вървим цял ден – и те край немат.
В дълбок покой,в вековен глъх
безлюдните пустини дремат.
И се назад,и се далек
остая живий свят зад нази,
и отчужден от моя век,
усещам се във друг мир ази.
Мир първобитен,неначенат
от злото – гений на страданье,
кога бог викнал на тоз свет:
„Живей в блаженство...и в незнанье!”
/Иван Вазов/
ДРУЖЕВСКИЯТ ВАЛОГ
Вече включих в плана си по писанията за българските планини и планината Козница.При първа възможност ще го напиша.Сега обаче ще направя анонс за природата на тази красива,средновисока,много интересна и оригинална планина,в която преобладава карста,чрез един неин карстов шедьовър,известен като Дружевският валог.Покрай него дори минава една от пътеките от кв.Заножене за Дружево,но за да забележи красотата на този валог,туристът трябва да е запознат с един по-рядко срещан свят в планината,този на понорите,или както вече писах,да има понорова култура.Аз съм писал за уникалната ни планина,носеща това име,Понор Планина,при това с голяма обич,защото тази тема ми е близка.Разширих писанието,като включих и други такива местности,между които планината Манастирище и още един такъв издупчен район между с.Гинци,Годеч,с.Равна,с.Смолча,с.Губеш и седловината Разкръсте.Опитното око на планинара усеща дори когато междуселския автобус навлиза в понор.Точно в понори,но доста разлати са напр.селата Раниславци,Алдомировци,но едва ли и няколко души са наясно с този факт.Причината за това незнанье е пропуск в туристическите им познания.Той може да бъде частично попълнен чрез запознаване с писанието ми за Понор Планина като начало и след това изцяло запълнен,ако бъдат изминати всички описани от мен маршрути из тази причудлива планина.За това са необходими години,но пък наградата ще е пребогата.
Понор означава губилище и всеки,който в мъгла се е оправял измежду тези големи и малки дупки е наясно колко справедливо е това наименование.По Врачанската Планина на понорите казват въртопи,а шопите от скалаците на Дружево и Губислав ги наричат валози.Точно в този участък те са много,различни са по строеж и заемат доста голяма част от планината Козница по високата й част.Те започват от най-високата къща на Губислав,която е на 1287 м.н.в.и се устремяват по рида за връх Крушачки.Понорите са по групи,като такива има и в посока на с.Дружево.Над него се намира най-интресният от всички понори,който ако не може да се мери по площ с четирите големи понора в Понор Планина,може да се сравнява с тях,а също и с един друг бисер,за който съм писал,Губешкия понор.
Преда да пиша за Дружевския валог /понор!/,ще върна малко нещата към Губешкия понор.Известно е,че с.Губеш е заобиколено от големи понори,като от север те са три,много големи,а от юг е само един,но стига и за трите от север.Това е прословутият понор с карстовите извори в него,с езеро,с река,с много долини на временни реки към дъното му.В цетъра на понора има дупка,където реката пропада,както това става в големите понори на Понор Планина.Губешкият понорът не прилича на кратер на вулкан,но колко той е голям се съди от факта,че по скатовете му са разположени населените места Годеч,с.Равна,с.Смолча и с.Губеш.А в понора са пасли овцете и кравите на всичките тези села.От този понор към тях слиза и питейната им вода.
Подобен на Губешкия понор е Дружевският валог,но е малко по-малък по площ.Той е като елипса с диаметри около 700/1000 метра.По втичане на вода в него този понор бие убедително Губешкия,защото е заобиколен с високи гористи ридове от две страни.Много деренца тръгват към понора,където достигат някакви дупки и водата им „пропада”.Нищо чудно водата на този понор да изтича дори от извора Житолюб,защото пътищата на водата са неведоми.Най-голямата дупка е в западната част на понора,където има и дървена къщичка.В този понор също има езеро,карстови извори и изворчета,дупки по дъното,вероятно пещери с отвесен вход или пропастни пещери.Природата му е уникална.Единият бряг на понора предлага разкошен изглед към Врачанската планина и към отсрещния бряг на Искъра,където се издига връх Издремец.
Този валог /понор/ се достига от с.Дружево за около час,от последните махали на Губислав за малко повече,около два часа трябват за достигането му от х.Пробойница.Малко повече време е необходимо от кв.Заножене.Автобусът Лакатник-Дружево съкращава времето на достигане на понора и туристите могат да се разходят в няколко посоки,които ще опиша в предстоящото ми писанието за Козница.
Не всички туристи ще се вдъхновят,ако това е първият понор,който посещават.За всяко нещо човек трябва да е подготвен.Понорите са трудна материя за туристите,трябват доста предпоставки,за да им носят и те радост.Както един любител музикант не може да разбере произведенията на Бах,защото трябва да разбира полифония,да е запознат с Библията,което означава да е много вътре и с музиката и с теологията.И с понорите е така.Можеш ли да разбереш Пасиона по Матей,ако не познаваш другите произведения на Бах,може ли да ти хареса Дружевския понор,ако не познаваш тези по Понор Планина?Измежду еднодневните преходи от София,този го препоръчвам горещо.Има достатъчно време да се достигне понора и от Лакатник,като се ползва старият път Лакатник-Губислав-Вършец.Това е приказен маршрут,но трябват яки ноги.
Светът обаче не е съвършен,и този понор има недостатък.Мутра с джип може да го достигне от към с.Дружево и дори да проникне вътре в него.Знаем,какво оставя мутрата след себе си.Но с джипа си ще изгази и част от цветенцата на понора,които започват със синьо,после жълтото завладява ливадите му,докато израсте тревата.Тогава всички цветенца заспиват и чакат отново краткия миг през ранната пролет,да преварят тревата,да плододадат и пак да заспят.Да извършат кръговрата на живота....
Товарищ Пропойцев
