НА ВНИМАНИЕТО НА ФАКТОРИТЕ,КОИТО ПЛАНИРАТ ЕКОПЪТЕКИТЕ:

НАПРАВЕТЕ ЧАШАТА НА ВИДИМСКОТО ПРЪСКАЛО ДОСТЪПНА ЗА ТУРИСТИТЕ!

       МАРКИРАЙТЕ  СТАРАТА  СЕВЕРНА   ПЪТЕКА  ПРЕЗ  ЦЕНТРАЛЕН  БАЛКАН!

       Аз и друг път съм писал по този въпрос,но все се надявам да попадне писанието ми на хора,които могат да направят нещо по въпроса.Давам за пример момчетата,които със свои средства и труд осигуриха с въже опасния участък при Големия Купен и Кръстците.Евалла на тези момчета!Не знам след тяхното дело някой да се е „снимал” повече при Кръстците.Снимам се е специален термин за Централния Балкан и означава загинал в планината туирст и поставена после от близките му плоча с името и лика му на мястото,където той е бил намерен.

         Едва ли има друг турист с интереси към Централен Балкан колкото имам аз.Ще спомена само един факт,че в този резерват в продължение на три години творческо запознаване с него посетих в района му около 100 /сто/ пръскала.На първо място по красота от тях поставям Видимското.Поради това упознах много подробно и долината на река Пръскалска,която за туристите,посещаващи пръскалото за първи път крие опастности.Особено за тези,които искат да посетят чашата на пръскалото или пък тези,които от седловината между върховете Русалка и Юрушка грамада искат за се спуснат към долината на река Пръскалска.Какво трябва да се доправи в тази долина от екостроителите на пътеки,за да стане тя достъпна за туристите?

       Да се достигне до място,от което се вижда величавото пръскало има направена екопътека,но тя трябва да се продължи с едно отклонение до чашата на пръскалото,а също и с маршрут,който да е маркиран по левия бряг на лявата Пръскалска река до седловината,която споменах,за да се продължи по Русалийския път в желаната посока.

         Сега по-подробно ще опиша какво трябва да се направи.Само ще кажа,че то може да стане съвсем лесно.Но трябва накой да поеме това дело.

         Хижа Плевен е известна с два маршрута,които преминават от северната страна на Балкана през резерватите Стенето и Северен Джендем.Маршрутът на изток от хижата през Северен Джендем минаваше под Видимското пръскало,но днес е тотално заебан и непроходим за непознаващите района на пръскалото.Трасето на този маршрут беше следното:

          От хижа Плевен по останките от античен /римски/ път се слиза до река Видимска при днешния паркинг за автомобилите под хижата.Продължава се след това по пътя на водохващането,което събира водата на няколко реки и така тя се отпрвя към ВЕЦ Видима.Водните строители са ползвали трасето на третокласен римски път,широк около метър и двадесет,свързващ двата главни римски пътища през рида,покрай който текат реките Видимска и Пръскалска.Покрай тези две реки минават доста широки римски пътища.След водоема,от който водата се отправя за централата,пак се върви покрай водохващането,изградено предимно с камъни от римския път.Те са ползвани и за строеж на соцпътя за подържане на водохващането,но са толкова много,че отделни участъци от римския път са запазени 100%.Сред вековните буки,по този античен път,с изглед понякога към скалистите върхове над горите по централното лило на Балкана,понякога към Острец,преживяването е върховно.Водохващането пресича рид чрез тунел,като по рида преминава оригиналният път.Камъните за 2000 години не са мръднали!Този участък да имаше кой да го посочи за отделен туристически маршрут и да го маркира,би било чудесно.Оригиналът на пътя продължава още малко,защо по трасето му е изграден соцпът за пъдържане на водохващането,което идва от към савака на река Пръскалска.Савак ксе нарича мястото на отбиване на реката и отправянето й към водохващането,което отведжда водата й до водоема над ВЕЦ Видима.

     Навлиза се в голяма долина,тази на река Пръскалска,по която също има останки от античен път.Долу при ВЕЦ Видима има останки от него,а вероятно е имало и разклонение към една доста голяма река,която идва от ляво и в чиято долина е изградена ловна хижичка с голям лукс за Правешката Тиква.Римският път след сградата при савака,днес екопътека,продължава нагоре покрай реката,след това минава покрай лявата река Пръскалска и се забива в буковата гора,където се губи.Трасето и посоката му обаче са ясни,пътят е извеждал горе на седловината,където се е събирал с най-широкия античен път тук,който идва от Острец.Извън темата ще вмъкна пояснението,че при седловината Табите този път се е разделял на две,като лявото разклонение е слизало в местността Смесите,после е минавало през връх Триглав,като при извора под върха пътят имаше уширение.Военните,които строиха на Триглав разузнавателния обект,известен с името Ловната хижа на Добри Джуров,извадиха камъните от пътя за стоежа на сградата на върха и соцпътя до нея,като дори го асфалтираха.Пътят в дясно от Табите минава през седловината Русалийски гробища и държи височина по южните скатове на Балкана.Останки от него не съм намирал,макар да съм търсил усърдно,но вероятно по неговото трасе военните изградиха т.н.Русалийски път,където извършваха учебни стрелби.Ако някой друг има интереси към тези пътища,може да потърси продължението му под местността с трите извора на Тунджа,наречена Пилшки полог.

        Връщам се на савака със сградите,от където има изградена екопътека.Доста се се потрудили хората,направили са мостове,места за почивка,но екопътеката стига до един мост,срещу който е терасата,от която скача водата на Видимското Пръскало.Гледката е велика.До тук вероятно са били отпуснати средства за екопътеката,или пък тези за продължението нагоре са ги източили,но направеното не е достатъчно.След моста нагоре всеки се оправя сам,ако може.Римският път продължава,като на места се върви по него.

        По реката,която идва фронтално се достига един скалист участък на десния бряг,който трябва да се изкачи,за да се достигне чашата на Пръскалото.Не само чашата е интересна.Тя е сред скалиста местност,обградена с прекрасни букови гори и смърчове по площадките над скалните отвеси.Такова красиво място другаде в България не знам и поради това Видимското пръскало ми е любимото.Нагоре по скалата е по-безопасно да се върви,но слизането винаги е по-трудно.Ако пък превали,слизането трябва да стане от друго място.Аз имам това предимство,че мога да ходя бос и тук ползвам това си качество.Босите крака прилепват към скалата по-добре от вякаква гума на обувките.Оставям си багажа долу,изкачвам се бос и слизам.Това обаче не го може всеки и остават два варианта,един от друг по-трудни за достигане на чашата.Единият е в дясно през гората,която преминава в буков клек,единственият в България,а другият е по края на гората,където тя достига скалист учасък над чашата.Този труден участък е причина,най-дивното място на Балкана,а може би и в страната да се посещава най-малко.Дано един,който чете блога ми да се изкачвал до тази чаша,за да знае за какво пиша.

      Какво трябва да се направи,за да стане мястото достъпно без се навреди на екологията?Решението е едно: Да се спусне на двата опасни участъка по скалата въже както от Големия Купен към Седловината между двата Купена.Тук по скалите се свлича лавина и халките за въжета трябва да са сложени по подходящ начин,ниско над скалата.Толково е просто,лесно,ще се намерят и желаещи да направят това обезопасяване,но трябва някой да поеме тази задача.А има и по-тежък вариант,този от тракийското светилище на Глухите камъни,като се изсекат стъпала в скалата.По-специални качества трябва да има този човек,за да разпали другите да поставят въже,а и със средства трябва да разполага,някак да ги възнагради за труда.Въжета трябва да се купи,да се изнесе до горе,а също и някои инструменти и материали.Мутра,получила куфарче с пари или завод за 1 лв,кредитен милионер,новобогаташ,такива боклуци не стават.Мокра поръчка,суха поръчка,канал,крадене на скъпа кола,сечене на гори,това може да им се възложи,но нещо свързано с красотата – не!Липсата на това съоръжение считам за голям пропуск в екостроителството по Балкана.

       В тази долина има и още нещо за доправяне по линия на екостроителството.По левия бряг срещу течението е минавал римският път от Видима,но днес трасето му е заличено от природните условия.И друг път съм писал,че веднаж на 100 години в тази долина пада лавина и унищожава всичката растителност.Римският път едва ли е отнесен от лавина,но верятно е затрупан от почва и пръст.През буковата гора обаче може да се разчисти подрастът и да се маркира по дърветата с боя пътека,която да извежда до Русалийския път.А за най-фърст туристите от Русалийския път може с маркировска от натрупани камъни да се укаже маршрут,който минава над едно страховито пръскало на лявата Пръскалска река и извежда на скалата със смърчовете между двете Пръскалски реки.Ако има по-красиво място от чашата при Пръскалото,то е точно площадката над двете реки.Чашата се вижда като от хеликоптер.

       Започнал съм  пропуски в екостроителството на пътища по Северния Джендем,ще продължа с още един.

        От хижа Плевен римски път отвежда на запад,на места доправян,на места изгубен,на места абсолютно запазен,върти над изворната област на река Черни Осъм и се изкачва на седловината между върховете Костенурката и Кръстците.Мястото е познато като Видимският превал.След Видимския превал по сепантини римският път слиза към долината на река Стара и се губи.Векове този път е служил на животновъдите,като последните му ползватели са били каракачаните.Стана така обаче,че те се оказаха шпиони на Гърция и народната власт им взе животните,изкла ги да ги изяде народа,някои осъди,други натири в Сливен,по разни села около Карнобат и другаде.И след ликвидирането им,което се оказа смъртна присъда за алпийското животновъдство у нас,тези пътеки замряха.Текезесираните животновъди бързо изчезнаха от планината.Сега участъкът от този път между хижа Плевен и Видимския превал се ползва само от туристи.По времето на каракачаните имаше разклонение от пътеката /римския път/ под Видимския превал,която по северните скатове достигаше местността над хижа Амбарица.Пътеката пресичаше два рида,този от Големия Кръстец и от Големия Купен,на места по алпийски ливади с цветя,на места през гора и извъртайки през райски долини излизаше на рида,спускащ се от Купените.От тази точка вариантите са три: Към х.Амбарица или към хижа Добрила през връх Амбарица или по райските му гънки,слизащи от него до седловината над х.Добрила,където е минавал Левски на път от Сопот за Троян.Отбелязвам като исторически факт,валиден днес,че на мястото има неоткраднат бронзов паметник с лика на Левски.Всичко друго е изчезнато от мургави бригадири с коне,нарязано на парчета и предадено на Отпадъци за цветни метали.

        Този северен участък от Видимския преал до рида,слизащ от връх Амбарица никога не е бил маркиран с трайна маркировка но това трябва да стане.По времето на социализма се направиха стотици километри маркировки,като повечето от коловете бяха отнесени след Десетто от ромбригадите на Отпадъци.Нека сега се направи само една,тази,която ще даде увереност на туристите при преход през тези красиви места.Дължината на този участък е около 12 км.

       Предлаганото от мен продължение на екопътеката под Видимското пръскало и маркирането на участъка от Видимския превал до х.Амбарица ще предостави на туристите възможност да се запознаят със северния Балкан,една красота,за сега позната само на най-упоритите туристи.Ако това нещо се изгради,туристите ще могат да преминат от хижа Добрила до хижа Амбарица,след това до хижа Плевен,а после по долината на река Пръскалска до хижа Тъжа.В писанията си за тези места съм посочил много преходи от тези хижи към билото на Балкана,които наричам уникални.До имаш тази красота в страната си и да не направиш маркировка,това си е биринджиахмаклък.Хората наистина вече малко ходят по планини,защото предпочитат морето и колкото по-тъпи са,толкоз повече им се прихожда натам.Да си покажат колата,как пръскат пари,социалния си статус.Лежат под слънцето,ядят и пият докато им избие предпазен фекален клапан,предпазващ ги от експлоадирване.И после разправят,как си прекарали на море,что съели,выпили.Причината,да се изявяват така тези простаци,класифицирайки се като морски,е обстоятелството,че не познават родината си.Знаят,че има море и отиват там.Софиянци пък знаят един манастир,Свети Мина и все там ходят.А около София и в Област - София манастирите са десетки,но те не са и чували за тях.

        Няма да излизам от темата.Дано това,за което писах,някак стане,но ако някой истински турист прочете писанието ми и посети тази дивна чаша или измине северната пътека на Централен Балкан,наградата му ще е много голяма.И ще отиде пак.Но да знае,че маркировката където я има,все едно я няма и да не тръгва при лошо време.

                                                            Товарищ   Пропойцев