/Искра – 2/
Известна е връзката между хората и кучетата.Тя е от милиони години и е закодирана в родовата памет и на двата индивида.Ако някой не е имал общения с кучетата,това не значи,че тази връзка не живее и в него.Тя просто чака момент,за да се изяви.Изявата настъпва най-често когато човек си вземе куче или започне да се грижи за някое приходящо на вилата му куче.Тогава отношенията човек-куче в него припламват и от този момент нататък обичта на човека,припознал в живота си кучетата не загасва.Не е възможно,човек,гледал куче да изхвърли в боклука кокали,като види куче да не прояви някакво приятелско отношение към него.Кучето не само му отговаря,но и усеща кой от заобикалящите го непознати хора е най-разположен от всичките към него.Аз съм един от големите приятели на кучетата и те отговарят адекватно на отношението ми към тях.Стигал съм до там,че отивайки на вилата съм забравял своята храна,но не и тази за кучетата.Останалата храна в къщи се пази и също е за тях.
През февруари тази зима падна дълбок сняг и вероятно поради трудния достъп до вилите и временно обитаваните къщи по селата има доста гладни кучета.Те изпълняват длъжността си,като пазят къщите,но чрез лаенето си също така казват,че са гладни и така завоалирано молят които ги разбират за някаква храна.Аз безпогрешно декодирам тези нотки в гласа им,дори различавам кучка ли лае и дали тя е неразположена в момента,но колкото и храна да нося,няма да стигне.Само тези кучета,които тръгват с мен получават по нещо.
Всеки кмет на София обещава едва ли не да изтребе безстопанствените кучета.Тази тема се ползва всеки път за предизборно проституиране по казуса.Това не е възможно и няма как да стане.Бездомни кучета винаги ще има,хората ще ги хранят,защото обичат кучетата и те ще се размножават.Може да се намали в някаква степен броят им,но те няма да изчезнат.Ще се намери ли и един,който да се зарадва ако застрелят бездомно куче или го откарат със зарешетената кола да го убият някъде другаде?Само ако е пълен изрод!Кучетата и проституцията ще изчезнат,когато изчезне и светът.Където има хора,тия две неща ще вървят с тях.Доказателство за това е историята на човечеството.Това са два от неизменните му спътници.
Наскоро падна дълбок сняг.Валя цялата вечер,на сутринта продължаваше.Сутринта взех влак за зимните ми маршрути,но пък Московският влак дерайлира на гара Курило и останах на Илиенци.Трамваите не вървят,автобусите-също,тръгнах си пеша към София.От мястото,където бе бившият ресторант Заводска среща вече бяха разчистили пътя и автобус № 85 можеше да пътува.Намислих да го кача,но не стана,защото той така и не идваше,а на спирката му имаше над 100 души.Между тях и едно куче,но със самочувствие.Това бе една жълтеникава кучка с каишка,средно голяма,но ужасяващо дебела.От страни на гръдния си кош имаше толкова сланина,че гръбнакът й бе вдлъбнат.Хоризонталният диаметър през гръдната й обиколка бе два пъти по-голям от вертикалния и тя приличаще на ходеща табуретка.От врата й висяха сланини.Задните й крака от коляното надолу бяха тънки,но нагоре ставаха като свински бутове и ходеше разкрачена за да не й се претъркват горе краката.Спомних си определението на хората тук по Шопско за слабо малко прасенце: Прилича на куче.В случая бе обратното,кучето приличаше на прасе.
Завъртя се кучката покрай хората,ориентира се в тях и се спря при мен.Погалих я и усетих,че кожата и бе дебела поне сантиметър.Понеже хората бяха много ядосани заради бавенето на автобуса и гледаха да се разсеят,кучката стана обект на внимание,а покрай нея и аз,защото помислиха че е моя.Извадих аз от еднодневката си парче хляб и й го предложих.От нейна страна-никакъв интерес,но тя започна да се гали в мен.Някакво дете се опита и то да се заиграе с кучката и отчупи парче от сандвича си,който бе покрит със салам и луканка.Кучката погледна към парчето,но не го и помириса.Един човек каза на шега,дай й луканка,не й давай само хляб.Момчето свали едно резенче от луканката и й го хвърли на снега,кучката само го помириса.Може би пък приема да яде от луканка нагоре,знаеш ли я.
Кучката стои допряна до мен,автобус не идва,хората ни наобиколиха,таквоз дебело куче сигурно не са виждали.Продавачката на вестници от спирката обаче явно познаваше дебеланата.Тогава ми дойде на ума нещо смешно и казах на кучето: Ти знаеш ли,че приличаш на Искра Фидосова?Първо край мен,после и по-встрани,настроението на хората се пооправи,те се усмихнаха.Взеха и да се смеят,да коментират,заобиколиха ни и други от чакащите автобуса за да видят кучето,което прилича на Искра Фидосова.Двама-трима не знаеха коя е Искра Фидосова,но им обясниха.Майтапът стана,хората вместо да ругаят Общината и автобусите,се разсмяха.Връзката човек-куче се разкодира в душите им.Едно смешно дебело куче повдигна настроенитето на тези стотина угрижени и ядосани хора.Само където нищо не приемаше за ядене от тях.
Тръгнах си аз,по-добре пеша отколокото да чакам автобус,но си мисля.Фидоската също е много широка.Тя не би могла да влезе в обор на биволица за да я издои,защото вратата се прави умишлено малка,по размерите на добичето заради студа в Северна България през зимата.А кучето ще влезе от раз.Но като съотношение тлъстини/месо,в момента кучката бие Фидоската,признавам си.За да достигне това съотношение,Фидоската трябва да доближи психологическата бариера от четири центера,а за да бие кучката по този показател ще трябва и да премине този рубеж.Убеден съм,това ще стане скоро-тя напредва обозримо след всеки парламентарен ден-но не съм убеден,че ако ме види на спирка на градския транспорт,ще започне да се гали точно в мен.Но пък съм убеден,че ако й предложа хляб пред 100 души,тя не само няма да го приеме,но може от обида + възмущение да се окажа сритан с крак,по-тежък от самия мен.А това в никакъв случай /за мен!/ няма да е смешно.
Товарищ Пропойцев
