Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2010 00:07 - 200 ГОДИНИ РОБЕРТ ШУМАН - ЧАСТ І
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2221 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.11.2011 23:05


                                                 В  Ъ  В  Е  Д  Е  Н  И  Е

 

        Преди четири години писах този „плакат”,защото имаше съвпдение на годишнини от смъртта на Шуман и Мусоргски.Тази година честваме 200 години от раждането на Шуман.Роберт Шуман е една сложна личност,чието дело остава недоразбароно и до днес.Шуман е поет,писател,композитор,музикален критик с прозрения,валидни до днес.Той е най-обаятелнтата личност в романтизма и най-великият композитор от първата половина на 19-и век.Произведенията му остават едни от най-трудните в интерпретационно отношение,защото всичките те имат симфонично звучене.Само най-големите майстори могат да усетят духа на Шуман и да го предадат вярно.На първо място между тях поставям пианиста Алексис Вайсенберг.

        В писанието ми от 2006 г.не се спрях на четирите симфонии на Шуман,защото Мусоргски не е писал симфонии.Сега ще кажа за тях само по няколко изречения.Първата симфония,Пролетна е писана под въздействието на красивата природа през пролетта.Симфонията е четиричастна,много красива.Колкото и да се стреми Шуман да спази границите на класиците преди него,романтизмът,който вече идва,се чувства.От тази симфония по-късно се учи Брамс при създаването на своите симфонии.Втората симфония,драматична по характер,е писана от Шуман,когато той,по думите му се бори с разрушителните сили на болестта,/б.м.лудостта/.Това личи най-добре в третата,бавната част.Тя носи някакво противоречие между прекрасните теми и фугираните разработки,които се вплитат в тази част.Финалът на симфонията е образец за Брамс при финала на неговата Първа симфония.

      Третата симфония на Шуман е героична,такава е и тоналността й,ми-бемол мажор.Тя е петчастна.Симфонията е едно от най-великите творения на Шуман.Четвъртата симфония е трагична,тоналносттап й е ре-минор.Шуман я преработва по-късно.Всеки е чувал скерцото й,провеждано в триоли.Финалът е забележителен.Той не е убягнал от Брамс,който ползва подобен подход за финал на своите симфонии.

        Това,което искам да отбележа е,че всичките камерни произведения на Шуман имат симфоничен заряд.Такова е дори първото му клавирно произведение,Вариациите АБЕГГ /ла,си,ми,сол,сол/.Едно от клавирните си произведения Шуман нарича симфонични етюди.Нарочно споменах четирите симфонии на Шуман и искам да кажа,че пианистите напр.ако изпълняват неговите клавирни произведения и не са запознати със симфониите му,интерпретациите им нама да са пълнокръвни.Същото важи и за камерните ансамбли на Шуман.

       Личността на Шуман е твърде специална.Той е поет,писател,пианист,композитор,музикален критик,чиито предвиждания се сбъдват.Три години преди смъртта си той слуша Брамс с неговите първи клавирни сонати и пише в музикалното си списание,че при него е дошъл човекът,който ще напише симфониите на своето време.Произведенията на Шопен нарича топове,прикрити с цветя и пише срещу Русия,отново окупирала Полша по това време и че самодържеца /руския император/ не е в състоятие да разбере творбите на Шопен,в смисъл,достаъчно е тъп за такива работи.

      Като по-издитнат интелектуално от останалите музиканти на неговото време,той има доста противници,между които Лист,Вагнер.Произведенията на Лист нямат дълбочината на тези на Шуман,Вагнер страда от гигантизъм и самовлюбеност.Иска и успява да построи в Байройт театър,в кйто да се изпълняват само негови опери.За такива днес се появи лаф,има самочувствие,като да го е тъкувал Б.Борисов.

       Шуман мечтае да стане пианист,но при нелеп инцидент си поврежда средния пръст на дясната ръка и кариерата му на пианист е приключена.Огромната си енергия той пренасочва за композиране и постига много големи успехи.След труден период и съд,Шуман се жени за гениалната пианистка Клара Вик и тя става неговите ръце.Борбата за правото си да живее с любимата си се отразява зле на здравето му,пренапрягането при обмислянето на своите произведения допринася заболяването му да се усили.Работоспособността му намалява,той чува шум,ла от пета октава,но работи.Педераси твърдят,че Шуман и Бетовен били сифилитици.Това не е вярно.Шуман е бил винаги пренапрегнат поради обмисляне на идеите за творбите си и не е издържал дълго.Бетовен пък е напрягал винаги вътрешния слух и накрая е оглушал.Това е истината за тях.Според друго обяснение полудаването на Шуман се дължи на това,че Брамс му  „треснал” жената.Това пък е върхът на простотията.Между двамата има творческа връзка през целия им живот,вероятно и са се обичали.За това в Иран убиват с камъни.Всичките произведения на Брамс първо отиват при Клара за реценция,Брамс й помага с пари,защото тя е вдовица със 7 деца.Клара е 14 години по-възръстн от Брамс,но и жената на бащата на Брамс е била 17 години по-възрастна от него.Тези „истории” са влезли в основата на филми за Шуман и те всичките са сладникави и носят белег на неразбиране на неговата личност и творчество.Трудно е да се направи филм за Шуман,а да се направи филма за Бах,за Левски или Свети Иван Рилски не е възможно.Това са личности,които всеки носи врсърцето си и напр.аз не бих посетил един такъв филм въобще.Единственият хубав филм  бе за Моцарт,филма Амадеус,но там главният герой не бе Моцарт,а озарените от неговото творчество хора.

         Често,бивайки в плранината си мисля за музика и с недоразвития си вътрешен слух си спомням произведения на Шуман,които са останали в сърцето и главата ми.А те са много.Шуман прокарва пътя на романтизма в музиката.Чайковски в една своя статия пише,че следващия период в музиката ще се нарича шумановски.Най-значителният последовател на Шуман е Брамс.Клишета ни обясняват,че Брамс е последовател на Бетховен,но истината е,че той е носледовател на Шуман.За мен поне,това е безспорно.Четиридисет години след смъртта му Клара пропагандира в Европа творчеството на мъжа си,но същото индиректно прави Брамс.Ако го нямаше Клавирният квинтет на Шуман,щеше ли да го има този на Брамс,а симфониите им колко са подобни,че са и на двамата по четири.На Брамс са Драматична,Пасторална,Героична и Трагична.И тук има съвпадения с Шуман.Великите мъже си приличат.Както си приличат два идиота,напр.Сталин и Садам Хюсеин или пък диктаторитие Ким Чен Ир,Путин,Кастро.Те ще минат в небитието,но в сърцан.та на хората ще останат творци като Шуман,докато има хора по земята.Като по-съвършенни от нормалните хора,туристите трябва да имат и музикално образование.Защото музиката и природата си приличат много.Човек открива себе си сред тях.И така ги обиква,че ако някой мечок го изамка,няма да се ядоса.

 

 

                               С  А  М  И  З  Д  А  Т   2006

 

                 150    ГОДИНИ    БЕЗ     РОБЕРТ     ШУМАН,

                 125 ГОДИНИ БЕЗ МОДЕСТ МУСОРГСКИЙ!

 

           Да! Един велик германец и един велик руснак са преминали в отвъдното,но с тяхната физическа загуба станал ли е светът по-беден?Не! Завещаното от тях на бъдните поколения наследство е толкова значително,че и днес,в света на информационния взрив то остава неразбираемо за огромна част от хората.А именно днес,когато върлува пазарното мислене,бездуховността,когато хората са откъснати от живителната връзка с Майката-природа,не вярват в Господ и са се изродили до степен при която не могат да разберат естественото си Божие употребление,нуждата от въздействие върху тях на такива светли умове е вопиюща.Във връзка с тази годишнина като просветен любител музикант искам да изложа своите мисли за времето,когато са живяли тези велики мъже и да представя свой прочит на посланията им,отправени чрез сътвореното от тях към следващите поколения.Послания,които ако можеха да бъдат разбрани от властимащите днес пазарни проститути,светът щеше да бъде по-добро място да живеене.

             Шуман е роден през 1810 година в Цвикау,Саксония.Аз съм посещавал дома му през 1987г,когато със семейството ми пътувахме из ГДР за да посетим всички градове,в които е работил Й.С.Бах.И до днес си спомням това посещение в къщата,в която е бил роден този обаятелен романтик,като да ме обзе духът на Шуман.До времето на канцлера Бисмарк Германия се състои от много княжества,но по културно наследство Саксонското е може би най-значителното.Неговата столица е Дрезден,град културен паметник,част от световното културно наследство.На 12-и срещу 13-и февруари 1945 година той съзнателно е разрушен от световната мафия за да бъде заличена допълнително значителна част от културното наследство на германците и те да бъдат ликвидирани не само като велика държава,която може да спори със световната мафия,но и да бъдат прекършени духовно.Пъкленият замисъл на това световно правителство е успял в тази насока,ще се спра специално на това негово „достижение”.Родителите на Шуман са кногоиздатели.Още като дете той проявява своето разностранно дарование.Пише стихове,пиеси,изучава латински и древногръцки езици за да може да превежда древните автори на немски език от оригиналите.Учи и музика,композира пиески.От 13 годишна възраст започва да се изявява пред публика като пианист.Прави и нещо като кръжок,както руснаците казват за да може да запознае по-широк кръг младежи с немската литература,която той познава,обича и пропагандира.Майка му обаче иска той да има стабилна професия,юрист и по нейно настояване Шуман започва да изучава юриспруденция в Лайпцигския университет.Но вместо усърдно да изучава право както другите неща,за които го е създал Господ,той се свързва с тези от професорите си,които обичат музиката и са просветени любители музиканти.Това оказва решително влияние върху бъдещото му поле на творчески изяви.Той започва да учи сериозно пиано при професор Вик,бащата на всестранно надарената Клара,бъдеща съпруга на Шуман.Изучава сериозно музикално теоретични предмети,дирижиране,композиция,запознава се с много партитури,слуша оратория от Хендел.За да се запознае с изкуството на Паганини,който по това време гостува в Германия отива чак до Дюселдорф за да го слуша.Основава и музикално списание,в което чрез своите критически статии дава вярна оценка на много творци,негови съвременници или на творбите им,оказва се пророк за пътя в изкуството за други музиканти,какъвто е случаят с Йоханес Брамс.Брамс е 20 годишен младеж и изпълнява първите си произведения пред Шуман,само части от първите му три клавирни сонати,защото  не са били още довършени,но болният вече Шуман предсказва,че това е човекът,който ще напише симфониите на своето време.Втората половина на 19 век потвърждава проницателният ум на Шуман.Той оценява себе си и подобните на него като съюз на Давид от Стария завет на Библията.С ум,прозорливост и точна преценка на възможностите си Давид побеждава гиганта Голиат,който е много силен,но неинтелигентен.Малцина от музикантите са така многостранно надарени,но има и един такъв руснак,за който само сега ще стане дума.Това Александър Бородин.И до днес не е ясно кой е баща му,записан е на името на един слуга от двора,който носел модната за времето дълга руска брада,но пък е ясно,че той е бил изявен химик,ценил го е преподавателят му Менделеев,бил е също така професор по медицина и както руснаците казваха по времето на комунизЪма,занимавал се и с музика по ширпотреба.Но как се е занимавал:оставил е гениална опера,три симфонии,едната е Богатирската,камерно-инструментални творби,песни и др.Толкова за Бородин.

             Другият велик творец,достоен да се мери по значение с Шуман,руснакът Модест Мусоргский е роден през 1839 година в някакво си имение по периферията на Псковската губерния.Майка му сигурно е била интелигентна жена,щом е започнала да го учи на пиано и този скъп инструмент е бил на разположение в дома им.Жената,която е гледала Мусоргский,неговата няня е била крепостна селянка,но и тя вероятно е била духовно богата,защото е допринесла много за духовното му развитие.Разказвала му е приказки,пяла му е руски народни песни.И става така,че Мусоргский обиква музиката,но също така и крепостните селяни и основна задача в неговото творчество става желанието му да намери музикален изказ на говорната реч на руснаците.С това той се справя в творчеството си не само добре,но може би най-добре от всички руски композитори.В Русия обаче най-уважаваната професия до днес е тази на военните и по настояване на родителите си той завършва военно училище в Петербург.Става така обаче,че като започва да работи като военен,Мусоргский се свързва не с тъпите му колеги овенни от полка му,а с музикални дейци на т.н. /и с право!/ Могъща Петорка в областта на руската музика,на която също става активен член и това определя неговото бъдеще.Тия обаче от Могъщата Петорка са били професионалисти,а не просветени любители музиканти като професорите по правни науки на Шуман от юридическия факултет в Лайпциг.Докато Шуман със собствен устрем се отправя във вселената на музиката,където могъщият му дух и обаяние кръжат и ни вдъхновявт и днес,за Мусоргский богатирите от Петорката са били като ракета носител,която така го извежда на висока,висока орбита в същата тази вселена,че връщане обратно във войската за него не е било повече възможно.Мусоргский си дава оставката при командващия овенните сили в Петербург,просто ги напуска без да има никакво материалноо обезпечение и избира трудната професия на музикант.Мусоргский е разбрал естественото си божие употреблениек и тръгва по своя истиснси път,който трябва да извърви както Христос до кръста.Както един монах оставя всичко и отива в обител,с такава вяра и преклонение пред Музиката постъпва Модест.Биографията му до тук е много бедна в сравнение с тази на могъщия му германски събрат в музиката,Роберт Шуман,но зарядът,който носи в себе си ще се прояви.Както българският цар н.в.Симеон Крадецкобургрилски казва,когато му дойде времето.

            Сега ще се спра на времето,когато са работили тези велики мъже.       

            До времето на Бах епохата наричаме предкласицизъм,аз я отъждествавам с разцвета на полифонията.Полифонията за мен е най-съвършенното музикално изкуство.Бах е най-великият полифоник,но той пише полифонично след като времето на това изкуство е преминало и идва времето на класиците.За доказателство привеждам творбите на неговият син Йохан Кристиан Бах,учител за кратко време на Моцарт в Лондон,когато вундеркиндът е бил на осем години.Кристианчо като дете бяга от баща си,за да не го учи на гъсто изписани страници /б.м.полифонично писмо/ и като утвърден в Лондон музикант се хвали,че не е изсвирил от баща си нито една нота. Постъпката му е отвратителна,но го цитирам в добрия смисъл като доказателство,че той е усетил новия повей се е устремил вече към новия стил в музиката,класическия.Музикалното изкуство до Бах е най-развито в Италия и по-скромно в други европейски страни: Германия,Франция,Англия и др.Кипежът на музикалното изкуство по това време около немските княжества предизвиква в тях такъв могъщ взрив,който остава недостижим за следващите поколения музиканти и ще предопредели развитието на музикалното изкуство след себе си по света.В центъра на този взрив е лайпцигският кантор Йахан Себастиан Бах,за когото Алберт Швайцер казва:Всички пътища тръгват от Бах,всички пътища водят към Бах.И аз казвам нещо за Бах.За мен той е петият Евангелист.Неговото Евангелие не е написано със слова,а с музика и поради този факт то може да бъде разбрано от малко,специално надарени за такова разбиране хора,доста по-образовани веднаж в музиката и още веднсаж в теологията.Благодаря на Господа,че съм измежду тях.Този взрив предизвиква последващи вълни:класицизъм,романтизъм,които излизат извън Германия и достигат чак до периферията на Европа,където се намира Русия.На хиляди километри от Германия по ужасяващи за онова време пътища.А тогава се е пътувало с пощенски коли,теглени от коне.Трябвало е време за пренасяне дори на качените на книжни носители мисли,както днес в информационното време казват на нотните листа.Тези вълни на развитие и разпространение на музикалното изкуство довеждат до това,че времето на класицизма в германските княжества е приключило,вълната на класицизма на гребена с Моцарт вече е отминала,образувала се е нова вълна,която е възвисила романтиците.В Русия обаче сега идва времето на класиците в този жанр.Защото вече ги е достигнала тази вълна,тръгнала от Западна Европа преди около 60 години.Поради тази причина роденият в Русия 29 години след Шуман Мусоргский е велик руски класик,аз добавям,най-великият,а Шуман остава в историята като най-обаятелният романтик.Тези взривове и вълни имат продължение и след тези велики мъже.Краят на 19-и век пак остава на германците,там недостижим остава Йоханес Брамс,но пък през 20-я век вълните в обединената от Бисмарк с желязо и кръв Германия позатихват,а в Русия те продължават да бушуват,високи и могъщи.Руските артисти от 20-и век са най-добрите,руските композитори-също.Ще спомена само двама,най-слушаните в момента по света,Прокофиев и Шостакович.Лошото обаче е друго.Към края на века и в Русия,където сега управлява тамошната мафия начело с бащицата Путин,по-брутален и от Татко Махно и от Василка,известният шеф на банда из Одесы,културата и моралът клонят към ужасяващ спад.В Германия днес културното ниво е значително по-високо от това в Русия,но там пък става друг тип израждане,защото на практика те се изявяват като мениджъри и за тях работят хора от други страни.Германците дотолкова са загубили трудовите си навици и са се изродили физически,че и деца вече не могат да направят.Тази работа са оставили на турците с техните германки.В цялата Централна Европа този спад е започнал твърде отдавна.Моралното израждане там вече е и в мисленето и физическо,никой там не се учудва от него.Мислите на богатите в Европа и туй,дето ни го набиват в главите ми наподобява на психологията на нашите цигани,но на по-висш етап в смисъла на лениновото учение за спираловидния характер на развитието.Това е продължение на разработката на световната мафия,която катурна Европа и я направи безпомощна да се оправя сама без външна намеса.На това ще се спра по-късно.А вълните на музикалното изкуство,образувани след могъщия трус от сътвореното от Бах продължават да се разпространяват по света.Днес са достигнали Корея,Япония,Китай и понеже земята е кръгла вече са са се срещнали с преминалите през Америка,и са се трансформирали в нови,съставни.Които аз улавям със сетивата си.

            Какво са ни завещали като наследство в духовната област тези двама велики мъже,че остават в сърцата ни и днес,в просташкото бездуховно /извинете,пазарно/ време,когато по т.н.медии са се развъртяли чалгаджии,откровени мутри,пазарни проститути, парламентарни геьове,депутирани за народни представителки косматки,чертаещи ни насоки за развитие западноевропейски изроди.Когато италианци ни учат как да се справим с мафията,белгийци - как да преборим педофилите,руснаци – как /с полоний може би?/ да се борим с организираната престъпност,американците - на култура.Изчезна чувството за красота.Колкото повече някой прилича на изрод,толкова повече го уважават,това е първо правило за тружениците от съдебната ни система,където няма нито един неизрод като излъчване или мисли.Ако не е такъв системата го отхвърля като чуждо тяло.Въпреки всичко това обаче и Шуман и Мусоргский остават за нас извор на духовни сили,духовно здраве и вдъхновение.Единият е руснак,при това истински,бил е настоящий пропоец,умира от системното пиене,другият- германец,доста лудичък,двамата стоящи сега някъде високо,високо над нас,да ни гледат сеира,дали след 150,респ.125 години сме дорасли вече да разчетем посланията им,отправили приживе към нас.Аз мисля,не само че не сме,дори те са се отдалечили още повече от нас,грешните,както Свети Иван Рилски окачесвтява сам себе си,но той го е казвал в добрия смисъл.Днес,1060 години след успението на небесния закрилник на България,трябва по подобие на Пилат да питаме:А какво е добро?Който е запознат с Евангелията,ще ме разбере.

            Шуман започва своята музикална кариера като пианист.За да развие допълнително ръцете си за по-мощно боравене с клавиатурата той си изработва едно механично приспособление,с което скъсва сухожилие на средния пръст на дясната си ръка.На възраст 20 години с кариерата му на пианист е приключено.Това е първата психическа травма за чувствителния към околния свят творец,която в комбинация с други такива ще доведе до непоправимо психично разстройство и смъртта му.За него обаче не може да се каже думата смърт,както при нас,обикновените хора.За светците казваме успение.За Шуман би трябвало да казваме,че е изгорял в собствената си творческа мощ.И е така.Същото казвам и за Глен Гулд.Огромната творческа мощ на Шуман след травмата с ръката му намира друга изява и той започва да се изявява като композитор.Първите му творби са предимно клавирни.Ще спомена само някои от тях:Симоничните етюди,Фантазията опус 17 и Карнавал опус 9.Първите две са писани по времето на любовта му с Клара Вик,чиито баща не разрешава брак между тях и те 4 години се борят да свържат живота си,включително и чрез съда.Съдът се произнася в тяхна полза след 13 месеца и тук вмъквам една скоба.Днес на отвратителните наши съдебни поститути не достигат и 13 години да решат едно дело ако попадналите в лапите им чрез адвокатите не ги нагушат яко.Затова по улиците се подвизават престъпници с десетки т.н.висящи дела,които не са зад решетки.А зад решетки са се оградили хората,да се пазят от разбойниците.След съдебното решение Клара и Роберт се женят,но четирите години борба за да свържат съдбите си допринасят допълнително за влошаване на психическото здраве на Роберт Шуман.Клара също е виден музикант за своето време.Тя е била най-добрата пианистка в Европа тогава.Учила е пиано при баща си,професор Вик,при когото учи и Шуман за кратко време,свирила е добре на виолончело,учела е композиция,пеене и други музикални предмети.Била е и композитор.Тя става пръв критик на всички творби,създадени по-късно от Йоханес Брамс и първи изпълнител на клавирните му творби.Шуман си поврежда ръцете и не може да се изявява като пианист,но чрез Клара Господ му дава най-красивите и най-съвършените ръце,чрез които да може да представи творбите си пред света.

             Пропускам много великолепни клавилни творби на Шуман от ранния му период,ще се спра само на Карнавала,пиеса,която по късно се родее достойно с единствената клавирна пиеса на Мусоргский,Картини от една изложба,явяваща се достойно продължение на идеите на предшественика му.

          Карнавал опус 9 е една сюита,в която чрез отделни пиеси Шуман превъплъщава чрез музика образи,в които той влага скрита символика по подобие на италианската комедиа дел арте.В Карнавала има място за възлюбената му от този период чехска пианистка Ернестина,наречена в пиесата Естрела,като в музикалните символи на същата пиеса включва и букви от своето име,друга пиеска е образ на Клара,която той нарича Киарина.Пиесата е много сърцата.В следваща пиеса звучи ноктюрно от Шопен и е съвсем като писано от него.Паганини пък свири някакви бесни арпеджии в образ,също зад маска.В пиесата има място и за самия Шуман.Той носи в себе си едновременно два противоположни образи:този на мечтателят,който в пиесата се нарича Евзебий и едновременно на бунтарът Флорестан.

                 Ще се отклоня за малко,много е важно.Тези два противоречиви образа,които носи в себе си Шуман се проявяват в цялото му творчество.Благодарение точно на тях то е така вълнуващо,драматично,литературните му произведения-също.По-късно обаче това ще стане причина за изостряне на психическото му здраве и ще доведе до неговата смърт на възраст 46 години.В медицината има заболявне шизофрения,при което лицето се проявява чрез два различни образа.Невежи твърдят,че Шуман е бил луд.Не е бил луд.Той е творец,обмислял идеите си дълго и мъчително.Така са се родили неговите творби.Какво е една творба без драматизъм,без борба?Бетховен не ли същият?Психиката на Шуман е издържала толкова,колкото ръката му на механичното приспособление,което той си е измислил сам,колкото на Бетховен е издържал слухът,който той напрягал непрекъснато.А преподавателите във ВМИ и днес разправят на студентите си,че Шуман бил шизофреник,а Бетховен-сифилитик.Аз също имам много разностранни интереси и  разбирам в значителна степен психологията на този велик творец.Вместо да разправят тези простотии, професорите по шизофрения  да бяха слушали повече негова музика или да бяха прочели нещо от него.И Бетховен е двулик в творческия си процис.За секунда показва нов образ на темата си,мисълта не тече по най-краткия път,но това е творческият процес.Закони в него няма.Древният грък,Янус,който имал две лица е проституирал с този факт,като при един случай е показвал едното си лице,а при друг-другото.А това са творци,на които диктува Духът,те не са луди хора!Аз ще дам друг пример за сифилитик,Ленин.Тия,дето сезират студентите си върху Шуман не са слушали музиката му,която е огледало на душата и мислите му или просто не са я разбрали.Това не е никак лесно.Такава обаятелна личност с душа-вселена наистина е трудна за разбиране.Дори и от професори по сифилис или шизофрения.

             В Карнавала има и други пиеси:появява се една Кокетка,един Панталоне.Не знам какви са образите им зад маските.В Карнавала има всякакви образи:и възвишени,и злободневни,а може би и такива,които сега таричаме компаньонки.Една друга пиеса се казва Коломбина.Дали пък тя не е правила разни комбинации,за да се издигне в служебната иерархия от времето на Шуман.Днес с навлизане на пазарната икономика в живота и пускането на жените на пазара във всички области,една Коломбина едва ли ще бъде забелязана от новото поколение млади мъже,които вече са без „резба” и изобщо не се интересуват от презряното за тях божие създание от женски пол,което няма никакво приложение във виртуалния им кух живот.Маниакалната привързаност към интернет не е същото както любовта,най-красивото нещо в живота и е една от причините за изгубване на духовността.Могъщ финал,предсказващ победата на последователите на Давид завършва тази великолепна творба,написана през 1835 година.



Тагове:   Шуман,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189889
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031