Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2009 20:20 - Връх Мургаш - орографски и хидрографски шедьовър
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 12833 Коментари: 2 Гласове:
0



                              Написаното посвещавам на Г/ца GAMINA,осъщесвила изгубване под       

                                                                 Мургаш,достойно за вписване в книгата на Гинес:                               

 

          ВРЪХ   МУРГАШ – ОРОГРАФСКИ   И   ХИДРОФГРАДСКИ  ШЕДЬОВЪР

 

           Връх Мургаш е близо до София и има удобни подстъпи към него.Въпреки това той се посещава от малко туристи,защото е близо до стоманеното сърце на родината,рожбата на българо-съветската дружба,комбината Кремиковци.Хората считат,че планината в този участък е замърсена от него.Това не е така.Малцина обаче познават цялостно тази красива част на планината.Аз съм един от тях,но е възможно и да съм единственият и чрез това писание в блога ми искам да насоча интересите и други туристи към района на Мургаш.Подчертавам,района на Мургаш,а не върха,защото този район надвишава по площ планината Витоша.Той е наистина нещо необятно,казано на съветски език,притежава  уникална красота,каквато другаде по целия коджа Балкан не може да се срещне.Нещо подобно има само след връх Разбойна над Котел,но в случая не си задавам въпроса къде е по-красиво,защото отговорът е еднозначен:Мургаш!Макар от дебрите на Разбойна да извира великата българска река Камчия.

         Какво представлява връх Мургаш?

         Макар и не особено висок,около 1600 м,той е един алпийски връх,често внезапно връхлитан от лошо време.В него се събират много ридове.От запад чрез много специален завой,като се снижава доста,в него се влива централното било на Балкана.На юг от централното било отново в Мургаш се влива още един рид,наречен Калояновия.Той започва малко над с.Ябланица и се обтича от двете страни от дивните реки Еловица и Непрътка.Следващ рид,надвищаващ по мощ Калояновия и също завършващ в Мургаш е този,който идва от с.Бакьово.Той е между реките Ябланишка и приказната Елешница,най-запазената от всички като природа река,извираща от Мургаш.Но има и други.Един рид между реките Елешница и Рачница без име достига възлов връх току под Мургаш.Следващият рид е този,който идва от Курило,по него са котите на Драгуната,на Локорския връх,Кремиковския,Сеславския,Готен.Още един къс рид започва от с.Елешница покрай манастира и достига голям връх точно под Мургаш,част от масива му.На изток продължава централното било,но на север от него има още едно високо гористо било,завършващ в Мургаш,това от с.Врачеш.Сега ще пресметна билата,които се събират във върха,те са осем на брой.До тук с орографското чудо,то превъзхожда това на връх Ботев,а сега ще опиша и хидрографското.На запад извират две реки из под Мургаш,това са река Еловица и река Непрътка.Те са еднакво големи.Изворът на р.Непрътка е чешмата на х.Мургаш.Още две реки следват на юг,това са река Челаница и река Рачница.Към Желява се устремява Желявската река,към с.Елешница-тамошната Елешница,малка стръмна рекичка,чиито извор е голямата чешма под стръмнината за връх Мургаш в местността Говедарника.Но има още,при това също големи реки.Първата на изток е Жерковската река с два големи притока из под Мургаш,следва Чурекската река,която се счита за начало на голямата река Софийски Искър.Но това не е всичко.В с.Врачеш се събират три реки,извиращи също из под Мургаш,най-голямата от тях е р.Бебреш,по-малките са Осеница и Чешковица,известна още с името Врачешка река.Реките,извиращи из под Мургаш станаха 11 на брой.Тук Мургаш отстъпва с една река на връх Ботев по брой,но по дебит и водопади въобще не може да се мери с него.И джендеми няма.Макар по тези рекички да се намират доста водопадчета до два-три метра високи,статистика не съм им правил,но сега си спомням,че освен едно уширение на реката Елешница,което деца и влюбени ползват за плаж,по-нагоре има едно пръскалце високо половин метър,минимодел на тези по Балкана.Сега ще се спра на подстъпите към Мургаш,после ще се опитам да ги преброя,те не са малко.

          Започвам с любимия си преход,Лескова – Мургаш.Той движи по централното било и предлага страхотни гледки.Преодоляват се доста не много извисени над билото върхове,от голите се разкриват гледки навсякъде,следват прекрасни ливади,дъбови и букови гори.Преди Мургаш билото се снижава доста и пътеката предлага две опции/на турски чалъми/-или да се заобиколи от юг върха без големи денивелации или той да се изкачи.Изкачването е много яко!Любимото ми място от този преход е изворната област на р.Еловица непосредствено под връх Мургаш,където реката извира из под разни големи камъни.Ако преходът е през пролетта,водата излиза из под камъните под налягане и има цвят на газирана.

         Друг прекрасен преход към Мургаш е този от с.Ябланица,махала Търсавите по долината на р.Еловица.Това е суперкрасив преход и той е с две опции.Може да се достигне пътеката от Лескова за Мургаш,но може да се мине в дясно по Калояновия рид.Там е царство на дивите прасета.Денем,когато трябва да спят,те и тогава щъкат из дъбовата гора.

      Труден преход от Ябланица,също махала Търсавите,за Мургаш е този по долинта на р.Непрътка.Някога имаше пътеки за башбириндиавджиите,петорката на Тодор Живков,в която „играеше” и Ангел Балевски-Педераса.Днес собственик на всичко това там е вдовицата на Илия Павлов.Там ще се стреля както на Бовско Луково,това е прекрасен имот,бившата ловна резиденция за най-първия,до която някога имаше хеликоптерна линия от София.Който не се бои от подраст и срещи с диви животни,може да измине този преход,но да си носи резервни дрехи:по време на прехода,защото дрехите му ще останат във вид на конци и парцали,закачени по клонки и тръни.

       Един от най-красивите преходи за Мургаш е този от с.Ябланица,като се тръгне направо нагоре към билото между реките Ябланишка и Елешница.Красотите са такива,че отказвам да ги опиша.Любимо място ми е да седна точно над извора на р.Елешница на скалите,лишеите на които във всеки сезон имат различен цвят.Този маршрут също има опции:може да се тръгне по рида още от с.Бакьово или пък да се продължи след Ябланица до местността Ивановски дол и от там да се достигне билото.От този преход по Софийския Балкан едва ли има по-красив.Лошото е,че там се развъртяха мутри и изпосякоха гората.Разкошната широколистна гора днес е леш.Водата изчезна,животните я напуснаха.

           Друг величав маршрут за Мургаш е този по реката Елешница,където тя се събира с Ябланишката.Все по долината се стига под изворите на реката,като в ляво и дясно има възможност да се достигнат вървища,водещи към Мургаш.Реката има вирове,острови,водпади,разкошни ливади,осеяни с разни видове гъби през цялата година.По време на челадинките там е пълно с концентрични полукръгове.Това бе развъдник за якове,с които имах доста срещи,но това,че сега пиша за тях свидетелства за това,че съм се държал при срещата си с тях спокойно.Те бяха огромни сиви животни с пласт козина от корема до земята,които като видят човек се спотайват зад храст и стоят неподвижно като камък.Яковете по Карамуш пък бяха почти черни.Стреснеш ли това еднотонно животно по някакъв начин,свършен си.Устните ми тогава хванаха мазол да свиря с уста нещо,за да се подготвят животните за срещата и да не ги стресна.

       Прекрасен маршрут за Мургаш е този от с.Локорско,като се ползва пътят за волски каруци от с.Локорско за Ябланица,строен преди стотици години като траспортна връзка на Ябланишките махали със Софийското поле.По него се достига река Елешница или се изкачва билото между Елешница и Ябланишката река.

         Още един красив маршрут има от с.Кремиковци,като се изкачи тамошната хижа Стрелец и се слезе после към развалините на хижа Елешница,разфасована от мургавите бригадири.Вариант на този маршрут е да се тръгне от с.Сеславци по две трасета,в ляво и в дясно от реката,аз предпочитам левия път.Но пък десният минава покрай манастира Св.Николай,който има интересна църква.Той бе оплячкосан,а върху стенописите му стои и до днес бяла латексова боя с червен надпис върху нея:Да се учим от заветите на великия Сталин!

       Следващият Маршрут за Мургаш е от с.Бухово,няма да го описвам,защото е достатъчно известен.От с.Желява също има подстъп за Мургаш или по реката,който излиза на Говедарника или на Буховската чешма,може да се ползва и билото към Мургаш по газопровода.Тук ако говоря за красота,тя е далеч под тази около р.Елешница.Козите са направили стхотни опустошения.Същото важи и за маршрута от с.Елешница /Йорданкино/ покрай манастира и после по реката,с начало извора при стръмнината на шосето за Мургаш.На манастира имаше табела с исторически данни,през 1944 г.отрядът Чавдар превзема манастира.Още на 11.11.89 г.отидох да прибера табелата,но я бяха свалили от военното поделение до манастира,заради което достъпът до него бе затворен дълги години.

          Следва още един подстъп към Мургаш,този от Жерково.Жерковското дере е шедьовър,габровите дървета там са най-големите в страната.Водата в реката е сива,но е чиста.Стига се до рибарник,построен за жената на Пенчо Кубадински.Тя е от с.Тополово в Рдопите и бе най-известната рибарка.Там пътеката се разделя на две,като аз предпочитам дясната,която е по-дива.Тя излиза под Мургаш при вековни букови гори,които се редуват с алпийски пасища.Минава се покрай старата хижа,изгорена от жандармеристите,защото там се бил крил Тодор Живков като партизанин.Левият път за хижата от рибарника е по-култивиран,с по-лек наклон,прилича ми на момиче,подправено със силикон.Предпочитам оригиналното творение,а не коригирания модел.

          Подстъпът от с.Чурек към Мургаш е много подправен,защото от там се возеха животни до развъдника Мургаш,отглеждаха се оградени в мрежи.УАЗ-ки с най-първите авджии на времето ги отвозваха до там и те стреляха по тях както са си оградени в мрежите,после им ги изпичаха слугите им от ДС.Твърдят,че колкото печено месо изяждал Пенчо Кубадински,друг никой толкоз не можел.Горе на билото има паметна плоча.Чавдарци превзели мандра наблизо,тук при плочата седнали и изяли кашкавала.

           От Витиня има маркиран преход към връх Мургаш,който също е много красив.Минава се през дъбови гори и ливади,с постепенно изкачване се достига красавецът Мургаш.

           От север обаче има още подстъпи към Мургаш.Два маршрута започват от Врачеш,като единият движи по гористото било,а другият достига Врачешкия манастир и по реката Чешковица се устремява към Мургаш.В последния учасък пътеката е много стръмна.

          Днес ме избива на статистика,макар и да не описах всичките пътеки,тези които включих в писанието си станаха четиринадесет.Аз съм изминавал още доста,абсолютно нестандартнти,те не подлежат на описване,но понеже познавам планината винаги мога да се ориентирам в нея и да се прибера обратно където поискам.Ползвал съм стари вървища,днес обрасли в откритата си част,но носещи много романтика,свидетелство за трудния живот на хората тук,за които Вазов пише:Сродил се духовно със скота!Животът на тези планинци,сами в планината,откъснати с месеци от света,обект на нападения от страна на вълци,изправени пред трудностите на суровата природа в Балкана,защото това не е топлият климат на Родопите,това буди у мен уважение към тях.Един възпален апендикс,едно трудно раждане,една инфекция,това е било смърт.А колко работа е трябвало да свършат тези хора около животните,за да им се отплатят те и после да се нахранят от тях.

            И понеже стана дума за ориентиране,ще кажа,че това не е никак лека задача за пристъпващите в тази планина-плетеница.От запад в Мургаш се събират четири глеми рида,а на изток продължава само един.Малките ридове пропускам.Балканът тук е много широк.Ако приемем първият от вървящите успоредно на централното било странични ридове,този на планината Ржана и последният,този на Софийската планина,по въздушна линия разстоянието между билата им надвишава 30 км.Така широк е Балканът чак след връх Разбойна,където билото се разбива на три и по този финален начин най-красивата за мен планина в България,започнала от Тимок,достига Чернното море след около 1000 км.

           Аз познавам добре Софийската планината,писал съм за нея,защото тя е достатъчно дива и непозната,за да бъде посещавана от туристи без необходимите за нея качества.Които се интересуват,могат да намерят разни неща в блога ми за нея.

          Настоящото написах специално за госпожицата от посвещението,явно момиче с голямо сърце,което не могло да се ориентира от с.Елешница за посоката на Мургаш.За мен това е равносилно човек да се загуби на площад Ленин.На това,прохождащо в туризЪма момиченце посвещавам написаното с пожелание то да упознае и този красив район.Площта му не е по- малка от тази на Витоша.За да има добри резултати,трябват години труд.А когато усети в себе си увереност,че може да преодолее билата на планината така,от х.Лескова до с.Локорско,без да се изгуби нито веднаж,на прохождащото сега в туризЪма момиченце ще дам звание девойка.

           Най-подходящото време за пасещение на Мургаш е пролетта,когато не е много топло и цъфтят диви кокичета и алпийските минзухари,след тях идват игликите,ивичестите минзухари,които ги няма никъде другаде в страната и много други цветя,които бързат за слънце преди да ги е засенчила тревата от ливадите.Много подходящо време за посещение е и есента,когато широколистната гора е с цялата гама багри на света.Но освен цветя има много лисици,зайци,сърни,прасета,през по-късната есен билото се пресича от вълци,които усещат как ще се промени времето и преминават от Северна България в Южна и обратно.За такава среща туристът трябва да е готов с включен цифров апарат със зум над 20.Защото срещата трае няколко секунди,а не е никак интересно да премине вълк покрай теб и да го заснемеш изотзад.През февруари лисицете правят сватби и могат лесно да бъдат заснети,защото така са задълбочени в сватбата,че не обръщат внимание на хората покрай тях.Навлезлият в този див свят турист ще намира все по-малко време да посещава места,които привличат „туристи”,достигнали най-висшето ниво,комбинацията софра-бира-чалга-удобства..............

        

 

                                                                        Написано товарищем Пропйцевым

                                           

        

       

    



Тагове:   връх Мургаш,


Гласувай:
0



1. gamina - ех, ех
14.08.2009 20:31
чак изгубване... :P
Просто хората в Желява имат свое виждане за пътеките, което много се разминава с маркираните такива ;)
цитирай
2. анонимен - сватби на лисици :)
06.02.2012 13:01
Най ме впечатли частта със сватбите на лисиците, готино :) Хубава статия, ама и една снимка нямаше да е лошо да сложиш
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190994
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031