Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2010 03:03 - КРЪСТАТАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2332 Коментари: 0 Гласове:
2



    КРЪСТАТАТА    ПЛАНИНА

                                            /ограбена, наранена, изоставена/ 

        Наименование Кръстата планина  в географските ни справочници няма,това понятие съм го въвел за себе си.Една огромна част от Стара Планина,много висока,много красива и много наранена има формата на кръст.Центърът на тази кръстовидна планина е връх Сребрен,а вертикалата на кръста с посока изток-запад започва от прохода Петрохан и свършва при прохода Кацакамък.Дължината е около 25 км.Рамената на кръста с посока север-юг са още по-дълги.Южното му рамо служи за граница между България и Сърбия и е дълго около 15 км.То достига до един от най-големите по площ понори в България,където е село Смолча.За да няма никакво съмнение,че и северното рамо на кръста е много дълго,то така е и наречено,Дълги дел,част от Стара планина.Този рид достига чак до село Гаврил Геново и представлява една планина с дължина около 20 км и площ вероятно колкото е тази на Витоша.

         И така,ако основата на кръста е прохода Петрохан,а върхът му – седловината Кацакамък,за да преодолее туристът този участък по главното било на Балкана са му потребни поне 8 часа.Още два дни по толкоз трябват и за рамената на кръста.Една четвърт от тази кръстоподобна част от Балкана,където днес човешкото присъствие просто го няма, се намира в Сърбия.При нас,пиша с големи букви,СЛЕД  ДЕВЕТОТО  И ПО-МАЛКО  СЛЕД  ДЕСЕТОТО,всевъзможни изроди разказаха играта на планината.На особеностите на планината в това диво кътче,на възможните туристически преходи и на щетите,които са й нанесени ще се спра след като опиша къде ме връхлетяха тези мисли.Аз нося в себе си красотата на природата така,както нося в себе си и музиката.Това са моите два най-верни спътника в живота,които никога не са ме напускали откакто се помня като човек.

 

         Наскоро бях на конкурса за  млади музикални изпълнители ШУБЕРТ в Русе.За да има елемент на творчество дори при пътуванията,към Русе пътувахме с влак.Едни пътуват и да не им е скучно четат Нощен труд или Шок,други ядат,за да не губят време,трети спят,за да не скучаят.Малцина като мен гледат къде пътуват,а сигурно още по-малко познават местата,през които минава железницата.

         Времето бе ясно и имах възможнаст  да се наслаждавам на прекрасни  гледки.Те започнаха още от Искърския пролом,познат ми добре.Влакът пътува покрай Искъра чак до Карлуково,след което се отделя от реката.Ще отбележа обаче,че освен достижението си да разкъса Балкана и днес да го пресича,Искърът е изваял чудна долина в карстовия район на Дунавската равнина,някогашно дъно на море,през която минава и достига село Гиген,за да се влее в Дунава.

         Следващата голяма река,която влакът пресича вече извира от Стара Планина,това е река Вит.Тя минава близо до Плевен.В Северна България има имена на хора,кръстени точно на тази река: Витка,Витко,като буквата И понякога е заменена с Ъ.Не мога да не позная реката,не мога да не си спомня изворите на двата й големи притока,Бели Вит и Черни Вит,техните прекрасни северни долини,изпъстрени с цветя.Аз съм бил там многократно,но си мисля,че всеки,който е бил по тези места,не може да ги забрави.Освен ако не е менте,което където и да попадне,мястото му не е там.

       Близо до град Левски влакът  пресича още една старопланинска река,Осъм.Изворите й са по Троянския Балкан,но притоците й Бели и Черни Осъм са обратни по наименование на тези на река Вит.От изворите й,съвсем близо до тези на река Росица,река Осъм така се извърта по Дунавската равнна,че се влива в Дунава съвсем близо до река Вит.

      Следва реката с красивото име Росица,която извира от най-красивата част на Балкана,Северния Джендем.Красотата й и красивото й име са били причина вероятно нейното име в Северна България да носят доста жени.Роски,Росици,там има доста.Изворната област на тази река обхваща най-високата част на Балкана от връх Саръчал до резервата Пеещи скали.Тук има стотина големи и малки водопади,наричани пръскала,всеки неповторим,между които и най-красивият водопад в България,Видимското пръскало.Тук е и най-високият връх на Балкана,Ботев.

         След Горна Оряховица влакът  пътува доста километри покрай река Янтра,докато я пресече близо до град Бяла.Жалко,че от влака не се вижда грандиозното творение на майстора строител Колю Фичето,мостът при Бяла.

          След Янтра реки от Балкана към Дунва повече няма.Има една много интересна,река Русенски Лом,която извира от възвишенията на Дунавската равнина,размива карста,вдълбава се в него,от което е получила и името си,Русенски Лом.Следва красив каньон и реката се влива в Дунава.Многобройните пещери в района са служили за убежища на монасите при утвърждаването на християнската вяра.Как са се изкачвали тези хора по скалите и как са намерили пещерите,обяснението вероятно се корени в силната им вяра.

           В Русе съм,слушам децата,но с вътрешния си слух.Като просветен любител-музикант съм достигнал вече ниво,когато само големи изпълнители могат да привлекат вниманието ми.Шуберт е велик композитор,оставил много творби.Най-голямото му достижение е песента,която звучи във всяко негово произведение.Ще изтъкна напр.втората част на неговата Недовършена симфония.Друг път за основа на свое произведение той направо взема темата от някоя своя песен.На по-запознатите ще посоча две такива произведения,вариациите Странникът и бавната част от квартета му Смъртта и момичето.Жалко,че човекът си е отишъл толкова млад,на 31 години заради неправилна сексулна оринтация.Поради тази причина си е отишъл и Чайковски,но доста по-голям,на 53 години.Два титана,без които ние днес щяхме да сме по-бедни.Аз обаче имам версия,защо така се е случило с тях.Вероятно не са ходили на планина.Никъде в биографиите им не пише,че се вземали една раница с нещо най-елементарно и са изчезвали за седмици по горите.

         По време на доста дългите  изяви на децата с творби  от Шуберт имах време да се замисля и за други неща и в мислите ми нахлу точно Кръстата планина.Мисля,че съм й дал подходящо име.Макар то да е вализдно само за мен: 

         Започвам с описание на природните особености на тази планина.Първата й част,за която ще пиша е южното рамо на кръста,което е при село Бърля.От тук започва ридът,който служи за граница между България и Сърбия.Тази част,която е в Сърбия е била част от България,но след Ньойския договор е била дадена на Сърбия.С този акт естествените икономически връзка на хората са били нарушени.Всеки,пътувал до Комщица или Бърля сигурно се е замислил,колко по-трудно е да се пътува от тези села в посока към Софйското поле в сравнениие с едно кратко пътуване към долините на реките Височица и Нишава.Но и това зло,сполетяло хората като да им е било малко.След Деветото въведоха гранични ивици,затвориха границата с държавата,начело на която бе фашисткото куче Тито.През 1976 г.отидоха и още по-далеч,като заградиха тези хора с мрежи ги отделиха и от България по съветски тертип с това,което в Голямата страна наричаха Съоръжение,Система С-100 или Клеон.А при нас хората сполучливо му намериха име,мрежите,както намериха точното име и на днешните силни,мутрите.Това довърши окончателно поминъка на хората по тези места и ги пропъди от родния им край във вътрешността на страната.Ще отбележа още една тегоба за хората тук,произтичаща от природните условия: Тук зимите са толкова студени,че вероятно бият ниските температури в Русе и Трън.Тук като да е център на студ,който достига чак до Сливница и Драгоман.

       Ридът,който тръгва нагоре към  връх Сребрен е горист.Към нас  той е със стръмни скатове,към сърбите е обезлесен вероятно за да бъде превърнат в пасища.Написах сърбите,какви ти сърби,отсам границата и оттатък нея живеят българи.Аз съм се срещал много пъти с тях,говорят български език на диалект.Да се върви по този рид днес е трудно поради прогонването на овчарите от пасищата им и завземането на тези пасища от пасищния плевел,хвойната.Освен,че е трудно преодляването на този район на определени места,трябва да се внимава и с граничните пирамиди,за да не се навлезе в сръбска територия.Вероятността да навлезеш там  и точно в този момент  да те хванат сръбските гранични полицаи е малка,но сърбите са много шибани в това отношение и трябва да се внимава.Нашите гранични полицайчета са си местни хора,готени и като видят,че отиваш,бих казал на гости в района им за да упознаеш природата,а не да „редиш” нещо,пускат те да си продължиш разходката из този рай.Горите в нашата част са сечени доста,но и доста са останали.

      Аз не препоръчвам към връх Сребрен да се тръгне от с.Бърля,а от село Комщица.Село Комщица е село с възможности да се отиде,не казвам да се пътува,а да се отиде,към Годеч,с.Губеш,с.Гинци,Петрохан.Римски път от селото,днес доправян, минава покрай река Сребърна,след това ползва релефа на планината пак покрай нея и се прехвърля в Северна България.Останки от този път има и аз ги откривам,знам и изцяло запазени участъци.

      Над Комщица се събират две големи,бих казал Комски реки.Едната идва от самия Ком,нарича се река Височица,другата - от връх Сребрен,тя носи неговото име,река Сребърна.И двете имат по два притока във високата част на планината.Пазви на рая!

         Ридът към Сребрен има стръмни скатове,на места са отвесни скали,надвесени над река Сребърна,че и дори след събирането й с река Височица.Долината на река Сребърна е дълбока,но не е много стръмна.Поради това римляните са строили път покрай нея,после този път е ползван от граничните войски,доправян е от тях и са построени нови отклонения към рида за обслужване на граничните капанчета,находяще се вътре в клеона.По тези отклонения може да се достигне до билото на рида и да се ползва пътеката по него,по точно граничната бразда и за ориентир граничните камъни,но повтарям,билото е много изоставено и обрасло с хвойна.

      Долината на река Сребърна  става все по-стръмна,пътят свършва.На сто-двеста метра по вертикала над него обаче се вижда трасето на водохващането,наречено Петрохан – запад.Стръмен скат по тревисти и скалисти места извежда за около половин час до него.Тук водохващането прави завой по един огромен рид,който разделя двата притока на река Сребърна.Горите стават смесени,появяват се и единични смърчови дървета.Смърч в Балкана расте на местата с най-лош климат:около Ком,около Джендемите,по Троянския Балкан,по Вежен

       Ридът към връх Сребрен е със сравнително лек наклон,но горе по-високата част е обрасъл с хвойна.По долината на реката има останки от римския път,които продължават нагоре по долината.Това не е нито път,нито пътека.Долината се разширява и става едно кътче от рая.Всичко е така,както е било сътворено от Първотвореца и предоставено на животновъдите в планината.Терасите са покрити с цветя,водата е в изобилие,срънце,простор,макар това да е една долина.Тази долина достига чак до главното било,но от някое време става непроходима поради хвойната.Гранчните камъни са съвсем наблизо,излиза се на тях и се стъпва на път,годен дори за джиповете на граничарите.Красотата тук е без мяра.Към Сърбия има огромни пасища,но и те вече носят следи на изоставяне.На изток се вижда широката водосборта плрощ на западния приток на река Сребърна,а след него един рид,висок колкото централното било,който стръмно се спуска на юг.Пътят извежда на връх Србрен,който е с почти 2000 м.н.в.Върхът е като наблюдателница и не отстъпва по този показател на Ком.На запад билото продължава като гръб на кон с няколко огромни каменни върхове-брадавци по него,постепенно спускайки се към седловината Кацакамък.Преди седловината започват гори,но измежду тях се извисяват алпийски върхари,накичени с гранични пирамиди.След Кацакамък се издига веригата на Копрен,като първите два от петте върха с това име се виждат целите.Виждат се и скалите на върховете Трите чуки след тях.

       Друг интересен връх тук е един безименен връх,от който започва Дълги дел.Той наподобява голо теме,а до него на север има още едно по-малко такова.

        На изток се издига връх  Ком,предшестван от един не  толкова висок връх.

        Тук на природната среда са нанесени много щети без да бъде и помислено от престъпниците някога те да бъдат отстранени.Ще дам пример за разумно отношение към природата си с японците.За да организират оримпийски гри в Сапоро те изсякоха гора и направиха писти.Още с настъпването на лятото те възстановиха релефа на планната и засяха нови дръвчета.В предавания на тази тема съм гледал снимки на района в предаванията на Нацонална география.Следите от трасетата на пистите избощо не личат.Чак така не може да стане тук,но лошото е,че за това не се мисли въобще.

       Веднага прави впечатление,че гората над селата Дълги дел,Дива Слатина и Копловци е сечена почти до билото и след това от подраста е станала като джунгла.Тя ще се възстанови,тук е място,отредено за бука,но затова ще са необходими 250 години.Кой допусна тази масова сеч?Тя ми напомня за Катинската гора в Полша.

       Друга пакост,сторена на природната  среда е причинен от разкопките по местата,където има руда със сребърно съдържание.Мед и сребро са добивали тук и траките и после римляните,но те не са разполагали с техника,за да направят такива бели.Търсели са самородни късове сребро в река Сребърна,някъде и са копаели по малко пак за да търсят сребро и това е било.След Деветото обаче тук биха сонди,търсиха руда и основаха рудник.Добиваше ли се нещо от него или не,това знаят само в полицията и партийните секретари от това време,но поразиите,които останаха са големи.Копано е по хоризонтала от долините към основата а връх Сребрен,като сивите скали от изкопите,разкривкта,са нахвърляни на купове по скатовете на планината.От южната страна на върха са били сонди и са копали вертикални шахти донякъде и след това са ги заебавали.С такива дупки,които постепенно сами се запълват с пръст,с паднали вътре животни и какво ли не,районът изобилства.Но не им е стигнало стигнало сигурно и това,та са копали и хоризонтални дупки пак към основата на върха от северната му страна.От една такава дупка се бе образувал извор,но сега не го намерих.В планетата на маймуните сигурно такова нещо няма.

       Но не е само това.В началото  на долината на река Дългоделска Огоста при първия й извор,където са били овчарниците е построена грозна грамадна бетонна сграда,която сега е ограбена и се руши.Вероятно тя е била за нуждите на рудника,но после миньорите са били изгонени от там и сградата е минала след 1976 г.към Гранични войски.Тогава се строеше Съоръженето,тук бе струпана огромна маса трудови войски,техника,транспорт и материали.След построяването на Съоръжението сградата бе превърната в гранична застава,в която се изявяваха офицери-пиянища.Такава бе и съдбата на дървената хижа Здравченица,където военните дойдоха,изгониха хората и я взеха за застава.Както и от хижа Малина над село Гинци.Сега разбрах,че са върнали хижите на БТС,но те попаднали във върнати земи и се продавали.

         За нуждите на този рудник е бил разширен пътят от с.Дълги Дел към планината,строени от Трудови войски за нуждите на животновъдите.С това са били причинени още разрушения в планината,като с наличието на старината,римския път към Дълги дел никой не се  и съобразил.Да не са го строили римляните!

          Друго перо на разрушения в  този райски кът са били  изкопните и спомагателни работи за строежа нта Съоръжението.За извършваната дейност по строителството му базата е била тук,но да се построи то не нито лесно нито евтино.Съоръжението минава по преценка на тогавашните спецове във войската по места,отдалечени от граничната бразда на определено разстояние.Някъде това разстояние е до три км.другаде е по-малко,когато теренеът е трудно преодолим.По самата граница има пирамиди и бразда,до нея полоса,изоставана доста отдавна,а до полосата-пътека за войниците.Със Съоръжението обаче въпросът не стои така.То се състои от бетонни колове,дълги по 2.5 и 3м.и сечение 10 х 10 см.Един такъв кол тежи почти 100 кг.Той се вкопава в земята и после пръстта и камъните около него се трамбоват от войничетата.Коловете се поставят на разстояние към 5 м.един от друг.От външната им страна се поставя мрежа,която е електрически заземена.От вътрешната страна се опъва бодлива тел,която се крепи на специални изолатори по коловете и по която се подава напрежение.Напрежението не е опасно,то служи да захрани т.н.Уитстонов мост,който се задейства само при протичане на ток по раменето му.Ако някой по някаквъв начин доближи бодливата тел и от нея протече ток,той се регистрира от дежурния и се изпращат ловните бригади в потенциалния участък.Тази бодлива тел минава и по едни наклонени дървени колове над бетонните колове,за да не може да бъде преодоляна оградата от нарушители.От вътрешната срана на тази ограда има двуметрова разорана ивица,която се оре с машини или се копае на ръце.Ако премине нарушител,веднаж ще свирне алармата при дежурния за определения участък с нарушението и второ,ще се види по изораната полоса,оставени ли са следи.Най-голяма вреда за околната среда е нанесена точно от тези изорани ивици.Изораването /окопавенето/ на тънката горска почвица е довело до отмиването й от дъжда и оголване на скалите или образуване на огромни ровини.Природата се опитва са спре този процес,но гледам,че те се разширяват и все нови и нови треви и храсти се свиличат в тяхното поройно корито.

      Връщам се на седловината при връх Сребрен.Военните са счели,че Съоръженитето трабва да мине по един висок,красив рид,разделящ двата притока на река Сребърна.Логистиката,да се изразя и аз на америкнски език, се е извършвала от с.Дълги Дел.За целта  е бил продължен пътят от с.Дълги дел до седловината със сградата на рудника в посока на този висок рид.Направен е още около 2 км.ненужен високопланински път,кйто не води до никъде.Защото той достига една стръмнина,от която стокилограмовите колове са били свиличани от войничетата надолу по наклон,който става все по-стръмен и при реката достига 30 градуса спрямо вертикалата.Но освен да се свлекат по този скат,за тези колове е трябвало да се изкопаят дупки,понякога в скали,да се изправят в тях коловете,да се зарият и трамбоват.В район,където студът и мъглите са обичайно явление.После да се разпъват мрежи,бодлива тел,електрическа част,копае се и се подържа ивица мека пръст,та като побегне някой гедерманец,они да го гепнат.Тези идиоти командваха някога,те оформиха идиотското мислене на мутрите днес,които срещу парите им ги пази корумпираната ни съдебна система.Това ще катурне и стрната ни по начин,от който изправяне няма.За пример давам рафинираната проститутка Антония Първанова.Само за едно нейно проститутничене в Европарламента вероятно й е било заплатено от заинтересованите да натрият на Бойко суратя толкоз,колкото 1000 мангалки с най-важния си орган на околовръстното на София няма да могат да припечелят.

       Понеже стана въпрос за направление на Съоръжението в посока с.Комщица,ще продължа още малко.След като достигне реката,Съоръжението преодолява още един рид,който разделя реките Височица и Сребърна и се сурва стръмно към с.Комщица.За пробиване на трасето на това идиотско нещо колко поразии са направени,трябва човек да отиде и да ги види.И днес йощ остават разхвърляни къдели бодлива тел,счупени бетонни колове,поройни улеи.

      Каква бе по-нататъшната съдба на Съоръжението след като доди Десетото?Съвсем логична!Офицерите на работа там изкрадоа мрежата и я продадоха на селяните или пък на Отпадъци.Но не само мрежата окрадоа.В граничните застви имаше много неща за крадене:строителни материали,електроматериали,резервни части,храна,гориво и какво ли не.И днес хората говорят за гранични офицери от онова време,забогатели точно от този грабеж и впоследствие заселили се по граничните зони.Където благодарение на връзките си с мафията организирали канали за ембаргови стоки,контрабнда,трафик на хора и престъпници и умножили печалбите си.

      Добре,офицерите се оправиха сами,но  каква е съдбата на останките от Съоръжението.От него са отнесени мрежите,защото тежат и ги вземат в Отпадъци,частично бодливата тел,но голяма част от нея си стои по коловете,около тях или е разхвърляна по поляните.Тази бодлива тел е смърт за чифтокопитните животни ако ги нарани между копитата,защото следва инфекция и смърт.Не по-малко опасна е и за животните с лапи,като вълци,мечки и други.Но и за туристите,които могат да се набодат през обувките или да се спънат и паднат в кълбо от бодлива тел,покрита с трева.Горе на коловете имаше дървена част,хваната за кола с два огромни пирона.Тази част е свалена,защото пречи при свалянето на мрежата и захвърлена някъде наоколо.Двата ръждасали пирона са поне по 15 см.и ще продължават да стърчат,защото дървото е импрегнирано и няма да изгние скоро.

       Останки от съоръжението са и бетонните колове,които са си направо вечни.Направени са много качествено със силен бетон и здрава арматура.Те обаче са много тежки и на труднодостъпни места и така и са си оставени.На които не е свалена горната дървена част приличат на бесилки.

       Ще бъдат ли премахнати някога  тези грозотии,това е въпросът,който  си задавам.Необходима е техника,кран,който да изтегля коловете от земята и да ги товари в малки камиони с двойно предаване.Но също и хора с арматурни ножици и клещи,които да изрежат останките от бодлива тел и да я заровят някъде или да я закарат в пункт на Отпадъци.Срещу ерозията,причнена от разораването просто нищо не може да се направи.....

     Други беди,нанесени на планината са причинени от водохващанията за каскадата Петрохан.Никъде по света такова нещо няма,да заприщиш водата на поточето 100%.Хиляди години то е давало вода на по-ниските площи,на животните.Поне малка част от тази вода трябва да продължи да тече надолу.Това е предвидено в проекта,но никъде не се изпълнява.Поставена е по една дъска да прескача  водата решетката,за да не навлиза във водохващането и това е всичко.Но ако се посави дъската сега,след малко няма да я има.Ако минава екокомисия, появат я отново.Мошеници.

     Ново перо за нанасяне на поразии по планината е следствие от пропъждането на овчарите от нея поради пречките,които им създава Съоръженето и поради съзнателното изгонването на хората от селата,за да стават работници по заводите.По билата и изворните области на реките е имало огромни пасища,като от високите върхове се вижда как точно са били оформяни.Изсичана е била гората в тази част на долините,където е равно,а също и горе по високото,където започва равното.Пасищата са били почиствани от подраст и хвойна,днес всичко е изоставено.Ком вероятно е първенецът по охвойняне на пасищата,които вече са непристъпни за хората и са станали ненужни  и на дивите животни,защото в тях вече няма трева за паша.Може би по-гъсто обраснало с растителност е само интимното място на една от първите дами в ДСБ.Аз съм минавал през такава хвойна и ми е правило впечатление,че в основата на хвойновото гнездо има още едно гнездо на животно,вълк или прасе,които се крият там през деня.Някъде са правени опити да се изгори хвойната,но понеже тя е вече много голяма,изгореният участък наподобява място с разхвърляни почупени еленови рога.Пантолоните ти стват на дрипи докато излезеш от тях.

         Всяко нещо в природата си има място,но има и някакъв регулатор то да не вземе връх.С хората,природата е изгубила борбата.Те вървят срещу нея,по-точно,срещу себе си.Нещо подобно е и хвойната.Вместо да си расте по Пирин и Рила след височиння пояс на клека,тя слезна и превзе алпийския пяс на Балкана.От нея отърване има колкото от руска окурация,английска дипломация или американска авиация.Нещата са много сериозни и това ще доведе до промени в климата.Нищо вече не може да премахне хвойната,тя ще превземе и другите тревни участъци.После на завет в хвойната ще порастнат дръвчета,те ще станат гора,ще засенчат и ще унищожат хвойната.След няколко стотици години.Дано да останат пътеки тук и там за туристите.

         Друга пакост за планината е сечта на гората,която започна след Десетото.Мутри се ориентираха веднага и почнаха да секат буките след Петрохан в посока Ком.И сега продлжава сечта на бука по сценарий: Идва мутрата с джипа,до където може изкарват фургони,от тях изщъкват цигани секачи и отиват тагоре с моторните резачки.При фургоните остават мангалките,перат,офекалват района.Мангалите свличат трупите с коне,някаква елементарна техника ги нановарва и заминават за претоварване на ТИР-ове.Кой е разрешил сечта,къде отива дървесината,днес никой не знай.Но има и още по-тежки случаи.Не ме пускат към хижа Яворова лъка,защото е вододайна зона.Да не фърля случайно отрова в реката.А пускат мутрата и циганите му с камиони да отиват да режат гората чак под хижа Амбарица.Да унищожават гората,която дава кислород и чиста вода за Троян,Ловеч,Плевен.Колко силни трябва да са тези мафиоти,колко трябва да са платили в парламента, в съда за регистрация на фирмата си,та да им разрешат да секат там,в резервата Стенето.

        Чувал съм,че отсечената дървесина отива към Петрич,където се бичи по чарковете на тамошните мутри и после отива в Гърция.Което става за мебели и дръжки на сечива-добре,останалото – за горене.А тук остават озъбените скалаци  на планините ни,които превръщаме в пустини.Но тава не е важно.Важното е убаво да се нагушат мутрите от дървената мафия.От двеста да станат тристакилограмови.

         Сега ще се спра на природата  на планината по основата на кръста,от Петрохан до Кацакамък,но съвсем бегло.След Петрохан започват букови гори,които стигат до връх Голата глава.След него започват тук и там смърчови дървета,за да прерастнат в смърчова гора.За нуждите на овчарите и говедарите е имало широко вървище,после доразширено за малки камиони и транспортиране на фургони.Това шосе достига изворната област на река Нишава под връх Ком.Северните скатове на долината на реката са обраснали с естествени смърчови гори.Местността е прекрасна.Южната страна е гола,бивши пасища.Днес те са атакувни от хвойната,която направи невъзможно пътуването върху тях дори на офроутите на мутрите.От северната страна на рида,кадето започват трите върха с име Ком расте гъста естествена смърчова гора.Доста разлат рид разделя реките Берковска и Бързия.Такава хубава и силна букова гора има само по Амбарца и в Рогачевата гора под хижа Рай.Хората казват,ако искаш да видиш върха на буката така ще си извъртиш главата,че ще ти падне капата.

       Пасищата,започнали от връх Голата  глава преминават Ком,достигат  Сребрен и свършват малко преди  седловината Кацакамък.Тук билото  е и граница със Сърбия.От север пасищата са по-малки,защото започват стръмни гористи сктове,но на юг те достигат сръбските села.Вода извира навсякъде,пасищата стават и за овце и за говеда и за коне и за диви животни.

      При Ком и Сребрен обаче  пасищата са най-обширни.На юг и на север от Ком има място за стотици хиляди,а може би и милион овце.В зависимост от горещината и дъжда овчарите са прехвърляли овцете от юг на север,на по-запазената от слънцето трева.Освен при извора на река Нишава,от южната страна на Ком има още две изворни области на притоците на река Височица,кото са били пасища с много овце и говеда.Някога,създавали поминък на хората,днес те са едни прекрасни диви места,но със страховити останки от полуразрушени каменни сгради,корита за поене на животните без вода.Животът тук е секнал и се е преместил другаде.На ход са дивите животни,които се завръщат.Първите са прасетата.

        След връх Сребрен в Българя  остава само северната част  на Балкана,която  е покрита  с гори.Под тях има четири села.Бедата е,че от планинското селото никога не е имало какво да се открадне,защото беднотията е пълна,но сега откраднаха гората му от Балкана над него.А сега накъде?Ако от някъде няма какво повече да се открадне,държавата абдикира от това място.Идват мутри,които го купуват за един лев,ако имат икономически интереси или цигани,за да го обезкостят,да се размножат и да отидат после да унищожават други села.

       Сега за природта на рида  Дълги дел.Високата част на  този рид е пасище.Долинте му  обаче към реките Берковска  и Дългоделска Огоста са много  стръмни,особено стръмно е към Берковската река.Ридът е бил от значене за стратегията на римляните,кито са изградили пътища по долините и на двете реки.На границата между горския и алпйския пояс на обгледно място е изоставената днес хижа Здравченица,носеща името на местността.След нея билото описва част от кръг,в центъра на който е село Черешовица.От обратната страна  е село Дълги дел.До тук е интересно за туристически посещения.

      На няколко км.над Берковица  река Берковска събира две  реки в местността Хайдушки водопади.Лявата река прави два скока,а дясната – един,но водата пада на на пъти и се насочва от камъните на 90 градуса спрямо началната посока.Красиво е,но за човек като мен,посетил стотина водопада само по Централен Балкан,не ми прави особено впечатление.Пък и много е мрачно.Покрай дясната река римски път изкачва рида,за да се насочи и той към връх Сребрен и от там,в Южна България.

     Долината на Берковската река,макар и близо до населено място е една от най-недостъпните долини в Балкана въобще.Долу край тази река е била къщата на Иван Вазов,по времето му като учител в Берковица.Може би само Бялата река до Калофер  е по-недостъпна от нея.В долната част долината е била населена,в горната си част е алпийско пасище,преминаващо в по-ниския пояс в непроходима,бих казал,девствена гора.Да се смъкна от горе надолу ми е минавало през ума,но не съм се решавал на такова нещо.Не,че ме е страх от животни,но защото може да се надвеся някъде и да се наложи да се върна обратно горе. 

     А сега за туристическите маршрути по този кръст,но съвсем накратко:

    1.Изходен пункт село Комщица:

   Направления за туристите има към с.Губеш,към с.Гинци през понорите между с.Губеш и рида на река Нишава,към с.Гинци и по двете долини на река Височица,към Говедарниците под връх Ком,към връх Сребрен.Ако нарека всичките тези преходи приказни,няма да е достатъчно.

     2.Изходен пункт Петрохан:

    Направления за туристите има в посока връх Ком по билото или по пътя за изворите на река Нишава,за хижа Ком,след нея връх Ком и връх Сребрен.

    

     3.Изходен пункт с.Черешовица или  с.Дълги дел:

    Излиза се на едно и също място на билото на Дълги Дел и по него се достига до връх Сребрен.

     4.Изходен пункт Берковица:

     Направлението е за хижа Ком,но с отклонение,отиване и връщане,до Хайдушките водопади.

     5.Изходен пункт с.Дива Слатина:

     Направлението е до седловината Кацакамък и от нея по алпийското било,до връх Сребрен.

     6.Изходен пункт с.Гинци: 

     Направление за туристите има към пътя за водохващането Петрохан – запад и от него до всяка точка на билото от Петрохан до връх Сребрен.

      7.Изходен пункт връх Сребрен:

     Направления за туристите има към с.Комщица,към връх и хижа Ком,към с.Гинци,с.Дива Слатина,с.Дълги дел,с.Черешовица,Петрохан. 

   

      Завърших това,което намислих на конкурса ШУБЕРТ в Русе.Когато ходя на планина винаги избирам мършрути за връщане,които са различни от този на отиване.Наричам ги кръгови.Така постъпихме и при връщавено от Русе.То стана с автобус,който пътува доста близо до Балкана,за да мога да различавам неговите дялове.Освен това автобусът минава през новия мост над Янтра при Бяла,от който се вижда мостът на Колю Фичето.Старите римски пътища,зиданите мостове са също мое хоби и където срещна такъв,разглеждам го с интерес.Докато си направих на вилата един декоративен трисводест мост,по тертипа на римските строители.

       Винаги съм свързвал природата и музиката,свързах ги и сега и ще продължа още малко в този ред на мисли.Нека планините в България,моято любов,да съответстват на създадената музика в света.В музиката обаче има някои много значителни творби.Ще спомена една от тях,Третата симфония на Бетховен.Възможно е един турист /или човек/ да е обходил всичките планини,но да не посетил тази част от Балкана,която ми прилича на кръст.За мен той ще бъде като един любителмузикант с доста широки познания в музиката,в които обаче Третата липсва.Героическата симфония на Бетховен и описаният от мен „кръст” са много подобни.Просветените и в музиката и в туризЪма ще ме разберат.

      С надежда природозащитници да попаднат на писанието ми,да посетят местата,които описах и да поемат инициатива за възстановяване на природата,замислих туй писание в Русе,а сега и го написах.Доколкото обаче може да се помогне на наранената природа?Напълно възможно е събиране на бодливата тел и разхвърляните дървени части с пирони по тях,изваждане и премахване от планината на бетонните колове,въвеждане на режим на постоянен приток на вода след водохващанията по долините на реките.И най-важното: Да се опазват сигурно горите от мутрите,принадлежащи към горската мафия,които ги секат.Защото нямаме съдебна система.Престъпниците знаят точно колко се заплаща на корумпираните ни съдебните проститути за извършваните от тях престъпления,за да запазят свободата си и да продължат да се изявавт като престъпници.Вече 20 години съдиите са тези,които печелят от престъпността и я пазят,защото парите са при престъпниците,като част от тези пари те пренасочват към себе си.Завършвам писанието си с примера с мен и мутрата,с която се оказахме заедно тръгнали в посока хижа Амбарица.Аз с раница,ме не пускат в резервата,мутрата с джипа си води трупчийките с циганите-секачи да опустошават горите на резервата Стенето.Мен охраната на водохващането ме не пуска,може би ще хвърля отрова в питейната вода или не знам що,мутрата я пускат с кортежа й да унищожава горите на резервата.За кого работи държавата? За престъпниците,според мен.Които не ги е срам да крадат и от природата и то за векове напред.Окрадоха хората,сега крадат и природната среда от внуците,както Милен Велчев външния дълг......

    

                                                                                                Товарищ   Пропойцев 

       

      

      

        

       



Тагове:   планина,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9498855
Постинги: 3955
Коментари: 9813
Гласове: 17047
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31