Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2010 10:02 - БЮДЖЕТ 1881
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1047 Коментари: 0 Гласове:
2



           Бюджетът за 2011 г.– отново постна пица,бе внесен за обсъждане в парламента.Кинодейците дигат гири срещу бюджета и срещу Веждито,искат му пари и за киното.Управляващите /  ГЕРБ/ ще се опитат чрез бюджета да ограбят хората,но от опозицията /ДПС и БСП/ няма да допуснат това,защото обичат хората.През 1881 г.когато Вазов пише това стихотворение,бюджетът не се оприличава на постна пица,а на празна каца.А театралите ни от онова време искали от празната каца да им извадят пари,за да построят театър.И са успяли!

            Отрязването на краката на кучето Мими от злодеи и борбата на защитниците на животните за закони срещу такива злодеи,също не са от днес,или вчера.Вазов вижда такива пущове през 1885 г.и увековечава злодейството им с второто стихотворение,което преписвам в блога си.Дуовният ни отец,Дядо Вазов,разсъждава за корените на злото у децата тогава.Въпросите му остават и днес.Затова така е удължил стихотворението си.Спомням си разкопаните улици на Източен Берлин през 1990 г.когато се извършваше газофикацията му след обединението на града.Гедерманците казваха,че копаели,защото търсели корените на германо-съветската дружба,там някъде били.Колкото са открили тези корени,толкова и тук са открити корените на детската злоба.Виждаме я непрестанно по училищата.

           Във връзка със стихотворениата на Вазов,които преписвам в блога си,привеждам един цитат от книгата на Херман Аберт за Моцарт.Не всички знаят за него,но колко по-беден би бил светът днес,ако го нямаше този велик човек.Интересите се променят,днес децата знаят за Азис повече,отколкто за Моцарт.Подобно значение за България има творчеството на Вазов.Тук аз казвам,всеки българин без да е прихванал нещо от Вазов,не е истински.Стихотворенията му са актуални и днес.Ето две от тях:

 

                                             

                                         БЮДЖЕТЪТ

                         

                          Бюджетът!Бюджетът!

                          Нещастний бюджет!

                          Това е предметът

                          на дневният ред.

                                   По всички кафета

                                   по цяла пиаца

                                   гърмат за бюджета,

                                   за празната каца.

                          Камарата даже

                          стерсна се ужасно

                          и да го докаже

                          вика гръмогласно:

                                       милиони цели

                                       отишле на вятър

                                     А някои зели

                                     да искат театър!

                          Дори Г...ч клети

                          в голяма тревога

                          издигна ръцете

                          отчаян към бога,

                                      и в ужас извиква:

                                     „Ах,каса,горкана!

                                      От моята тиква

                                      по-празна остана!”

                                                         Иван Вазов,1881 г.

 

 

 

                          ПРЕБИТОТО  ПСЕ

                                     І             

                         Утрепано,пребито,

                         с пречупена нога,

                         то страшно,жаловито,

                         със прах и кал покрито,

                         квичеше до брега.

                                   И вдигаше крачето

                                   със мъка и със рев,

                                   и сякаш на небето

                                   показваше го,клето,

                                   с моление и гнев.

                         Дълбока скръб гореше

                         във погледа му прост,

                         плачът му остър беше,

                         и черна кръв шуртеше

                         из счупената кост.

                                     

                                 Веднага дотърчаха

                                 деца метежен рой:

                                „Удрете!” изкрещяха

                                 и псето връхлетяха

                                 пак камъни безброй.

                         И сред реката хладна

                         нещастното скочи –

                         от таз дружина жадна

                         за кръв и безпощадна

                         да се отдалечи.

                                 Но камън те жестоко

                                 преследваха го пак,

                                 и кучето високо

                                 със страх,с молебно око

                                 ридайше кат челяк.

                        „В главата!Във главата!”

                         Бе общият ответ,

                         и с весел смях децата

                         му дупчеха месата

                         със удари безчет.

                                    Те имаха надмощье,

                                    не даваха му срок,

                                    крещяха:”Още!Още!”

                                    И гледаха как то ще

                                    потъне в бързий ток.

                                                  ІІІ

                         И аз,мечтател бледен,

                         присъствувах тогаз

                         на този вик победен

                         на тоя стон последен,

                         и паднах в мисли аз:

                                     Детето е,о,боже,

                                     душа незлобна йощ –

                                     и то е ангел тоже –

                                     но кой успя да вложи

                                     за злото в него мощ?

                         Кой таз невинна младост

                         способна я стори

                         в плачът да чува радост,

                         в кръвта да сеща сладост –

                         да пей и да мори?

                                     Закон на естеството,

                                     фатален,лют закон!

                                     Зародишът на злото

                                     е турен под челото,

                                     като един нагон.

                         От първата минута,

                         при първите зари,

                         душата в мрака лута,

                         и слаба,малка,люта,

                         за жертва веч гори.   

                                      При първа още крачка,

                                      детето – ангел благ –

                                      за радост,за играчка,

                                      мравунчицата мачка

                                      със мъничкий си крак:

                         ил бедната мушица

                         на пламъка я тлей,

                         ил божията птица,

                         с безгрешна си ръчица

                         я дави и се смей.

                                       Кой даде му таз жажда,

                                       за злото във светът,

                                       на йощ кога се ражда

                                        веселие угажда,

                                        че другите ще мрат?

                         Отде във себе има

                         тоз мрачния залог?

                         Отде примери взима?

                         Как може херувима

                         да бъде тъй жесток?

                                       Но мъдростта немее

                                       пред тоз въпрос проклет

                                       и разумът не смее

                                       тъмата да развее

                                       и нямам аз ответ

                         Мълчат!И само псето,

                         дух тъмен и злочест,

                         квичеше в кръв облето

                         и своя към небето

                         изпращаше протест.

                                     То викаше:”О,спрете,

                                      о,чакайте сега!

                                      Над мене се смилете,

                                      да мра ме оставете

                                      със моята тъга.

                        Меса ми са раздрани.

                         За мене черна смърт

                         тук скоро ще настане,

                         но мойте нови рани

                         ужасно ме горят!



Тагове:   бюджет,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180884
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031