ПО  СВЕТИНИКОЛСКАТА   ПЛАНИНА

           Светиниколската планина е един шедьовър,упознат от много малко хора и туристи.Ще отбележа само това,че Белоградчишките скали са част от нея.Но дали те са най-красивата й част,това мога да кажа аз,който познавам цялата планина.Писанието ми за нея е в главата ми,но нямам време да го напиша за сега.Съжалявам туристите,за които Светиниколската планина остава непозната.Знам,че те могат да си живеят и така.Има хора,които не знаят напр.за квартета на Шуберт,Смъртта и момичето,за Немския реквием на Брамс,за Високата меса на Бах и други такиви неща и пак си живеят.Но ако знаеха за тях,въодушевени от тези велики творби,биха се запознали и с други и така биха били духовно по-богати.Робът се стреми към свобода,свободният към съвършенство,пише на надгробния камък на един велик българин,погребан до Роженския манастир.

               Връщам се на двата прехода,които обединени образуват формата на сърце.В Софийския Балкан има една махала с име Сърце /ударението е върху буквата ъ/,не става въпрос за нея.Някога,място за обитаване от хора и животни,днес тя е изоставена,природата си я е взела обратно.Прекрасното природно кътче се обитава от белки,язовци,диви котки,но джанките,от които хората са си пекли ракията се скъсват от плододаване.В писанието ми сега ще опиша един природен кът на 200 км.от София.Неговата съхранена природа и първична красота вдъхновяват така силно,както великите произведения в изкуството.         

          Свети николският проход,центърът на това сърце,известен още с името Чупренски е бил много важен в миналото.По времето на Октавиан Август през него е построен римски път,доста по-широк от другите.Още тогава римляните са преценили,че този проход ще е важен за инфраструктурата на империята.По-късно този път се разширява по време на турското иго на Балканите.Тогава той е основният за придвижването на хора и стоки от север на юг и обратно,но най-важното място по него ще да е било богатото Софийско поле със занаятчиите и зърнопроизводителите по него.Пътят изгубва значението си след подлата война,която Сърбия води срещу България след Освобождението под диктовката на англичаните.Изродите гадни,заченати в непредумишлено островно кръвосмешение или при пиянство,ограбили много страни,други разделили по начин,непрекъснато да водят войни.Сърбите са разгромени,англичаните ги отървават,границата става огнище на напрежение от двете страни.Тогава се изграждат постове и гранични застави,като едни срещу други през цялата година стоят сръбски и български вйници,всеки пост под прицела на отсрещния.Каменните сгради в близост до билото по границата със Сърбия напомнят за това време,но и за тогавашните майсторите строители,създали чрез суха каменна зидария тези шедьоври,днес скривалища за усойници между камъните.След Деветото нещата не се подобряват.Пътят като трансгранична инфраструктура остава мъртъв.От едната страна е фашистът Тито с 8 000 000 певци,от другата-Правешкта Тиква с 8 000 000 крадци.Пълна неразбория,границата се пази.На 10 сръбски застави отговаряха наши четири,роднините от двете страни се виждаха само на събори.

        Не стига това,но вместо да се опази този римски път-щедьовър,в резултат на стопанската дейност по планината,изсичането на буковите гори,извърши се едно ако мога да го нарека „преместване” на пътя в нашата част от планината.Където е могъл да се ползва римският път от трупчийки,там той си стои,където не може е направено ново трасе директно върху горската почва.След изсичането на гората то е изоставено и сега е покрито с гъст подраст.Но през годините,докато е имало сеч е обраснало и старото шосе,римският път,което на места го правии неоткриваем и трудно проходим.Въпреки,че е разширяван за нуждите на турците,които възнамерявали да го ползват при инвазията си към Австрия.

          Днес този път до Светиниколския проход е разкошна туристическа атракция,макар да не е лесно той да се намери.Но пък който го намери,наградата е пребогата.Аз,пресеклият всички проходи от Тимок до Черно море,първото място по красота отреждам на този,Светиниколския.Мнението ми е субективно.Всеки проход е различен,защото всеки има своята специфична красота: Русалийският, Петроханският,Рижкият.Друг тип красота са родопските превали,съвсем различни от тези в Балкана.Застанал на Светиниколския проход не мога да се откъсна от тази красота и да продължа маршрута си.От север-разкошният връх Хайдушки камък,изшилен до небеста,известен още като Три уши,от юг – друг един връх,известен с имената Острата чука,Шилестата чука,Трите върха.Тук пейзажът е щуро алпийски.Гори от смърч,хвойни,алпийски поляни,боровинки,малини.И разкошната седловина между тези остри върхове,наречена Светиниколски проход.До него има разрушен пост,но и нещо много важно за туриста,гранична пирамида с номер 341.По-сигурна маркировка от тази просто няма!

         Основните преходи,които могат да се извършат в този район са два,като ще започна от по-тежкия.Началото му е от последните къщи на село Стакевци,където са разрушените сгради на някошното ТКЗС.В дясно започва римски път покрай неголяма река.Пътят като да е изграждан така,че да минава през най-красивите участъци на планината.Минава се покрай изоставена застава,една от най-големите тук,днес развалини.Граничарите са подържали някога пътя от заставата до билото,днес той е изоствен.Има много други пътища,ползвани от овчари и горски работници.Има една поляна с разкошен изглед към рида,по който са Белоградчишките скали.Само опитното око на планинара можа да различи високия връх Ведерник,който е на странично било от върховете по централното било,защото те много си приличат.Изгледът към Хайдушки камък отказвам да описвам,трябва да се види.Отбелязвам само,че съвсем правилно хората казват на групата върхове Три уши,но от товя място Ушите се виждат от тясната им страна.Те ми напомнят за почти отвесния скат от връх Равнец /Дюза/ към местността Джендема под връх Ботев,обрасъл със смръчлета.Поради бурите те не могат да порастнат.След поляната пътят продължава до разните гюмета,до които откарват Параванката и срещу които му залагат заявените животни за отстрелване.Като ги отстреля,превръща ги в президентски фекалии.След един комплекс от гюмета пътят свършва.Стъпва се отново на римския път,минаващ през разкошна букова гора,но и той свършва току до един пост.Този пост е направен в една издатина като с цел да се разглжда Хайдушкия камък и другите два върха на рида,разделящи землищата на селата Стакевци и Чупрене.От поста през гората се достига билото,по което има все по-обрастваща полоса и гранична ивица.Вижда се връх Хайдушки камък,но до там трябва да се преодолее още един висок горист връх,покрит с букова гора.В по-ниската част има т.н.прикриващ път,днес обрасъл.След преодоляването на този връх следва нова малка седловина и започва изкачването към Хайдушки камък,първенецът на Светиниколската планина.Теренът е ужасявщо труден.В ляво – гъста смърчова гора,върви се по едно остро било,съставено от десетки връхчета,всеки непрохдим по свему,няма как да не се премине през сръбската част.Смърчовата гора е толкова гъста,че като от нея да излиза мрак.Върхът е гол,обгледен,до него има една голяма скала в нашата част.Това е Хайдушкият камък,дал име на върха.Канарата си е една наблюдателница към района на с.Чупрене.Тя ми напомня Канарата над хижа Рибни езера в Рила.Висок гол рид продължава в Сърбия и завършва с красив обгледен връх,под който е сръбското село Кална.Красотата обаче не само не свършва тук,но като да започва от върха към седловината Светиниколски проход.Следва спускане по морени,ливади,единични скали.Взорът не среща прегради,пълно е с червени боровинки.Смърчовете остават горе в района на ветровете,по-долу започват буките.Билото обаче е голо,обгледно,след две малки връхчета се слиза на прохода.От тук човек просто не може да си тръгне.Напред има три високи чуки,обраснали със смърч,с морени по скатовете тук и там.Едни камъни,които през пролетта са зелени,после стават сиви.Гледката към тази чука е неописуемо красива,а след нея има още две такива,че и трета,на която казват Обов връх,на аз съм я кръстил Сивритепе,защото ми прилича на връх Сивритепе в Пирин,който разделя циркусите на езерата Папазгьол и Кременските.Вижда се местоположенито на хижа Горски рай,мутрешника на ловеца-бизнесмен Бобоков,на стойност много,много милиони.Виждат се и ридовете на Балкана на изток,за които също ще има писание,защото съм ги обходил всичките.Не само централното било на Балкана е интересно,интересни са и ридовете,защото те са огромни.Всеки един от тях е поне колкото Витоша,а може би и по-голям по площ от нея.

        Слизането от този проход става по сравнително запазен път,с многократно променяно трасе.Оригиналът е римския път.Той слиза надолу към Чупренската река и по нея достига село Чупрене.

        Тук възниква въпросът,може ли да се промени началото на този преход като се тръгне от село Чупрене?Не,не може,защото не може да се намери пътека за слизане към Стакевци.Ако тя не се намери се продължава по билото докато се намери място за слизане,а ако не се намери такова към Стакевци или към следващото село Крачимир,трябва да се достигне чак до Белоградчишкия проход и преходът не може да се измине за един ден.Оставаш си в планината,горе при свините и останалите диви животни. 

        Другата половина на прехода  с име Сърцето,започва от хижа  Горски рай.Той е малко по-кратък.Има  маркирана пътека от хижата нагоре през смърчовата гора,която извежда на билото.Отбелязвам специално,че ако се изгуби маркировката,планината е непроходима поради сплетените долни мъртви клони на смърчовете и не само от тях.Под клоните са скривалищата на всички диви животни от резервата Чупрене.Билото е част от чуките,които се виждат от Светиниколската планина.Тук надморската височина е още по-голяма от тази на Хайдушки камък,природата е дива и запазена,както в другата половина на Сърцето,но по билото придвижването не е толкова тежко.От нашата страна-непрогледни смърчови гори,от към сръбската – пасища.Към нас обаче гледката е по-красива отколкото към сърбите.Учили сме,че подбалканската линия е построена от южната страна на Балкана,защото на север той пуска дълги ридове.Това важи и тук,като тези са може би и по-дълги от ридовете към Дунавската равнина.Един такъв рид се нарича Язова планина и е висок колкото дела Мургаш.Огромен е ридът,който започва от връх Обов,но има един,започащ от връх Сребрен,който ги бие всичките по дължина,както бать Бойко другите политици по сексуално въздействие върху електоратчичките си.

       Пътеката през смърчовата гора минава покрай изворите на р.Чупренски Лом,следва морена,после малка наклонена поляна под билото.Красотата е такава,че не може да се опише.Въховете са четири,но са уникални.Първият е най-висок и остър,моренен тип.Той остава в ляво от пътеката.Посоката обаче за днес е надясно.Там има още три остри върхари,наричани Чуките,Високата чука,Трите чуки,като тези по рида Копрен или Трите върха.Погледнати от към с.Чупрене върховете са доста различни.Посетилите с.Солища в Родопите  и изкачили връх Турлата,не могат да не забележат приликата между тях.Има един преход в Родопите от х.Перелик до х.Ледницата,който все се върти около Турлата.Тук Турлите са три и ако аз трябваше да дам имена на тази група върхове,бих ги кръстил Трите турли.Към нашата страна те са обрасли с гъсти смърчови гори,в които животните са си направили пътеки.За хора и туристи горите са непроходими.Пътеките,високи до метър и наподобяващи тръба са за дивите свини.Само те могат да се проврат през този мрачен гъстак и някои по-малки животни като дивите котки.Смърчовете достигат билото.От към сръбската страна то е голо и се върви по него.Макар надморското ниво тук да е по-високо от това на Хайдушки камък,придвижването е по-леко.Заобикалят се трите върха,следва спускане към седловината Светиниколски проход,като от определена височина смърчовете отстъпват място на буките.От нашата страна има посечена и недоосечена букова гора,има и такава,която не е сечена.Но няма хора.От към сръбската страна има говедари,които са петимни да срещнат хора и да менят мисли с тях.Вижда се,как пасищата към Сърбия са почистени,животните са чак до границата.Сърбите,за да нямат неприятности с нашите граничари ги познават,защото животните не признават полосата и отиват до водоизточници,които те познават и ползват.Ако не са в добри отношения,граничарите могат да им арестуват кравите за нарушаване на границата на ЕС.

           На прохода е граничната пирамида 341,от нея започва път към с.Чупрене,строен преди 2000 години.Той е дълъг около 15 км.На половината път има разклонение за х.Горски рай,но за да се достигне хижата има доста изкачване.

             Ще завърша с две предложения  за разходка от х.Горски рай,които са за най-претенциозните по отношение на критерия красота.Едното предложение наричам Високия маршрут.Той започва от х.Горски рай,ползва пътеката до билото,която описах,но по билото се тръгва в ляво.Следва нещо страховито,връх Обов,наричан още Високата чука,аз пък го наричам Сивритепе.От него към нас започва един много дълъг рид,достигащ началото на Белоградчишките скали при с.Фалковец.Върхът е остър,съставен е от морена.Слиза се стръмно и опасно към Козия превал,който предлага опция: Или се слиза направо към хижата на с.Горни Лом или се продължава към вр.Миджур и тогава се слиза.Във втория случай пътеката, /ако такава има!/, минава покрай един обилен извор,от който води началото си река Лом.

               Освен Високият,има и Нисък маршрут.Той поема в посока мутрешника на Бобоков,после завива към с.Репляна.Основалите това село на превала между Чупрене и Долни Лом сигурно не са били само скотовъдци,но вероятно са били и поети или са притежавали чувство за красота.През всички дълги дялове,спускащи се към нас от централното било на Балкана има превали,но по красота този няма равен на себе си,тук считам мнението си за обективно.Хайдушкият Камък,Турлите,опрелият в небесата масив на Миджур,Язовата планина,Мартиновата чука,Белоградчишките скали,като да е по-лесно да посоча какво не се вижда от тук.А ако и си бил на местата,които се виждат от тук,радостта е пълна.

              Завършвам писанието си с напомняне,че маршрутите са трудни.Възможно е да се поеме погрешен път,да се изгуби време и да се наложи да се нощува в планината.Най-добре е те да се осъществят в края на юни,когато денят е дълъг,а цветята това там са повече от тревата.

                                                                                    Товарищ   Пропойцев