Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2010 23:59 - ЗЕБРЕЦКИЯТ ДОЛ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове:
1



    Чаровний вид,картината сурова-

                                                                            еднакво звукове из мен изваждат,

                                                                            един цветец,шум,спомен...ритма нова-

                                                                            цял мир разкриват,цели песни раждат!

                                                                                                                    Иван Вазов

                                                               

                                                                                                         /Написаното посвещавам на чаровното

                                                                                                     създание В... по случай пълнолетието му 

                                                                                                                               Косанин дол,18.01.2010 г./

                                        

                                  ЗЕБРЕЦКИЯТ   ДОЛ

                 

        В желанието си да описвам най-дивите и красиви кътчета на планините ни,сега ще посоча на туристите един вдъхновяващ с красотата си преход.Тук като е минавал Господ да разпределя красотите по света,верояно пак му се е скъсал чувала и той не всичко е успял да събере обратно в него.Красотата тук е разхвърляна без мяра.Ще започна с това,къде е Зебрецкият дол?

        Зебрецката река се събира  с доста големия приток на Искъра,река Дълбочица,която извира от билото на Мала Планина.По този начин р.Дълбочица разделя Мала Планина от една друга малка планина,наречена Косматица.Долината на река Дълбочица се счита за вход от към Искъра към многобройните махали в планината с площ около 300 квадратни килметра.На около 3 км.след Гара Томпсън покрай реката от ляво в нея се влива една не малка река,Зебрецката.Тя тече на изток,като северният й скат е доста стръмен,горист и мрачен.Неговите скатове започват от един двуглав връх,изшилен над селата Реброво,Владо Тричков и Луково.Тези два върха се виждат от Софийското поле.Опитното око на планинара се ориентира по ретранслатора на върха над Гара Реброво.Още по-високото било зад тези върхове е на планината Косматица,по-известна като Свогенската планина.

         Двата върха-близнаци са високо малко над 1000 м.н.в,което за този район не е малко.Те заграждат Зебрецкия дол от юг.Скатовете им са сенчести,стръмни,гористи,с много поточета,които стръмно се спускат надолу.Мястото е непригодно за постоянно обитаване,но по скатовете му има останали много пътеки и вървища,днес изгубили значението си.За туристите обаче те предлагат много красиви преходи.

       Съвсем друг обаче е южният скат на Зебрецкият дол,който е осеян с махали.Скатът не е стръмен като северния си събрат.Той има слънчеви тераси и долчинки,в по-високата си част предлага обширни пасища за животните.По ливадите и покрай водоизточниците има останки от овчарници,като последният е на самият гол връх,най-високият в тоз дял,от който се виждат кръчмата и кметството на Церецел.

       Зебрецкият дол започва от рида на Мала планина чрез три долини,които се събират на доста голяма височина,приемайки още много поточета,като повечето идват от север.Трите долини оформят два гористи рида,чиято широколистна гора е била изсечена и днес са залесени с бор.Въпреки това обаче,те са много красиви.Двата гористи рида са заобиколени от два по-високи от тях ридове,които предлагат изглед към Рила и Витоша,а също и към високите върхове и ридове на Балкана от другата страна на Искъра.

        Изворната област на Зебрецката  река може да се обиколи за един ден,като се осъществи красив туристически преход по била и ридове.Красиви преходи започат също така по долината на река Зебрецка,които по-късно само ще спомена като направление.Те са за по-запознатите с този район.

        За да се достигне началото  на Зебрецкия дол може да  се тръгне от Гара Томпсън  или от Гара Реброво.Ако се  тръгне от Гара Томпсън се върви по асфалтовия път за Церецел,който до кметсвото е дълъг около 6 км.Пътят минава покрай река Дълбочица,наречена така заради долината си.В дясно по скатовете започват пътеки и пътища за разните махали,разполжени по слънчеви места близо до водоизточници.След около 2 км.вече се вижда ридът,който разделя долината на река Дълбочица и на Зебрецката река.След няколко стръмни завои пътят пресича дола на Зебрецката река.Дълбоко в долината остава река Дълбочица.Виждат се останки от въжен мост,горе на отсрещния скат на реката има натрупана разкривка от добива на камени въглища.

          До тук може да се достигне  и от Гара Реброво.От гарата  се преминава през моста и  после се следва пътя в дясно,който набира височина над р.Искър.За да си построят къщи хората по този стръмен скат са извършвани такива изкопи в ската и скалите,че половината от къщите по височина са вкопани в ската.Тези къщи са строени тук след построяването на железницата,която хората са обслужвали.За отглеждане на животни тук районът е абсолютно неподходящ с изключене на кози.В двора няма място дори за една леха,тук и там има пролетни луковични цветя,защото другите през лятото ще изсъхнат.

         Пътят достига най-високата си  точка,наречена Оброка.Скромен каменен кръст е бил ням свидетел на духовня живот на хората тук,на молбите им към Всевишния за здраве,дъжд или берекет,на уверенията на пияниците,че повече няма да пият и отново ще станат хора.

        След Оброка има кратко спускане  и се слиза на реката,идваща  от Зебрецкия дол.Тук ще спомена  само,че по долината й започват красиви преходи в дясно към махалите и в ляво към високия рид с двата върха-близнаци.Път покрай долината на реката нагоре няма,защото тя е с много стръмни скатове.Едно от вървищата в дясно е преобразено в път за джипове.До старите къщи има издигнати нови,построени,завършени,някои доста хубави и масивни,сега изоставени.На много от тях има по една табела,че се продват,но купувачи повече няма.Достъпът до тях за превозно средство е почти невъзможен.Този път продължава до пресичането му с новопостроеното шосе по времето на социализЪма,което започва от едно разклонение от шосето за Церецел.Местността там се казва Ливадите.

         Преходът за обхождането на  изворната област на река Зебрецка  продължава като се пресича реката и се тръгва по шосето покрай река Дълбочица.Асфалтовото покритие свършва,започва ужасяващ соцмакадам.Където долината е по-широка,има махалички покрай реката.В някои от тях изживяват последните си  дни възрастни хора,прекарали живота си по тези места.Където има още обитавани къщи,има действащо електроснабдяване със съоръжения,не отнесени още от мургавите бригади на Отпадъци.Където къщите са изоставени всичко от мед,алуминий и джелезо е изчезнато.И не само то!

       Свидетелство за благоустройството,както се казваше на социалистически език,а сега инфраструкура,са чешмите с надпис на строителите върху тях.Датите на изграждането им са написани от строителите и те са от 1932 до 1936 г.По това време за селото се прави най-много,но за подобряване живота на хората по селатга,които тогава са преобладавали е започнало да се работи непосредствено след Освобождението.Първо се основават трудови войски,а по-късно и транспортните войски.Почти всички пътища между селата в планината са построени от трудовите войски,като работата е била преобладаващо ръчна.По тези пътища се е извършвало снабдяването/ днес понятието се смени с логистика от американския език / на хората с най-необходимите стоки.Дори тунелите по Искъра са били изкопавани на ръце,а където италианците,строили ж.п.линията са взривявали скали,има местности с име Голямата бумба или Бумбата.Вероятно бумба е бомба на италиански език,а самото взривяване тогава е било мнаго впечатляващо за хората от тези места.

       Някъде около четвърти км.след  Томпсън в местността Ливадите има разклонение на пътя в ляво за махалите Зебрец.То набира височина в една широколистна гора,преодолява рид и излиза на обгледно място,където започват махалите.Още в първата махала има хора.Срещам една баба излязла с кравата си да я пасе,но понеже имала работа,оставила кравата си да пасе без нея и се прибрала.Кравата разбрала,че стопанката й я е изиграла,като я е оставила сама в гората и се бе върнала да се разправя с нея.Като ме видя да говоря с бабата,тръгна уж застрашително към мен,но се спря,не иска да пасе,само стои и гледа мръсно.Животно,но и то не обича да го лъжат.

       Шосето продължава по южния  скат по гънките на планината,като  минава през различни махали.Под  селото има пасища и гори,над  селото-също.Вода и корита за  поене на животните има по на няколко стотици метри при обилни извори.Местността се огрява от изгрева до залеза на слънцето.Дълбоко долу тече Зебрецката река,пътеки водят към нея и след това продължават нагоре към върховете-близнаци,където има обширни пасища.

       Пътят минава през последната махала и се устремява към билото на Мала Планина.Според мен то не е по-високо от 850 м.н.в.От юг преобладва дъбовата гора,от север е имало бук и габър,от тях днес са останали само малки площи.Новите борови гори са много.Не бях минавал от тук много години,може би повече от десет,но природата се е променила към добро.Намаляващият брой на хората тук и пропорционално с тях и този на козите е допринесло за това.В този район не могат да се развъртят и мутри,които секат горите,защото дърветата са млади или борови,само че се абят,а кярът им-нищожен.И природата е започнала бавно да се възстановява.Между дъбовите дървета тук са поникнли стотици,а може би и хиляди нови дъбчета,които влизат в конкуренция за завземане на площта.Като няма кози да ги изхрупат,ще станат дървета.За дивите животни това е страшно много подраст,за да се справят с него.

       Пътят достига превал на рида,който разделя долините на реките Дълбочица и Зебрец.От него се виждат махалите на южния скат на река Дълбочица,те като да нямат чет.В десет махалички на една къща пуши кумин.Над тези махали са пасищта за животните,много големи,днес обрастнали с шипки и всякакви други тръни.Правилото обаче тук,по всеки рид да има път се спазва и за туристите отпадада трудната задача да преодоляват участъци през тръни.

         След голия и обгледен превал  се достига билото на Мала  планина и се върви по него.Шроколистната гора вече я няма,има борова.По билото гората е разреждана,но по стръмните части тя е тъмна и страшна.Зелени са клоните по високта част на дърветата,ниските клони са сухи.Това са свърталищата на дивите прасета,където само те могат да влезат.Вълк там ще навлезе много трудно,ще си извади очите,а за ловеца това е непосилно.Пътят следва билото и се спуска на превал,където е имало махали.Къщите вече са се срутили,има обаче построена една,да я нарека вила.Над нея има извор,местността е много красива.Пътека се спуска надолу към Зебрецката река.Пътят обаче продължава в посока на двата върха-близнаи.Има разклонения първо за Луково,а след това и за Владо Тричков.Върховете близнаци се заобиклят от южната им страна.Пътят достига местност пак с име Оброка,тук е оброчището на името на Пророк Йремий,известно с името Владотричковското оброчище.Старят каменен кръст е сменен с голям мраморен,малко по-долу има още едно оброчище със скомен каменен кръст,правен вероятно от каменар-любител.Аз по-хубав щях да го направя,но съм срещал и по-недоправени.

       Тук пътят отново се разделя,левият е за Реброво,десният-за Владо Тричков.Левият е по-красив,защото минава по голи обгледни места с изглед към Искъра и към отсрещния му бряг.Освен това се минава и през един превал,където отново има махали.Да има тук махали,значи е имало водоизточници.Вероятно с посаждането на борвата гора водата е изчезнала,а  с това и хората и стоката.

        Пътят става все по-изоставен,слиза стръмно към Реброво.Броят на хората в по-ниските часта на планината нараства,а с това нарастват и буклуците,изхвърляни по деретата.Те са натрупани до задушаване,като преобладават пластмасите: стари кофи,бидони,бутилки с всякакви размери,но най-много са бирените.Нещо ужасно е.В гората щъкат възрастни хора с брадви и си отсичат по някое дърво,но избират най-правото,защото се изнася леко от гората.Хората се чувстват тук изоставнени както и тези по Зимевица,с които съм разговарял и считат,че ако те не се погрижат за себе си,да си откраднат по някое дърво от гората,ще умрат от студ.Друг начин на оцеляване няма,това става за сметка на околната среда,на природата.Но това ще е до време,и живущите до гората казват,че тя ще свърши.Но не осъзнават ако това стане,колко срашно ще бъде за всички.

      Пътят слиза в метността Оброка,който е на най-високата част от пътя мжду Реброво и Томпсън.Местоположенет на Оброка е като на върха на катетите на триъгълник,а към хипотенузата му се спускат десетки пътеки и три пътя към Реброво и Томпсън.Реброво е по-близката гара.

      Този маршрут е много красив  и се постарах да го скицрам.Той не може да се опише.С това писание в ръка туристът не може да се ориентира сред многобройните върхове или пък да различи ридовете,които трябва да следва.Староплннският турист има страегия при ориентирането,която си изработва с годините и основата на тази стратегия е упознаването на района и набелязване на сигурни репери.Такива,че когато ги видиш да нямаш никакво колебание кои са те и къде се намират.

       Аз и друг път съм цитирал  мъдростта на Вайсенберг,че човек  открива себе си в музикта.Така  е,но човек открива себе си  и в природта.Ако продължа тази мисъл,ще кажа,че човек открива дори самия себе си,като започва да живее според това,което има в чипа си или както сега се казва,каквато мисия му е възложена от горе.Само такъв човек може да се чувства свободен,независмо в колко тъпа държава живее.А на самият него може изобщо да не му е леко,но това не значи,че няма да е щастлив.Защото живее според естественото Божие употребление.Това е най-краткят път към това,което ни прави хора.А не проституиращи създания като Антония Първанова.

         Ще завърша писанието си с част от стихотворение на Вазов,писано в края на 19-и век,но написаното е валидно и днес.Геният на този човек е прозрял накъде отива България и съдбата на българите и ни е предупредил още тогава: 

                      ..............................................................

                      Ний знаем ли труда свещен и честни

                      на сечивото,ралото и чука?

                      Ний труд наричаме службашкий  лесни

                      и ялов труд –платений мързел  тука! 

                      ..................................................................

                      А чужди гост ръка граблива  пъхва

                      в съкровища,що господ нам обрече,

                      сиромашията-коварен влъхва-

                      през всичките ни порти влиза  вече.

                      ............................................................ 

       Завършвам с подкана към туристите  да се запознаят със Зебрецката  долина и района около нея.Заслужава  си.Планината е за хубавите,богати  душевно и смели хора.Ако Антония Първанова следеше блога ми и беше упознала всички места,които съм описал,едва ли с нея щях да си послужа за пример,че някоя такваз е послужила за първообраз на туристите да напишат песента,известна като Химна на Лакатник.Там се възпява една мис първа класа,досущ като нея. 

                                                                                         Товарищ   Пропойцев               
 
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9343534
Постинги: 3913
Коментари: 9745
Гласове: 16961
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031