ДА ОПАЗИМ ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ БЕЛАНТАШ ОТ МУТРИТЕ!!!

    Винаги съм имал интерес към тракийските скални светилища по Източните Родопи и съм посетил много от тях.Не казвам всичките,защото при всяко мое пътуване натам откривам по скалите други следи от такива светилища,култови ниши,които никъде не се споменават.Хората,населяващи тези места са свикнали с тях и просто не ги забелязват.Някои от светилищата на траките са много големи,каквото е светилището под село Костино,някои са огромни.Най-голямото светилище е това,което започва от село Ковил,близо до Крумовград и свършва чак при село Ръженово от другата страна на река Арда.Най-известното тракийско светилище и същевременно най-посещаваното от всичките е светилището Беланташ,наричано още Белинташ.За това спомага и пътят за с.Три могили,който  минава  покрай  него.Известността му е  заплаха за него и тя вече има реални измерения:
         Мутри,предрешени като духовници искат да строят там манастир!

         Няколко думи за Беланташ.Светилището се състои от монолитен скален рид,който е бил достъпен чрез две издялани в скалите стълби,една над друга от източния му край.Тези стълби днес не могат да се ползват,защото за изминалите 8000 години стъпалата им са се заоблили на места от водата.Горе по сравнително хоризонталната част на скалата има разни кладенчета и улеи към тях.Много версии има за какво са ползвани те.Кладенчетата обаче са разположени по схемата на звездите по времето,когато са били правени.И други неща има оформени по скалите,но тези,които са правили това,са отнесли тайната със себе си.Скалата горе е дълга около 500 м.На едно място тя има тесен участък и завършва с връх над село Мостово.Красотата от този връх няма аналог в Източните Родопи.Макар тук понятието да не е съвсем точно,защото светилището се явява от западната страна на вододелното било на Арда,но съвсем близо до него.Долу под върха е долината на река Сушица с белите камъни покрай нея.Южно под върха е махалата Чотрово /Чоторова махала/,днес преименувана на село Сини връх.Монолинтата скала слиза към това село с широкия си ръб.В широките участъци между скалите под римския път по билото има махали с обработена земя и окосени ливади покрай тях.Вододелнто било на Арда нук е границата на обитаване от турци и помаци.Има едно изключение в района,махалата Хамбардере,но при Смолян тези граници са се размили.

     От светилището наоколо се виждат прохода Инкая,през който минава римския път от с.Тополово за Смолян по водододелното било на Арда.Виждат се също така въховете Сини връх /Кокез/,върхът-скала Къзкая,а също върховете Караджакая с пещерите по него и Кръстовръх.На Кръстовръх има християнско светилище,като се предполага,че там са заровени две парчета от напречната греда на кръста,на който е бил разпнат Исус Христос.

     Докато не стана известен Николай Хайтов и не започна да издава списание Родопи,малцина знаеха за това свято за траките място.Възможно бе да се покачи човек на светилището само от към Чотрово по скалата и то при сухо време.За да се улесни достъпа на туристите до него бе направена една 4 метрова желязна стълба и достъпът до скалата стана възможен за всички.Тогава нямаше крадци както сега,стълбата се направи толкова здрава,че ще удържи и Искра Фидосова.Пак по настояване на Николай Хайтов се намериха пари за направа на водопровод до поляната от северната страна на скалата.Тук постоянна вода има само на извора на река Сушица,който е под връх Кокез и водопроводът е много дълъг.Поляната с този водоизточник под скалите се превърна в желано място за посещение от автотуристи.Изкарат с джиповете си барбекютата си,изпичат си цър-пъра,изпиват си касите бира под звуците на Кондю или Азис,до вечерта отфекалват преработеното в организмите им и се прибират.Светилището си стои,защо точно този път да се хабят по стълбана и по скалите.Това популярно място влезе и в маршрутите на туроператорите,които изкарват до светилището разни бабички.Така и така са тръгнали до християнското светилище Кръстовръх,защо да не видят и това езическо светилище на древните траки,което стърчи с голата си скала срещу него.

       Какво стана обаче след Десетото?

       Появи се нова симбиоза,мутри и манастири.Мутри,за да си осигурят собственост в манастирите на Българската православна църква започнаха да строят там,като придобиват право на ползване на построеното от тях.Това строителство те осъществяват в най-посещаваните манастири,напр.Св.Петка над Банки,в Кубратовския манастир,който е по-посещаван дори от Рилския.Тази тенденция започна още по времето на Правешката Тиква,когато застроиха земите на манастира Свети Кирек с комплекс,приличащ досущ на манастир,но в същност хотели за архитектите.Оставиха в центъра на комплекса само една рушаща се църквичка с надежда да падне,та да си разширят зелената площ и върху нея.

       С все по-напредващото популяризиране на светилището Беланташ просто не е възможно да не се опитат и него да го яхнат мутри.И вече има такава разработка.Мутри,представящи се за монаси от някакво си несъществуващо батство събират уж пари да строят на Беланташ православен манастир.На тях пари не им трабват,те си имат,това правят за алиби за разрешението за строеж.А с тези пари,които имат те могат да си купят разрешението от общината в Асеновград или след незаконното му построяване от съдебните ни проститути.Опасността е съвсем реална и може да дойде от много страни.”Манастирът” е предвиден да се построи на поляната,където с протекциите на Николай Хайтов докараха вода.Горе на скалата щяли да побият огромен метален кръст...Боже опази ни от простаци!Светилището тук няма нищо общо с православието,то го предхожда с 6000 години.Поляната ще се утищожи.Как на скалите,където траките са извършвали свещената си дейност днес мутри ще въздигнат железен кърст като този над Лакатник в памет на утепалите се алпинисти!

      Застрояването на неподходящи за тази цел места води до ужасни последици.За Черноморието,Банско и други,всеки знае,но тук,наблизо,на връх Кръстовръх също се извърши презастрояване.Някога имаше една църквичка и една сграда за нощуване на малък брой хора.Това бе достатъчно.На Кръстовден хилядите хора нощуваха по поляните.После направиха църква,като в приземния й етаж продават кебапи и бира.И това не стигна,та мутри финансираха строежа на още 12 параклиса по пътя за Кръста.И каво стана?Съсипаха християнското светилище!Имаше си поляна с останките от разрушените от турците манастири,скромна църквичка и минипараклис горе при Кръста.Сега има сграда до сграда,една от друга по нескопосани.Поръчали са ги мутри,а кой каквото направи,то прилича на самия него.Това го каза Маргарита Михнева.Мутра-банкер е построила чешма в Кубратовския манастир и е сложила табелка с името си,но няма имената на хората,които той чрез банката си окраде.

      Подобна съдба може да застигне и светилището Беланташ.Прицелът ще бъде далечен,мутри,окрали българи и България,да инвестират окаденото тук.Ще турнат после една бариера към светилището за да снемат рекет от посетителите,ще направят псевдоманастир,в действителност хотелски комплекс и ще съсипят това свято място,построено преди 8000 години.

      Да се противопоставим на това с каквто можем,сме длъжни.Макар парите да са могъща сила пред съда,както покойната Рени Цанова твърдеше,а мутрите-метастази на бившите служби да не се спират пред нищо.

      Ако някой чете блога ми и не е посетил това място,подканвам го да го стори.И да предвиди за разходки около него поне два дни.

                                                                                           Товарищ   Пропойцев