В бита на хората днес връзката им с природата остава на по-заден план.Всеки бърза,търси оптимален или най-краткият път към нещо,обикновено към забогатяване.Само че в туй бързане човек забравя,че накрая стига до едно и също място.Нещо,което животните не знаят.А светът,природата около него е толкова красива!Не трябва да се бърза.Ще дам за пример диригентите.Колкото по-възрастни стават,по-бавни темпа подават на оркестъра.
Този стремеж да се бърза,както и други фактори като все по-малкото пеши туристи и обезселването на планината,води до постепенно изгубване на пътища и пътеки по нея,даващи големи възможности на стремящите се към красота за достъп до нея.Ще дам и конкретен пример:
Някога хижа Пробойница през лятото бе като почивен комплекс.Колкото и голяма да е тя,все нямаше места за оставане,а да се наеме самостоятелно бунгало можеше само с предварителна заявка.Полянките,около малките поточета,покрай реката,всичко през лятото бе пълно с туристи.Други слизаха от Петрохан с планове да достигнат чак до нос Емине.През зимата също имаше доста туристи.Палеха и централното отопление.
Но нещата се промениха.БТС или не знам кои продадоха хижата на мутри,те си я препродадоха още няколко пъти,днес хижата напомня Багдад.От някогашните многобройни туристически преходи,започващи от хижата,останаха само три: към Петрохан,към с.Дупни връх /Дружево/ и към Лакатник,който е основната дестинация,защото може да се пътува с кола.Прекрасният преход в посока с.Зимевица с възможности за навлизане в някой от големите понори със слепите долини и реки или по ридовете между тях,вече не се ползва.Не се ползва и преходът към някогашната хижа Бялата вода над с.Заножене.А точно от с.Заножене е започвал старият път,строен след Освобождението ни от турците от основаните тогава Трудови войски.Пътят е достигал централната махала на село Губислав,а след Деветото е продължен до Лакатник.Пак след Деветото с построяването на пътя от Лакатник до с.Миланово /до тогава то се нарича /Осиково/,строеният от трудоваците път изгубва значението си.Но трасето му стои,той се ползва до днес и представлява красива туристическа дестинация.До скоро по две направления туристи го ползваха на път от х.Пробойница до Лакатник,но днес май никой го не знай и затова ще го опиша.Защото спада към темата,към която се придържам: да описвам само красиви и непознати за повечето хора места.Такива знам доста и искам да ги „вкарам” в мрежата,защото си мисля,че след години хората няма да знаят,че България има толкоз красоти.
Когато стане въпрос за Лакатнтик хората си мислят обикновено за скалите над него,за паметника,от скалата на който са били хвърляни въстаници през 1923 г.Защото скалите между Лакатник и Левище,тези над с.Оплетня и други по реките,които слизат в този район от запад към Искъра,са непознати за тях.Други под името Лакатник разбират селото горе в падината,като въобще не знаят,че Лакатник е комплекс от махали между спирките ЖП Школа и Балкан.И че този триъгълник достига едва ли не до връх Издремец.
Но в понятието Лакатник има и още нещо,махалите срещу Гара Лакатник в посока запад.От тази посока слиза една река,справедливо наречена Пробойница.За запознатите с нея по-подходящо име просто няма.Между тази река и следващата по течението на Искър,тази от с.Оплетня,се образува една площ с форма на наклонен полукръг,чиито диаметър е при река Искър,а частта му от окръжността е участъка от с.Дупнивръх до с.Губислав.Поукръгът се състои от два извити големи рида,като южният се извисява над р.Пробойница,а северният – над р.Оплетня.От селото Дупнивръх започват два по-ниски рида с посока и те към р.Искър,запазвани от ветровете от заобикалящите ги по-високи ридове.В горната си част тези ридове имат меки заоблени форми с карстови извори,благодатно място за села.Там има гори,пасища,черноземни ниви.Долините в наклонения полукръг са три,но в нито една от тях няма река.Водата извира по-ниско в Петренския дол чрез няколко големи карстови извори.Един от тях е каптиран и водата се изкачва с помпи за пиене в с.Миланово.Други извори се чуват да бълбукат в т.н.водни пещери покрай р.Петра,трети извират в долното течение на р.Петра при събирането й с р.Пробойница.Четвърти извират от разни пещери около Искъра.
Тези долини са не по-малко благодатни за обитаване от долините на маркиз Сен дьо Бов отвъд Искъра,където той е отседнал преди 800 години и е дал името на днешното село Бов.До колко е блогодатно мястото за живеене тук личи от факта,че има махали дори по северните му скатове.Най-големи са махалите по южните скатове на високите ридове около трите долини,тези на Губислав и Миланово,но махали има дори по билата на вътрешните ридове,защото явно не е останало място за заселване в по-благодатните заветни места.
Релефът на ридовете с изключение на този над р.Пробойница е доста опасен при спускането им към Искъра.Ако някой застане при събирането на р.Пробойница и р.Петра и погледне към Петренския дол,скалите изглеждат непристъпни.Има обаче пътеки към билата,които е желателно да се ползват само при сухо време през лятото.
След Освобождението ни от турците в България започва много голямо строителство на пътища,което е важно за младата държава.Тогава населението живее предимно по селата и по планините и благоустройството на бита на хората,което сега на американски език наричаме инфраструктура, се извършва и тук.От с.Губислав до с.Дружево /Дупни връх/ се прави шосе,което след това прехвърля Дружевската седловина и се спуска в с.Заножене,днес квартал на Вършец,покрай реката Бяла.Планинците от Губислав вече са свързани с път към богатата Дунавска равнина!Второ шосе се строи от Губислав по рида над р.Пробойница и преминава в близост до голяма част от махалите,разположени по южния му скат.Този път достига рида,разделящ Дупни връх и Заножене.В дясно се достига първото шосе на трудоваците до Заножене,в ляво се пътува за Губислав – център.
След Деветото нещата се променят.Истината е,че в началото след Деветото е строено много и доста от построеното тогава е полезно и днес.Изпедерастяването става след съешването ни на икономиката ни с тази на Голямата страна,която ни нацръка чрез парторзите и службите си мегаломански идеи и проекти.Почти веднага след Деветото се променят имената на Дупни връх,което става Дружево,за да звучи по-съветски,а Осиково става Миланово.За това преименуване подозирам Гошо Тарабата,но нямам доказателства.И се построяват два пътя,които започват от Лакатник.Единият достига през труден релеф с.Миланово и после прехвърля висок рид на Козница,като се спуска покрай реката Бяла във Вършец.Вторият свързва Лакатник с Губислав и е трябвало да достигне покрай река Пробойница платото на Понор Планина,но трасето е пробито малко над хижа Пробойница и работата по него е прекратена.След разработването на урановия рудник Губислав шосето се разшири допълнително.
Пътищата,строени от новосформираните след Освобождението ни Трудови войски являються настоящими туристическими жемчужинами и поради това искам да ги опиша.
За да се достигнат те по-бързо може да се ползва стара пътека за стоката към планината,която започва от чешмата при събирането на двете реки,Пробойница и Петра.Пътеката е стръмна,широка,на места зидана,на места са разбивани скали заради нея,дори има и стъпала.Тя извежда на една от Губиславските махали,където е училището.Училището се вижда от пътуващите с влака,ако знаят накъде да гледат,разбира се.Днес то е превърнато в магазин.От магазина започва път,който се разклонява на две.Първият е в дясно и започва да върти от долина в долина,от едни махали в други.Той пуска разклонения нагоре към планината до махали и отделни къщи като рибени костици,пуска и надолу,но по-малко.Пътят достига първия от междинните ридове и започва да се изкачва по него.Махали,махалички,отделни къщи,някои на невероятни места,изпъстрят картината.А тя би могла да има само едно определение,част от рая на земята.Над меките долини на места са надвесени стръмни скални отвеси,чиито разрязани от водата пластове са наклонени.Горе обаче по ридовете над скалите има обширни плата с пасища.Достига се до първите махали на Дупни връх и започва заобикалянето на още една голяма благодатна долина.От тук до спирката на автобуса Вършец-Лакатник има още 3 км, а от Лакантик до тук отстоянието е около 12 км.Маршрутът от х.Пробойница до с.Дупни връх е известен и няма да го описвам.На времето имаше маркировка от тук направо за Лакатник и туристите ползваха този път.Сега пишман туристи кесят на превала да доди рейс от Вършец и да ги снесе до гара Лакатник.Да треснат на гарата по бира или нещо твърдо докато доди влако.
Вторият път,строен от трудоваците минава по южния скат на рида,надвесен над река Пробойница.Малко туристически маршрути из Балкана по красота могат да се мерят с този.Той върти по долчинките над р.Пробойница и набира височина,минавайки покрай махали с оригинална каменна архитектира.За да се пазят от студ и пек хората и животнине по тези скалаци,зидарите не са пестили камъните.Поне по половин метър са дебели стените на къщите и оборите.От къде са мъкнати тези камъни,с какви яки волски впрягове,как са товарени на тях и после полагани в строежа,не знам.Има камъни по четвърт куб.метър.Това са били не хора,а някакви могъщи създания.Имало е и майстори обаче,да кажат как да се положат камъните и как да се застъпят,че да се заклещят един в друг и зидът да не поддаде,а до остане вертикален.Тези каменни къщи бият по сложност на каменния зид турските каменни къщи по Източни Родопи,но архитектурата е коренно различна.Тук от зида се подават на вън греди,прозорците се отварят странично,а при турските къщи е различно.Те започват с дебел каменен зид,после става по-тънък за да се закрепят гредите от вътрешната страна и така те не се подават на вън,не изгниват и не могат да бъдат запалени при горски пожар.А прозорците им се отварят хоризонтално.
Да кажа и какво се вижда от този път.На юг се вижда Понор Планина,че дори и Булата.На север се издига Врачанската Планина,наричана от врачани Въртоппланина.Тя се вижда от Кобилските стени до връх Пършевица.На изток се издига връх Издремец ,а от тук се вижда,колко голяма по площ част от планината се издига и събира в него измежду долините на две реки от ж.п.спирка Пролет до ж.п.спирка Орлин.
Височината достига вече 1000 м.н.в,но къщите не свършват.Те вече не са по голите места,а са пъхнати между големи буки на завет в разни южни гънки на планината,където вероятно има и карстов извор.Малко над тях има пасища,зимно време фучилище за снежните бури.Но долу в гънката сред огромните буки мястото ще да е оставало заветно.
Пътят вие по едни поляни със сравнително нови къщи,вече и те са напуснати,да ги нарека вили.Пред тях има Трабанти,Москвичи,построили ги вероятно и изоставени. Къщите са направени на неудачно място,да се чудиш как вятърът не ги е издухал в р.Побойница.От тези поляни започват пътища надолу към Губислав – център.Казвам поляни,но погледнати от долу тези поляни завършват със скални отвеси.Точно отгоре на тях са къщите.Погледнати от селото,обяснение как са изкачвани камъни нагоре няма,ако не си бил при тях.
След поляните пътят навлиза в гора и продължава да се изкачва.Къщите вече ги няма.Пътят пресича още няколко долчинки с бистри рекички и достига прекрасно обгледно плато с буки,пасища и извори,по което минава вървище от с.Дупни връх до с.Губислав.Ако се тръгне в дясно,ще се достигне по-долу другият трудовашки път от с.Дупни връх за с.Заножене.
Този маршрут като градация по красота е върхов.Лошото е,че той не се ползва от туристите,но е много лек за намиране и веднаж стъпил на пътя,туристът няма как да се загуби.Освен ако не е менте,което означава,че и тук не ще да му е мястото.
Специално искам да кажа,че и по ниския маршрут към Дупни връх и по високия през пролетта има много цветя.Освен по Ябланишкия Балкан,разклонение от Мургаш,само тук още съм виждал един специален минзухар,който е с формата на жълтия,но е кафяво-червеникаво-лилав на цвят и има отвесни черни и бели черти по цветните листенца.Нарекъл съм го ивичест минзухар и само веднаж се осмелих да откъсна от тази красота едно цвете за да го изсуша.Жълти минзухари има също много,така както са много дивите кокичета в ранната пролет по Мургашкия балкан.
Когато снегът е тънък,аз посещавам и през зимата тези места.Тогава при малкото останали хора по къщите не стъпва човешки крак и хората са петимни да бъдат посетени от случайно минаващ покрй тях човек или турист.След обичайното начало на разговора,при който те трябва да разсеят съмненията си,че не съм при тях с цел събиране на информация за грабеж,а също да обясня защо,след като не съм от техния край познавам планината им,започваме по-общи разговори.Този месец темата бе неизменна,как може една жена да падне толкова ниско,че да не прилича нито на жена,нито на на човек,а на заговорник,престъпник,черен фашист,крадец,проститутка,мошеник,изрод и не помня още какво.Такава е в очите на хората,които имат само едно радио в планината, евродепутираната с прякор Тони Фарма,която с професионалното си проститутничене срина по всчки показатели госпожата,предложена от бать Бойко,че и плана му.Чак в болница я вкара.Чрез Тони Фарма,която се изяви като платен убиец,жестоко си отмъсти за отзоваването си една друга г/жа от НДСВ,чието име не си спомням,но пък тя има характерни белези.Хоризонталните й устни имат доста голям ъгъл на отклонение спрямо хоризонталата,но пък вертикалните й устни били със същото отклонение,така че ъгълът 90 градуса на комплектите от устни бил спазен.Но пък за партньора й имало специфични изисквания.Той трябвало да застане на 45 градуса спрямо осовата й линия,за да може да „заработи” с нея.Иначе не можел да „отпочне”.А с Тони ставало всякак,но след договаряне: Какъв по-високоплатен пост ще й се предостави за допускане на проникване в нея. В зависимост от това тя давала,не давала или предоговаряла.
Наскоро четох постинг /това е американска дума,българската е писание/ на една туристка,която е посетила Равнец,някога се казваше Дюза.От постинга става ясно,че е писан от момиче между 25 и 30 години,което на този етап се вълнува от спортни,екстремни изяви,но не е достигнало още до развитие,когато връзката с природата носи вдъхновение,сила,красота,която да приложи в живота.Красотата не се намира непременно в алпийския пояс на планината,тя е там,където човек открие себе си сред природата.И още нещо: Голите алпийски части на Балкана са най-опасни през зимата!!!
Срещал съм момичета алпинистки,и те на тази възраст и съм говорил с тях.Твърдят,че да се катерят по скалите тук и там е най-важното в живота им.Казах им,че е по-добре за тях да следват естественото си Божие употребление.Напомням за снимката в един мой постинг,Снимки от България -5,където скакалката си снася яйцата.Идва зима,тя ще умре,ще стане на торф,торфът ще гние,що топли яйцата й и така тя ще продължи живота.А при момичетата „зимата” идва почти сигурно след 35.Тогава купонът свършва,би бил той с въжета,карабини и клинове
Товарищ Пропйцев.
