва Освобождението,идва раздвижването,всенародният подем.България е свобдна след пет нека турско иго.Строи се път,строи се железница,стрителните умения на хората могат да намерят приложение в това дело.Основава се гара Реброво,за нея трябва персонал.Тогава локомотивите са били парни и е бил необходим доста голям персонал за подръжкта им.След такива промени нещо бъзва хората да напускат родните си места от селата и да се устремяват към по-големите населени места.А нужда от работници има.Трудоваци строят пътища,това строителство не отминава и Батулия.Строят се пътища от Батулия покрай реката чак до селата Огоя и Ябланица,разклонения от него достигат по-високите махали.Други пътища от Батулия се строят в посока Кръстешка махала,Буковец,през планината свързват с шосе Буковец и Огоя.Пътищата са годни за преминаване от каруци и малки автомобили.Освен пътища се строят и водопроводи,обществени сгради,между които на първо място училища.Имало е свръхпроизводство на животинска продукция тогава,пари хората не са имали.Децата са си купували разни неща с яйца,които яйчарът прекрвал през дъска с дупки и така ги оценявал.Нуждата от работа по нивите,по животните е предопределяла раждането на много деца.Известно е,че ако няма работа,децата само ще пречат,беднотията ще стне още по-голяма и хората не раждат.Днес е така,плюс 20 години „преход”,на който не се вижда краят и напрежение,което съсипва хората до стерен,те да не могатда осъществяват дори приплодни сношения помежду си след преживения банков,ценови или някакъв друг шок.

     Този живот в Батулия продължава някъде до Деветото,когато Божията хармония в него е нарушена от идеите на Партията,пардон на народа,зад който се прикриваше тогавашната партия по съветски образец,новата мафия,начело на държавата..В селата,които имаха земя за обработка се извърши текезесиране,а където нямаше – одържавяване.Това послужи за стимул на хората да започнат да напускат родните си места,високите махали и да се заселват в ниското по Батулия,Реброво,Своге и на първо място – София.От района имаше няколко партизана,кото се писаха към чавдарците,към преминаващите тук партизани,между които и Дичо Петрав,към английските подстрекатели,начело на които бе майор Томпсън.Ролята на партизаните е била да се изявяват по влаковете като тези във вагона за майки при село Буново преди години,да ликвидиат опасни фашисти.Пръв измежду ликвидаторите и до днес споменава някъкъв Александър Цветков,комуто когото покажеш,пущарамва го и се връща в отряда за получаване на следвашща задача.Само че и него го пущарамили като го засекли в някакво село.Тези партизански карти бяха изиграни и селото се благаустрои повече от другите,нарастна,получи привилегии като повече автобуси и др.Изселилите се от тух хора по София в началото пътуваха много,осбено в неделя и имаше пътнически влакове само до Реброво,с по пет и повече вагони.Нагоре поемаха пеша към Батулия,а към по-далечните села имаше автобуси,но хората бяха толкова много,че и влак би ги поел трудно.Имаше и директен автубус от Батулия до София.При връщането всеки мъкнеше по нещо от родителите си.Тогава автомобили почти нямаше.

       Голяма инфраструктурна грешка бе построяването на пътя към с.Буковец през мъртвината,а не по южния скат на река Оградишка.Последствията от тази простащина никога няма да могат да се заличат,просто трябва да се построи още един път.

      Следващата вълна,която обхвана тук района бе строителствто на вили и модернизирането на къщи като такива.Това не бе лесно.Всичките строителни материали тогава отиваха за строителство на заводи и блоци,да се намери циметнт бе много трудно.Строяха тия с връзки тогава,функционерите.Новите постройки не се появиха в самата Батулия,а под нея по течението на реката,над нея покрай пътищата,които водеха нагоре в планината,по махалите.По едно време това стрителство наподобяваше епидемия.Всеки,както съм чувал тук,изплякваше по къщурка,барака,а други – доста големи къщи в дворовете на родителите си или на случайни места.Правешки първенец напусна Правец и си построи тук дворец долу до самата река Батулийска,където тя се събира с река Кръстешка.

      При социализма се разшириха пътищата,но се извърши и нещо много лошо в екологочески аспект.За нуждите от минни подпори и матриал за мебели и износ се изсякоха много букови гори,като на тяхно място се залеси бор.Бор се залеси и по изоставените ливади,а известно е свойството на бора,че докато не изпие и последната капка вода под него,не мирясва.Така се промени климатът тук,изчезнаха определени животни,пресъхнаха водизточници,махали се обезлюдиха поради безводието.

      Втората промяна,която връхлетя жестоко върху Батулия бе тази след 1989 г.Първото нещо,просто на секундата,което стана бе появата на дървени мафии,които подбраха гората за сеч.Тези престъпления не се престанали и до днес,като чадър за тях се явява ДПС от нивото на парламента.Следващото нещо бе купуването на автобусните линии от мутри,които в момента са оставили само един маршрут до селата Ябланица и Огоя с маршрутки,тесни,неудобни,не през цялата седмица,ужасно скъпи.Хората в планината останаха и без снабдяване,защото колите,които им караха хляба,т.н.хлебарки,също бяха спряни от мутрите,защото нямали сметка от тях.Последва слизане на хората от родните им места за да се спасяватт,а по къщоте им започнаха налети на организирани престъпници,търсещи черни и цветни метали,покъщнина,а също и на рзбойници,които нападаха селективно животновъди,крадяха им животните и ги откарваха в месарниците на мутрите.Специализирано звено от тези престъпници застрелваше за месо дори конете на хората.Над селата над Батулия и над самата Батулия падна черен мрак.Изоставени от държавата,нападани от новите кърджалии,планината престана да бъде място за живот.Хилядолетната традиция бе пресечена.Построеното по време на социализма се усвои от мутри,напр.ловната резиденця на Правешката Тиква в местнотта Търсавите.По едно време се оказа,че тя е наследена от вдовицата на Илия Павлав,но сега се говори,че собственик на този ловен дворец е Доган.

      Липсата на държава и на закони в този район води и до браконирска сеч в малки размери,покрай пътищата,което застрашава инфраструктурата им.Ловните бракониери щъкат в планината с джиповене си като притеснени въшки върху умряло животно.Дивечът бе изтребен,останаха само чакали и преминаващи вълци.Вълците са до толкова изгладнели,че не чакат нощта,а нападат овцете на хората през деня.Накрая и те напуснаха планината.От две години кьорав вълк не съм срещал,а тази година – съвсем малко чакали.Ловците казата,отидоа в Сърбия,оти там има стока.

      Какво предлага днес Батулия на селяните си: Работни места?Тук биха попитали,какво е това,работни места.Сигурно има едно – две държавни и няколко частни такива,в магазина и кръчмата.Излъчването на хората в селото е тъжно,селото запустява,къщите се изоставят и рушат.Училището също не работи,децата учат в село Реброво,отдалечено на 4 км.Подпорната стена на двора на училището вече е попукана,ще „тръгне” и училището.

      Едно нещо обаче върви в селото,туй е питието в кръчмата,което се вижда и без да влезеш в нея.Отчаяните от изоставянето си хора,от беднотията,от безпътицата,от набезите на крадците наоколо,от липсата на каквато и да било перспектива,намират утеха там.

      Хората по Балкана са два типа.Едните се пияници,другите – не пият.Това важи без изключение за целия Балкан!Аз съм от вторите.Съжителството ми с пияниците не ме направи като тях,но и аз не промених никой.Като район тук в Батулийско,където яко къркат посочвам с.Ябланица.В околностите му има много дрянови дръвчета и през есента,когато узреят и стават за риикя,за събирането на плодчетата под тях се водят едва ли не битки.Аз съм пил такава шлоькавица,много по-ми харесва като аромат обаче шльокавицата от диви круши.

      Туристичесите маршрути от Батулия са стотици.Ще посоча само направленията от селото от ляво на дясно:

      Първите маршрути са Кръстешките,които стигат до върховете Платото и Високата Чукла.Те се извършват по долината на река Кръстешка или Свиньовска или пък по рида с форма на ребро.Продължението на тези маршрути е по билото на планината,към Лесков дол или по приказната долина на река Градечница.

     Вторите маршрути са по левия бряг на река Оградишка.Нямам думи за красотата им и пропускам този момент.Над Буковец има разклонение,като е възможно да се отиде на билото на Балкана или да се слезе в Буковец и после пак на билото,но под вр.Чукава.Тук има един шедьовър,само го споменавам,Буковският чукар.

     Вторите,но буква А маршрути по същата река са по отсрещния бряг на реката,като има опции да се върви по един хиперобгледен рид.От него се слиза в което село пожелае туристът тук,Бакьово,Буковец,Огоя и се продължава по рид над една от Огойските реки.По него се излиза на рида Биленица,извесетн с многото си цветя.

    Трети маршрут отива към Бакьово,после към Огоя.От Огоя нагоре към билто има поне 20 пътеки и вървища,които излизат в участъка между връх Бигла и Мургаш.

    Четвърти маршрут отива към махала Тръстеная,където има три варинта за достигане на хижа Мургаш.Любимият ми е този,който върти над изворите на река Елешница.

     Много маршрути има от Батулия към София,започвам ги от дясно на ляво.Първият е старо вървище за Луково,което достига билото на Софийската планина и се спуска в което си пожелаеш село до планината от Курило да Желява.Вторият е от Бакьово и има поне пет варианта за прехвърляне на планината.Любимият ми е през Локорският връх,но не казвам,че е по-красив от този през връх Драгуната.

      Още 20 пътеки и вървища започват от Ябланица към София.Тези неща съм ги описвал и затова само ги споменавам.

       Ще отбележа,че имам особено чувство към долината на р.Батулийска,като познавам цялата й водосборна зона.Тази долина е една от най-красивите в България.Веднаж,включена в арсенала на старопланинския турист,тя присъства там вечно.

До такава степен обичам този район,че,мисля си,дори да има опастност да се случи там нещо страшно с мен,защото съм винаги съм сам сред дивите животни,няма заради това да отменя пътуването си сред тази красота.                                                           

                                                                                    Товарищ    Пропойцев              

   

 




Гласувай:
8



1. zvezdichka - Чрез твоя
20.01.2011 19:52
постинг се върнах отново в това селце и реших да покажа и нашите снимки, които снимахме в района :). А ти наистина знаеш толкова много неща!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183338
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031