СЕЛАТА  ОБИЧНИК  И  ДРУМЧЕ – ДВЕ  УМРЯНИ  СЕЛА  В  ПАЗВИТЕ  НА  РАЯ

     Нямам граматическа грешка,тези села ги умряха през 1989 г.Това са две от селата с най-красивото местоположение в Източни Родопи избщо.Над тях поставям само любимото ми село Русалско.Селата са разположени в две високи котловинни полета почти до билото на дела Стръмни рид.При тях безводие няма.От всякъде идват рекички и има непресъхващи извори,чешми с поилки и бунарчета.Земята е плодородна,ливади и гори заобикалят селата.Двете села се разделят от един рид,на чиито скат към с.Обичник стърчи един кованкая,както тук наричат побитите камъни,използван от траките за тяхно светилище или скална гробница.Каменните туркобароци са в ниското на завет,някой от тях респектират с размерите си.Живот е кипял тук,сега природата си взема отнетото й от хората.Нивите се превръщат в ливади,после в тях ще се появят издънки,ще се превърнат в келеме и след това в гора.И в тази гъста нова гора ще се настанят за развъждане думузи /прасета/,най-високопроходимото в храсти животни.

        Селото,както казах е почти на билото на Стръмни рид,планината с най-голяма концентрация на тракийски светилища.Тук те са три.Две съседни светилища са на гърба на новото гробище.Тук турците не знаят български,ако ги пита някой за гробището,на турски е мезарлък.При тези светилища скалите не са високо в небесата,а според мен са били достъпни за третиране с кремъците на траките посредством стълби.Какви са били тези стълби,след като тогава е нямало метали за брадва,за пирони,освен да са връзвали стъпалата им с връв.По-близкото до гробището светилище е с по-високи скали,нишите на следващото пък са сравнително ниско и са достъпни за по-упоритите туристи.Има пътеки,направени  от таквиз като мен под скалите,за да бъдат нишите разглеждани.Под скалите в бездната тече доста голяма река,приток на сравнително голямата и много буйна река Буюкдере /Големшка река/.Има си и падало /водопад/.

        Третото светилбище тук,стърчащото,се извисява над една нова борова гора.На мен то ми прибича на надутият символ на фирмата за гуми Мишлин или на мутра,наяла се до пръсване,но с проблем при отфекалването и поради това пред експлозия.Това светилище е по-скромно от другите две но пък е много оригинално.То може да се достигне направо през боровата гора по азимут или по горски път,започващ от село Обичник.Трябва добре да се следи посоката,защото светилището се вижда чак когато го достигнеш.Дърветата пречат на видимостта.

      Какви туристически преходи могат да се предприемат тук?

      Първият,който предлагам е обиколка на двете села по ридовете над тях,това е суперпреход.Тръгва се от село Друмче и по пътища от миналото се поема към билото над него.Е ли това трасе останка от римски път за мен не е ясно,но пък че от с.Обичник към билото съм убеден абсолютно,че се изкачва римски второстепенен път.Друмче е по-голямото от двете села и долината му е по-обширна.По рида,който слиза към реката му има интересни пясъчници.Изкачва се ридът и се върви по него по пътя на залесителите някога тук след Деветото.Стига се до разклнение в ляво по рид,на чиито скат към с.Обичник стърчи светилище на траките.Може да се завие към светилището и да се слезе в Обичник,може да се продължи с обиколката горе по билото.На места то е голо-обширни ливади,от които се разкриват страхотни гледки към местата на разните светилища.Тук наблизо са Татул,Харманкая,Вкменната гора,стотици,а може би и хиляди причудливи скали.Разходката завършва над с.Обичник,в което се слиза по ливадите.

      Страхотен маршрут е също този покрай реката след с.Друмче.На левия бряг е старото гробище на Друмче,в дъбовата гора,където гробните камъни в гората са на много голяма площ.В долната част на гробището са се пробвали с чуковете си силоваците на ДС през 1989 г. и са потрошили няколко нови гроба,но да се не абят,в гората не са се развъртяли и поражения по камъните от тях няма.Защото става въпрос просто за камъни.Ако видят дялани паметници, изпраскват ги с чука в най-слабото им място,във врата.Тук има останки от рудник за цветни метали,но не и следа от възстановяване на природата след закриването на рудника или купуването му от мутра.С реката,приток на река Големшка,шега не бива ако паднат дъждове,защото тогава би повлякла и говедо.Този път спуска до една малка махала,Кос и после продължава до сравнително голямато село тук Нановица.

      Друг маршрут тук е по някогашните пътеки към село Джелепско.При този преход се слиза в долината на реката и после са изкачва бърдото,но денивелацията не е особено голяма.От с.Джелепско до махалата Пиявец,на километър от Обичник има много автомобили,които могат да се ползват за обратен преход.Турците спират ако са празни и канят.

       Още един интересен,но и малко опасен маршрут има към махалата Врело.От там се продължава към Долна Чобанка,но туристите,ползващи този преход трябва да са много фърст при ориентирането.Минава се по пътеки,останки от антични пътища,между многобройни причудливи скали,наричани мегалити или болиди.Преди Чобанка се минава  през друго едно светилище,Харманкая,но да се улучи удобна пътека от светилището към селото съвсем не е лесно.

         На добър път към селата Обичник и Друмче.А той наистина е добър.Защото в окръг Кърджалийски парите за пътища отиват за пътища,а не за крадене от Батко и Братко.Най-добрите пътища в страната наистина са в окръг Кърджалийски.Но където пътищата са общински,има и недоправени.Наскоро чух,че в някаква общита в страната имало един общинар,който не крадял.Още го търсят.Дали това е причината да са бедни общините?Ще питам Софиянски.

                                                                                         Товарищ    Пропойцев