Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2010 15:47 - РИМСКИ ПЪТИЩА ПРЕЗ ВРАЧАНСКАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6912 Коментари: 2 Гласове:
2



                                                                           На  Г/жа В.Г. с пожелание да посети поне няколко от             

                                                                                                                             тези интересни антични пътища:

 

                          РИМСКИ ПЪТИЩА ПРЕЗ ВРАЧАНСКАТА ПЛАНИНА

 

     Имам няколко хобита,които отнемат доста от творческите ми усилия.Едно от тях е да търся при преходите си римски пътища.Знам такива доста по Родопите,по Чипровската планина,по Козница,Понор и по други планини.Мисля,най-голяма концентрация у нас от такива пътища е по Врачанския Балкан и понеже едва ли друг познава повече от мен тези пътища там,ще ги опиша в настоящото си писание.Една от задачите,които съм си поставил  с публикуването на блога ми е да опиша части от България,които са непознати за хората и са много красиви.За останките от тези антични пътища това важи с пълна сила.Днес времето е друго,моето време остана в предишния век.Хората сега са тръшнали дебелите си дупета пред компютрите,други пък си ги въртят в чалготеките.Средството за придвижване едва ли не и до дворната тоалетна е колата,една идея дошла на времето от филма Китът.Дивната природа,която дарява красота и вдъхновение за делата в ежедневието не влиза в новата жизнена среда.Написаното в блога ми ще остане и може някога да помогне на специилистите в определена област или на истинските туристи,ако наново се „пъкнат” такива.Ментета,тръгнали с творчески планове по планината,не съм видял.Където и да отиде ментето,мястото му няма да е там и ще пречи на останалите докато го не разкарат от тях.

      И така:

      Според мен в днешната Северна България,районът на окръзите Враца и Монтана е бил място на римски заселници,които са били с войски.С тези войски те са колонизирали съседни народи,ограбвали са ги,разкопавали са заради златото в тях дори тракийските гробници,превръщали са младите хора в роби,които да  строят за тях пътища,крепости и др.Аз съм писал за останки от тези заселници около Чипровци,Бели Мел,Равна,но сега ще пиша само за пътищата,строени от робите по римско време през Врачанската планина.А те са наистина много.Започвам ги по обиколката на планината от село Лютаджик.

  

    Път №1:

    Той започва от с.Лютаджик,като трасето му надолу към селата Горно и Долно Озирово е изчезнато.Вероятно част камъните му са били приватизирани,а друга част е останала под почвата,образувала се върху тях.Този път-шедьовър минава през ужасяващата долина на река Черна и се изкачва горе на красив превал,където днес мутри си извъртват скъпи мутробароци.Пътят е пострадъл доста от ерозията и от строежа на соцшосето от Лютаджик по долината на река Черна,с цел да се превозват по него миньори до мина Плакалница,геологопручватели и евентуално товари с медна руда.Този римски път път е останал на места пресечен от трасето на новото шосе,което пък дава възможност да се види как е построен.В долната част на изкопа са положени много големи камъни,след това върху тях са положени по малки с плоска страна от горната част.Неправилно се изразих,камъните не са положени механично,а са като зид и те стоят като заклещени с издатините си един към друг.Мърдане няма!

  

    Път №2:

    Той започва от горния края на село Бистрец,днес квартал на Враца,където е резервоарът за водата на селото и завива в ляво по ската над селото.От тук се вижда целият замък Иф,/Врачанският затвор/.По скалисти скатове,ниско покрай коритото на реката с вода само през ппролетта,този път се изкачва в посока към пещера Леденика.Той излиза на билото в дясно от пещерата и се губи.Този път не е особено широк и е доста стръмен.Изкопанато трасе в миргеловите скали е вечно.Има подзиждани скатове,където сухата зидария не е мръднала 2000 години.Части от пътя са ерозирали,но пътеката от Бистрец за Леденика е маркирана по трасето на този път.Вероятно този път минава над Леденика,след това по билото на рида и излиза на мястото на запуснатите днес едноимени почивни станции.От там е завивал в дясно и е отивал в посока към Миланово,спускайки разклонение към път №1,продължавал е в посока Миланово,като в местността Коритата се е събирал с друг римски път,идващ по платото на планината и пускащ разклонение в дясно към Дружевската седловина.Ще уточня,че трасето за Дружево само от Дружевската седловина спуска три римски пътя към Вършец и Зоножене,а четвърти лъч отива към Губислав.За тези пътища ще има друго писание.Има много останки по алписката част сна планината от този път,минаващ по божествени места,макар да е модернизиран от трудоваците след Освобожднието и соцмакадамизиран след Деветото,за да свързва Миланово с Враца.А след Десетото е тотално заебан поради построеното шосе Лакатник - Вършец.

   

     Път №3,най-важният от всички!

     Този път започва от Враца и минава покрай реката Лева.От квартал Згориград,улица Плакалница,завива и се заизкачва към планината.Пътят е доста широк и не много стръмен,затова пък е доста дълъг.Той излиза над водопада Боров камък.От там по долината на реката,идваща от карстовия извор Додил се изкачва до седлвината над извора и прави кръстовище.Направо продължава за с.Елисейна,като това трасе е толкова широко,колкото и трасето от другата страна на планината.Този път пуска първото си разклонение за Зверино,което е значително по-тясно и по-стръмно.Второ разклонение пуска от махала Реката,което прехвърля рида,разделящ махала Реката и село Очин дол.Широкото шосе се спуска и достига т.н.Стара Елисейна.

      Горе на седловината над извора Додил пътят прави разклонение на юг по платото на планината,което се събира с пътя от Леденика за Миланово.По-точно ще бъде да кажа не Миланово,а Дружевската седловина,защото тя се явява разклонение с пет лъча.На север по платото на планината римският път прави нови разклонения,в които се събират няколко пътища,ще ги опиша и тях.

    

      Път №4:

      Той започва от Лудницата над Враца,минава под водопада Скакля,после покрай известната пещера над него и се изкачва на платото на планината.В тези скални скатове пътят е запазен,но в торфа горе той се губи.Извън всякакво съмнение,пътят извежда към платото на планината и отива към кръстовището Додил.

     Тук искам да кажа,че седловината Додил и извора Додил са най важното място на Врачанската планина.Още римляните са го знаели това.

   

     Път №5:

     Той започва от квартал Медковец.Трасето му е ползвано за извеждане на летните пасища на стоката и по време на соца то е било соцмакадамизирано,а на места дори трасето му минава по нови участъци.Така пък строто е останало автентично.Този път извежда към връх Вола и там се събира с още един римски път,

    

    Път №6,

    идващ от мястото с паметника на Ботев при разклона Враца – Паволче.Този римски път е дори третостепенен.По него в началото към пътя на увековечаването си в историята ни се е движела Ботевата чета.Пътят пресича десния приток на река Крушовска и се качва горе на билото под връх Вола,над местността Избата,където се събира с път №5.От местността Избата пътят слиза към пропадналата /карстова/ поляна Йолковица и се изкачва на седловината при Околчица,където се разклонява на три.Левият път,който заслизва към Челопек е архитектурно чудо.Трасето е прокарано на места по скали,като са оставени скални парапети на най-опасните места.Горните камъни са отнесени от пороите,налетяли планината след извършената сеч на горите и са се открили долните камъни,които достигат до един кубичен метър.Такова нещо другаде в България няма.Този път слиза долу при скалата Ритлито,където има останала крепост и сграда на римски пост.Такива сгради има и на други места покрай пътя,които се ползват от хората.Стена от римската сграда,по дебела от метър,служи днес за една от стените от паянтовата къща на човека или част от обора му.За мен тези къщи и обори са маркировка на трасето на римските пътища над Челопек.

     От седловината при Околчица започва второ разклонение на този път,което също слиза към Челопек.По неговото трасе е направен пътят до Околчица,но има останали непипнати части от него.

     Трето разклонение от Оклчица отива на дясно и достига пътя,който преминава през седловината Додил.

     

      Път №7 от град Зверино:

      Единият път до Зверино,кйто представлява разклонение от пътя Враца Елисейна го описах,но има още един.Той минава по северния бряг на река Златица и се изкачва на платото на планитата след превала Конски преслап.Този път е строен с миргелови камъни,изгладени от копитата на стоката за хилядите години,когата са го ползвали.До овчарниците пътят е запазен 100%,но след това се губи в торфа.Той достига пътя от Околчица за седловината Додил.

            

      Път №8:

      Този път започва от с.Очин дол и достига пътя от махала Реката към с.Очин дол.После продължава,пресичайки рида между селата Очин дол и Оплетня.Малко под рида има останали римски постове,наречени Кулите,където римски войници са контролирвали дижението по пътя.Ако са снемали и рекет от преминаващите,това трябва да са били първите катаджии в България.След пресичането на рида,където е оброчището на Свети Спас,пътят слиза към с.Оплетня.

     

      Път № 9:

      Той започва от с.Оплетня и продължава по северния скат на реката.До селото и където има огради от камъни за овцете,камъните от пътя са били приватизирани,но горе в гората трасето е непокътнато.Този път излиза на Русиновия рид,където има махали и продължава по него.После достига Русинов дол,където продължава по лявата река.Този път е бил модернизиран по време на соца,като са засипали големите му камъни с чакъл без да ги валират.Чакълът вече го няма,пак се ходи върху камъните,поставени от римските роби.Пътят достига билото,където е минавал главният път от извора Додил в посока Миланово.

   

    

     Път №10:

     Той започва от гара Оплетня,като се повърви около 2 км.до местността,известна с името Зад скалата.Там се спуска рекичка от махалата Старо село,накогашен административен център на днешото Миланово.В ливадите и градинките под селото пътят изчезва.Всичките ми опити до сега да намеря продължението му по части от него се провалиха.Възможно е трасето му да е останало тотално под новото шосе,което е строено между Миланово и Старо село,но ще продължа да го търся.Да намеря връзката на това шосе с идващото от Миланово е за мен много важно.Убеден съм,този път е част от римския път,идващ от седловината Додил през Миланово.Просто не е било възможно с техниката преди 2000 години римляните да спуснат пътя при Лакатник.Това е могло да стане само по рида на планината,където днес се махалите Губислав и после да сурнат пътя по долината на река Пробойница точно преди Лакатник.

        По платото на Врачанска планина също съм попадал на останки от римски пътища,съвсем запазени.Един от тях се спуска към реката Лева и се присъединява към пътя от Згориград за седловината Додил.Не мога да открия логика в посоката на пътищата по платото,защото запазените участъци са къси,но съм убеден,че те всичките,идващи от северната част на платото са се събирали на седловината Додил.Камъните,с коита са били настилани тези пътища отдавна са натоварени на камиони и са влезли в соцстроежите на града или са смляни за новите пътища,но останките от тези не само подредени,но заклещени един в друг сиво-бели камъни,които будят удивление поне в такива като мен,които са туристи и имат култ към камъка.

        Не-по малко разгърнато строителство на пътища в античните времена е имало и в планините,които нарекох в едно от писанията си Сиамските близнаци.На тази тема също ще посветя писание.А може и на още няколко.Сега посочвам едно село,Меча поляна и ще кажа,че ако не е имало римски път през теснината от реката Искрецка към него,това село нямаше да го има.Щяха да си са там пак само мечките,зимуващи наоколо в топлите пещери,дали името на местността.

 

                                                                              Товарищ  Пропойцев

         



Тагове:   планина,


Гласувай:
2



1. анонимен - Браво!
12.08.2010 16:08
Браво!
цитирай
2. анонимен - prirodata e nai velikia xudojnik i skulptur
25.07.2012 23:47
straxotno.prosto kato cetox,calata nastraxnax..tova e nehto velikolepno..vracanskia balkan e unikalen,velicestven omaivah setivata ti,vse edno navlizah v drug svat i drugo vreme... zadaljitelno trabva da go posetite.a vednaj napravite li go-znaite ce ste zavladani ot velicieto mu....az sam vlubena v maikata priroda i neinite krasoti i proizvedenia na izkustvoto
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185309
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031