Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2010 16:37 - ПЪРВИТЕ ЦВЕТЯ ПО СОФИЙСКИЯ БАЛКАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6023 Коментари: 2 Гласове:
1



 ПЪРВИТЕ   ЦВЕТЯ   ПО   СОФИЙСКИЯ   БАЛКАН 

    Въпреки,че от южната си страна Софийският Балкан е заграден от доста сериозни замърсители,между които София и Кремиковци,те не са повлияли на разнообразието и богатството на дивите цветя по него.Цветята са навсякъде: по слънчевите ливади,по сенчестите места,в скални цепнатини или под скала,където никога не прониква слънце,в гората сред дърветата,високо по откритите части на планината.Като особено нежни създания,цветята,които не могат да се борят с останалите растителни видове,те се съобразяват с етапите на тяхното развитие на околната си среда през различните годишни сезони.По този показател мисля,че си приличат с жените.Едни бързат да цъфнат докато не са се разлистили дърветата над тях,други бързат да цъфнат докато тревата още не ги е покрила,а амбициозните просто бързат за да покажат,че са първите цветя за сезона и че не се боят от студа.Това са кокичетата.И наистина не се боят.Те пробиват тънкия останал сняг,стопяват го около стеблата си и цъфтят,конкурирайки своята белота с тази на снега.Понякога обаче зимата се връща,цъфналите кокичета биват затрупани отново със сняг,студът се завръща.И какво става с разцъфналите кокичета?Нищо.Новият сняг се стопява,те си остават такива,каквито са били преди той да  ти покрие отново и всичко си продължава.Цъфтят,прецъфтяват,имат си склад с резервна храна,луковицата.Със затоплянето на времето те заспиват.Нямат нужда дори от вода.

    Софийският Балкан е пълен  с диви кокичета.Те са по-дребни  от тези по градините,стъбълцата и листата са по-зелени,а листенцата на цветчетата им са по-дребни и по-бели.Кокичета по откритите места няма,те предпочитат долини с рехава гора.Това е тяхното естествено място,макар по градините на хората да са засадени там,където те ще се виждат и красят най-много.Цъфтежът на кокичетата в един двор,в една градина е събитие,което носи радост за собствениците й.Идва пролетта,живътът се събужда след зимния сън.

     Много кокичета има по долината на реката,която извира от Сеславската седловина и тече на север,за да се влее в река Елешница.Към нея се устремяват още две рекички,като покрай всяка от тях има кокичета,но след сливането на тези три рекички от двете страни на брега местността си е направо кокичарник.Тук поради сравнително плътната сянка кокиченцата са дребни.Хората от Кремиковци и Сеславци знаят за тази местност и казват,че кокичетата по дворовете им са пренесени от нея.

    Друг район с много кокичета  е този под връх Драгуната,наречен още Войняговския връх.Те започват малко след паметника та партизанина Венче.Пътят минава по билото на Софийска прланина,но кокичетата остават само от лявата му страна,по северния скат.Не обичат слънцето да ги огрява директно.

    И по други долини има кокичета,но най-едрите и най красиви екземпляри са сред рядката дъбова гора по ридовете,които се събират във връх Мургаш.Такава кокичешка красота никъде другаде не съм виждал.Кокичетата са само под короните на дъбовете,по откритата ливада те не растат.Един самотен цер,така наричат тук дъбовите дървета,пъпките му затоплени от слънцето и вече с жълто-кафяв цвят,ще се разлиства,а под него – стотици едри кокичета.Пожелавам на всеки да види такава красота.

    Само отбелязвам,че дивите кокичета  не растат само по Софийския Балкан,а ги има на много места по Балкана.Ще спомена село,Губислав,което е огромно по територия,но неговите околности являются настоящим цветарником!

      Кокичетата имат врагове,тях ги изяждат дивите животни.Хората ги берат като билка,от която се приготвя лекарството нивалин.Времето обаче когато те цъфтят,в края на зимата, не е удачно за брането им и това ги спасява от билкарите.

      След кокичетата идват кукуряка и алпийските минзухари.Кукрякът расте сред дърветта,докато още не са се разлистили,после заспиваТова цвете също няма врагове,защото никакво животно не го яде.Твърди се,че името му идва от кокошките.Ако някой изхвърли в кокошкарник кукуряк,кокошките отказват да се приберат обратно в него.Синият минзухар расте по открити места и има смелостта както кокичето да пробие тънкия сняг и да цъфне над него.Разпространението на този минзухар по височина е в много широки граници.Той расте в алпийския пояс на планините над 2000 м.н.в,расте и по Софийския Балкан,където най-високият връх е около 1600 м.Този минзухар бърза,защото със затоплянето на времето избуява тревата и той няма никакви шансове да бъде огрят от така необходимото му слънце.Като се затопли времето,този минзухар заспива,но не съвсем дълбоко,защото има случаи когато есента решава да цъфне отново.Вместо със син цвят,той е побелял като старец и според хората този ненормален цъфтеж означава,че ще има студена зима,поради което бива наричан кърпикожух. Вероятно този минзухар е отровен за животните и никакво животно не го яде.

       След този алпийски минзухар,едва  дочакващ снега,за да цъфне,при затопляне на времето се появява още един минзухар,който трябва да бъде защитен вид.Той расте над махалите на Ябланица по билата на открити места.Цветът му се състои от шест листенца,като три от тях са както на алпийския мнзухар,но другите три са като изографисани.По края на листото цветът е син,после изсветлява до бял,в средата на листото има черна черта,а от долната страна на чертата започват две заоблени черни черти с разклнения като рога на животно.Аз имам във фотоархива си снимка с него и ще я публикувам    в блога си.Много е красив.Срещал съм го и от западната страна на Искърския пролом,но там цветовете му не са така ярки.Ако едно цвете расте някъде и има определени багри,то същото цвете на друго място ще бъде с различни багри.Така е и с оцветяването на черупката на охлювите.

       Други пролетни цветя по Софийската Планина са жълтият минзухар и игликата.Те идват доста по-късно,растат по открити за слънцето места в по-ниските части на планината,и поради това са лесно достъпни за берачите на тези цветя.Жълтият минзухар има луковица,разположена доста дълбоко в земята.Поради тази причина той не се вади от планината и разсажда по дворовете,това е трудна задача.Да се открадне този миндухар от планината и да се пренесе някъде е по силите може би на специализиран и обучен за това ром,ако не и на самия Иван Костов.Преди години на пазара един човек продаваше две китки минзухари с луковиците,които купих и веднага засадих в градината си.От благодарност или що,те ме радват с цветчетата си всяка година.

        Жълтият минзухар е забранен  за унищожаване вид,но се бере  и продава като китки цветя.В Люлин Планина това бе може би най-разпространетното цвете,но берачи му видяха сметката.Минзухарът има луковица,ще се възстанови след травмата,но да се бере цветът му всяка година не може.Цветето ще умре.За разлика от минзухара луковицата на кокичето се вади много лесно и е възможно без инструмент да се извади от земята цялото гнездо с десетките луковици.

        Игликата расте предимно по ливадите,като изпреварва растежа на тревата.Има една река в Софйската планина,Рачница,по ливадите над нея игликата расте толкова на гъсто,че може да се коси.Тя расте едва ли не по всички ливади.Аз си извадих иглика от ливадите над с.Бовско Луково,но само от тези гнезда,където тя бе прекалено на гъсто и сега цъфти всяка пролет в градината ми.Там расте най-едрата иглика.

       Игликата се води билка,по-силно и разнообразно действаща от смрадликата,някъде наричана женската билка.Смрадликата е получила името си от това,че жените когато я ползват по някакъв си начин,който не уточняват,отварата от нея имало успокително въздействие върху един много важен техен орган,като освен онтивъзпалителното си въздействие отстранявала и интимната миризма.Поради точно това й свойство нарекли билката смрадлика.Подобоно въздействие имала и игликата,но много по-силно от смрадликата и поради това игликата се бере от жените по планината като за световно.После се връзва от тях на китки,суши се,след това продължението може да се узнае само чрез СРС.Добре е,че иглика има много и жените просто не могат да я оберат всичката.Иначе щеше да стане като с жълтия кантарион,който се търсеше преди няколко години по Европа и циганите вместо да го режат,го извадиха с корени.Още не може да се възстанови.

       В разгара на лятото,когато е най-топло и най-сухо по най-сухите места на върховете,сред лиската,/скала,която се руши,като падат от нея люспи/ расте едно цвете,което прилича на динозавър.То има мъхести листа като цветето царски свещник,за да не изпаряват вода,а стеблото е покрито с люспи като опашката на стегозавър.В горната част две люспи се повдигат и изпод тях се показват две малки жълти цветчета.Само от тях може да се изпари вода.Как тогава точно нямах фотоапарат с мен,това е уникално сухоустойчиво цвете.Повече никога не го видях.Беше адска жега и с месеци не бе валяло.

       Още един голям район с ранни  цветя има по Софийския Балкан,това  е районът над с.Подгумер.Над  селото природата е сравнително  запазена и има много цветя.В Средна гора има едно цвете,наречено съсел.То е с лилаво-син цвят,цъфти през пролтта,представлява защитен вид.Тук,над Подгумер има подобно цвете,то обаче е оцветено в жълто.Посочвам това цвете,но разнообразието  от цветя през пролетта е толкова голямо,че не ми е по силите да опиша тези цветя,които съм видял.Някои съм поместил в блога си.

     Понеже стана въпрос за Подгумер,ще завърша с едно интересно „цвете” в центъра на селото,което чрез музика дава заявка  за опрашване.Някаква жена-самка в репродуктивна възраст си продала апартамента в Люлин,купила си фургон,топлоизолирала го и заживяла в него на спокойствие.Като си подпийне жената,тя много обичала огнената вода,пускала по един високоговорител извън фургона си сръбска чалга,за да си путка_ни някой мъж от селото да й дойде на гости.Не се получавало обаче както трябва.Тия дето идвали,питали има ли останало още нещо за пиене и тя побеснявала.

      Та,туристите,които слизат в Погумер и трябва да чакат дълго маршрутката,ако чуят от говорителя да дъни сръбска чалга,нека постъпят спрямо нея като с цветенце,което очаква да му кацне пчеличка да го опраши.Но да не питат за пиене,защото самката ще ги издървари докато се усетят.

        Съжалявам,че не съм снимал  още това оригинално цвете,но  си мисля,докато я изкарвам  за да я снимам и кача на световната мрежа,ако тя успее да ме вкара вътре.Предпочитам да си слушам сръбската чалга и да чакам маршрутката.  

                                                                                                   Товарищ   Пропойцев  



Тагове:   Балкан,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Нивалин
10.03.2010 10:14
Товарищ Пропойцев,
казваш, товарищ, че събирали дивото кокиче за билка.
Доколкото знам, нивалинът се добива от БЛАТНОТО кокиче, което е различно от горското - по-високо стъбло, малко по-друга форма на листата и цвета и так далее.
Прав ли съм или да?
цитирай
2. анонимен - Благодаря!
10.03.2010 10:15
Забравих да кажа едно българско спасибо за статията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191026
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031