/ път от с.Гинци под върховете Ком и Сребрен до границата със Сърбия/ 

    Известно е,че за туризЪма в най-добрия смисъл на думата пари няма.Още преди Десетото там по върховете се бяха настанили разни,от които по длъжностна характеристика се изискваше мнго да пият,без да имат изисквания какво да им бъде пиенето.Само е да е много!След Десетото стана още по-зле,оти им резнаа на тия пиянища парите.Всички знаем какво последва.Обслужващите хижите останаха без заплащане,издържаха някое време и ги напуснаха.Няма да изброявам хижите,превърнати по този начин в хранилка за циганите с изключение на една само хижа Планински извори.С толкова труд се построи тази така важна хижа горе на 2000 м.на билото на Балкана,за да обслужва преминаващите по маршрута Ком-Емине и която така бързо се разграби и унищожи.Други хижи пък ги взеха мутри и там не може да се нощува заради виската цена.Трети ги взеха на концесия ловци-пиянища,които не допускат туристи за нощуване,защото там вече само се пие и стреля.

    Въпреки това обаче понякога така става,че туристите печелят по косвени пътища.Такава услуга на туристите,които обичат неподправената природа,НЕК никога не е подозирала,че може да направи.За какво става въпрос?

     Под прохода Петрохан от северната му страна има ВЕЦ Петрохан.С построяването на тази централа се постигаше енергийно отработване на водата от реките,които течаха натам.Водата обаче за централата не бе много и започна хидростроителство на изток,което чрез система от канали и прозорци,така се наричат тунелите под ридовете,обхвана горното течение на три от четирите големи т.н.слепи реки: водата на Перачката бара,на Орловата бара и на Студената бара.Тук теренът бе лек за прокарване на съоръжението,работата е свършена на високо ниво,както тази по Баташкия водносилов път.

    Тази каскада имаше обаче още много резерви да се подведе към нея ново количество вода.От Ком извират две големи реки,Нишава и Височица,а още по-на запад между върховете Ком и Сребрен извира доста пълноводната река Сребърна.Тези реки дават едно огромно количество вода,която отива в Сърбия.Целта на хидростроежа,да се отведе това голямо количество вода към ВЕЦ Петрохан е тройна:

    - да се отнеме водата от сърбите,защото тя от нас отива при тях,                 

    - да се осигури повече вода за ВЕЦ Петрохан за добив на електроенергия,защото олигарсите в Русия днес живеят от енергорекет и енерговносът от там трябва да се намали,

    - да се захранят с питейна вода соцградовете-гиганти Враца и Монтана,като за целта се построи резервоар /язовир?/ Среченска бара.

    Аз като еколог имам резерви спрямо този строеж.Господ е определил водата да си тече по този начин,да захранва долини,да има риби по реките,да пият вода животните,после да напоява полето.Не е правилно да спреш водата на сърбите и да я насочиш на север.Добре,че няма технически решения да се отнеме водата им изцяло.

    Втората точка я пропускам,тя е следствие от другите две,спирам се на третата.Кому бяха необходими тия соцгиганти,Враца и Монтана,които днес буквално издъхват от проблеми и безработица?Хората си живееха по селата и малките градове,защо трябваше да ги набутват в градовете в панели?Враца е град с история,с архитектура,красив като местоположение,с пребогата обработваема земя,защото това е било някога дъно на море.От град с облик някога,днес Враца е пълна с цигани и мутри,от които спасение няма.Още по-лошо е положението с Монтана,някогашното село Голяма Кутловица.Там ведаж бил спал Фердинанд,после от там побегнал за Сърбия някакъв си генерал Михайлов,не секват тия прекръщавания.Всеки град си има история,защо ще му я пренаписват всички нови управници?Днес град Монтана е на по-висша стевен от тази,която наричаме трагедия.Мутри взеха някои предприятя като Завода за акумулатори и предоставят някакави работни места,плащайки български заплати и продавайки продукцията си в Европа по европейскси цени.И още няколко предприятия има на територията на някогашните големи заводи.Най-големият проблем на града обаче е циганицацията му.Цигани бъкат,щъкат прескачат се.Всичките поминуват от кражби по домовете,кражби на селскостопанска продукция,от парите за бебетата си.Тази огромна популация вече си е разпределила територията на Монтана и понеже там им отеснява,започва циганско преселение към селата.Какво правят те там,ще посоча едно само село,ако някой се интересува,Чупрене,и с това ще затворя това отклонение.Ще направя и едно предсказание:Монтана ще е вторият окръг,превзет от циганите.Това вече стана с Видински окръг,сега и съседният му отива.Ако ги нямаше тези изкуствени,излишни и вредни за хората,за природната среда соцгиганти,нямаше те да повлекат след себе си другите поразии.Днешното време,на тотална лъжа,липса на съдебна система,корупция и грабеж доведе до ответна реакция,изразяваща се в циганизация и простотия и пак както винаги циганите първи се ориентираха за сметка на хората.

      И така,започна се строителство на хидросъоръженията,които да обванат както водите на трите големи реки,които извират от Ком на юг,така също и на всички поточета.За да стане това строителство възможно се построи път,който днес е в отлично състояние.Пътят е от типа подобрен соцмакадам.Трасето е настлано първо с едри камъни,после с по-ситни,валирано е,след това е положена т.н.сипица,нещо наподобяващо камъчетата за мозайка.Качеството на строителство на водохващането Запад в сравнение с водохващането Изток е отчайващо:такова просташко строителство рядко може да се извърши.Пътят на трасето не е оптимален,което го удължава,липсват съоръжения,които да подават минимално количество вода от водохващанията по течението на реките,където от милиони години растенията и животните са я ползвали,пътят не е осигурен с водостоци и ще започне да се размива на места,върху каналите е натрупана пръст и камъни по най-ужасния начин.Бетонът на шахтите вече се размива,подпорните стени са разпукани.Но най-грозно от всичко е пръстта и камъните върху каналите,които изглеждат така,както разхвърляните стари траверси и чакъл покрай линиите на Искърския пролом след ремонта на ж.п.пътя,които никой няма да разчисти.Видях работници от НЕК да разчистват,оти щели да им правят проверка. С лопати изриваха пръстта покрай ревизионните шахти.

      Системата на източване е пределно ясна,разработена е в детайли и функционира.Инвеститорът от НЕК вероятно си е гушнал сухото,/ маното?/,така наричат комисионните,за да получи съответната мутра /пардон,фирмаджия/ поръчката да строи /ударението е върху О/,а тя /мутрата/ пък се освобождава негласно от отговорност за некачественото строителство.Оти са е отчела.Грозотиите,пакостите на природната среда в резултат на това строителство,недовършеното за да се рекултивира природата от тази дейност,това е един метод,който е известен с някакво чуждо име, звучи ми малко на японски: децунемтамебнем!Сигурно значи нещо.

       Какви възможности за туриста предлага пътят за строежа на каскадата на туристите,ще отговоря веднага:Такива едва ли са имали в мечтите си.Започвам с каскадата Изток.Тя обхваща водите на реките на изток от Петрохан и ги довежда в изравнителя,който е до ресторантчето.

      Пътят за строежа и обслужване на каскада Петрохан участък Изток е дълъг около 15 км.Той започва от прохода,достига под хижа Петрохан и слиза в дясно над изоставените овчарници и говедарници.След това пътят повежа сред чудна красота и дава възможности за много отклонения на север и на юг и за посещения на определени красиви местности. 

       В началото на пътя има разклонение в ляво за билния път Ком-Емине,а на дясно има разклонение за старото шосе от Бракьовци за Петрохан,като от него се достигат два много големи понора,левият от които с река,пресъхваща към м.август.Пътят продължава над първата сляпа долина,Перачката бара,като се разкриват чудни гледки.Вижда се,как реката влиза в пещера под един връх,наречен Равното буче.По дясната и лявата стена на Перачката бара може да се премине отпред на „язовирната” й стена и да се хвърли поглед от там към Тодорките.От тук има пътища за с.Бракьовци.Страхотно е.

      Шосето продължава с доста отклонения за стоката,която е била извеждана да пасе горе в алпийската част на Тодорини кукли.Пътеките са обрасли,но могат да се ползват.Най-запазени са покрай реките,които се устремяват в слепите долини.

      Втората сляпа долина е Орловата бара.Тя е двойна,има две реки,които се събират  и тогава „пропадат”.Между двете реки има висок връх,почти в центъра на сляпата долина.От него „язовирната” стена на долината изглежда съвсем като истинска.

      Шосето продължава и започва да заобикаля по един рид Орловата бара,после преминава в следващата долина на сляпа река,Студената бара.Тази река е най-пълноводна,извира от голям горист район и изчезва в каменна решетка.Красотата на тази бара сбира мутри на ядене,пиене и демонстрация на джиповете им.Ридът,който се заобикаля завършва с връх,по обгледност нямащ равен на себе си в района.Висок е,но си заслужава да се изкачи.От долината на Студената бара към билото има много сенчести пътеки,вървища за животните към високите паши,когато прегори тревата в ниските.

      Пътят продължава още малко и свършва като шосе и вече като пътека преминава в долината на последната сляпа река,река Понор.

       Вариантите за връщане на Петрохан са два.Единият е по обратния път,другият е като се тръгне по билото и се ползва маркировката Ком – Емине.Но има и още два варианта.Надолу по река Понор до Зимевица или да се пресече преградата й и да се слезе в с.Заноге.

      Тези преходи съм описал в писанието ми Понор Планина и затова сега само ги маркирам.По-подробно обаче ще се спра на новата част от каскадата,участъка Запад: 

     Този хидрстроеж е значително по-сложен за изпълнение от участъка Изток заради абсолютната дивотия в района и дълбоките долини на реките и поточетата,образуващи мрежа от по-големи и малки ридове.Освен доста пълноводните реки в този район има и съвсем малки поточета и извори току над пътя,водата излиза изпод един или два бука,но си е вода и ако не се вземат мерки,причинява пакости на пътя.

    Пътят за каскадата започва от с.Гинци и е дълъг 20 км.Изкачване отвежда горе до „прозореца”,където водата от сръбската граница до тук влиза в един тунел и излиза в река Нишава,като от там се повежда към изравнителя на Петрохан.

    Незапознатите с района често се изгубват тук,защото мястото наподобява това над с.Губеш,но между тях има един рид разстояние и то доста висок.Пътят заобикаля огромен понор,който е приватизиран от някаква мутра,която е поставила знаци:частно,влизането забранено.Понорът е разкошен и много голям,около километър на два.В него има други дупки,подпонори,карстов извор,микроязовир,един истинска рай.Горе над понора до карстов извор се намира някогашната хижа Малина.Военните през 1976 г.я приватизираха за застава,днес тя е приватизирана от някаква мутра.Сградата не може да се продаде и е отдадена на разруха.

     Пътят достига тунела-прозорец,от където се предприема страхотно изкаване на рида,дълбоко-дълбоко под който тече река Нишава.Билото е със смърчова гора,по него може да се върви и да се слезе до Говедарника.Дали говедарника е на Гинци,на Губеш или на Комщица,само умен от калибъра на Иван Костов може да прецени.Този рид е доста висок,около 1900 м.и предлага най-пълния изглед към веригата на Ком.Ком не се състои само от три върха,той е нещо огромно,грандиозно,величаво.Само от тук погледнат той се вижда с такива подробности.

    Пътят продължава покрай трасето на водохващането,в което влизат все нови и нови рекички.Лошото е,че този път е пресякъл старите пътища и пътеки от селата за планината и сега те могат да бъдат открити само от човек,който знае къде се намират те.В ляво от пътя надолу започват пътеки,доста от тях вече непроходими и всичките слизат в с.Комщица.Вижда се и пътят,идващ от Комщица,който някога се ползваше за достигане до говедарника.Покрай този говедарник тече първата от трите големи реки,хванати за каскадата,аз ще нарека тази река Височица-1. Говедарникът е на място,каквито сигурно има само в рая.От него се отива на връх Ком,може да се мине под върха и да се отиде на Петрохан.Не мога да опиша какво се вижда наоколо.

    Ридът отсреща по трасето на пътя изглежда близо,но като извърти и се забие в една долина,километри се изминават до точката,отстояща по въздушна линия съвсем близо.Опитното око на планинара веднага различава пътеките покрай реките,които отвеждат горе на алпийските пасища.Само покрай най-стръмните дерета пътеки нагоре няма.Под Ком,в страни от Ком,всички пътеки водят към този великан.А той е троен връх,средният е много широк.

     Тук на съвсем диво място до пътя бях седнал и си почивах кротко.Внезапно срещу мен изскочи сърна,стъписа се и замръзна на два метра срещу мен.Аз не мръднах,за да не я изплаша.В следващия момент тя започна да крещи срещу мен,но не побягна.Разбрах,че ме пъди.Станах съвсем спокойно да не я доизплаша и си тръгнах.Тя тръгна успоредно на мен и продължи да крещи.Тогава видях,че сърненцето й е от другата страна на пътя и също върви с нас.Разбрах играта.Сърната иска да ми отвлече вниманието с нея,рискувайки живота си ако бях ловец,но по този начин да запази сърненцето си.Майчинство!

     Долу през цялото време се вижда долината на с.Комщица,заградена с един могъщ рид,спускащ се от връх Сребрен,по който минава границата.Като за награда на туриста пътят извърта по гол рид и се надвесва над землището /планинището?/ на с.Комщица.От където решиш,можеш да слезеш към селото.На който и път да стъпиш,като тръгнеш надолу,пак си в селото.Заобикаляш го горе от високото до безсъзнание и после отново и няма край и няма край.Но погледнал към неговите гористи гънки,не можеш да откъснеш погледа си от тях и да продължиш.Виждаш истинската букова гора,такава,както си е посадена от Първотвореца.

     Пътят продължава и достига мястото на хващането на втората голяма река,наричам я Височица-2. Който е бил на Ком горе,не може да не е видял красивата й долина,но от там не се вижда каква стръмна и страшна става тя надолу.

     Водохващането влиза в тунел под огромен рид,горе покрит със смърч,който разделя втората Височица от река Сребърна.В дясно ридът отвежда към Ком,в ляво ридът образува алпийски скален връх над с.Комщица.Които са проектирали пътя в този учасък смятам,че они обосрались.Защо не са направили още една две серпантини,за да не бъде наклонът толкова голям,според мен той е 12 на 100.До разкошната билна поляна има около 150 м.по вертикала.Същият е бил проектантът и за другия скат на рида.Ако първата стръмнина не може да се преодолее от автомобила,прибираш го на заден ход,обръщаш и се връщаш.Но ако някой премине отвъд рида,слезе долу и после не може да се върне,ще трябва да си спомни за маймуната.Като й дадеш кайсии,тя избира най-едрата,вади костилката,пъха си я в ануса и ако минава свободно,яде останалите с костилките.Ако срещне затруднение,тогава чисти кайсиите от костилките. Нещо подобно има ако някой слезе с кола към долината на река Сребърна.После може да автомобилът му да не се изкачи обратно и ще се получи както маймуна,глътнала неподходяща по размер костилка или ситуация,наричана по Радомирско куркапан.

   След спускането вече пътят навлиза в поречието на река Сребърна.Понеже тази река се образува от две еднакви по дебит реки,наричам първата река Сребърна-1. Реката е известна с това,че в нея има пъстърва,но и с преданието,че в нея са намирани парчета самородно сребро.Сега обаче тази местност е известна като най-дивото място на България,а тази вода е сигурно е една от най-чистите.Някога имаше вървище от с.Комщица до огромните пасища между Ком и Сребрен,до които достигаха и овчарите от с.Дълги дел.Както красив остър величав рид дели реките Височица и Сребърна,не по-малко красив и по-висок връх с две скални брадавици на него разделя двете реки с име Сребърна.Върхът наричат Кози връх заради скалите и алпийските пасища.Той е гол,доста е стръмен и може да се изкачи,като билото му достига връх Сребрен.Още има останки от някогашната ограда,измислена от Брежнев,която с телени мрежи обграждаше Голямата страна,че и малките като нас,за да не бягат хора и гедерманци на Запад.Бетонни колове,прогнили плетени мрежи,разхвърляна бодлива тел,неприбраната простащина на овенните ни от онова време.И толкова труд,веднаж отишъл на вятъра и същевременно толкова вреден за природната среда и до днес!

    Пътят преминава в долината на  река Сребърна-2. Красотата и дивотията не могат да бъдат описани.И по тази река е минавало вървище за овчарите от Комщица,също устремени към пашите при връх Сребрен.Това е един алпийски дял,страховит,но достъпен.От другата страна на гънката на реката се издига нещо още по-страховито,това е главното отклонение от връх Сребрен,което служи за граница между Сърбия и България.Тази граница е отнела от България хиляди квадратни километри земи,придадени към Сърбия през 1922 г.Билото е много високо,в началото е високо колкото връх Сребрен.То образува високи билни поляни,преминаващи надолу в гора.От другата страна в Сърбия от билото няма толкова стръмни скатове.Този огромен рид е цяла планина,мисля,че голям по площ почти колкото Витоша и не може да няма име.

    Просто не е възможно при толкова много римски пътища през планината в този участък,да не е бил построен такъв и от с.Дълги Дел за с.Комщица.Колкото и да търсех някакви останки,не ги намерих тук.Ще стане другаде въпрос за това.

    За да бъде водохващането максимално,пътят продължава още малко вече по страничния рид и като няма вече поточе за ловване,свършва глухо в планината.Долу остава село Бърля.

    Стоя тук и си мисля.Днешните управници-педераси,пардон,парламентарни проститути,защо не измислят нещо добро за хората или туристите.Например:До края на пътя,в долинта на река Сребърна-2,да се построи една хижа.Пътят от Гинци до нея да се подържа.Зимно време хижата ще се достига от с.Бърля.От там ще се направи електрозахранване.Какви възмоности само би предложила една хижа там.Отстоянието й до х.Ком няма да е повече от 5 часа с изкачване на връх Сребрен и на трите Кома.А какви подстъпи към Сребрен-Ком биха могли да се предприемат.Те са повече от двадесет!И още едно предимство.Макар и страховита,планината тук посредством този път е обезопасена за туриста.Тръгваш да слизаш в мъглата и си на пътя!Това не са пропастите на Врачанския балкан или препасниците на Понор.Стръмно е,но се слиза.

    А въпросът защо няма да се построи хижа там е ясен.Защото ще я планират,ще изискат пари от ЕС,ще откраднат парите,после пак ще искат за да ги откраднат.Много по-лесно е да откраднеш парите за нещо,отколкото да го направиш.Иван Костов открадна летището,Педерасчето /Никито Василев/открадна влака,царо открадна магистралата.Примери за подражание-много.Та за една хижа да не откраднат парите.Министърката по бедствията Анал Етем краде с всичките си телесни отверстия.Спасението е едно:Дано тези,дето крадат да се скарат кой повече да открадне и да се гръмнат,та да се отървем от тях....

  А сега нещо за овцевъдството в района.За него е подходящо времето минало-бешело /минало-свършено/.Овцевъдство сега няма,но и не може да има,защото няма вече пасища.С течение на годините изоставените пасища обраснаха с пасищния бурен,наричан хвойна,смрика или ярдъч.Пасищата за овцете,които се нуждаят от мека трева,подпомагани хилядолетия от животновъдите в борбата им със смриката вече издъхват под смъртната й хватка.Единственото животно,което яде смрика по високия алпийски пояс е дивата коза.Има една турска дума,келеме.Това е изоставена нива,която не е обработвана с години и в която са поникнали млади дръвчета.Такава нива вече не може да се изоре.Може,но е ужасяващо трудно.В келеме се превръщат и пасищата,давали поминък на животновъдите милиони години.Ком е дакзателство за това,но не само той.Това е характерно за целия Балкан.Това унищожаване на пасищата,съчетано с безумната сеч на буковите гори предвещава промяна на климата не само в планината,а тотално,то вреди на флората и фауната.Планината ще си отмъсти,защото хората не гледат на нея като на завод за кислород и чиста вода,а на нещо,което сега се ограбва за 250 години напред.

     Дали тези ужасни неща върху природата не ги правят точно такива,които са си келемета в точния смисъл на думата,но днес са нашите випперсони и считат,че са по-велики и от Майката-природа?Като внукът на Фердинанд,Симо Боклука или внукът на Тодор Живков,Тошко Къркандето.Чувал съм определения като боклуци или келемета.Дали пък вече не се е появило нещо по-съвършенно,което да съчетава качествата на двата индивида?

Щом за изрод дойде ред,ние със 1000 /хилядя!/ крачки сме напред!

                                                                                                         Товарищ Пропойцев