Наскоро поместих в блога си писание /на американски език-постинг,на съветски език-статья,на турски език-кандърма/ за жестоко наранената природа на източния скат на река Искър при Гара Елисейна.Причината е комплексна.При построяванието на МДК бяха направени изкопи за основи на комбината,а също и изкопи за неговите кумини,които за да не са много скъпи, бяха вкопани в ската.Втора причина са отровите при производството на мед,изхвърлени в атмосферата.Те съдържат серен диоксид и тежки метали.Други отрови са отделят при електролизата,а сивочерните отпадъци от преработения меден концентрат остават натрупани на камари до реката.Това не се оказа достатъчно и скатът над завода премина през още един кръг на ада,когато той след ликвидацията бе предоставен за хранилка на циганите.Те дойдоха от Видинско,заселиха се в общежитията му, разбиха го за скраб и други неща,които им влизат в работа,напр.свалянето и изгарянето на всичко дървено от цехове и канцеларии,изскубването на проводници от стените и др.Най-големите бели обаче бяха причинени от ромбригадите,които изкопаха кумините от ската,за да извадят от тях метала за скраб.Зейнаха два стръмни изкопа в ската,които пороите непрекъснато разширяват.Да се мисли,че държавата или горското ще направят нещо за възстановяването на природната среда е погрешно.Стопанската дейност у нас винаги е била стихийна и принципа й неотменно е бил един и същ: де цунем,там ебнем!Да си припомним за АСАРЕЛ,ужасите зад вр.Мургана,къде ли не по Родопите.Де са цунали природата стопанските ни и партийни ръководители някога или мутрите днес,принципът се спазва стриктно.
Не е ли време обаче туристите да направят една показна екологична акция,която да даде начало на серия подобни по опустени от просташка стопанска дейност райони,като се започне от някой,който се вижда от най-много хора?Точно такъв е опустиненият веднаж от просташката стопанска дейност и втори път от лешоядните ромбригади източен скат на реката Искър в района на Гара Елисейна.Историята има вече такъв пример,това е изгореното село Тъмраш.Залесителната бригада залеси района му,мисля,че това е станало през 1932 г.като засади борчета и в развалините на самите къщи.Днес погледнато от далеч, землището на Тъмраш не може да бъде разпознато освен от запознатите с тази част на планината.Днес залесителни комисии няма,те са ликвидирани,парите за залесяване са окрадени от тройната коалиция за мандати напред и скоро нови пари за такава дейност няма да има.Това,което се прави днес бе познато при социализЪма с имената гола или санитарна сеч.Ще дам за пример Родопите,които са като нива,в която се садят борови дървета.Мъжете секат,жените садят,така е било векове,а може би и хилядолетия,но не и днес.Върнаха горите,мутри се развъртяха из тях и ще ги изсеката до последното дърво,ако не се промени закона,който те си поръчаха и който приеха след голяма парлама в парламента.
Сега е есен,плододават дивите кестени,наречени конски,защото листата им са деликатес за конете.Тротоарите на София се изпълват с такива кестени,от които могат да бъдат събрани килограми.Килограми могат да бъдат събрани също пресни орехи или да се закупят от пазара,но добре е плодовете да се едри,да се ползват после от хората за ядене.Сойките и катеричките ще ги разсадят по-късно навсякъде.Ако се организират няколко групи туристи и засадят тези семена в района на комбината,след две-три години,те ще се гордеят със стореното.Засаждането е съвсем просто.Прави се дупка с колче около 5 см,полага се ореха,/кестена/,отгоре се затъпква с крак.За успеха на тяхната дейност ще допринесе и обстоятелството,че козите в този район вече намаляха до степен,при която не въздействат върху околната среда,а в съвсем кратък срок ще изчезнат съвсем.Четири-пет туристически групи с по десетина килограма семена могат да облагородят района за часове.Ако операцията се извърши с коли,предлагам следното продължение:
На гарата има натрупани камари от т.н.искърски камък.Милионите години са оформили камъни с различни пластове цветове,но и разнообразни форми: на питка,на полусфера,на круша,на разни животни.Тези камъни стават за украси по вилите или за изработка на пано от по-дребните от тях.В соцмутрешника на Бузлуджа са ползвани подобни камъчета,с които е нарисувана Правешката Тиква,а в капсула в земята на хартиен носител са вкопани нейни мисли с насоки за развитие на страната след нейното отхождане.Няколко камъка в колата няма да й натежат.После може да се продължи с колите до манастира Седемте престола и дори до с.Осеновлак,където вече предлагат да се язди кон в красивите му околности,да се разгледа фермата за щрауси,а за машкарчетата – да изкачат връх Козница на Ржана или връх Увеса над х.Лескова.Там съм побил каменен кръст на Св.Иван Рилски и съм монтирал малък метален параклис.Гледката обаче от върха е причина той да е известен още с името Погледец.Тук имах историческа среща.Огромен черен вълк,идващ от Осеновлак и светла вълчица след него една привечер около Коледа минаха на метри от мен и ми хвърлиха презрителен поглед,който никога няма да забравя.
А ако все пак някои групи направят това,за което ги подканвам,не само аз ще съм доволен.Нещо трябва да се облагороди,да се даде пример и нещата ще се отприщят.Природата иска малко,само началото,нататък тя продължава по естественото Божие развитие.Зеленината на мястото на опустинения от човешката дейност район ще радва милионите преминаващи пътници през пролома,а не само мен,
товарища Пропойцева
