Останаха още два понора от най-големите в планината Голем Понор,те са разположени между Перачката бара и високите махалите на с.Гинци на изток от него.Тези два понора се достигат от с.Бракьовци,като се тръгне по старото шосе за Петрохан.Няколко думи за това шосе.То е било строено на времето,когато строителна техника почти не е имало и поради тази причина е било избрано трасе което не пресича река,не минава по скалисти скатове или през гори.Най-удобно за строеж на път,с минимални усилия може да се построи.Поради това шосето се изкачва горе на платото на планината Понор и движи по него до Петрохан,като заобикаля десетки понори,два от тях са много големи.Построено по този начин шосето е било затваряно през зимата,но след появата на камиони то вече не отговаряло на изискванията и е бил направен вариант от отклонението за с.Бракьовци през с.Гинци до Петрохан,за да се избегнат бурите и снежните преспи.Всеки турист трябва да посети това шосе.То върти между понорите и ако сняг засипе трасето му и напълни понора до него,става иснински куркапан,както в Радомирско наричат такива места.Старото шосе е един туристически шедьовър.То подема туриста от праисторическото корито на р.Нишава и постепенно през хубави гори,предлагайки все нови и нови изгледи го изкачва в царството на понорите.При карстовите извори,където такива има, все още има хора по махалите,част от мегакомплекса Гинци.Ако овцете не са изведени на паша,те са по дворовете,но всички живущи там се занимават с овце или както казват,чуват стока.В началото покрай по-скромни понори,а нагоре покрай по-големи,пътят се изкачва горе на високото голо плато.Вода няма никъде.На места планината е хлътнала-пак понор,но не е дълбок и пътят слиза в хлътнатината му,после отново излиза от него.В дясно от една такава хлътнатина,не намирам друга дума за такова овално и равномерно пропадане,се намират двата последни понора от най-големите.За да се отиде до съседния на Перачката бара понор се преминава през един по-малък,да го нарека №6,но това е в сравнение с четирите големи.За да се пресече този шести понор напреки са необходими поне 40-50 минути.В този понор не се вижда корито на река.Той представлява страхотна ливада,но и в нея има няколко дупки.Между него и следващият,него наричам №5,отново има нежна преграда,но карстът си е направил шега,като на най-високата част на преградата му също има тясна дупка.Затревена нежна дупка дори в тънката преграда,такова нещо другаде не видях.От тази преграда се слиза в следващия понор,№5,който е много голям и има временна река,която през лятото пресъхва.По размери този понор е по-голям и от Перачката бара,но по-красота му отстъпва.Донякъде прилича на понора,в който тече река Понор.За да се пресече този понор и се достигне преградата му с Перачка бара е необходим повече от час.Преградата между тях е могъщ висок гол рид,от своя страна осеян с много по-малки понори.От тук най-добре се вижда към Ком,Петрохан,Тодорините кукли.
За да се достигне старото шосе в изходната точка трябва още около час и половина.Шосето започва да се изкачва и навлиза в борова гора.За да се избегнат мочурливи места то се изкачва малко над прохода Петрохан и после слиза към него.Има отклонение за хижа Петрохан и други строящи се сега там хотели,мутробароци и не знам що на местни мутри и мутри-гастрольри.Само МОЛ все още не е изтряскан там,но както расте обемът на кражбите,нищо чудно и комплекс от МОЛ-ове да построят там,чрез тях да перат парите на мафията.Като гледам колко пари са дадени за строителни материали и колко за превоз,мисля си,никак не е бедна България.Строи се яко!Кой дава разрешение да се сече гората и да се руши природата,не знам.Сигурно е същият,който разрешава да се строи и около яз.Батак.Предполагам,чадърбабаити от парламента.С рязяни екокарабини,отрязаната чяст на латински език се нарича препуциум.
Връщането към с.Бракьовци може да стане по преградата между Перачката бара и петия понор.Изгледът е страхотен.След изминаване на преградата започва път през букова гора,тя после преминава в дъбова.За Бракоьовци има много пътища от махалите му към планината.От всяка махала по най-кратката пътека овцете са били извеждани в планината на летни пасища.
Ридът,който затваря изходите на слепите реки е почти навсякъде с букова гора.Само на местата,където има „язовирни” стени се виждат голи ливади.Това е един прекрасин венец,който се вижда от късото било на Мали Понор.Освен този,който се е спускал по големите понори за да ги разглежда,никой и не допуска какви огромни долини има зад него и каква красота крият те.
И в Голем Понор както и в Мали си имам любим маршрут.Той започва от Петрохан.Върви се по шосето за х.Петрохан,като при разклонението за водохващането за каксада Петрохан шосето се оставя и се тръгва по самото водохващне.В началото имаше там овчарници и хубава сграда вероятно за директора на овчарите и гювендията му,за Партийния секретар и папките му,дадени от първия секретар на градския комитет на Партията и за председателя на профкомитета и неизпитите му бутилките с огнена вода.След Десетото всичкото това го купиха мутри и започнаха да строят нещо от другата страна на пътя,което не знам какво е.Прилича на луксозни обори когато си до него.От далеч прилича на красив комплекс с червени керемиди,когато си наблизо установяваш,че простотията човешка няма граници.Днес строят мутрите,защо така се изпират парите.Отвлекат някой,откраднат луксозин джип,снемат рекет,от проститутки печелят,от наркотици и др.как да се изперат тези пари.Много просто.Мутрата строи,никой я не пита от къде са парите,само че човек като строи нещо,туй нещо непременно прилича на него.Препоръчвам на всеки да отиде и да погледне този огромен,изоставен,рушащ се мутробароков комплекс и да се опита да отгатне за какво е бил замислен той.Аз не знам,но съм убеден,че прилича на мутрата,която го е поръчала,своите си пари да изпере или на шефа си от мафията.
Сега няколко думи за какскада Петрохан,без строителството на която днес нямаше да го има и любимия ми маршрут.Не само за добив на ел.енергия,но и за отправяне на вода към бедстващи градове – соцгиганти като Враца и Монтана бе построена тя.От запад каскадата хваща водите на всички реки,извиращи от връх Ком до Петрохан.От изток каскадата хваща три от четирите т.н.слепи ряки с изключение на река Понор,която водоснабдава всичките села по терасата около село Зимевица и местният партийният секретар на времето е успял да спаси водата на селата си.На прохода Петрохан има изравнител и от него водата се подава към ВЕЦ Петрохан.После излиза в яз.Среченска бара и си отправя за Враца,като 80% от водата за Враца се губи по скапания водопровод,но пари за поправката му не могат да се намерят.Сетих се за един филм,Планетата на маймуните.Измежду тях обаче имаше и добри маймуни,а тук май и една няма,която да не краде.Разправят,Царо с гъзъ си крадял,Догано-с рязаната си карабина,Анал Етем-с всички отвори на тялото си.
Пътят за строеж и обслужване на каскадата на изток е отличен туристически маршрут.На места той минава през гора,но минава и по плата,от където изгледът по протежението на огромните понори и техните „стени „ е нещо неповторимо в нашата природа.Минава се и през хубави букови гори,през ливади,където взорът достига Тодорините кукли.Никъде в България другаде такова нещо няма!Първата бара,кято се разглезжда изотзад е Перачката.Погледната от „язовирната” стена,погледната от страни и сега изотзад,разликата е огромна.За тази бара обаче най-красивата гледна точка е от стената.Не мога да опиша красотата й.
Пътят навлиза зад следващата бара,Орловата.В нея се събират две реки,като дясната е много дълга.Това е една приказна зелена долина,обрамчена от естествени букови и нови борови гори.Следващата река на същата тази бара се вижда като се премине през седловината на рида Орлова чука.Така се казва и върхът между двете бари,който е доста висок.Този връх си е направо пункт за разглеждане на барата,от тук може да й се погледне навсъдъде.А тя навсякъде е красива.Аз се впечатлявам най-много от левия й приток,който отива в нещо като хиперстадион и „язовирната” му стена,която ако не познавах района,щях да считам,че е направена от хората.Тази бара,погледната изотзад,тук от голата Орлова чука е самата прелест.Простор,светлина,вода,зеленина,гори,тук има всичко.
Пътят за обслужване на водохващането продължава.Има „прозорци”,където се хващат и други по-малки рекички.Замисълът на проектантите е много интересен,строителното изпълнение-също.Водохващането започва да се изкчва леко и да заобикаля много голям рид,най-широката и висока преградна стена между бари номер 2 и 3 и излиза над Студента бара.Застанал на рида се чувствам високо като в небесата.Тук е добре да се изкачи един висок чал,който е най-високата точка между барите.Видяното от него не може да се опише:целият Голем понор,Тодорините кукли,Мали Понор,Софийска планина.Приказка.
Водохващането прави един завой,след който прехваща горното течение на Студената бара и като пътека продължава почти по хоризонтала през гората за последната бара,наречана река Понор.Пътеката излиза на пътека от х.Пробойница,старо вървище от Губислав за Заноге и надвесена над дълбоката долина на р.Прбойница достига разклон:левият път слиза в Лакатник,десният тръгва към с.Заселе и от там в Бов,но не е никак близко.Ходи се 8 – 10 часа.
От извивката на Студената бара може да се слезе малко надолу,минава се покрай дупки в нежната преграда между Студената бара и Река Понор,където след дъжд се вливат потоците и изчезват,за да излезат под налягане при ресторанта в Лактник или при с.Скакля.По нежната преграда се върви почти до „язовирната стена” на първия понор,наречен Река Понор от там се слиза в с.Зимевица,после в с.Заселе и гара Бов.Този маршрут е малко по-кратък.Много е красив.
Маршрутът по водохващането е много красив и предлагам един много интересен еднодневен преход в съкратен вариант.Оставят се железните коне на Петрохан при чешмата,тръгва се по водохващнето и се прави сметка колко време да се върви,за да може човек по същия път да се върне обратно по светло.Много е красиво,а за такива като мен,упознали понорите от всички страни,преживяването е страхотно.По този дял има много малини и видях малинояди,дошли чак от Германия да се наядат така,че да им „държи влага” цяла година.Веднаж,движейки по този супармаршрут виждам каравана-таратайка Мерцедес,стара и грозна като смъртта.Виждам,че е с немски номера и я приближавам.Някой затвори прозорчето и на немски попитах има ли някой вътре.Показаха се двама възрастни гедерманци,които добре познават България,обичат я и продължават да я посещават.Обясниха ми,че с тази бракма им излиза най-евтино да дойдат тук,да я паркират някъде в планината и да си прекарат там доста дълго време.В караваната имаше кухня,баня,тоалетна със съд за събиране на това,дето изтича от нея,агрегат,голям резервоар за вода,печка на газ.Купували си хората каквото им трябва от Гинци и тук в комбинация с малините ядяли гинцките екопродукти и релаксирали.Но да паркират тук караваната е атестат за тях,че добре познават България.
Лошото е,че вековните букови гори над изворите на реките се изсичат.Попаднах на цигански катун от секачи.Циганите че секат секат,но и бракониерстват,като за целта ползват камиони-боклуци без номера,но са в движение и ги спускат натоварени с дърва по стария път от Петрохан за с.Бракьовци.На едно сечище имаше планина от изсечени буки и там биринджимутрата организираше товаренето.Едни буквално деца на по 16 години товареха на ръце дърветата,нарязани по метър,по четири деца едвам вдигаха заедно дебелите дървета,за други,дебели до метър трябва кран.Мутрата обаче не бе доволна от това,как децата са натоварили камиона и ги заплаши с бой.Интересно бе поведението на децата.Те бяха на двата камиона по 4 момчета.Вместо всяко да вземе по едно дърво и заедно да утепат мутрата,после да претъркалят върху него едно дърво от дебелите,но да стоят на разстояние като му експлоадирват фекалиите и да го оставят да го оглозгат вечерта вълците,те някак се свиха по начин при който като да им е ясно,че мутрата ще ги бие,но ако може поне по главата да не ги удря.Мутрата беше като гардероб широка,с корем на препасла стелна крава и глас по-дебел от този на Борис Христов.Такава мутра ако я смачка дърво фекалии от него ще стигнат до слепите ряки.Още веднаж видях мутрата в чисто нова Волга да се прибира по планинския път.Волгата от живото тегло на мутрата пътуваше наклонена на ляво.Кой е дал право на мутрата да сече гори във вододайнта част на планината,питам се аз.И сам си отговарям:чадърът на дървената мафиа от парламента,министърът на земеделието и горите Нихат Катил.А чадърбабаитът от парламента сигурно е Догано.Мандатоносителят с автобусния електорат,дето назначи на времето Параванката за президент и сега го върти.Аз такова разрешение не бих дал.
С този дял обаче планината Понор поне за мен не свършва.Понор има още един дял и той е между реките Височица и Нишава.Географи-спиновъди са кръстили този дял Видлич,но той прнадлежи към Понор планина и за мен това е Западен Понор.По красота делът не отстъпва на Голем Понор,а по рзмери бие Малия убедително.По източните му скатове са разположени част от комплекса мегамахали Гинци.И понеже Гинци не е какво да е село,а мегакомплекс от махали така както Лос Анжелос е мегакомплекс от градове,ще се спра специално на това село.Всички го свързват с киселото мляко в буркани,но има много по-важни неща.
Всеки знае,че това село е най-дългото в България,но малко,сигурно не съм само аз,знаят,че то е и най-широкото.Разстоянието от долната махала в понора с отклонението за с.Бракьовци и стария път до последните махали при Горския дом в посока Петрохан е над 10 км.Не по-малко,а вероятно още по-широко е селото.След Губешкия превал от първите къщи до центъра на селото се върви още час и половина.Повече от час и половина трябват за да се изкачат високите махали от източната страна на селото,та да се прехвърли стария път за Петрохан и да се отиде до последните източни махали.Сега като си правя сметката,за това трябват поне два часа.За три часа и половина /за мен,който движа с 3,2 км/час/ във всеки случай се изминават повече от 10 км.Землището на селото е поне 100 кв.км.Поминъкът на хората там не са били само овцете,а и кравите.А където има крави,има и прасета за оползотворяване на суроватката.За Всички животни има достатъчно от каквото се нуждаят.Къщите по махалите са разположени на стръмни места,почти няма условия за градини,има ниви над селото в посока Петрохан.Зидани каменни пътища за коне и някои по-широки за каруци свързват отделните махали.Във всяка къща има обори или овчарници.Големите дъбови дървета където и да се намират по дворовете на хората са пощадени.Дори мисля,че като са строили къщите си хората са се съобразявали да не пострада дъба.Дъбът дава желъди за овцете,но и при дълги зими дъбов листак,да издържат до пролетната трева животните.В Гинци е имало майстори каменари и това си личи от зидовете на къщите.Не само как са подредени камъните,но и как са оформени,на хората със строителни умения това не може да не направи впечатление.Имало е и каменари специални,които са правили каменни кръстове.Това си е било цяла школа.Единият тип кръстове,тежките,са изчуквани с длета,или както се казва,те са от типа дялан камък,другите с каменорезбата и причудливите форми,леките кръстове,са правени по технология,която за мен,човек с култ към камъка остава непонятна.Кръстовете на техните майстори са побити чак до Искърския пролом,аз ги познавам.Вероятно такива има и в Сърбия,защото това е бивша българска територия,населявана до днес от българи.Проститути откраднаха точно от това землище семеен кръст,той е висок почти човешки ръст и тежи поне тон.С техника са го измъкнали,натоварили и побили при НДК.Ориентирали са се към „дялан”,масивен кръст,който е здрав при транспортирането му.
До Десетото Гинци някак се буташе,опитваха се поминък на хората да осигурят,читалище,автогара.След Десетото всичко се окраде,пардон,приватизира, реституира,
с проблемите на хората,пардон,електората започна да се проституира.
.Демократичната държава абдикира от всичко и остави хората тук свбодно да избират:ако искат -да живеят,ако искат -да мрат.Това е приносът на „демокрацията” за този край.Това са бедни хора,от тях няма какво да се окраде,значи не са интересни,не може да им се даде кредит,нямат какво да ипотекират.Крави,овце,като им ги вземат да им нафекалят банките докато си уредят сметките,не върви.Остава гората и от 1990 г.букът там почти изчезна по парламентарни квоти.Хората обаче не се предават.Имат си в чипа да гледат овце и си ги гледат и до днес.А младите поеха към София най-вече като строители.Но храната им идва от трудолюбивите ръце на родителите им,за да могат да погасяват към банките,новите им поробители,непосилния ипотечен кредит за жилище.Да гушат перачите на пари,схемата е известна до болка на всеки.
И село Гинци е кръстопът.Освен това,че от там минава шосето от хана на Беледие до хана на Петър,има и други пътища и пътеки.В дясно има вървища за хора,каруци и овце към махалите в този край на селото и към пасищата на Голем понор.Освен пасища,от тези понори е идвало и сеното за овцете през зимата.Казвам паши,но това понятие тук е нещо необятно,ако ползвам съветски език.Става въпрос за една леко нагъната и надупчена от понори ливада,която е толкова голяма,че е съизмерима с пасищата по Дюза и Триглав в Централен Балкан.
В ляво тръгват повече пътища.Единият е вървището за Губеш и Годеч.То изкачва стръмнината,осеяна с къщи и излиза на плато,също с характерните за района понори.Соцпът води до Губешкия превал,но има и отклонение преди него надолу за Годеч,което преминава също в соцпът,в страни осеян с пещери.Този път свършва при кариерата на Годеч на брега на р.Нишава до сбора й с р.Губешка.Губешкият превал е една истинска петолъчка,ще се спра и на него.
Още два пътя отиват от Гинци на запад.Най-високият води през гората,минава покрай хижа Малина,днес запустяна и отива на разклон за с.Комщица и за говедарниците на Гинци горе под връх Ком.Мястото на говедарниците е толкова красиво,че ако не ни управляваха мафиоти щяха там да направят нещо като на Щастливеца.От говедарниците може да се прехвърли билото на Ком и после да се слезе до хижата.
Средният път е също интересен.Той води за с.Губеш и с.Комщица.Пътят минава покрай гората на границата на понорите под него.Първият от тях е огромно пасище с река,която тече до средата на лятото.До тогава овцете са пасяли там,после са били изкарвани по-високо,а новата трева е била косена за сено.Този понор освен с големината си се характеризира и с красотата си.От едната страна е препасан с венец от бели скали.Има леко заформена долина на река,която влиза в една пещера под белия скален венец.Тревата там се оползотворява до днес и понорът изглежда като стригана канадска ливада.На скалния венец пък има разкошни букови гори.При този понор пътят от Гинци се разделя.Левият излиза на петолъчката,както я нарекох,десният движи още през три понора,ще ги разгледам при маршрутите от Губеш и слиза в с.Комщица.Красотата на този преход е десятка,защото няма по-висока.
Отбелязвам специално красотата на района на Гинци от запад.Това са дъбови гори,наклонени ливади,бели отвесни скали.Ако се идва от Губеш при лошо време много трябва да се внимава от къде да стане слизането в селото.На изток от Гинци е по-спокойно.Там са само наклонени ливади и букови гори,пак е много красиво.
Туек искам да вмъкна едно предупреждение към тези,които ще изминават един от красивите маршрути от Гинци за Губеш или обратно.Планитата между тези две села е пасище и твърдо очертани пътища няма.Туристът горе си избира от къде да мине.Може да се разходи по билото,да се спусне в един от многото понори да му потърси дупката за водата /изтичалото/,да изкачи някой връх,да разгледа билото над с.Губеш с паницовидните дупки в комплект по три различни една над друга.При хубаво време планината предлага ориентири /репери/ и запознатият с нея не може дах се изгуби,а при лошо,ще знае на къде не е опасно да се сурне.За посещаващите първи път този красив безкрай от дупки трябва хубаво време.Иначе ще чуваш делото под псебе си,но няма да можеш да се спуснеш към него заради някаква препасница,или както тук ги наричат,венетица.
Изходен пункт и възлово място за навлизане в тази част на Понора е Губешкият превал,който аз наричам петолъчката.Той е висок около 1000 м.и е на десетина километра от Годеч.Освен двете направления,за Губеш и Годеч,пътят в дясно прави отклонение за с.Гинци,което вече споменах,а също и за пасищата на с.Губеш.Ще се спра на това отклонение.През букова гора пътят изкачва билото на планината и достига понора,който описах при средната пътека от Гинци.Пътят минава точно над мястото,където временната река на понора изчезва в дълбините на планината.След това са засреща с пътеката от Гинци и завива наляво в пасища-север на с.Губеш.Пасищата на селото са по-красиви от чудно хубавите ливади на Лескова махала.Те се състоят от три понора,много големи,от едната страна обиколени с гора,а от другата- препасани с отвесни бели скали и огромни буки над тях.Първите два понора са доста дълбоки и до средата на лятото в тях има вода.Интересното за тях е,че не са затворени с „язовирни” стени,а като тези стени да са се пропукали.През тези пукнатини минават стадата на с.Губеш за втората си паша,първата няма да пропусна да поясня коя е.Вторият понор е заграден от красиви скали от запад и хубави ливади.От там започва третият понор,наклонен,огромен,достигащ землището на с.Комщица.Тук ще направя нещо като изявление:който не е минавал по средната пътека от Гинци до Комщица през тези понори,понятие си няма каква красота крие Балкана тук.Да не пропусна и още един маршрут от Петолъчката за Годеч горе по пасищата.Той е интересен,не казвам красив.Наклонени поляни,дупки,слиза се на събирането на реките Нишава Губешка.
Ако някой тръгне по моето писание обръщам внимание,че между Гинци и Губеш има една висока тревиста седловина.Красотата и обгледността й са неописуеми.А какви гори има на източните склонове?От запад седловината е наклонена поляна и за ориентир се ползва една антена на М-ТЕЛ.Ако е лошо времето,спускаш се и излизаш на пътя Годеч-Губеш.На изкок обаче не е така.При мъгла ако се спуснеш директно,а не по пътека може да се получи много шибано от някоя препасница или скали,подобни на тези из Врачанския балкан.
Тук е мястото да кажа нещо и за с.Губеш.Името му съм го изпитал на гърба си.Тръгнах за него в мъгла от Гинци и отидох в Комщица.Селото е пъхнато в един понор на северния скат на планината.Това не е случайно.Там е гората,там е водата.Днес селото е оставено на доизживяване,тук хората са се предали.Чувстват се излъгани,ограбени.Казаха ми,че те са си копали сами водопровода,сами са си прекарвали вода,сами си оправят повредите,а ги карат да плащат и им повишават непрекъснато цената на водата,да ги крадат по нова схема.Водните проститути от Лондонското сити,които взеха от Бакърджиев водата на концесия са със заплати от 64000лв месечно,всеки един взема все едно пенсиите на 600 души от този край.Казаха ми,че така отдалечени и изоставени им остава да са здрави,които не са си отиват.Пари имат за най-важното – храната – а ако се наложи за лекарства или да се отиде на лекар,загубени са.
Има и други населени места с основен поминък овцевъдство,но по-сгодно място за гледане на овце никъде в страната няма и ще поясня защо.
Селото е на тераса,по-скоро дупка,пред северен горист скат.От 1980 г.се строи шосе до с.Комщица и още не е построено.Колко ли пъти пътните мафиоти са откраднали парите за пътя до сега?Ако съществуваше това шосе каква велика автодестинаця се откриваГодеч-Губеш-Комщица,Смолча-Ропот-Годеч.С почивка на превала при с.Ропот,от където изгледът е неповторим.Реката,която извира от Губешкия превал тече малко под селото,дебитът й е доста скромен.От другата страна на реката са пасищата на селото,ползвани от овцете при появяване на първата трева там.Пасищата,които са с южно изложение започват от долината на реката и достигат с наклон около 45 градуса билото на планината,със средна височина тук 1300 м.Снегът първо се стопява тук,тук пониква първата трева.Като свърши този цикъл овцете се преместват зад билото в понорите.По южния скат започва да расте трева и се коси за сено.В понорите обаче има вода до средата на лятото,тогава овцете се преместват на летни паши над гористия пояс под връх Ком.Там водата идва от двата извора на р.Височица.Наторената от овцете и опреснена след пашата трева расте и дава голяма част от необходимото сено за овцете през зимата.Но това не е всичко.Овчарите от Губеш са имали и опция,както се казва на американски език /на турски са казва чалъми/:ако им не харесва да влизат в понорите на север от селото,могли са да спуснат овцете обратно в селото и да ги закарат на паша по северния скат на планината от юг на селото /пасища-юг/,могли са още да ги качат и горе в Хиперпонора /наименованието е мое,ще се спра на този огромен понор специално/ и там да си подберат скат с една от четирите посоки на света и с вода,която тече целогодишно.Такъв цикъл за овцете никъде другаде няма.Родопчани са ходили на зимни паши по Беломорието,каракачани за алпийските пасища на Балкана са идвали чак от Гърция.Но освен овце Губеш е място за гледане и на крави.Стада от крави е имало над Губеш от север,около горите над понорите и под Ком,огромните говедарници-останки в райската местност под Ком при изворите на река Височица също са на селото.Губешки стада крави са пасли и горе в Хиперпонора,където текат и пропадат в бездните целогодишно водите на три постоянни реки и на около 30 временни.Колкото и говеда и коне и овце да спуснат там,паша ще има за всички.Който е посетил този понор знае за какво става въпрос.От северния скат на Хиперпонора тръгват три долини на реки към Губеш,после се събират в една.Вода в тях има само през пролета,но тревистите долини и горите са зелени до сланата.Днес хората в Губеш наброяват само 22 глави.Съветските политолози-проститути въведоха понятие,село със затихващи функции.След Десетото нашите пък политици-проститути,верни до днес на тогавашния ни big brother от Голямата страна,където те бяха разработени по начин,при който анусчетата на неподготвените им ги разцъфтяха,показаха как се затихват функциите не само на село или села,а на цялата страна с изключениие на София,където е седалището и главата на октопода,от който измъкване няма.
Връщам се отново на Губешкия превал,който е имал разпределителна функция за стадата някога както петолъчката на бул.Патриарх Евтимий сега за придвижването на колите в района му днес.Този превал носи името местност Разкръсте.Той е нещо като вход за Годечкото корито,което подобно на Чепинското в Родопите има не по-малко села,но красотата му е много различна.В едното корито бавно се придвижва р.Чепинска,приемайки минералната вода от стотиците извори на Велинград,по другото лъкатуши и се забива в белите му скали р.Нишава.Превалът на изхода на Годечкото корито носи името Прекръсте.Там се прехвърля планината Чепън и се пътува за Драгоман.Има някаква връзка между тези превали,наименованията им не се случайни:Разкръсте и Прекръсте.
И така от превала Разкръсте започва един от най-обаятелните преходи по понорите между с.Равна и с.Губеш.Пътят от превала за пасищата по понорите там е доправян за автомобили и изтегляне на фургони за овчарите и е сравнително запазен до днес.През разкошна букова гора пътят набира височина и излиза на открита местност.Пътят горе се разделя на два маршрута,като и двата са много красиви.Десният минава по високата част на планината и е по-обгледен.Разклонения от него има много:за всяка голяма ливада,за махали и летни говедарници /овчарници/,до местата за поене и дохранване на животните.В дясно се спускат много красиви гори,виждат се ридовете с препасниците на понорите на юг от Губеш,над тях-горите под Ком и самия Ком,долината на Годечкото корито,платата с пасищата на Гинци,Голем понор и какво ли не.Пътеката,то си е живо вървище,се извърта над един огромен понор,който й остава от ляво,после се спуска и излиза при поилка при карстов извор и микроязовир под нея.Местността е толкова красива,че не мога да я опиша.
На откритата местност над Разкръсте пътят има и ляв вариант,който по красота надвишава прехода по високото било /плато/.Първаночално той преминава през две речни долини,едната с много интересен карстов извор,от който водата извира нагоре като от спукан водопровод по софийските улици,но доста дебел и много спукан.След тези две прекрасни долини се влиза в Хиперпонора,аз го кръстих така.По размери той не отстъпва на Орловата бара,но е много по-различен.Този има 3 постоянни реки,които „пропадат”.В началото му има отклонение от пътя до паметника на двете момчета,убити от гръм.От това място се виждат десетина долини на рекички,които след дъжд или при снеготопене се стичат към понора и „пропадат”.В дясно понорът си има и препасница,но не е така убедителна като тези на Зимевишките или Губешките понори.Центърът на понора е доста голяма равна площ.В Хиперпонора има стотици допълнителни понори и в някои от тях други по-малки понорчета с най-различни форми и големина.Застанал в дъното на понора,той не ми се напуска и броя долините с временни рекички,които се виждат от там.И те са десетина.Отсреща се спуска доста голяма река и изчезва постепенно в ливадата.Като преливник на язовир малко след това има огромна дупка,сигурно за супервисоките води нса реката при поройни дъждове.В понора обаче има и непресъхващи езеро,че и един обилен карстов извор сп вода,която изхвърча нагоре с голям дебит и след десетина метра изчезва в тревата.Тук се събират долините на нови десетина временни рекички.Тук срещнах коняр,който каза,че се грижи за стадото с конете,което го нападат вълци и изяждат новородените кончета.Предупредих го,че добре облеченият бизнесмен Курилеца гръмна конете на хората от софийските села и отнесе месото им във фирма Браво.Той каза,че не е имало случай някой да прецака чорбаджията му и той после да не го преебе.Ако ще и 100 души охрана да има,чорбаджията пак ще го намери,няма страшно за конете,каза той.Всчки го знаят и никой нищо негово не смее да пипне.И аз разбрах кой е,но от други.Играч от дървената мафия,който сечал около Своге.Ясно:ДПС,мутрокръстоската,изпълняващ длъжността областен управител на София-окръг вероятно е негов човек,а от там и силата му.Покрай реката,която влиза в дупката има път,който извежда извън понора на било,успоредно на това,по което минава високият път.След 2 – 3 км.този път се събира с другия път от дясно при карстовия извор с поилките.Мястото е кръстопът.От там има път /път е силно казано!/ за с.Губеш,за с.Равна и за с.Ропот.Местността е с букови гори,ливади и нови гори от черен бор,но всичко това в комбинация с мутроязовира долу,където мутрите фърляли хайвер и рибки я прави неповторимо красива.Маршрутът от с.Равна до с.Губеш минава от тук.От с.Равна до тук разстоянието се изминава за около час,още два часа има за пресичане на платото и спускане до Губеш.Ако се продължи до с.Ропот трябва още час и половина.И трите села са на надморска височина около 1000м.като изгледът от с.Ропот и с.Равна е много красив.До Губеш се пътува предимно през гора,до Ропот-през гора и открита местност.До Равна има спускане по дол с карстов извор и останки от римски път.Познавам римската чешма в Годеч и се радвам много,че знам и продължението на пътя покрай нея.Слушал съм и за други останки от римски пътища от Мала планина към Петрохан,но до сега не съм ги открил.Този път ми е любим,ще го опиша по-подробно.Първоначално се преодолява едно било,което завършва с връх с параболични антени.Тези антени са ми реперът,за да не се изгубя из района.Районът има карстов извор,който дава вода на с.Равна.Лесовъди обаче точно там са залесили черен бор,но водата още блика от карста.По водохващането и по останки от римски път се слиза в с.Равна.Селото е съвсем умряно,нямам правописна греша.Има няколко много големи къщи,в тях живеят стари хора.Мястото на селото е едно равно място с черноземни почви,вода и паша по скатовете на планината.От тук като от наблюдателен пункт се виждат селата от север на планината Чепън:Шума,Лопушна,Върбище,Мургаш,Каленовци,Туден,та чак до най-високото село Прекръсте.Виждат се дори села от другата страна на р.Нишава у нас и в Сърбия.Спускането до Годеч може да стане по шосето,което е около 6 км.или като се секат завоите по него,пътеките са добре очертани.Не описвам маршрута до с.Ропот по пътя,защото от там прибирането до Годеч си е направо подвиг отакато мутрите държат автобусните превози.Ще отбележа само,че това е края на Понор планина и че след тази седловина настина започва планината Видлич.И още нещо ще отбележа.Пътуващите с автомобили спират тук за да се насладят на пейзажа,но много малко от тях знаят какво виждат,а аз съм този,който не само знае какво вижда,но и съм посетил това,което е в България:откритият рудник Станянци,собственост на енергийния проститут Ковачки,голата като тупан околност на с.Голеш,дала името му,селата по границата със Сърбия чак до с.Бърля,планината Чепън,назад забилия върхарите си в облаците Ком,по-голямата част от Годечкото корито,села и градове в Сърбия.
Преди да се спра по-подробно на Годечкото корито ще опиша поноровата планина между реките Височица и Комщица,която нарекох Западен Понор по-обстойно.Първото,което ще кажа е,че не съм убеден,че Голем Понор е по-голям по площ от този.Освен Хиперпонора,който описах,след него следва един много по-голям с център в с.Смолча.Планината прави два ръба,покрай кото текат споменатите две реки и между двата ръба е заформен този най-голям в България понор.Освен от тези два ръба,този понор е ограничен още от поне една трета от обиколката на Хиперпонора и границата със Сърбия.Над с.Равна в боровия връх има едно военно поделение.Изоставен овчарски път по билото води до с.Ропот.Само от върха,билото и превала над с.Ропот може да се види големината на тази земна вдлъбнатина.Понеже в Сърбия е по-ниско,вероятно цялата вода,събрана там по подземен път изтича при тях.Планината на изток от понора е съхранена в значителна степен и има непокътнати букови гори.Проправени са пътища само до карстовите извори,които са каптирани и водата е насочена към селата.Надписите гласят:Строено от комисията по водоснабдяване и годините са от 1932 до 1938.Към с.Смолча се спускат три долини на реки по прекрасни долини с вековни буки.На север има три други долини,дори по-прекрасни,които се обединяват в една и отиват към с.Губеш.Планината,погледната от с.Губеш изглежда много стръбна и гориста,но от горе към селото се вижда,че планината е на тераси,понори,и селото е в един от най-ниските.Горите,такива,каквито ги е създал Господ са толкова величави,в тях всичко е така подредено по Божия закон,че си спомних думите на Гьоте,който е казал,че като слуша Бах има чувството,че чува хармонията на света.Аз сред тези букови гкато да усетих също хармонията на света,но тази,която е от Господа и не е нарушена от хората.Това е едно съхранено кътче,дано никой да го не пипне.
Сега ще се спра на Годечкото корито,както го нарекох по аналогия с Чепинското корито.То не отстъпва на родопския си събрат нито по размери,нито по брой на селата,нито по красота,само по брой на хората в него.След Десетото Чепинското корито преживя криза,но се съвзе,сега отново там целогодишно почиват хора.Но пък временното обитаване на къщите от хората и възможностите за цигански набези привлече там след Десетото над 10000 цигана,които ще се погрижат комплексно за Велинград.Ромите,както е прието да се казва, /не знам защо признават само наследниците на единия брат,Ром,а другите двама-Мануш и Циган въобще ги не ебават/ оформиха два квартала,единият в Чепино на един скат без вода и канали и още един при входа на града в дясно.Всички знаят,че тези хора са там,за да крадат,но такиви неща не трябва да се говорят,за да не стават етнически напрежения.Интересно защо изчезна боровата гора до ромквратала при входа за града и кой я изсече.Дума не се споменава за тази изчезната гора,а всички знаем каква могъща фигура е тамошната мутра,Фидел Беев от ДПС.На фона на циганските катуни вече се заформят и ромбароци,което говори за успех в бизнеса:обиране на къщи,вадене на кабели,сваляни на жици,предаване на чугунени скари от канали за отпадъци,обиране на къщи.В Годечкото корито всичко е коренно обратно.След Десетото закриха всички предприятия.Хората обедняха,почти всички пътуват до София да работят.Беднотията доведе до това,че за циганите не остана нищо за крадене и те започнаха преселение предимно към София и към други градове,където остава нещо за открадване,изгризкване.Селата по Годечкото корито се обезлюдяват все повече и повече,там са останали само тези,които имат сигурен доход от стотина лева за хляба,пенсионерите.А след тях е добре да се турне един катинар на Прекръсте и един на Разкръсте и да се затвори районът.И една табела:Районът е прекрасен,но ората бегаа,оти ги ограбиа!
Както от понора на р.Студената бара останах със спомен от една джобна мутра,нещо подобно,но много голямо видях тук.Огромен черен джип по поръчка колкото автобус за дванадесетина души доди откъм центъро на Годеч,спря за минутка пред автогарата и събра погледите на всички.Отпред на решетката имаше златна емблема с червено в средата,няколко цвята и хром.Джантите ,също хромирани лъщяха,гумите като да бяха за Фадрома.Аз му се паднах от дясно.Видях,че го бяха яхнали два черни цигана.Десният обаче бе толкова дебел,че закриваше половината странично стъкло по диагонал.Приличаше на рекламата за гумите Мишлин,един надут човек,но сегметните му бяха от тлъстини,може би под тлъстините му вместо въздух го напъваха фекалии.И по главата имаше сегменти,дълбока гънка се образуваше в главогръда му,където хората имат врат,от гънката му излизаше вратвръзка.Беше облечен в бяло и пушеше нещо дебело.В първия момент си помислих,за да му вържат вратовръзката дали не са му бръкнали нещо едро в гъза за да си изпъне за момент врата и да му преметнат врътовръзката,след това си помислих,как ли са я качили тая огромна мутра без да се строши стъпалото.Докато мислех и съжалявах,че съм поне четири пъти по-долен в живо тегло от нея,джипът изви към разклона за с.Губеш без да се чува моторен шум,само леко съскане.Като при команда равнис от дясно всички си бяха извили главите натам.Бях виждал мутри-боклуци,които яхат боклукчиви джипове,по-висши мутри,башмутри с лукскозни джипове,но тоя вероятно бе биринджимутрата.Това на турски значи абсолютно пръв.А от какъв ли ромбарок излиза мутрата,след като има пари за такъв джип?
Къде ли е средната класа в Годеч,дето я обещаваха.Сигурно някъде по средата между джипа на цигана с цена колкото няколко панелни блока тук и хората в панелките с дървата по балконите.Ограбени и набутани в панелите,на едната страна,а на другата мутрата демонстрира превъзходството си над тях и внушава от където мине,че си е надвил над масрафа, според терминологията на ДПС.А по средата нищо.Жена ми работи две години в Гърция,спечели пари да си купим жилище,банките ни ги откраднаха.Дали тази мутра не е получила част и от нашите пари?За да се самоуспокия след срещата с този супербогат циган вероятно притежател на ромбарок в Костинброд си мислех и се убеждавах,че съм многократно по-щастлив от него.Днес ходих десетина часа и ми беше малко,открих римски път,а той едвам ще направи и крачка.А какво ли ще му се случи в тоалетната?Ако го издържи чинията и не се строши от теглото му,та да се забие някой порцелан в големите му бузи ще има други усложнения.Като си изригне правото черво ще препълне чинията,защото каналът няма да може да поеме първия взрив и тя ще прелее,септичната яма за ден-два ще се препълни.Но и това не е всичко.За да може след това да си почисти огромната мутра замърсения с фекалии участък няма да му стигнат поне 50 см.от дължината на ръцете за да го достигне и ако няма специални за това мутрешки такъми като подсилено биде вместо от порцелан от чугун или прислуга,специализирана да го почиства след като си изригне непреработеното,лошо.А аз и тук проблеми нямам.Предпочитам се така отколкото да съм тристакилограмов изрод в суперскъп джип.Чувствам се по-близко до естественото Божие употребление.Ако и да нямам хромиран джип,украсен досущ като американска пожарна кола.
Но въпреки всичко ми се иска да направя бизнес с този тристакилограмов изрод.Имам три градинки с изгладняла почва,как да го убедя да дойде и да ми ги нафекали през есента.Като имам предвид,че мозъкът на човека е 3% от теглото му,трудно бих надхитрил себеподобен с 4 пъти по-голямо сиво вещество.Ще си останат изгладнели и градинките ми и дърветата ми.
Годечкото корито се затваря от юг от планината Чепън и от север от Понор планина.Планината Чепън от към София изглежда гола,скалиста и не е красива.От север обаче положението е съвсем друго.Гори започват от самите села и продължават до билото на планината с изключение на върховете Петровски и Илиевски кръст.Реката през Годечкото корито е Нишава и тя го затваря от запад.Но отвъд нея до границата със Сърбия красивите местности продължават да се виждат.Почвата тук е много плодородна,тя е образувана от варовити скали както в северна България.Има къси рекички по нея с дълбоки корита,защото карстът се е разтворил от водата.Такава е реката срещу пътя за с.Чепърлянци с чудноватото има Дракула.Едно деренце,а какъв каньон направило.
Годеч днес е пълна трагедия,символ на бедност и отчаяне на хората.В центъра на града бутнаха къщите,набутаха хората в панели.Направиха и още по-високи блокове,днес те са самият ужас,изглеждат трагично на квадрат.Рушащи се стени,балкони,претоварени с дърва,които могат да рухнат всеки момент и да съборят другите балкони под тях както ефектът на доминото.Само мутрите,които взеха рейсовете са добре,защото всичките тези нещастни хорица пътуват за работа до София и мутрите ги грабят със скъпите си билети.Предполагам,че тези мутри са се заселили в огромните мутробароци по шосето за с.Губеш,където имат рибарници,въдичарски и други мутрешки такъми.
Популярните изходните пунктове за туризъм от Годеч са три,но има и други интересни.Единият е към с.Губеш и е много красив.Където е римската чешма се завива на дясно покрай река Нишава.Река Нишава по подземен път се влива в Губешката река и тя става много голяма.Това е вече третото корито на Нишава,но минава по подземен път и изскача от едно място под скалите.Където се събират Губешката река и тази от Гинци /Нишава!/,която тук е една малка баричка има кариера и път за с.Гинци,който преминава високо през пасищата на Гинци.Специално искам да отбележа,че старият път от Годеч за Гинци през планината в участъка от кулите на М-ТЕЛ до билото над с.Гинци и Губеш е връх на красотата.Там има запазени букови гори,безбрежни ливади,понори с извори до тях,изгледи от вр.Сребрен до Тодорини кукли и целият западен скат на Голем Понор.По този път минават пещерняци,които търсят дупки в карста,където да се заврат.Третият изходен пункт е към с.Равна.А от там по останките от римски път се достига най-бързо до понорите,където шегата и красотата на карста се редуват по най-неочакван начин.За слизане обаче от Понор планина към Годеч просто всеки скат става,само не и към долината на река Губешка,която е непроходима и по двата ската
