3.Изходна база хижа Добрила:

                                          МАРШРУТ   ДЕРМЕКАЯ

           Не съм сбъркал,Дерменкая означава воденичен камък.Проститутите след Деветото,получили партийната повеля да прекръщават,вместо да              преведат понятието на български език,измислиха просташкото име Дерменка,което не прави никакъв смисъл.Споменвам тяхна майка и не го приемам.

          От хижата се тръгва в западна посока.На юг остава връх Добрила,на името на едрата мома,носеща това име.Тя искала да се ожени за толкова силен ерген,който може да я изкачи на ръце до върха.Исторята е известна.Ергенът умрял докато я изкачвал,спукало му се сърцето,а върхът получил името на момата-бабанка.Върхът е страничен,обрасъл е с естествен смърч,може да се изкачи за спортна цел.Горе е обрасъл с гъста смърчова гора и не се вижда нищо.Пътеката за Дерменкая следва билото,което тук е под 1700 м.Билото е царството на червените боровинки в Балкана.Интерсно е в северна посока,където е резерватът Стенето.Това са едни смърчови гори,запазили се заради това,че смърчът става само за хартия.Това е изворният басеин на река Черни Осъм.Надолу горите преминават в букови.Огромен рид,започващ от връх Амбарица на север затваря хоризонта към десния приток на река Черни Осъм.

            Мястото на хижа Дерменкая е над извора,който географите водят за основен на река Черни Осъм.От там се виждат подридовете от рида на север от Амбарица и долините на реките,всичките устремени към друга една местност,където е било село Нешковци.Днес там районът е затворен за такива като мен,да не замърсят водата за пиене,но пък е разрешено за горската мутромафия,която изкарва нагоре цигани секачи и сваля надолу вековни букови трупи.Мен,туристът,еколог,природозащитник,който една мравка не е сгазил не ме пускат,а пускат тези,които ще секнат водата за Троян,Ловеч и Плевен като изсекат горите и мутрата спечели от трупите.В съда регстрират нови и нови фирми за дърводобив,вичко е законно.Мамицата им съдебно-проститутска.За всичко си имат тарфи.Интересно как ли е бил мотивран Иван Григоров,който отсъди,че мутрата,произвела 660 кг.амфетамин в цех в Опицвет си я била произвела за себе си,защото била наркоман и й я върна да си я изяде сама.Мога да дам пример и с един Константин Пенчев от ВАС,който прилича на магаре.Той е  по-подходящ да преподава логопедия,отколкото да работи като висш съдия.Лошото е обаче друго.Тези изроди-съдебни проститути  протекционират престъпността,която ги храни и която затрива страната ни.Отклоних се от темата,но едва ли има човек,съумяващ да стаи в себе си ненавистта си към най-омразноното и престъпно съсловие в страната ни,съдиите.И мен ме пекоха на огън 11години за да вземат семейното ни жилище и после да си получат сухото от адвоката,който бе намислил да го придобие.Оглозганите от гори скатове на Амбарица пак са тяхно престъпление,за което мутрите яко са ги нагушили при регистрацията на фирмата си и предмета на дейност,да бастисат буковите гори.

                 Маршрут х.Добрила х.Дерменкая е рутинен,аз описвам само нестандартни преходи.Посочвам го като подготвителен,да свикне човек с надморската височина,че ще му трябва това за следващите дни.Въпреки това обаче,той е красив,но е стандартен и остава извън моите приоритети.С отклонението ми върху изсичането на горите искам да изкажа поне възмущението си,защото срещу престъпната мутро-съдийска симбиоза спасение няма.Ще унищожат природната среда,ако това продължава да им носи печалби,комисионни и др.подобни.

                                          МАРШРУТ    ХУБАВЕЦ

               Тръгва се от хижа Добрила в посока на рида,отделящ се от връх Амбарица на юг.Това е ридъг Хубавец.Веднага след отклонението от пътя за х.Левски,стъпил на първия връх,аз немея пред хубостта пред мен.Този връх сигурно е сътворен,за да се разглежда от тук красотата на резервата Старата река.То са пропасти,върхове-велкани,и тъпи и остри отгоре,пасища,гори,реки.Костенурките,Юмрука,Дюза,какво не се вижда от този страничен връх.През смърчова гора,единствената,която може да понесе тези сурови условия,ридът Хубавец започва да слиза.По билото му има поляни,скалисти върхове,надвесни над Старата река,течаща на стотици метри по-долу.Към Старата река стръмнинта е ужасна,там е непроходимо,на запад обаче ридът е много по-мек.Започат букови гори,има извори,от които започват малки рекички,заобиколени с пасища.Навсякъде има останки от говедарници,говеда обаче има тук и там на полудиво отглеждане.В никакъв случай кравата не приема хляб,бяга от мен,като че ни й предлагам хляб,а ще я бия.

            Тук слизането трябва да става внимателно по отношене на ориентрането.На дясно слизат много рекички и се вливат в една обща,която отива в Сопот,не в Карлово.Следи се внимателно да не се отклони много туриста на запад,защото ще навлезе в една пустиня от тръни.Аз съм попадал в нея и затова предупреждавам.Гората е изсечена,оголили са се скалаците,както Дядо Вазов казва,има шипки и други тръни,между които ако не си прокъсаш дрехите,ще си оставиш кожата.

             Буковят пояс свършва и гората става дъбова.Вода в дъбовта гора почти няма.Слиза се стръмно към една красива местност с извор и тераса,гледаща към Карлово и долината.Още няклко серпантини и се достигат белите камъни на Старата река.А водата я няма,тя през една тръба отива във ВЕЦ Сучурума над Карлово.Следват изоставени градини,ограбени стопански постройки,разрушения.Това е местността Медов дол,някогашните пчелини на карловци.Днес там кошери няма,има цигани.За да са ми още по-неприятни впечатленията,попаднах на крайна циганска махала,От един тухлен коптор срещу мен излезе цигане,момиче на около 6-8 години и отиде зад къщата,където аз минавах.Аз го гледам с най-голямата възможна неприязън,гледа ме и то и в следващя миг си свали гащите и клекна,като докато клякаше изсра едно дебело като салам лайно до стената на къщата,пардон,коптора,която е на улицата.На секундата веднага стана без да остава клекнало,вдигна си гащите и се върна в къщата.Мисля,цялата му дейност не бе по-продълъжтелна от 5 секунди.Кокошката снася по-бавно.Температурата сигурно бе 35 градуса.Освен първото впечатление от скорострелно серящото цигане,след две-три къщи добих и второ.До една друга циганска къща,пак на стената й от към пътя констатирах,че мангалът е изял салам или кренвирш с найлоновата им обвивка,защото тя присъстваше на парцали във фекалията му на улицата,а други мангали бяха яли счукана царевица.Даже не бяха я и сварили,защото в оформената като плътни фекалии царевични преработки имаше цели зърна.Откраднали са я,да не им я открадне друг цитанин от тях,счукали са зърната с чук или каквото са имали и са ги изяли сурови,без да ги варят.Неоползотвореното от организмите им-вън на улицата на стената на къщата имММоже би така правят,като мине от тук друг циганин и като види,че фекалията съдържа неоползотворени работи,да я изгризка за допълнителна преработка.Термитите така правят до три пъти.Само съдиите вероятно изхвърлят по-стахотни фекалии,защото при тях има изядени хорски къщи,парцели и др.Чудесна тема за фекалолог или прост лайновед.

                 А какво  станало с рекичката,кято даваше името на Медовия дол: тя е превърната в боклучище,което вече никой не може да изчисти.Няколко влакови композиции не могат да поемат този боклук.И между тези коптори и по-грозни от обори сгради с купища лайна до стените им,се кипрят няколко ромбарока като тези от Костинброд.Карловци са пропищяли от кражбите им,но нищо не помага.Мисля си,какво ли е да имаш градина,до която достигаш след като премнеш през цитански квартал?Ето защо хората просто са си изоставили имотите.

                Не така започна този маршрут,но завърши много зле.Развъдник на цигани и простотия,това определение често чувам за България.А хората,пострадали от заселването на цигани около тях,казват:Напрво ни превзеха,за нас повече тук живот няма!Нямаме държава,кято да ни пази,оставиха ни на циганте,един ден нас самите ще ни изядат.

                Само че развъдникът на простотия е нещо,планирано от световната мафия.Тя не се нуждае от хора,които могат да мислят,интелигентни хора.Тя иска да култивира простаци,които да управлява.Тези простаци ще възнагради по някакъв начин така,че те да дават тон в живота и останалите да започат да се стремят към простотята.Колко неща се правят с предназначението да служат като играчки на простаците: то са джиесеми,мутрешки коли с просташки фарофе,на които като светят габаритите наподобяват вагинален вход,други са с крушки,светещи като оксижен,линията на джиповете и яхтите колкото е по-простошка,толкова повече се търси.И какво виждаме днес: една суперкола и в нея един изрод,моделът,към който ни стремят.Да,ама не!Да си е... майката!              

                  А сега по три направления ще опиша преход до хижа Тъжа,като започна с маршрута на своя живот,това е марш от хижа Добрила до нея през хижите Амбарица и Плевен,по северните скатове на Балкана през резерватите Стенето,Северен Джендем и Пеещи скали,по останки от римски пътища и хилядолетни вървища за стоката и хората.

                                МАРШРУТ  ЦЕНТРАЛЕН  БАЛКАН - СЕВЕР

                   Преди да опиша този маршрут ще кажа,че ако съм впечатлен от красота по нашите планини,то в най-значима степен аз я срещнах тук!

                  От х.Дбрила се тръгва към прохода за село Черни Осъм,който е на минути от нея.Неоткрадната табела от цветен метал на каменен постамент напомня,че от тук е минавал Левски,за да основава революционни комитети в Северна България.Този път на Левски от Южна за Северна България е причина връх Амбарица да получи нова име,Левски.Всичко,свързано с Левски за мен е нещо което ми дава сили и ме вдъхновява.Приех новото име на върха,но си оставих и старото.Има път,старо вървище,преправено на соцпът през смърчовата гора с цел дърводобив.Непригодността на смърча за всичко,свен за хартия е спасило тази естествена иглолистна гора в царството на широколистнте гори.От Амбарица се спускат рид след рид,между тях текат рекички,редуват се поляни с билки,гъби,малини,боровинки.През август тук е пълно с цигани боровинкари.Колкото и да се спуска и да се изкачва след това по долчинките пътеката,тя постепенно набира височина.Вече се появяват голи ридове,от които се вижда долината на река Черни Осъм,водосборната й зона,мястото на хижа Дерменкая.След прехвърлянто на пет-шест такива долчинки се излиза на широк обгледен рид,наречен Харманите.Това е част един митичен комплекс,за който ще стане въпрос при прехода горе по билото на Балкана.От Харманите се разкрива страхотна гледка.Вижда се връх Амбарица,от него слиза вече една по-голяма река с тревиста долина-пасище.Пътеката завива към нея и от тази река се навлиза в баш алпийската част на планината.Скалите са от миргел,пътеката минава понякога над тях,долу остават сухи корита на дерета,криволичи над лавинни конуси,минава по почти изчезнали вече пътеки,на които и трасето не личи и леко слиза по скатовете на Амбарица в една широка долина,днес подивяло пасище-боровинарник.От него започва изкачване към един друг рид,наречен Дълги дел,също започващ от Амбарица,на края на който между първите буки по него е построена хижа Амбарица.Ще се спра малко на тази хижа.Тя се стопанисваше от най-големите според мен планинари в България,Гечо и Дана.Гечо бе човекът,който заведе плевенските другари и ги убеди,че трябва да има голяма хижа там,където днес е хижа Плевен.Тогава имаше трудоваци,хванаха ги,за три години хижата стана.След Десетото под х.Амбарица започна жестока сеч на буките и мутрите разкараха Гечо от там да не им пречи.Днес Дана пази Зелениковкия манастир,а Гечо е пенсионер и макар на 90 години още ходи по планините.Това бе отклонение от темата.

                По повод на това,че мястото на хижата е във вододайна зона и поради причината,че който ходи до там вижда ужасяващата сеч,практически за туристите достъпът до хижата от с.Черни съм бе затворен.Там,където днес се вливат една в друга реките Черни Осъм,едната извираща под Дерменкая и минаваща през с.Нешковци и другата,извираща от Амбарица между ридовете Харманите и Новоселки пленици има изградено водопадаване за питейна вода и пост,който връща туристите.Мен не могат ме върна,защото знам да им мина изотзад и после да си продължа по маршрута.Този пост стана причина по-ниската хижа под Амбарица,Яворова лъка да изгуби значението си и бе разграбена от мургавите бригади.Интересно как стана това,след като долу има пост,през който не пропускат туристи,а циганите с железата и проводниците от хижата ги пропускат.Може би,защото са черни и вечер не се виждат,или пак-организирана престъпност.

              Мястото на хижа Амбарица е едно от най-красивите по местоположение и съперничи дори на площадката на хижа Плевен.От тук се виждат Амбарица,любимият ми връх в планината,Купените,Кръстците.На север макар и почти всичко изсечено,пак е много красиво.Има един рид,който се нарча Зелениковец заради зелените буки по него.Там е Зелениковският манастир.Около този манастир се развъртяха мутри и изсякоха буки,за които хората казват,че са били по 20 и повече куб.метра.Опустошиха природата за 250 години напред,осушиха планината и ограничиха питейнта вода на големи населени места.Колко ли са заплатили тези мутри на съдиите-проститути,за да им разрешат регистриране на фирма,ощетяваща страната за стотици години напред,след като охранените съдии-престъпници отдавна са преминали в хранителната верига и са станали пир на червеите.Затова си мисля,че всякаква съдебна реформа,при която не застрелят всички,работили като съдии,до крак, няма да е добра.Защото те ще извършат перестройка и пак ще започат своите си номера.Както банкерите,които ограбиха веднаж директно хората,а след това,понеже нямаше как отново а ги ограбят директно,направиха номера със стоителството,със задължителното застраховане и други пениси и пак ограбиха хората,но вече е законно.

            Като дълнително описание за желащи да се запознаят с този красив район около х.Амбарица ще посоча маршрут към село Нешковци по реката.Преди да е стигне селото е желатлно да се върнат туристите,защото ако долу се случат тъпи пазачи или мутри-охранители,може да има неприятности с тях.По-високо трябва да им се остава,те пазят мутрите и гонят туристите,защото ги клепат.С бригада цигани секачи и трупчийки минаваш,но ако си там на туризъм,ставаш съмнителен.Връщането може да стане по десния бряг на реката срещу теченито,като се достигне Кралимарковата порта /арка/. Това е една скалиста арка,под която Крали Марко бил минавал с коня си.От там по голия обгледен рид Харманите се върви в посока на връх Амбарица до пресичането на рида от пътекта от х.Добрила за х.Амбарица.

            Друг маршрут за разходка от х.Амбарица е този до Зелениковския манстир.Слиза се по някой път за трупчийки до местнстта на някогашната хижа Яворова лъка.Още се слиза надолу и има табела в дясно за Зелениковския мастир.Местността му е много красива.Този манастир при днешното статукво е много отдалечен от с.Черни Осъм.Вървиш до водохващането,от там те връщат и пренасочват към едно разклонение,което два или повече часа горе обикаля махала след махала и слиза на манастира.Тези махали са съвсем различни от махалите по Софйския балкан,по Искърския пролом и др.Тези са по места,не сенчести,а усойни.Как са живяли хора там,не ми е ясно.Има само ливади и гори,а никъде място за синори и браздици,както казва Дядо Вазов.

            Връщането от Зелениковския манастир до хижа Амбарица има и опция.Тръгва се по изоставените вървища нагоре по бърдото между реките Росица и Черни Осъм и от местността Новоселски поленици се слиза при х.Яворова лъка и после нагоре.Този маршрут е за един ден и е за хора,познаващи релефа на планината тук.Иначе ще се заблудят и ще замръкнат в гората.С изключение на един железен кол долу,неизтръгваем за циганите скрападжии и боятапо дърветата тук и там,всичко друго е изчезнато.Но пътища за сечища има много.Да изсечеш гората във вододайна зона,това не знам има ли го някъде другаде по света.И да не пускаш туристи натам,за да скриваш престъплението си!

              Някога имаше пътеки от хижа Амбарица до с.Черни Осъм горе по билото,наречено Дъли дел.Мутри изпосякоха гората,взеха само трупите и изоставиха клоните.Мисля,в такова място и свините не могат да проникнат,може би само змитите.Аз поаднах веднаж сред едни такива клони,мисля с Божията помощ се измъкнах.Пътеката за Черни Осъм с разклонение за местнотта Яворова лъка е унищожена безвъзвратно.А тя минаваше под едни огромни буки,бе обработена,ползвана сигурно хиляди години за извеждане на стоката от селата към пасищата.И Левски е минавал от тук.Не само унищожаването на тази пътека и изсичането на буките е белята.До сечищата са правени пътища за еднократно ползване,изоставни са и сега те са корита на порои.На места те са толкова дълбоки,че не могат да бъдат преминати.Как ще се възстанови природата не знам.И въпреки това там е пълно със сърни и чакали.А какво ли е било някога,когато дърветата са си били по местата и под тях се е ходило свободно?

            От хижа Амбарица към хижа Плевен започва най-дивният от всички преходи.Ползват се останалите от овчарите вървища и пътеките,направени от овцете по хоризонтала на северните скатове.В началото има леко изкачване от източната страна на Дълги дел и се навлиза в първата долина на река,приток на Черни Осъм.Под пасищата започващи горе от централното било на Балкана следват гори.След тях планината приема особена форма,разделя се на дълги горсти ридове и долини,в които пропадат малките рекички.По ската има много скални костенурки с различна големина,от естествени,до размер на една лека кола.Толкова много има само още по Мазалат от връх Триглав към с.Тъжа.

             Заобикаля се Амбарица от северната страна,но не е никак кратко разстоянието,защото се навлиза на дълбоко в долините на рекичките и после излизаш на отсрещното място,срещу което си бил.След Амбарица следва едно продълговато остро било с наклонени пасища на север.Тук ако не минава по пътеката копито,тя се губи и наистина я няма.Доста трудно се върви по тревата,като се доближава спусък от Големия Купен на север.Тук горският пояс е по-висок,пътека преминава през него и излиза в долината на рекичка,която извира между Големия Купен и Големия Кръстец.След преодоляването на рида,спускащ се от Големия Кръстец всичко става по-спокойно.Вижда се Саръкаята,пътеката от Новоселските поленици,която извива нагоре към Видимския превал.Тук е място за почивка,много е красиво.След този рид започва спускане към долината на река,извираща от Саръкая.В дясно има отклонение за Видимския превал,но за сега основната пътека слиза към реката.Най-после се появи разработена пътека,тази която свързва хижа Плевен с хижа Левски и заслон Хубавец.Пътеката пресича реката и започва леко изкачване към ново странично било,което се спуска от Саръкая.Горе то е страховито,достъпно е само за орли,надолу се разширява постепенно.В началото пътеката върви по тревист пояс и леко набира височина.Скатът обаче става все по-стръмен и скалист,пътеката вече е вкопана в скалите.Начинът на стоеж на този път е 100% подобен на този,който преминава под изворния басеин на река Огоста,дори и скалите са изсечени толкова широко.Разликата е,че при Огоста има останали камъни от римския път до изсечената скала,а тук ги няма.Но че това е остатък от римски път съм ситурен,както че ще съмне.Аз ще напиша специална глава за римските пътища в този район.

            Пътят подсича изворите на малка река,слизаща от Саръкая.А в каква пропаст скача тази река?Това може да се види от една тераса след малко,надвесена над долината на реката.То е нещо много страшно!След тази тераса започва да се заобикаля рида,разделящ реките Росица и Черни Осъм.През цялото време пътят движи с изглед към реката докато се изкачи на високо голо било,обгледно до степен,че ти се иска да стоиш там часове.Попаднал на това място,аз се чувствам в рая на земята.Няма да описвам подробно какво се вижда от тук,ще спомена само ридът със страховитите скали от Саръкая и огромното нещо,наречено връх Саръкая.Времето обаче напредва,от тук до хижа Плевен има още около час и половина и трябва да се върви.Първото нещо,което следва е един циркус,който описах погледнат отгоре при маршрута от заслон Ботев към Видимския превал.От тук обаче нагоре той е още по-красив.Мисля си,само аз съм бил в този циркус,може би тук има постоянно няколко кози,а горе- орли.Този циркус е настина единствен,на американски език уникален,на турски език биринджи,на съветски – одинокий.Има пътека за навлизане в циркуса веднага след гората,има и друга от долната му страна,където изтича мъничка рекичка,кристална като сълза,но пък няма пръскало на нея.

             Надолу към рида Новоселски поленици също е много красиво.Има долинни начала на реки,меки,тревисти,като водата извира между хоризонталните пластове миргел.Толкова е красиво,че не мога да го опиша.

             Пътеката свива на дясно и започва да слиза в една букова гора.Чува се бучене на вода и от горе и от долу.Пътеката извежда на един скат на река,толкова алпийски,че повече не може.От Саръкая слизат две реки,дясната е по-голямата.И двете скачат с почти стометрови  вдопади от скалите и текат в дъното на този циркус,огромен като рилските.Долу се събира сняг от лавините на тази фуния,дебел десетки метри и водата тече под снега.Голи камъни,скали,откъртени от горе,там е нещо страшно.Реката се пресича и пътеката изкачва стръмно отсрещия бряг.Следва пак гора и нова по-малка долина,не толкова дълбока.След тази долина става ясно,че тук е минавал римски път.В течение на хилядите години камънте му са били засипани с листа,пръст и др.Вероятно и сега са си там,но са затрупани.Пътят върти по начин,да остава хоризонтален и излиза на участък,покрит с дребни камъни с различна форма:-на лека кола,на риби,на какво ли не.Аз си избрах два камъка с форма на обувка и после при специална операция си ги отнесох в къщи,защото бяха доста тежки.Малко преди да се слезе на откритата местност,където е хижата,се открива гледка към нея,също нагоре към Саръкая,виждат се  Големия и Малкият Юмрук,в далечината се вижда връх Русалка.Слиза се на една от скипистите,където имаше влек,но мангали изчезнаха там всичко от кабел,алуминий и джелезо и го отнесоха на Отпадъци.Преминава се още една река,над която има овчарник и на 5 минути от нея идва хижата.Това е краят на един преход,по красота -много висш.

                 На хижата няма да се спирам,ще изтъкна съвсем малко факти.По неведоми пътища хижата я взе човек,за когото твърдят,че е подземен бос.Но явно не е от големите,защото не може да се пребори да я купи,да построи лифт,за който бяха закупени съоръженията и подготвено трасето.Той държи обаче горе съпругата си за капии в хижата,ако ползвам терминологията на табладжиите,една изключително мила жена.Нещата там със собствеността са в динамично положение,но хижата функционира и това е най-важното.

                 Толкова за хижата.Ще предложа няколко маршрута от нея преди да продължа към хижа Тъжа по достъпните места на Северен Джендем,които малцина от моя клас познават и имат смелостта да посещават.

                Изходна база хижа Плевен:

                                             МАРШРУТ  ВРЪХ   БОТЕВ

      Този маршрут е маркиран.Той следва рид,спускащ се от Саръкая.Започва с тревист участък,следва горист пояс,скали,алпийски северен скат.Пресичат се две реки и се излиза на една тераса срещу два високи водопада.Дясната река извира от Саръкая,тя е по-голямата,лявата-от Малкия Юмрук.И двете скачат в Северня Джендем,ама как скачат!.Пътеката излиза горе на терасата,от която скачат реките и постепнно набира височина към заслона Ботев.От там до върха изкачването го описах.Има и зимен варинт на пътеката за върха,изкачва се Сръкая по лавнабезопсен скат и после се слиза на седловината със заслон Ботев.През зимата да се качиш натам е все едно да дърпаш опашката на дявола.

                                МАРШРУТ  ПЕЩЕРАТА  ВОДНИТЕ  ДУПКИ

             Този маршрут е направен с пари по програмата за екология.От хижата се тръгва надолу към паркинга за колите под нея.Минава се по остатъци от римски път,учудващо тесен.По-надолу той се разширява.Когато достигне реката има мостче и маркировка.През букова гора има прочистена пътека за Водните дупки,чието място се вижда и от хижата.От тях се отива нагоре и в дясно до пътеката от х.Плевен за връх Ботев.Този вариант е за предпочитане,защото от горе на долу разклонението за Дупките е трудно откриваемо.

                                              МАРШРУТ  ТУРСКИЯТ  РЪТ

             Това е един маршрут,бих го окачествил като жесток.За него се тръгва от разклонението на пътя при ВЕЦ-а в ляво срещу течението на река Пръскалска.След 2-3 км.има бараки,оглозгони от циганите,в ляво от тях започва път за ловните джипове.Пътят минава през чудно хубави поляни и покрай доста пълноводна река.Реката на места изчезва под камините в критото си.Достига се райска гънка,пътят свършва там.Горе над гънката има ловна къщичка,неограбена.Печката стои,леглата,разни съдове.Тук може да се остане.Има  и порцеланова тоалетна чиния,да не кляка мутрата от преди Деветото,под нея-неоткрадната тръба от ПВЦ,която слиза чак до реката.Да не притесняват мутрата миризмата на собствените му фекалии.А покрай реката си личат останки от огнище,беседка,пейки,истинско кътче от рая за някогашните мутри,най-първите от ловните дружинка на Тато,Бато,Ангел Балевски-Педераса и др.величия.От тук нагоре започва пътека,която едвам личи и достига долината на същата тази река,вече рекичка между едри камъни..Пътека повече няма,има два варианта за придвижване:единият е по камъните по реката,те са големи и стабилни,другият е по билото над реката.Ще отбележа,че билата на планината се ползват от животните,защото намиращите се на височина животни са в по-добро положение да избягат от тези,кито искат да ги изядат.Поради това билата са пътеките на сърни,елени и други бързоноги животни,които по този начин се спасяват от вълците.

            По -лекият вариант за изкачване е този по реката,но той е с много коварни места.Тя става все по маловодна.Дължината на прехода обаче не е никак малка,горе се показват скалните игли на Русалка,но и като да се придвижват и те с теб,нямат достигане.Реката свършва,излиза се на едни тревни площи между скалите.Те се заобикалят и се дотига връх Русалка от дясно,където е седловината между Русалката и връх Юрушка грамада..От там се отива до хижа Тъжа по описания вече маршрут.Връщането до хижа Плевен има алернатива,но не я препоръчам.Минава се в дясно от Русалка и от седловината между Русалка и Юрушката грамада следва спускане в циркуса на река Пръскалска,където е Видимскотото пръскало.В ляво се вижда страхотен водопад на левия приток на река Пръскалска.Този вариант не го преоръчвам освен за туристите,кито са се изкачвали от цируса на река Пръкалска до тук и познават местността.За останалите препоръчвам връщане до хижа Плевен по същия маршрут.

              Този маршрут е само за туристи высшего класса.От ловната хижа да се изкачи Русалка е ужасно трудно.Там имах преди години инцидент.Камък два пъти по-голям от мен е бил „на кантар”,но понеже е много голям,аз го счетох за стабилен.Удари ме по костта на крака под коляното но така,че после няколко дни ми течеше кръв от там.Същото лято като снимах една усойница над х.Тъжа отново ме удари камък-плоча точно на същото място,но по-леко.Пак една седмица ми тече кръв от възобновилата се рана.

                  МАРШРУТИ ЗА ПРЕБИВАЩИ НА ХИЖА ПЛЕВЕН ТУРИСТИ

       а/обиколен маршрут САРЪКАЯ  1

       От хижата се тръгва в посока на Новоселскте поленици.По долината на реките с двата водопада се изкачва връх Саръкая,тръгва се по билото му в посока изток и се слиза на седловината Ботев.Маршртът е тежък,но не е опасен.

       б/обиколен мршрут САРЪКАЯ  2

       Тръгва се в същата посока но се продължава до прекрасния безименен циркус,който описах.По неговите скатове се изкачва безопасно билото на Саръкая и се продължава както по предишния преход.

         в/обиколен маршрут САРЪКЯ 3

  Този маршрут е най-дълъг и най-красив.Тръгва се в същата посока,прехвърля се билото,което разделя реките Черни Осъм и Росица и под скалите на Саръкая по останки от римски път се излиза в подножието на седловината Видимски превал.Макар днес камъните от римския път да ги няма,те са някъде под торфа,трасето личи и по северния и по южния скат на планината.От седловината се изкачва връх Костеурката,следва едно ясно очертано било,което се преодолява леко,слредва изкачване към третия от върховете Саръкая по билото.Върви се на изток в посока седловината Ботев.

                      МАРШРУТ  ГРАД  СОФИЯ – ХИЖА  ПЛЕВЕН

              Варианите са два.Първият е с автобус сутринта или по обед.За около 2-3 часа автобусът те оставя на площада на квартала Зла река и завива към Острец,от където пък за 4-5 часа се достига хижа Тъжа.От спирката на автобуса на Зла река има още около 15 км.асфалов път до паркинга под хижа Плевен и от там около час и половина до нея.

             Вторият вариант е с кола.Тръгваш от София и оставяш след два-три часа колата на паркинга срещу 3 лева на ден.

              Сега ще опиша продълженето на прехода от хижа Добрила до хижа Тъжа от страната на Северня Джендем или както нарекох прехода Цетрален Балкан – север.Първата част бе до х.Амбарица,втората до х.Плевен,но сега какво следва?

                                МАРШРУТ  ХИЖА  ПЛЕВЕН  -  ХИЖА  ТЪЖА

           Този маршрут е дълъг,тежък и опасен.Дори не съм чувал да го е изминавал някой във варианта,в който ще го предложа сега..От всички преход по Блкана обаче за мен това е върхът!Посещава се перлата на Балкана,Видимското пръскало.

          От хижата по останки от римски път се слиза на паркинга и се тръгва по водохващането на реката към преливника за подаване на вода към ВЕЦ Видима.Върви се все по бетонните капаци на водохващането,които могат да изържат като товар върху тях дори малки автомобили.Дебрите на Балкана стават все по-диви и красиви.Следват гънка след гънка,по която се спускат малки рекички,те също влизат в големия воден поток към преливника.За около час и половина-два се достига до нещо като микроязовир,в който се събира водата на двете главни реки там,тази под хижа Плевен и тази от Видимското пръскало,наречена на негово име,река Пръскалска.

            До тук гъста гора,мрак,поляни колкото да поемеш светлина и слънце,но пък сега какво следва?Един въпрос,на който нямам отговор:

            От това водохващане с лек наклон,за да може да тече водата,започва римски път.С част от неговите камъни и много бетон е направено трасето на водохващането,но те вървят упоредно на метър едно от друго или едно върху друго.Защо е бил така направен римският път,като че е бил проектиран от хидроинженери и дали някога тук не е имало старо водохващане,сега модеризрано,на този въпрос не знам някой да има отговор.Това съвместителство на римския път и на водохващането продължава до един рид,който римският път прехвърля,а за водата има сега пробит под рида тунел.От тук вече те не вървят заедно за известно време,но преди отклонението на водата на река Пръскалска към преливника се събират пак.За мен това е загадка и ще търся отговора й винаги,когато намеря нещо по този въпрос.Макар да се съмнявам,че това е известно на други хора въобще,освен тези,строили каскадата Видима след Деветото.

            Вече съм на отклонението на река Пръскалска,където има сграда с дежурен техник да контролира водоподаването към преливника.В дясно от тази сграда започва маркиран път,защото има отпуснати пари за екопътеки и явно не всичките са били откраднати.Римският път почти веднага започва да си личи,но пък мостове или не сабили строени или водата ги е отнесла през изминалите 2000 години,останки от такива не забелязах.Тези които знаят нещо,отдавна почиват от делата си.Има направни дървени мостове,вече не е необходмо да се прескача реката или да се гази ако е голяма,пътеката е прочистена от паднали клони.По скалистите места на пътеката римският път е запазен,по скатовете или покрай влажните места го няма.Пътеката води до последния панорамен мост,напрвен точно срещу Видимското пръскало,най-красивото според мен от всички в Балкана.Всеки може да го види на снимка по туристическите книжки,в интернет,но да отидеш до това чудо и да не те вдъхнови с красотата и величието си е невъзможно.Най-красиво е пръкалото през м.юни,когато слънцето е високо и водата е най-обилна.

             От моста нагоре ясно очертна пътека няма.Минава се от лявата страна на реката,където има нещо като пътека и ОСТАНКИ ОТ РИМСКИ ПЪТ!Има още доста път нагоре,докто се покаже идваща от ляво перпендикулярно на река Пръскалска още една по-малка от нея,но съвсем не малка река.Подминава се и тя и още се върви нагоре.Горе от дясно бучи водата на Видимското пръскало,но се вижда само горната му част.Сега се появява една задача с три въможни решения,едните трудни,другите опасни.

             Започвам с първата опция /на американски език/ за достигане на чашата на пръскалото.Изкачват се едни скали,наклонени на 45 градуса.По тях има трева тук и там и малки стъпала,изкачването е опасно,спускането-още повече.Даже ужсно!Ако си горе и падне дъжд слизането е невъзможно по скалите,защото мъховете по тях поемат вода и стават хлъзгави.Как не се намериха ентусиасти като тези,които опнаха за своя сметка въжета на Големия Купен и Кръстците,да пуснат и тук едно въже.Ако човек разчита и на ръцете си,съвсем друго е.Ако не се държиш и се подхъзнеш,ръцете не вършат работа по тия гладки скали.Просто падаш и се натрошаваш.

            Втората опция е по-безопасна,но пък доста неприятна.Изкачванто става по границата между скалата и гористия пояс.По-безопасно е,но никак не е лесно да се изкачваш срещу клоните,които те пресрещат в лицето и да се държиш за тях.

            Третата опция е най-трудна,най-дълга,но аз я препоръчвам,защото тук има нещо уникално за страната въбще: клек,който не е от иглолистни дървета,а от широколистни,това е буков клек или полегнал надолу бук,който не става право дърво,а лази по склоновете надолу така,че като падне лавина,тя са плъзга по него без да може да го счупи или изкорени.През пролетта лежащите клони се повдигат малко,дават листа и желъди,после заемат отново бойно положение спрямо свличащите се върху тях лавини.Какво нещо е животът,какви ли не форми на приспособяване има,това наистина е Божия работа.

    Изкачването срещу тези букови клекове е неимоиверно трудна задача.Трява да им разплиташ клоните,за да се придвижиш между тях,но и слизането изисква специални номера,защото те са приспособени каквото и да им се окаже от горе да го плъзнат надолу.По това изкачване има ридчета,по които лавинта се цепи.Букът по билата им не пълзи по земята,а е във ид на малки дървета с широки корони.Това пък е за да удържи на бурите.Като започне да се накланя от бурите,той се опира с клоните си в калите и не може да бъде прекършен.Планските буки /в Плана планина/ пък са избрали други форма на защита срещу бурите,описал съм и техните номера.какво ли не прави букът,за да се запази,но от моторните резачки на мутрите спасение за него няма.Освен ако с друг тип резачка,електронна гилотина напр, не се резнат главите на мутрите или на чадърбабаитите им от парламента..

            Чашата на пръскалото е наблизо,обкръжена е от север и запад със скални отвеси.Зад западния скален отвес има ще една по-малка река,а вероятно и още едно пръскало,но не мога да отида до там.Това пръскало е единственото,чиято вода пада на нещо като огромна тераса,заобиколена с гори и скали,после водата завива на 90 градуса на изок и скача от скала на скала в скалисто дълбоко вдълбано корито,за да излезе в широката долина под други едни скали,сега от север и изток.Горе над източните скали има тераса със смърч.В посока от централното било тя е достъпна,но не съм се изкачвал на нея.Желание обаче имам,знам и от къде да тръгна към нея.

           Застанал тук на терасата с чашата на пръскалото,жадно попивам тази красота.Всяко пръскало е красиво,красотата на всяко е различно,красиви пръскала има и такива,които са високи един метър.Циркусът обаче тук,комбинацията от скали,буков клек,алпийска върба и храсти,тревисти алпийски скатове,няколкостотин метови отвесни скали,високи до небсата тераси с иголистни гори,скатове,покрити с растителност,неизтръгваема от лавините,това другаде в такъв мащаб го няма!Подобна красота има по Копрен в Западна Стара планина под един огромен чукар,но такъв голям и красив циркус с такова красиво пръскало няма.Това е любимото ми място в Стара Планина.Единтвеното нещо,което липсва тук е едно въже,да могат хората да се държат за него и да достигат безпроблемно тази скална тераса с чашата на пръскалото без да си рискуват живота.

             Освен с това,което изброих,тук има и още един феномен.Този циркус е най-големият акумулатор на сняг в района на Стара Планина.Хората казват,че веднаж на 100 години тук пада лавина,чиито грохот се чува по всичките села надолу.След това през пролетта всички отивали да видят какво  е станало.Лавината покосявала като с бръснач всички прави дървета,които се окажат на пътя й.Милионите кубични метри дървета след падането й просто не можели да бъдат прибрани и оползотворени.Казват,че последната лавина е падала около 1950 г и че сега буките там са на възраст около 60 години..

              Аз познавам доста лавинни конуси по Рила,по Пирин,няма да ги изброявам,но като гледам този,не мога да преценя има ли в Рила и  Пирин такова грамадно нещо.

             Слизам от чашата,но с осторожно внимание,както се казва на съветски език.Буковият клек просто те подмамва да му стъпиш и да те изтъркаля надолу,за да се освободи.Стъпваш на здраво под него,държиш се за него и така слизаш,а наклоът е между 45 и 30 градуса спрямо вертикалата.По скалата нямам смелост да се спусна.Ако имаше въже,за да разчитам и на ръцете си,щях да съм доволен като руснак,на когото в селото освен хляб понякога доставят в магазина и захар.

              Спускам се още малко надолу по реката докато левия й приток се влее в нея.От лявата му страна вероятно на серпантини нагоре към Русалийския път се е изкачвал римският път,който се губи тук някъде.От друго място няма как да се изкачи този циркус.И така по левия бряг на реката през буковата гора с възраст 60 годни се изкачвам стръмно към седловината между връх Русалка и Юрушка грамада.Реката,кято ми остава от дясно идва горе от Грамадата,скача по едни скали в чудно хубаво пръскало и се забива долу в скална цепка под терасата със смърчовете.От тук до хижа Тъжа има два вариата,които описах.Искам да предупредя тези,които ще изминат този маршрут за това,че изкачвайки се от долината на река Пръскалска към прохода е добре да се движат между буките,за да не се плъзнат обратно към реката и да се движат по серпантини,защото е ужасно стръмно.

                Къде ли е било трасето на римския път.За 2000 години от строежа му и вероятно 200 лавини,преминали през него,камъните му трябва да са останали някъде дълбоко под почвения пласт.

               А сега се връщам на хижа Добрила,за да опиша

                          МАРШРУТ   ЦЕНТРАЛЕН   БАЛКАН - БИЛОТО

                По този маршут водопадите са най-малко срещани,водата,както е известно тръгва от билото надолу.Желанието ми в това писание е да посоча маршрути предимно до водопадите или поне отклонения от маршрути,от където трудно или много трудно се достига до тях.Но този маршрут не мога да го пропусна.Но ще посоча рекиге,които тръгват от билото на север или юг и скачат по скалите,образувайки т.н.тук пръскала.Билото на Централен Балкан, е високо,обгледно,красиво и СТРАШНО.Той започва от хижа Добрила,като първият ден се достига заслон Ботев и се нощува там,вторият ден-хижа Тъжа.