/ПЪТЕКАТА ФЕОДОСИЕВНА/
Познавам Врачанския Балкан в значителна степен,което ми помага да предполагам и за наличие на обекти в него,които все още не намирам.Ще дам един пример,който не ми даваше спокойствие дълго време.До Вратцата от страна на Згориград има останки от римска крепост.Римляните строят крепости на стратегически важни места,а до крепостите е имало пътища.В крепостите е имало войска,която е контролирала трафика по тях.Не е възможно от тук към билото на планината да не е имало път! Като добре запознат с релефа на планината,аз винаги съм мислел,че шосе е имало и то вероятно е достигало седловината над извора Додил,за да достигне високия важен билен римски път.Едната възможност е пътят да е бил по рида,на който е комплекса Леденика,другата – по отсрещния рид.И по двата има техническа възможност да се прокара шосе,докато срещу течението на реката страхотиите са такива и по двата й притока,че дори навлизане пеша по тях не е възможно.Търсех дълго,но нищо не намирах.Питах хората,те не знаеха дори какво е това римски път,понорите пък наричат въртопи.Но аз продължих да търся.И какво стана?
Тези дни работя с теракол и си направих дупки по ръцете.Не мога да хвана нищо с тях,но пък така ми се беше приходило,че две не видох.Реших да отида на водопада Боров камък и пак да търся,като мина горе в ляво по хоризонтала,с надежда да пресека нещо съмнително и да се спусна по него.Във влака попаднах на железничари,които разказаха за организирани набези на по около 500 цигана върху товарните влакове при Кубратово,които спират композициите с разхвърляни траверси по релсите и после за минути разтоварват товарите,напр.бяла техника или храни,които пласират по мрежите на половин цена.Други цигани пък се били специализирали в сваляне на контактната мрежа или разглобяване на вагони за джелезо за скрап,на които сваляли буфери,капачки на лагери,спирачни накладки.Никой,каза железничарът не се интересува да спре тези грабежи,а на нас не ни изплащат заплатите,като ние де сме виновните,че крадат БДЖ.Полицаите се страхували от циганските банди и отказвали да се занимават с тях.
В началото на Згориград има едно красиво място,някогашна къпалня,днес са останали дърветата и тревата около нея.Там едни женички събираха пластмасови бутилки и спринцовки,бяха натрупали планини от чували с тях.Оплакваха се,че сега наркоманското сборище на Враце е тук.Хората се обаждали в полицията,но от там питали има ли престъпление,побой,ранени,а като нямало такова нещо,престъпление според тях,не идвали.И наркоманите си узаконили сборището.Но след като си отивали,оставяли планини от боклуци.
А сега по темата,издирването на предполагаемия римски път:
На площада видях трима туристи,които се подготвяха за път.Попитах ги за водопада ли са тръгнали,отговориха да.Представих се,казах,че търся римски път,който трябва да започва от Згориград нагоре и се оказа,че един от туристите знае за този път.Явно той бе навътре в материята,защото спомена и за други римски пътища и че тук имало доста такива.Изкачихме стълбите по екопътеката,преминахме през доста мостчета,достигнахме водопада.Туристът,който знаеше за римския път ме заведе до една височина,от която да го намеря.Благодарен съм му на този човек,защото ако не бе ми показал трасето му в една букова гора,никога нямаше да го намеря.Веднага започна пътят,широк около метър и половина,извъртя по планината по начин,познат ми до болка.Стигнах до познат ми разклон за Околчица.Значи аз съм бил тук,но съм минал по пътеки през буковата гора,без да стъпя на пътя.При спускането на пътя към Згориград достигнах втори разклон пак за Околчица,който също познавах.Значи аз съм се въртял тук,но съм ползвал преки пътеки,които „секат” пътя.А старият римски път се оказа поправян на места,за да могат по него да преминават малки камиони с двойно предаване и да изкачват миньори по забоите на Медни рид.Римският път се разшири и се спусна в Згриград като улица Плакалница.
Сега няколко думи за маршрута,като предварително казвам,че екопътеката е доста добре подържана и подсилена на опасните места с метални елементи.Сменено е и трасето й по начин,да не изглежда толкоз страховито и да панира туристите.
Пътеката започва в горната част на селото,където има карта с маршрутите.Тя движи по страховито дере,което е много красиво заради скалните образувания,скалите и пропастите.Пътеката наподобява тази от село Скакля към водопада Скакля,но тук е много по-примитивна и опасна.На места има стълби с наклон по-малък от 30 градуса спрямо вертикалата.Има изкачване и по гладки скали,където трябва голямо внимание.Пътеката излиза под водопада,следват няколко обезопасени с дървен парапет участъци,пак стълби и мост над реката.Той извежда на площадка за разглеждане на пропастите под водопада,но не от тук е най-красивият изглед.
След водопада се продължава по реката нагоре и от поляната с отклонение към х.Пършевица се тръгва наляво по едвам разпознаваща се тревата пътечка.Тя достига буковата гора и ето го пътят:Стъпвам на него,широк до метър и половина,в гората –запазен,по скатовете и по тревата,повреден или го няма.След като на два пъти се отделят от него пътеки за Околчица,пътят излиза на една поляна точно срещу водопада Боров камък.От двете му страни има два скалисти върха,десният е връх Боров камък,макар там да няма и половин бор,левият към името си има добавено и СКАЛА.Освен тези два скални гиганта с водопада между тях се вижда и скалният венец над реката Лева,който започва от връх Гарванец.По ловната хижа не е трудно да се ориентира туристът.Още един връх има,красив и оригинален от другата страна на този рид.Пътека води от Згориград към него,децата са му побили знаме.Зад него минава вървище,ползвано някога от стадата за достигане на пашите в местностите,наричани тук въртопи /б.м.понори/.
Аз много обичам да давам имена на пътеките и за най-подходящо име за екопътеката към водопада считам наименованието Пътеката Феодосиевна.Това ми дойде на ума докато бях на нея.Тя сигурно е била тук да се катери по нея,защото е адвокатка от Монтана,после се е явила на кастинг за депутатка,на изборите са я депутирали и сега работи като такава.Ако тая жена премине по екопътеката по мостовете и стълбите през пролетта и те останат здрави,това ще е тяхното тестване за якост.
Още една идея имам.Срещу Алпийския дом са най-опасните скали,които алпинистите изкачват.Те са гладки,като някои достигат височина до 400 метра.По скалите има набити халки,които алпинистите ползват при туровете,някои от тях с трудност 4А.Веднаж годишно тези халки се тестват и аз имам идея как да стане това.Да се изкачи по всичките алпийските турове любителската катераческа двойка,сцентологът Огнян Милчев и съдебното светило Малин Марковски.Ако халките не изскочат от скалата,това ще е тест,че те могат да се ползват поне още една година.А това,че въжетата са удържали живото им тегло,трябва да важи за сертификат за тях.Тук трябва да идва веднаж годишно да се катери тази двойка скалолази,вместо да ходи на Атмегдан в Пирин и на Петлите в Рила,където туристи са се възхищавали на катераческите им умения.
И още една полза може да има от тях,но в комбинация с депутираната Феодосиевна.Да се изкачат по стълбите към водопада Боров камък,за да минат по мостовете и стълбите,.Така ще ги тестват още по-сериозно, после да се сурнат по римския път до Згориград.По него има камъни,които стърчат.Ако стъпват точно по стърчащите камъни,пътят ще се изглади,както са го направили на времето римляните,а хората,домашните животни и дивите животни ще са им благодарни.
На гара Враца се набутах в спор,който реших.Пред магазина до гарата,в който се продава всичко,че и огнена вода,пиянища възбудено говореха нещо за Балкана и посочваха това и онова.Само че за това,къде е връх Стрешеро не бяха наясно и аз реших спора им по телевизонната антена на него.Единият от спорящите наистина е бил там,защото си спомни за антената,другаде в района антени няма.Тя е за сигнал към селата Озирово и Лютаджик.За деня-аз доволен.Но ако бях срещнал Феодосиевна да катери стълбите към водопада или алпинистите-любители,които споменах да висят от скалите на въжета на рапел и с осигурително въженце между тях пред БАК /бълг.алп.клуб/,още по-доволен щях да съм.Животът не е съвършен.....
Товарищ Пропойцев
