КАМЕННИТЕ  МОСТОВЕ  НА  БЪЛГАРИЯ 

           Каменните ни мостове са една специалиална тема,свързана с историческото ни,културно,археологическо и инженерно наследство.Местоположението на страната ни,която е на пътя от Запада за Изтока и обратно,е допринесло много за сътвореното в тази област на Балканите,не само у нас.Един оригинален каменен мост е дал името на град в Босна,който се казва Мостар.Сърбите разрушиха тази старина,но с пари от  ЕС,античният мост бе възстановен в автентичния му вид.Аз пиша за дивите места в България,но сега ще се отклоня от тази тема.Новото ми писание отново ще е интересно само за много тесен кръг от хора,защото не посочвам места с бира и чалга,а величави творения от камък,направени от човешка ръка.Малцина са тези,които имат подадине /ползвам термин на Н.Хайтов/ в тази област.Но пък творенията от камък са навсякъде сред нас.Някои ги забелязваме,други,не.Камъкът,водата и дървото,когато стане въпрос за тях се питам,има ли нещо по-важно за живота на земята въобще.Аз имам култово отношение към тях!

           Особен култ в себе си нося  към камъка,би бил той във форма на скали,морени,скални образования.С колата при многократните ми пътувания съм си докарвал интересни камъни от цялата страна,които събирам в двора на къщата ми.Имам камъни с различна форма,напр.на обувка,други са като яйца,топки,други имат пластове по тях,различни са и по цветове.Поради тази ми особеност аз обръщам внимание на всяка древна крепост,на всяка голяма или дори монументална сграда,построени от камък,а също и на най-обикновените строежи като каменни къщи,подпорни стени,суха зидария за терасиране на ниви и ливади и др.Веднаж като посетя древна крепост или светилище,мога да открия камъните им,отнесени от тях и използвани за строеж на къщи,огради.Защото гледам на тях професионално.Веднага давам и пример: къщите в с.Татул,подпорните стени в с.Лютиброд.Те са изградени с камъни от античните строежи в землищата им.

           Една епоха обаче,тази на човека,когато той е боравел с камъка за да го ползва за най-необходимото в живота си и когато от камъка са създадени величави творби,вече е завършена.За България според мен това е годината 1969.Ако съм вещо лице и трябва да дам заключение,то ще бъде,че след тази година вече нямаме майстори,работещи с камък.За един къс период преди тази година в България последните ни каменари и зидари строят Баташкия водносилов път,комплекса ЦУМ-Партиен дом-МС,удвояват ж.п.линията през Искърския пролом.Това са последните изпълнения на стоежи с камък в голям мащаб.На дребно каменното строителство продължава.Днес то е най-скъпото от всички.Една каменна къща с т.н.дялани камъни е поне 10 пъти по-скъпа от къща,построена по съвременните строителни технологии.Такива къщи днес строят примитивите,днешните първи и богаташи,откровените крадци,които хората наричат мутри,популяризирани от медиите чрез разни прякори.Дори ги ограждат с дувари,което означава каменни огради.Подобни мутробароци се появиха доста в с.Гела,накои от тях са чудесни като строително изпълнение.На края на Слънчевата алея на Витоша също се появи каменна къща,построена с дялани камъни от тротоарни бордюри.Каменната къща е далеч,далеч по красива и от най-съвременната къща,изпълнена от стъкло,алуминий,стомана и топлоизолации.Сега отвън вместо да измазват къщите,провесват окачени хоризонтални алуминеви оцветени тенекиини профили.Камъкът е част от природата,той носи нейното вечно движение и развитие,аз го възприемам като жива материя в момент на изчакване.

          Явно е,че имам в гена си някакво умение да разбирам от камъни и да работя с тях.Когато заопочнах да правя къща,основите до определена височина изградих от камък.Така се изолира влагата от къщата,защото камъкът има много свойства.Три КАМАЗ-а ми струпаха 21 куб.м.ломен камък и аз сериозно се замислих сега как да го иззидам.И го намислих: как да направя на камъните лице,как да се застъпят един над друг за да се хомогенизира зида,как да ги хоризонтирам и вертикализирам.За едно лято се справих,като всеки,който дойде при мен питаше,къде си учил този занаят,кой ти е казал,че така се прави.В името на истината,трудности с иззиждането нямах,всичко ми вървеше леко,но да се подготвят камъните за полагане в строежа е много тежка работа.Имах чукове с всякакви големини,с варията разбивах камъни с големина до една четвърт от кубичния метър.За да си улесня работата,избирах камъни,от които с най-малко труд може да се получи формата,желана за съответното място.

          Строежът приключи.После и още  един,но по-малък,справих се още по-добре.С него приключи и времето ми на големите строежи.Но не и стремежът ми да разглеждам професионално разните строежи от камък и някои от тях да ме вдъхновяват с архитектурата и изпълнението си.Такива са много от каменните мостове в България,но аз ще посоча само няколко от тях.

           Казах,каменни мостове,това означава,че те са стари или дори древни.До 1969 г.има построени мостове-хибриди,при които каменната зидария скрива железобетонния пълнеж,но ако има извити участъци,сводове /кемери/, там бетонът е бит направо върху кофража.След това идва ред на технологията соцмостове,които са изцяло от железобетон.Носещата част е една дъга,носена от подпори,върху тази дъга минава прав учстък за лентите за движение на превозните средства,като дъгата и правия участък са свързани също с колони.Някога имаше  едно понятие,типово проектиране и съответно типово строителство.Такива типови мостове има доста в България.Те днес напомнят за един стил,като например т.н.сталински кооперации.При него сградата е здрава и с тесни прозорци,от които да може да се стреля срещу фашистите.Лошото обаче е,че днес и това вече не може да се прави,защото първо занаятите,а след това и майсторите изчезнаха.Трябва някъде да се направи мост или виадукт,търсят фирма,а фирмата е част от организираната престъпност,която краде средствата за строежа,като с част от тях нагушва тия дето провеждат конкурсите или депутираните от тяхното лоби.Пример ще дам с Царо,който искаше неговите мошеници от Португалия да строят магистрала у нас,да се нагуши и от нея яко,за това се пазариха 8 години и им не стигнаха да започнат строежа.

             Стана въпрос за магистрали,там мостовете се наричат виадукти.Те не могат да бъдат построени от камък,защото височината е много голяма и се прилага специална технология.Лошото е,че като се правят тези виадукти,те остават завинаги и трябва да бъдат изпълнени красиво.Проектантите на мостовете по шосето за Карлово в участъка от Клисура до с.Антон са се справили по-удачно със задачата си от проектантите на мостовете по магистрала Хемус,където виадуктите ако не са грозни,не са и красиви.

              Ще опиша няколко каменни мостове,които  вдъхновяват с красивата си  архитектура.За мен номер едно по всички показатели е ардинскят мост,наричан Дяволски мост,в Ардино известен пкато Шейтанкюпрю,което е същото,но на турски.За по-кратко хората от Ардино наричат моста Шейтана.От древни времана се мислело,че мостовете са творение на дявола.Мефистофел казва на Фауст,че му е по-лесно по хиляда моста да строи на ден,отколкото нещо да направи нещо друго.По-подходящо име за този мост няма!Непосетилият този мост не знае какъв пропуск в раздела си по красота има,още повече,че сега до моста има път за коли.Претенции за строежа на този мост имат турците,че го били направили те по тяхно време,българите,че бил строен от български майстори,но истината е очевидна: мостът е строен по римско време,видно от технологията на строежа.Размерите на моста обаче са много големи.Аз не мога да определя колко е висок моста,но сигурно в най-високата си част е поне 20 м.над реката.Под всеки свод докато се е строял мостът е имало полукръг от здрава дървена конструкция,върху която са изгражани сводовете до момента,когато последните трапецовидни камъни горе са заклинвали двете половини на свода,камъните след това се самонатискат и сводът започва да се крепи сам.Тогава се сваля дървената подпора под свода.

              Мостът има шест свода и един полусвод на северния бряг на реката.Предвидено е при високи води как те ще преминават през по-горните сводове и колоните са направени така,че водата която тече в посока към моста да се разделя от тях и да намалява силата на водния удар.Колоните лежат на скали.Това дяволско творение в оригинала си няма днешните парапети от камъни с височина около половин метър.Те бяха направени наскоро,защото да се премине мостът,шорок около 2 метра и издигнат на 20 метра над водата не бе безопасно дори при хубаво време.Камъните му са изгладени от копитата на животните и обувките на хората и при роса,дъжд или сняг,той е много опасен.Преди тези парапени мостът приличаше на опънат лък,сега те малко го загрозяват.Но пък стана достъпен.

            По едно време към моста  се усремиха иманяри и бяха започнали да го копаят,но добре,че се разкараха от там.Ако имат иманярите и най-малките съмнения според металотърсачите си,че там има нещо,ще го бутнат,ако им пречи да изкопаят може би скритото там злато.

            По време на юговойната показваха  останките от взривения от сърбите мост в Мостар,както и вида му преди това.Тоа е доста широк и зрав,но по красота не може да се мери с нашия Шейтан.

             Този мост по Арда не е  единствен.Няколко километри по-надолу,където е пещерата с ледената духалка - там в Арда се влива река Давидковска - е имало още един такъв мост,днес стърчат само колоните му.Причина за срутване на сводовете му е състава на камъните,които са били разтворими в някаква степен от водата.Това е основната причина за срутването на мостовете и ще посоча два такива само в едно населено място,в Неделино.Ще издържат още доста години,но както казват строителите „тръгнали” са.

             Още един мост,който вдъхновява с красотата си в Родопите е мостът над река Девинска близо до х.Орфей,през който е минавал път за едно от светилищата на Дионисий.Мостът има сама един свод,но е така красиво направен,че той днес е един от двата символа на Родипите.Единият символ е връх Турлата,другият е този мост.

             По времето на помака-комунист  и приятел на Правешката Тиква,първият  секретар на партията на окръг  Смлянски,Величко Стефанов Караджов за малко този мост да бъде съборен.За да може Величко да се качи на една ловна хижа до този мост с колата си,биха върху моста бетон с разширения от двете му страни,за да стане той проходим за автомобили както Стояновия мост.Тогава предприехме кампания и благодарение на Николай Хайтов тази бетонна грозотия бе премахната.Премахването й бе много опасно,защо при разкъртването можеше да падне моста.Работниците обаче при работата си са били внимателни и мосът днес е в автентичтия си вид.

            Аз посочих само два моста в Родопите,но те са стотици.Ще кажа,че само в с.Петково има три моста над р.Малка Арда,четвърти е след селото,още един по-малък също е в района на селото над едно дере.От това дере точно римският път завивива и започва да се изкачва към Ардино,но той ли е същият,който минава през махала Дядовци и после се спуска към Шейтана не мога да кажа.По времето на римляните е имало много сериозна пътна мрежа.Аз,който си мисля,че доста разбирам от мостове не съм убеден,кой е строил тези мостове в Петково.Почти съм сигурин,че са строени от български майстори по римския способ,сводести мостове,който се прилага и днес.Мостчето над дерето обаче е римско дело,защото по него преминава римски път.Останалите три големи моста са от значение само за селото.От български майстри са строени мостовете в Широка лъка,както и големия Триградски мост,чиято архитектура недвусмислено показва,че е от по-ново време.На реката при Ягодинската пещера има останал половин римски мост,другата половина е отнесена от водата,но съмнения,че е строен от римляните не може и да има.Тяхната технология си личи от свързващото вещество,което днес наричаме строителен разтвор.

          Посочените мостове са бих  казал от древността,когато върху  тях са преминавали хора и животни,а може би и колесници.С напредване на времето мостовете в участъка,който пресича реката стават все по-равни,макар отново да са сводести.Ще посоча за пример като преходен мост този до с.Невестино над реката Струма,строен от български майстри.Според мен от каменните мостове,строени през турско време това е най-красивият мост!Той е построен с дялани камъни,като всеки е изработван за съответно място.Така е построена знаменитата църква Frauenkirche в Дрезден,в която няма вградени два еднакви камъка.Мостът е с декоративни камъни на най-видните си места,има и каменни украси,не мога да кажа каменорезби.Като инженерно съоръжение давам много висока оценка на башмайстора от времето на строежа му,някой самобитен строителен гений като Колю Фичето.

          Невестинският мост завършва етапа на извитите мостове.От тук нататък времето изисква по-широки и по-равни мостове и духът на времето се претворява в строитеството.

          Невестинският шедовър е до Моминия извор,наречен така поради обстоятелството,че неможещите да заченат булки след няколко бани в тамошния минрален извор зачевали.Аз мисля,булките са зачевали не заради водата,а вдъхновени от красотата на моста.Красотата винаги помага.

         Днес мостът и баните имат нова история.Банският комплекс го взе мутра на концесия,но стана така,че я гръмнаха.После го взе друга,гръмнаха и нея.Сега само да пожелае някоя мутра да вземе извора и другите мутри си я гръмват щом декларира намеренията си за действие.Банският комплекс пустее,изворите текат в реката.Предишната комбинация,която караше булките да прихващат,водата и красотата на моста,вече е сведена само до моста.Да поседнат в ресторанта до него,да го погледат,пък може и след това да стане.

         Мост от този тип,на сводове  и с равен гръб е Стояновият  мост над р.Арда.Майсторите са били от с.Стояново,известна е и легендата за сестрата на башмайсторите,чиято сянка те вградили в моста,за да не падне,а сестрата е починала.Този мост е бил предостатъчно широк за времето си,турското време,но за социализъма вече широчината му не била достатъча.Поради това са му направили разширение от бетонна шапка,която излиза поне на метър в страни от моста като парапети.Тази шапка е дълга стотина метра,широка около 5 и е дебела поне 30 см.Ако се умножи този обем,150 куб.м.по 3,5 ще се получи тегло 500 тона или теглото на една влакова композиция,съсредоточено върху моста на братята от с.Стояново.Така се е строило някога.Вместо да носи мостът една волска кола,може да носи 500 тона,че и повече,та и динамичен товар да понася.

          Този мост не е от най-красивите,но го посочвам,защото е велико творение на българските майстори.

           Друг мост от този тип е този над р.Марица при Свиленград.Големите размери на този каменен мост са съчетани с крсота на изпълнението му.Той е строен за каруци,които да могат да се разминават,но и за хора,които да преминават едновременно с каруците,а в цетъра си има уширение за да се поглежда към реката и на страни.Перилата му са каменни,заоблени в местата,където се докосват от хората.Мисля,без да твърдя че непременно е така,че това е най-големият каменен мост в България.Някога Марица е била голяма,как са работили тези хора,как са отбивали водата,как са копали докато попаднат на скала,където да стъпи колоната върху нея,какви строителни разтвори са ползвли,това остава тайна.Като инженерно съоръжение,което да удържи на пролетните води на Марица и високите й води при наводнения,мостът е величаво достижение.Каменна плоча на моста напомня за годината на строежа му.

          Безспорно най-красивият сводест  мост с равен гръб е този на Колю Фичето над р.Янтра при Бяла.Жалко,че мостът не е оцелял в автентичния си вид до днес,ще се спра на това безумие.Този мост не е широк и дълъг колкото моста над Марица,но по красота не му отстъпва.А може би и по здравина,макар да е доста по нежен от събрата си при Свиленград.Когато са минавали руските войски по време на руско-турската война по моста,военните не са посмяли да прекарат оръдията си през него и са извикали техни инженери да констатират здравината на моста.Военните руски инженери са казала,че ако по целия мост се наредят оръдия,той пак ще ги удържи.

         Този мост не е над толкова  голяма река като Малица и  поради това е по-удобен за разглеждане.По красота той съперничи на Невестинския мост.Иззидан е от дялани камъни,което прави колоните много здрави.Колоните са отдалечени на равни разстояния,което показва,че дъното на реката навсякъде е скалисто.Колоните долу във водата имат уширения,наречени лодки.В тях водата се разделя на две без да подкопава терена.Колоните нагоре също са с ръб за разделяне на високите води без воден удар върху тях.Над колоните има каменни фигури,правени от Колю Фичето през зимата,когато строителните работи са невъзможни.Строителният гений,най-великият ни стоител,и през зимата е мислел за творенията си.Ако друго по това време не може,да обмисли идеите си,да направи украси.

       Две думи за Колю Фичето.Ако  някой разбира от строежи или  има такова хоби,бих му пожелал  да отиде в Дряново в неговия музей.Там са описани строителните му дела.Аз посетих доста от тях и съм вдъхновен от този гений.Ще посоча между тях въртящата се колона в Преображенския манастир над Търново,която трябвало да се завърта при свличане или земетръс.Човекът не е ползвал чертежи,а само скици,като цялата конструкция на това,което строи,той е имал в главата си.Казвам,той е бил строителен гений и имам право като любител-строител да кажа това.Аз се снимах до паментника му в Дряново как му държа обувката.В смисъла на това,което казва Исус Христос,че на велик човек не всеки е достоен да му върже и обувките.

         Мостът днес не е в автентичния си вид.Ноложило се да се направи още един тъкъв мост след Освобождението надолу по Ятнра около Джулюница,но строителите не знаели как се правят лодки за колоните.Педераси дошли при моста на Бяла и разкопали една от лодките под колоната.Май не само са я разкопали,а са я изкопали така,че да погледнат и от долу как изглежда.Същият ден ударил жесток дъжд,придошлата вода отнесла подкопаната колона и прекъснала моста.Години мосът не се е ползвал,после са възстановили повредения участък,но липсата на майсторство и вдъхновение е видна.Продължението е по-тясно,то е недоправено,несъизмеримо с оригинала.

        Сега няколко думи за един  друг мост тип аквадукт.Малко преди да се достигне с.Плана има разклонение на дясно по долината на една река и табела,че навлизането в тази долина е забранено.Тази долина се пресича от аквадукт на водопровода за София от яз.Бели Искър,строен някъде около 1934 година.Колкото пъти съм минавал под този виадукт,толкоз пъти съм се спирал и съм се възхищавал от уменията на майсторите.Убеден съм,че каменната зидария е декоративна и вътре е запълнена с бетон,но пък как е направена,нямам думи и си спомням за израза башстроителна мутра.Тя нещо трябвало да каже,но потеже и тя като мен в сличая нямала думи,изказала фъркатата фраза: Ебахгодагоеба!!!Или е била много доволна мутрата или обратното или пък е била между тези две крайности.Знаеш ли я какво е казала,дагоеба!

         Сега за два ж.п.моста,свръхшедьоври  по Искърския пролом.Първият е  между гарите Левище и Лакатник,известен е с имената Извитият мост,Кривият мост или Лакатнишкият мост.Теренът е такъв,че ж.п.линията трябва да направи завой на това място,а по ската слиза дълбоко и пълноводно дере.И са се справили майсторите.В момента се замислям,няма да съм точен,ако кажа кемерите ли са извити,колоните или и двете.Сега ми дойде това на ума.Кемерите са подпряна от външната страна на кривината по начин,като премнава влакът те да поемат центробежната сила.Строежът е свръхсупер.От 1897 г.до сега мостът само се ползва.Елементарна сметка показва,че през него са преминали милиони композиции влакове.А при социализма влаковете бяха доста тежки,олекнаха след Десетото за сметка на тировете.

      При удвояването на ж.п.линията извъртяха един типов мост,успореден на Извития и скриха в значителна степен тази красота.При отливането на бетона на новия мост се срути кофража и уби няколко рабтника.

       Друг щедьовър,пример за висок строен мост като Шейтана е този при гара Томпсън.След удвояванто на ж.п.линята скриха моста и от двете страни,като направиха към реката мост с още едно платно,а към планината мост с още две платна.Така мостът стана продължене на гарата,но педерасчето Николай Василев закри гарата и я направи спирка,ж.п.релсите ги отмъкнаха аверите му и ги изнесоха за скрап в чужбина.Така единят от двата нови моста днес не требе.

        Макар и виден само от долната си страна,мостът буди възхищение.Камъните са дялани,за да носят по-добре динамичния товар на влака и са изградени безупречно.Напълнени ли са колоните с бетон,те също ли са от камъни,не мога да преценя.Ако аз съм инженерът на моста,ще направя декоративна зидария до съвършенство и ще я напълня със стоманобетон.Може и италианската компания,строила тези съоръжения да е постъпила така.В долната част по сводовете на моста няма капка вода,макар на времето понятието хидроизолация на моста да не е било познато.

         Красотата на този мост е стимулирала строителите на двата обграждащи моста да си го мерят с нея.Те наистина са направени безупречно,но са поикономисали малко зидария.След като са били направени кофражите за сводовете,могли са да наредят декоративен зид с дялани камъни,отгоре да ги залеят с бетон и така имитацията щеше да е пълна.Сега извитата част е видим бетон,както е в ж.п.тунелите.

        Каменните мостове на България  са едно доста обширна тема,но  само за тези,които имат очи  да я възприемат.Точно тези  мостове са едно мое хоби  и поради тази причина реших и аз да направя за украса към къщата си макет на сводест каменен мост.Но макетът ми е доста голям,дълъг е около 5 м,висок е около 1,5 м.и широк 40 см.Има три свода,като стръмнят скат има и стъпала.Любовта ми в тази област намери израз в строежа на този макет.Поместих снимка от него в блога си в постинга Стимки от България – 1.Ако имах още 3 метра място,щях да направя макет на Шейтана.Нека това си остане патент на турците от Ардино,построили такъв макет пред джамията си.Те имат култ към водата и камъка и дървото,строят чешми и каменни къщи,садят дръвчета.Доста си приличаме....