Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 20:55 - НЕ ВЛИЗАЩИТЕ СЪВСЕМ В СТАНДАРТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1286 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 07.11.2010 20:57


                                                                                „Животът –

                                                                                  непредсказано-класичен

                                                                                  все би могъл да е

                                                                                  подробно питане

                                                                                  за смисъла 

                                                                                  да си  различен

                                                                                  и да си себе си,

                                                                                  преди отлитане.”

                                                                                                               wonder.blog.bg

 

                                         ОТНОВО  ЗА  РАЗЛИЧНИТЕ  ХОРА

    

        В това мое писание ще стане въпрос за шест жени.Уточнявам това,защото думата ХОРА не притежава единствено число.Поради това понякога се налага уточняване на субекта,за ЧОВЕК или за ЖЕНА става въпрос,а точно това бих желал да избегна.Две от женските същества,за които ще стане дума са се издигнали много високо в духовната сфера и ни огряват с отразената светлина от тях,достигаща ги поради висотите.Други две са готови да фръкнат,моторите са им форсирани до край.Две пък ги тегли надолу,в блатото на мръсотията,интригите и политразработките.Ще ги посоча като контрапункт на вдъхновените,но и като опастност,която те трябва да разпознават и да се пазят от нея като от чума.

        Аз принадлежа към поколението,което е създадено от Първотвореца да обича жените,да им помага с каквото може,да ги насърчава по пътя им на развитие с най-благородни помисли.За мен е радост да кача в автобус или влак тежък багаж на някоя жена,защото съм й помогнал.Ето един такъв случай,за който една жена наистина трябва да ми бъде благодарна:

       Слизах от с.Заселе през изоставените вече махали.Настигнах една женица към 60,носи толкова тежък сак,че едвам пристъпва по стръмната пътека.Искам да взема сака й,тя не дава,защото й било неудобно,много тежък бил.А тя докато слезе до гара Бов с него ще се съсипе.Взех й сака,който се оказа с 20 кг.месо за дъщеря й в Своге.Сменях сака от едната ръка в другата,почивах си,след час достигнахме гара Бов.Тя не знаеше как да ми благодари.Аз изчаках близо до нея и помогнах да качи багажа си във влака.

      След година може би,влакът ми изчакваше друг влак на Своге,една жена ми чука на прозореца и ми маха с ръка.Отворих стъклото да попитам какво иска да ми каже.А тя ме запомнила и искаше да се покажа и да ми благодари.

      Много такива случаи имам,когато съм помагал,това ми е доставяло радост.Ето още един:

      Бързам за гарата сутринта рано,отивам на туризъм.Пред мен едно момиче клекнало от болка и се държи за кръста.Учтиво ме помоли като дойде маршрутката ако желая да й помогна да си качи сака,защото бил тежък и я заболял силно кръста.Сакът се оказа пълен с книги и тежеше над 30 кг.Скарах се на момичето,казах й,че ще скъса връзки на матката си,ще се наложи тежка операция и че ще остане без деца,ако пак се опита да носи сака.С риск да пропусна влака си изчаках маршрутката,качих книгите и казах пред всички,да й свалят сака,защото тя не може сама.Едно момче обеща да й помогне.Класирах се и за влака.

     Още един случай не мога да забравя.В автобуса съм на път за Искрец.Правостоящите бяха повече от седналите и бяха надвесени над тях.Над мен едно момиче се беше изкривило,бледо,уморено,не спало,миришеше на ванилия.По облеклото й разбрах,че е от занаята и се прибира от градо.Отстъпих й местото си като казах,че слизам на разклона за Драговищица,защото може да откаже да седне.Застанах до нея,не може да се мръдне на никъде.Чак на спирка Меча поляна се изпразни автобусът и аз седнах на съседната седалка.Тя ме виждаше през цялото време.И двамата слязохме на спирка Добърчин,като очаквах тя да каже довиждане или благодаря.Мина покрай мен,видя ме,не каза нищо и слезе.Аз - след нея.Въпреки това обаче аз се радвам,че помогнах с каквото можах на момичето.С каквото и да се занимава то и колкото и да му е възпитанието.

     Такива,бяхме ние.Аз съм роден в далечната 1944 г.Днес момчетата са други.Изкушавам се,но няма да напиша най-обидната дума към момичетата,изричана от тях,за да не се популяризира.Обяснението обикновено е,че времената сега са други,някога не е имало интернет.Наскоро цитирах в едно свое писание за Тринадесетата симфония на Шостакович стихотворението „В магазине” на Евтушенко,роден в друга страна 12 години преди мен.Той също обича жените и се вдъхновява от тях.Изчваквайки реда си в магазина,той ги вижда така:

      

                                                      Они тихо поджидают –

                                                      боги добрые семьи

                                                      и в руках они сжимают

                                                      деньги трудные свои.

     

      Трите примера,които посочих,когато аз помогнах на жени в нужда и се радвам,че постъпих така и този,с вдъхновението на Евтушенко,който чака в магазина реда си,се отнасят за съвсем обикновените жени.Тези които се трудят,продължават живота,даряват на околните доброта,топлина, благородство,изминават пътя на естественото си Божие употребление без да се питат за смисъла да са различни и да са себе си.Такава  обикновена жена Бог е дарил със син като Моцарт,като Шекспир,по този начин я е направил безсмъртна.Подарък не е само за майката,а за страната,за всички хора по света.Втори Моцарт няма да има!

     Жените като съвършенство и устойчивост на житейските бури дори надвишават мъжете.Ще посоча като доказателство това,че жените живеят по-дълго от мъжете,по-са устойчиви на болести и трудности в живота.А като външност?Те са цветя,красотата на някои от тях старите майстори са превърнали в класическа.Какво изящество излъчва една балерина,която чрез тялото си изразява това,което хората изказват с речта си.Балетът е велико изкуство и това явно го осъзнават днешните ни най-първи,защото ще задължат балерините да танцуват до 62 години,за да се пенсионират.Вместо да ги гледаме най-много до 40 годишната им възраст,те ще ни радват от сцената според новия закон за пенсионирането с танца на младостта до 62.Понеже министърът на културата ни е турчин,казвам по този повод нещо на турски,сикиджансикиш.Думата е сложна,за яко къркан министър повече върви,кафа сикме.

     Ако Бог обаче дари жените с богата духовност,те стоят доста близо до съвършенството.Втората жена на Бах,Ана Магдалена пък е достойна за канонизиране.Нейният живот е не по-малко благороден от този на Майка Тереза.Друга толкоз велика жена е Клара Шуман,родена Вик.Тя е духовен спътник на двамата най-велики композитори-романтици на своето време,като на единият от тях,Роберт Шуман е съпруга.Освен,че му ражда седем деца,Шуман,който си поврежда ръката казва,че неговата мила Клара е ръцете му.Шуман умира доста млад,на 46 години и не достига Бах,по броя на децата,комуто до шестдесетата му година вече стават двадесет.След смъртта на Шуман,Клара и Брамс остават духвно свързани до самата им смърт.Умира Клара,която го вдъхновавя цял живот в творчеството му,веднага от мъка по нея от рак на черния дроб умира и Брамс.

      Тези примери са много далечни,ще се спра на по-близки.За пример като създадена да твори в областта на Изкуството посочвам поетесата Искра Докова.Преди 26 години тя таписа 60 стихотворения,аз пък имах щастието да препиша тези нейни рожби.Тя ми благодари за труда ми.Просто не предполагаше каква радост ми донесе това.Стихотворенията останаха в сърцето ми и от тогава до сега отвреме на време прочитам по някое от тях и се възхищавам на творческия й полет.Тя е и художник,има две висши образования.Днес живее в Русе,фамилията й е Попова,има двама сина.Талантът й остана в едно състоятие,наречено при компютрите „мечи сън”.Дано да припламне отново.

      Още една вдъхновна личност като нея е поетесата Дела Раи,на която принадлежи куплетът от нейно стихотворение,ОТЛИТАНЕ,което взех от блога й.Това нейно стихотворение навя тези мои мисли и реших да си ги „турна” в блога.Като го прочетох първата мисъл,която ми дойде бе текстът на една част от Немския реквием на Брамс,написан по текстове от Библията:

    „Господи,научи ме,че с мен трябва да има край и аз трябва това да го знам.Но моят живот трябва да има цел!”

      Доста хора са ми отворили блога,надявам си с това писание да подтикна обичащите поезия да отворят блога на поетесата Дела Раи, /span>wonder.blog.bg




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182667
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031