/един кът от Стара планина,който природата си възвърна/
В писанието ми Искърски пролом – 150 описах преходите към връх Голата глава.Това е един невисок връх,отстрани с гора,отгоре-гол като врачанския първенец връх Пършевица.Създаден е от Първотвореца вероятно горе да пасат овце,по гористите му скатове с изворчетата-говеда,в меките слънчеви гънки под него на завет и на юг да са махалите.Когато съм на него добивам представа, че съм върху една вълна в морето,а от страни съм заобиколен с многобройни вълни.Едни от тях-заоблени,други-с гребен и пяна.Освен за домашните животни и хората,върхът е създаден и за туристите.Не само извивките на Искъра се виждат под него,а и Софийското поле,и Рила,и Витоша,и Ком и какво ли не.А двете гънки с югоизточно изложение,където са махалите оприличавам като рай тук,на земята.
Това е последният сравнително висок връх,малко над 900 м.н.в,от източния дял на Софийската планина,наричан от шопите Голема планина.Тук билото вече се е извило на 90 градуса спрямо първоначалната си посока,когато то се отделя от вр.Мургаш,а след върха /Голата глава/ се извива в същата посока още веднаж на 90 градуса.Така то тръгва обратно и слиза на около километър над с.Батулия.Връх Голата глава се явява център на тази извивка и от него започват няколко малки поточета.При техните извори се намират двете едноименни махали,Голата глава,познати като Горната и Долната Гола глава.Първоначалната посока на тези рекички е срещуположна на река Батулийска.Изворната област на тези рекички е много обширна,защото отводнява област между два доста дълги рида:този от Голата глава и доста по-високия от него и много по-дълъг,известен с името Драгуната.Поточетата,които извират от тази гънка са много и текат в различни посоки:едни текат на изток,други на западад,трети-на север.Те минават през гори,покрай пасища и ниви,днес изоставени.Горите също са различни.Основната гора е церовата /дъбова/,но има и бук и габър,както и нови гори от черен бор.Тази красива,благодатна за живот гънка поради изоставянето й от хората се е превърнала в един огромен район,който дивите животни са си възвърнали изцяло.Тук съм виждал прасета,сърни,зайци,вълци,лисици,язовци,орлета и др.птици.Прасетата и вълците се крият в боровата гора,сърните са по високата част на пасищата.Когато падне сняг,те тук няма да останат гладни,защото над снега по ниските клонки остават листата на дъба,с които те се хранят през зимата.Прасетата са се размножили много,защото се крият в непроходимия подраст на черния бор,недостъпен за хора и други животни.Нарушеното екоравновесие тук,засят е бор на местата на осечените дъбове,е довело до ново разпределение на животинските видове в смесената гора.Хората изчезнаха,прасета завладяха местностите,обитавани тук от тях вероятно хиляди години.Те днес,а не хората,са определящите за фауната тук.Вълците искат да изгризкат някое от тях,по-слабите животни гледат да са надалеч от страховитите им глиги.
На много места в България има засаден бор,където не му е мястото.В Източни Родопи го засадиха по ливадите,където има тънък почвен слой и той изпи водата,като остави безводни скромните изворчета и хората напуснаха родните си места.И на други места се случи същото,ще посоча само изворната област на река Арчар.Най-лошо е положенето с новите борови гори в Източна Стара планина,където по бора се появи червей и го докара до състояние,да не става и за горене.Двата вида гори,борови и широколистни си паснаха там по начин,както напр.обитателите на един блок,разпределени по принципа етаж българи-етаж цигани.Тук в околностите на връх Голата глава също има нови борови гори.Те растат уверено и удържат на напора на дъбовия подраст в тях като не му позволяват да прорасте и да ги удуши.Боровата гора вече расте по своите си закони и придвижването в нея е съвсем приятно като се ползват пътеките на дивите животни.
Доста години не бях се спускал по долината на Обратната река,това име го измислих аз.Някога имаше пътеки от махалите Голата глава надолу след нея и се излизаше на мястото,където тя се влива в Батулийската река.Днес тези пътеки са обрасли,но пак могат да се ползват.Върви се не по тях,а от страни,в гората.Освен тези пътеки има и други,широки повече от метър,което означава,че по тях са преминавали каруци,били са вървища.Една такава пътека идва от Владо Тричков,прехвърля седловина и се устремява надолу по долината на Обратната река с отклонение към махалите Голата глава и пасищата преди тях.Друга пътека се изкачва от с.Ромча.През втора седловина от билото на Голема планина пък идва пътека от Курило,а през трета-от Подгумер.Последната пътека към долината на реката идва от село Войняговци,която преди да достигне връх Драгуната завива към прекрасните пасища зад него.Изоставената днес долина на Обратната река явно е била привлекателна с горите,водата и пасищата си за поминъка на хората тук преди Деветото.Трасетата на тези пътища остават и днес.Те преминават през природни кътчета,възстатовили своята /не е точно изказано,но ще го кажа/ девственост.Имам основание да се изразя така,защото в района на реката не могат да проникнат мутрешки или ловни джипове,ловците-пиянища не се абят да одат пеша.Докато чакат до джиповете си,тресват по една или няколко бутилки шльокавица,ако мернат някое заблудено животно само да им се появи,ще го опушнат,изпекат,изядат и изригнат като фекалии,смесени с етилов алкохол.
Долината на Обратната река днес е уникална с това,че се явява един запазен кът от природата по начин,както го е сътворил Първотвореца.Живяли са си хорицата по Божия закон с домашните си животни,но са имали заложена в чипа си екологична забрана да унищожават природната си среда,защото след това ще загинат и те.След Деветото и мутрите след Десетото пък не са секли по долината на Обратната река защото терените са много сакати,както се изразяват дърводобивниците.Няма много едри дървета в гората,на стръмни места са,не си заслужафа масрафът,защото кярът няма да го покрие.
Освен пасища горе по върха/ Голата глава/,такива има и в по-ниските области по долината на тази река.Прекрасни наклонени пасища и пасища по върховете на ридовете,това е характерното за района тук.След тях скатовете стават стръмни,гористи и пътеките отвеждат надолу към рекичката,при вливането на която в река Батулийска има дори вилна зона.Върху Батулийската река има прехвърлен мост,направен по ширпотреба от самите виладжии.Имам идея да демонтират този мост и да го отнесат на изложба за най-грозно изделие.От това място нагоре се е тръгвало към махалите и селата,които изброих,но и към най-големите пасища в района тук,тези,под високия връх Другуната.Там е била колибата на баба Еленица,където днес има паметник,наблизо във Въглищарската землянка се твърди,че се е крил Тодор Живков.Други за същия период твърдят,че Правешката Тиква по цял ден играла карти в село Мацакурци /днес Говедарци/,където казвал,че се крие,но никой не го е търсил.
Този маршрут е подходящ за туристи,които искат да посетят кътчета,където човешкото присъствие е непознато дори за животните.Тук една зима вълци ме изплашиха така,че от тогава до сега през една борова гора не смея да премина въобще,а когато преминавам наблизо си спомням за тях и гледам бързо да изчезна.След тази среща с тях да премина през боровата гора и да се спусна по долината на Обратната река,повече няма да се случи.Само по високите красиви ливади под махалите и после през рядката дъбова гора се придвижвам сега.
Ще опиша как се стига до връх Голата глава и веднага казвам,че е много лесно като транспорт.Взема се маршрутка до Курило или Гниляне или Подгумер.Най-красив е маршрутът от Подгумер.По шосето след Мутрата с кучетата,така наричат тук един мутрешник,пътят вие през прекрасни дъбови и борови гори и набира височина към билото на Софийска планина.През пролетта тук излизат първите цветя,през есента планината е съчетание на златисто и тъмно-зелено.Красотата не може да се опише,трябва да се види.
Други маршрути от към Искъра има доста,но ще посоча само един,най-красивия,този от спирка Луково.Луково е на обратната страна на вр.Голата глава спрямо махалите Гола глава.Луковската гънка е също много красива,но е увредена от грозното строителство и всякаква човешка,по-точна,просташка намеса.Преди да се излезе на рида,разделящ Луковската и Батулийската река се посещава един нов параклис.До този параклис се излиза също от Батулия и Реброво,но маршрутите до него не са толкова красиви.
В контраст на красотата на гънката при Обатната река ще посоча туй,дето са сторили около Курило и над него,а също по вилините зони-ужасии,Корея и Гниляне,в землищата на изоставените лозя и градини над Курило и Гниляне.Уточнявам,че името на Гниляне е Глиняне,но се произнася трудно и затова тамошните шопи са си преименували селото по този начин.
Започвам с Курило.И аз не могжа да си обясня защо,но там възникнаха мутрешки групи.Едни застрелват конете на хората по планините за месото им,други „работят” с цветни метали,като обезжичиха всичките т.н.вили и временно обитаеми къщи в района.Полицията казва,че е безсилна срещу тях,препоръчва на хората да се оправят сами с разбойниците.В последно време взеха да се появяват нови,бих казал имения върху землищата на някогашните лозя и овощни градини на хората.Те са обградени,пред тях има камиони,в именията има къши,по-грозни от смъртта.Когото и да съм попитал обаче,никой не казва какви са тия макрокатуни и кой ги обитава.Ясно е,че в тях са развъртяли бизнес големи разбойници и хората ги е страх.А за недосегаемостта в България се заплаща.Излъчването,което „прехващам” от тези ужасно грозни къщи е недосегаемост и престъпност.Във филма Планетата на маймуните имаше такива къщи.
Между Курило и Гниляне землището е изключително богато и там се раждаше всичко,но най-много бяха лозята и овощните градини.Днес овошките,които не са отсечени са целите в плесен и мъхове,главните на лозята вече ги няма,това,което цари е пустош.Вилните зони Корея и Гниляне са претарашени за цветни и черни метали,за мебели и стоят с разбити или откраднати прозорци и врати.Вероятно хората,които са ги строили по време на социализЪма вече са починали.Децата са попитали може би,туй за колко може да се продаде и до там са стигнали.Толкоз по-интересни неща предлага животът днес:да отидат до Тайланд,Бразлия.Има толкова кораби,влакове и самолети.Парите от някакъв си имот на отците им като ниви,лозя и други глупости за таквиз неща до никъде няма да стигнат.Да се профука всичкото ако може,а не нещо да се сътвори,това май е нагласата днес.И тя важи не само за нас.Познавам едно момче от бившата ГДР.След промяната първо стана гей,след това напипа кредитната книжка на баща си,изтегли максималното и отиде в Бразилия на мегаекскурзия.Едвам отърваха хората жилището си.
Споменавал съм в писанията си за местности,които ме вдъхновяват и които винаги посещавам с радост и вълнение.Едно такова място е темето на Голата глава.Застанал тук,гледайки на всички страни,за мен времето като да спира.Мисля,всеки,който застане тук,ще изпита подобно чувство,защото красотата е била разхвърляна тук без мяра.
Товарищ Пропойцев
