ПЛАНА ПЛАНИНА
/КРАСАВИЦАТА,ПРЕДОСТАВЕНА НА МУТРИ И БРАКОНИЕРИ/
Летото Господне 2007 бе отново благодатно за мен.След изключително тежката тригодишна програма за запознаване с водопадите на Централен Балкан,завършила през 2006г.с посещение на стотина от тях,програмата за опознаване на Плана,която замислих много отдавна и на която посветих отново много усилия,време и обич и която в основни линни приключих ми донесе голяма радост.Още едно понятие от кръга на разностранните ми интереси се изпълни със съдържание.В днешното пазарно време,когато всичко се измерва с пари,аз,духовният човек с псевдоними Herr Doktor Watkov и Товарищ Пропойцев съм доволен от постигнаото и се считам за духовно по-богат с тези природни красоти,сред които бях и които по другите планини или ги няма или само са загатнати.Кратките ми посещения по Плана при предишни еднодневни преходи,взорът към нея,който отправях предните години от съседните 5 планини,преходите,които извърших за да се изкача до село Плана от всички села в подножията на Плана и сега изкачването до село Плана от всички проходими долини на реките,спускащи се по стръмните й скатове,това е един завършек на програма,за която се изискваше много последователност,упоритост,сили и любов.А тя бе взаимна защото:
Има планини,има местности,където се чувствам като да са били сътворени за такива като мен.Такива са например Пирин,споменавам само Белемето,такава е Рила,споменавам любимото ми кътче,Карагьола,такива са Родопите,пред очите ми е изворната област на река Арда.Има и една планина,Балканът,където не само се чувствам добре,но дори част от него,някаква жива материя,произлязла от тамошна нежива в билейския смисъл за сътворяването на човека.Понеже съм музикален по природа,така разсъждавам и по отношение на музиката,където съм не по-малко упорит в търсенията си.Обичам Брамс и когато го слушам си мисля,че сътвореното от него като да е било за да достигне и до мен,да ми даде цел в живота,успокоение,стремеж към мъдрост и красота в постъпките ми.Музиката му предопредели някакъв процес в мен,при който свързах суровата красота на Балкана с творчеството на този велик германец.Бродейки под вековните буки на Амбарица,в ушите ми звучи
Selig sind die Toten,die in den Herrn sterben,von un an.
DaЯ sie ruhen von ihrer Arbeit,denn ihre Werke folgen ihnen nach.
Финалът на Третата му симфония,когато се връща на темата от първата част ми напомня пак за шепота от буките,когато се шмугвам в тях слизайки от вечно обветреното било.Нямам особено желание да пътувам по чужбина,интересите ми са тук,в България,но може и да пътувам до Хамбург,където е роден Брамс,посещава ми се Москва за да слушам операта Борис Годунов от Мусоргский.
Влеченето ми към Плана също има музикална предистория.Преди много години слушах песни,изпълнени от бабите от Железница,нещо изключително в нашия фолклор.Как успяват да пеят акапелно и толкова чисто на секунда и дори на половин секунда,да усукват гласовете си около едната баба,която „държи тона”?Това бе за мен много силно изживяване.Заинтересувах се от бабите и разбрах,че са от т.н.кошари около Железница/по другите планини такива населени места се наричат махали/,които са пръснати предимно по Плана.Няма да ги изброявам,те са много,всичките днес са изоставени,но преди двадесетина години в някои от тях още имаше живот.Интересът ми към родните им места придоби нови очертания, песента им остана за мен като част от послание на хората,живяли там и имам претенциите че го улавям в някака степен когато съм там като нещо,идващо от вечността като неопределен звук,който не мога да разгадая с изключение на това,че го издават хора.Но вече не са тук.Изминалите години не намалиха интересът ми към тази планина.Имената на населени места,местности и др.също носят много информация.Сред суровата и красива природа са живяли силни и смели хора,които по един или друг начин са се вписали с имената или делата си в планината.Сигурно там е имало някога доста вълци,та има имена на местности като Вукадин,Вучан,производни от вълците,на които в Плана и днес казват вуци.Може би точно пред тези двамата номерата на вълците не са им минавали.Има и Вълча река,Вълча могила.Има долина Мачище,където вероятно е имало доста диви котки.Всеки дол е получил името на някакъв известен от вековете добър и смел човек.Реката Ведена е получила името на най-работливата жена на Железница,която е прала на топлите извори под селото.Имената носят информация за поминъка на хората,за известни исторически събития.Има местност Мечита,мюсюлманско основно училище,друга местност се нарича Градище,защото там има останки от крепост.Други наименования идват от преобладаващите видове гори,от някакво събитие по стотиците чукари и могили по платото,което е било значително и е оставило следа в духовния живот на хората.Наименования са дадени за да напомнят за релефа на планината,за преобладаващия поминък на хората,населявали тези места.Наименованията не са дадени току така,те са се утвърдили с вековете и насочват вниманието към размисли и въпроси за други неща,ако човек има интереси към местата,които посещава и се е подготвил предварително в някаква степен.Отидеш ли някъде с любов,непременно и се чувстваш добре приет.Поне към природата това чувство никога не ме е напускало.
Връщам се малко за наименованията.По Рила планина има някаква закономерност при тях.Овчарят Маринко е станал известен по едни чалове из Рила,днес най-високият от тях се казва Маринковица.Друг овчар,Шишко е дал името Шишковица,погребаният под един остър връх отец Йосиф от Рилската обител е дал името на върха,Йосифица.В Плана такава закономерност няма.
Нямам намерение да правя някакъв исторически преглед на този район или да правя подробен пътеводител,но на тези,които не са упознали Плана ще кажа,че ако не сторят това,просто ще си останат по-бедни.Не само като туристи.Като еколози също,като природолюбители.Красотата на Плана е вдъхновяваща.Особено през пролетта.Идват първите цветя,отиват си,веднага идват други,някак като да си правят място.А сред хората като цъфне едно цвете,било то надуто като цирей с гной ченге,откровен изрод или политик,после децата му,цъфват,че и внуците,като да няма други освен тях.Запознат добре с планината ще се опитам да убедя някои от приятелите си да я посетят. Сравняват я с Родопите,сравнението е непълно.Сравняват я с Витоша-също.Само запознатият с всичките планини на България може да я постави на достойното й място.И то след като я упознае цялата.И в музиката е така.Наричат Шостакович Бах на 20-и век заради неговите прелюди и фуги,подобни и ценни както тези на Бах,отразяващи духовния живот на хората през 20-век.Който обаче познава цялото му творчество го счита за Брамс на 20-и век.Единият-велик германец,написал симфониите на своето време,другият-велик руснак,написал чрез симфониите си истинската история на Русия след трагичните събития през декември 1905 г.Сериозно запознатите с творчеството му само могат да достигнат до това прозрение и могат с убедителни доводи да го защитят пред подготвените да проституират с казуса политически ангажирани люде.Именно те вгорчаваха до последния му ден живота на този гигант на културата на 20-век,Дмитрий Шостакович.И в настоящия случай само цялостно запознатите с планините на България могат справедливо да поставят Плана на достойното й място сред тях.Би било недостойно да сторя това по-долу без да потвърдя,че напълно отговарям на това изискване.
А сега малко за самата Плана.Не само жената е творение от ребро на мъжа,творение от ребро на Витоша пък е Плана.Реброто се казва Ярема и няма километър широчина.После става толкова по-широко,колкото е по-широка жената от едно ребро.Звучи смешно,но сравнението като пропорция е вярно.От дясно на това ребро /Ярема/извира река Палакария,която приема поне десет притока от Плана,а също и други от Витоша,Верила и Лъкатишка Рила,след което като доста пълноводна река се влива при Мечката в река Искър.Тази река е северната граница на Плана.Южната започва пак от една река,извираща от ляво на реброто,тя се казва Вълчата река /Куртова река/.На около 3 км.по-надолу тя се слива с планската река Егуля.След около още 7 км.Егуля приема пълноводната Селска река на с.Железница,идваща от Казаните на Витоша и получава името Ведена,след което влиза в непроходим каньон и при Дяволския мост се влива както и Палакария в Искъра.Третата граница на Плана е самата река Искър от местността Мечката до Дяволския мост,където Палакария и Ведена с вливат в Искъра.
Понеже стана въпрос за реките,ще се спра на някои от тях.Една само от тях,при това доста голяма извира от Плана и остава в Плана до вливането си в Искъра.Тя е символ на планината и с право носи името й,Планщица.При Злантата рибка тя достига Искъра.Най-пълноводната планска река е Егуля.Планщица тече високо и не може да приеме много вода.За разлика от нея Егуля тече в каньон,както шопите наричат поречието й,приема води от Витоша и от големият масив на Манастирище.През пролетта е толкова пълноводна,че само двеста килограмов лайновоз би могъл да я прегази без опастност водата да го отнесе в каньона.Мостовете бяха дървени и стават за горене в печките на мангалите.Двете реки са много различни.Едната горе по високото прави тиаци както река Дамяница на Пирин и се промушва през чудно хубави иглолистни гори и ливади,после скача сред широколистни гори и сред сравнително къс,стръмен,но проходим каньон достига Искъра.Дълбоката долина на река Егуля се извива сред широклистни гори,голяма част от тях запазени поради недостъпността им.От реката не се вижда красотата й,но от някой рид или пък от Манастирище,погледът не може да се откъсне от красивите гори и единични огромни хилядолетни дървета по дълбоката й долина.От десетината реки между Ярема и Мечката две са по-пълноводни,тази през с.Алино и тази през с.Широки дол.Реките,които текат към Искъра между Дяволския мост и Пасарел са с много голям пад и поради това изглеждат малки,както тези,скачащи по скалите на Централен Балкан.От тях ще спомена само една,тази която минава покрай Кокалянския манастир.Тя образува истински джендем,дори си има и пръскалце до манастира,доста скромно,сравнено с тези по Балкана.
Релефът на Плана е също много интерсен.Той е резултат на дейността на две само реки,Планщица и Егуля.След малко ще се спра специално на това.Плана има оформено плато с леки долинни гънки и върхове от два типа:едните са наречени чукари и се състоят от големи скали или няколко един до друг гигантски камъка,между тях неизменно има огромни дървета,криещи се от бурите между камъните,с обем колкото една стая и повече.Смешно е,че между тези великани камъни и предимно буки от южната им страна понякога се крие на завет и по някоя череша,която става за ядене.Другите върхове са заоблени и затревени,наричат ги могили.На заветната им страна понякога има един огромен дъб или гигантска круша,по-устойчеви на вятър вероятно от антената на връх Ботев. Всеки връх има име,свързан с някакво историческо събитие или с някой първенец,останал в тамошната скромна история.По големите ни планини върховете се наричат тепета и чалове,планските приличат на малки дечица в сравнение с тях.Горе Плана е като развълнувано море,от страни обаче е стръмна,като най-стръмна е към Искъра и към река Ведена,местност,която шопите наричат каньона.Поради тази стръмнина те дори не се прокарали пътека през него,а преминават над него горе почти на височината на манастира.Там естественият наклон е към 30 градуса спрямо вертикалата,дори и още по-стръмно,има и отвесни скали,спускане по тези скатове е невъзможно и рисковано.Склоновете към река Палакария са по-полегати.Погледнато от високото витошко плато Плана се вижда заформена от споменатите две главни реки,които текат между три рида.И двете извират и текат на север,после извиват успоредно и се вливат в Искъра на юг.По-острия завой прави Планщица,по-плавния-Егуля.Останалите реки са нищо в сравнение с тях.Плана има форма,наподобяваща буквата М. В малката гънка тече реката за Широки дол /б.м.реките/,в големите гънки срещу нея текат Планщица и Егуля,но след като се извъртят на 180 градуса и те стават успоредни на нея.На левия крак на буквата стърчи маркировката на вр.Мухчел,на който има висока метална телевизионна кула,на десния-маркировата на връх Манастирище,който пък е с висока антена на М-Тел.Перпендикулярно на тези две реки по скатовете се спускат още двадесетина по-малки реки,но някои от тях изобщо не са малки.Например реката при с.Алино,където има язовир,а под селото от Плана слиза и втора река.Околската река също не е малка.Има и други.
Специално искам да се спра на горите на Плана.Там е сечено,сечено,сече се и сега от мутри,особено от околските мутри,дето гепнаха текезесето,но и много е останало.И е неповторимо красиво.Дървото,то е нещо свещено.Без него нямаше да има живот по нашите географски широчини.Дървото пази от слънцето,дава вода,от него се прави къщата,покъщнината,та дори някога и паниците и лъжиците.Спи се на дървено легло,люлка се прави,ползва се за огън.Последният костюм се прави също от дърво.То присъства в целия живот на човека.Днес гората е символ на грабеж.Сече се буковата гора,най-разпространена у нас от цяла Европа.Педерасът гнусен Симеонсекачкобургрилски сече и продава в Гърция бялата мура от Рила.Най благородната гора,в която зимуват дивите животни.Взема си уема,уговорен за да си даде анусчето под наем на първо главно и да излъжат за пореден път хората чрез на него,подменяйки вота им.Уж за сина на големия български цар Борис І І І а в действителност за първо главно.Измислиха му и 800-те дни.Но да не се отклонявам.С изключение на клека,в Плана има всички видове дървета.Започвам с бука.Освен гигантските останали единични буки тук и там,срещат се и групирали се букови дървета по разни начини,за да устояват на вятъра.Едни наподобяват досущ карфеол.Стволовете им са вплетени и така стават непречупваеми от вятъра.Друга група буки расте долу като отделни дървета,но пък така си е групирала клоните,че те са вплетени общо и така гората става непоклатима срещу вятъра.Няма такъв вятър,който да изтръгне цяла гора едновременно.Трета букова горичка излиза с нова стратегия:от страни не започва с могъщи буки,които да спират вятъра,а с ниски дръвчета,високи сантиметри,посре по-високи, в средата-огромни.Първите повдигат вятъра и той брули само горните клони на буките без да може да ги строши,защото там са най-еластични.Такава гора прилича обикновено на пирамида и ниската й страна е от към преобладаващата страна на вятъра.Друго разпространено дърво по Плана е габърът.Той расте с елипсовидна форма на стеблото и някои дървета са огромни.Елипсата носи информация за преобладаващата посока на вятъра.Само по Жерковското дере в Балкана съм срещал толкова големи габри.Има и гори от липа,те са смесени с други дървета.Уникални са планските дъбови дървета.Уточнявам,това е дъб,има го предимно по полето,а не старопланинският цер.Един дъб е толкова голям,че е станал символ на планината,наричат го Кръстатият.Мутри с моторни резачки са търсили в почти двуметровия му ствол скрито злато и той ще изсъхне.И край него са копали.Но този дъб не е единствен.Под него има още три,наричат ги трите братя,там има и три круши,толкова големи в България нема,е па нема.Има и гори от трепетлики,огромни дървета,но голяма колкото трепетликата в Кубратовския манастир няма.Тя като да е била шербетувана с високохранителни суперторове,изцръквани директно над корените й от анусчетата на агентите на първо главно,Царо,Догана,проститутът Иван Григоров,или пък звезди на България според Нова Телевизия.Отклонявам се,но ако отиде някой в Кубратовския манастир,нека се приближи до ствола на дървото.После да се отдалечи и до го погледне отново.Така се придобива представа за големината му.Трябва да се обяви това дърво за защитено.
Иглолистни гори има също доста,но има един вид дърво,дето никъде другаде в света го няма,освен в Китай.Нарича се плански бял бор.Има го по южните долини около Манастирще.Клоните му са преплетени и образуват нещо като високо издигната шатра.Сняг и вятър вътре не могат да проникнат,може би и дъжд.Там се крият разни животни на завет.Чудо е да видиш такъв засъхнал бор.Все едно скелет с преплетени по всевъзможни начини кости.Това дърво е с много смола,гори дълго и става за мутрешките камини,дано някой го защити със закон.За сега не се очертава такова нещо.Парламентарните гейове са ангжирани с геювите си проблеми:хем някой да ги тресне,хем да ги не цепне,хем пари да гепнат.Подобно на конструкцията на планския бял бор по Плана има също с извити по винтова линия клони сливи,круши.Чрез тях Всеогецът е осигурил завет на животните от бурите по платото,да се крият там от погледите на враговете си,да се хранят,да се любят и да се плодят.По същия начин горе по платото,от където извират реките и през лятото изворите им пресъхват,има езера /блата!/,които никога не пресъхват и от където животните пият вода през сухия сезон.Този вариант го има и по Родопите и по Балкана.Иглолистните гори са горе по високото.Понятието високо за Плана е от 1000 до 1300 м.н.в.В дълбоките гънки на деретата и големите реки преобладава букът.Има разкошни несечени гори по т.н.каньони,благодарение на това,че са на недостъпни места,ужасно стръмни,само с пътечки по хоризонтала,направени от дивите животни.Погледнати от Манастирище,тези чудни зелени гънки са нещо уникално.Аз съм горд,че се проврях измежду много от тях,после по проходимите долини на реките на Плана се изкачих горе на платото.
Като турист с претенции,че съм упознал вече и тази планина искам да предложа маршрути за излети по нея.Няма да пиша пътеводител,ще посоча само изходните пунктове.От където и да се тръгне,пристига се в село Плана!!!Пиша три удивителни,защото това е истината за тази планина.Ориентирите за туриста са два,според мен са напълно достатъчни,могат да се ползват само при ясно време,направени са от хората и са непогрешими.Единият е връх Мухчел с телевизионната кула,другият-връх Манастирище с антената на М-Тел.Между тях тече реката Планщица,която разделя Плана на две.По-удобен достъп до изходните пунктове в сравнение с тези към Плана има само Искърският пролом с железницата си,а сега и многобройните си автобусни линии.Градски автобус достига село Пасарел,Софийско.От Дяволския мост,под който тече пълноводната река Ведена нагоре има поне 5 прекрасни маршрута,всичките се събират на връх Манастирище,още два пъти по толкова има ако се ползват изоставените вече пътища,някога ползвани от хора и стока,натоварена с препитанието от труда им в планината през лятото.Страховита река малко след същият този мост в посока към Пасарел,скачаща от планината предлага стръмна пътека пак към Манастирище.При Златната рибка река Планщица се влива в Искъра.Някога имаше водохващане горе преди стъмния й пад,долу имаше ВЕЦ Панчарево за енергийно оползотворяване на водата й.Зидан път и многобройни мостове извеждаха туристите под връх Мухчел,който тогава се залесяваше,имаше и едно езеро /блато/.Този туристически път и още един долу покрай Искъра от някогашната ВЕЦ Панчарево до Кокаляне бяха туристическа атракция и гордост на дружеството БТС.Днес това представлява една развалина.Дърветата от мостовете над река Планщица са изчезнати за горене,стои само каменната зидария от тях,не мръднала от порои и снегове.Имало е майстори някога!Този път е непроходим през зимата,през лятото е само за много упорити туристи,но за тези,които изскочат от каньона и стъпят на платото наградата ще е голяма.В дясно от Златната рибка пътека изкачва планината и достига през чудните гори и гънки на планината отново връх Манастирище.В ляво пътеката се изкачва по един скат,но толкова стръмен към Искъра,че ако нямаше дървета,изкачващият се ако погледне надолу ще се парализира от страх.Както пътеката от Триград за Ягодина.Ако мутри се развъртят с моторни резачки дърветата ще спрат чак на пътя за Самоков.А после,ще се свлече и планината.Горе платото е по-широко от това към Манастирище от Кокалянския манастир,то завършва при връх Мухчел.Пътища,разклонения,има ги десетки,кипял е живот там и трасетата няма да изчезнат лесно.Въпреки,че стотици огромни паднали дървета затрудняват туристите.Има и нови пътища за мутрешките джипове,с които те излизат в планината да стрелят и пият.А също и за УАЗ-ките на бракониерите,да си кръцват дръвчета за печките,както казват там.Стотици кубици изсичат мутрите за Златната рибка,имат си и фадрома да им ги сваля,но горски власти няма.Добре,че само горските при нас са корумпирани,всичкото друго не е!Съдът доказа че Софиянски е кристално чист,както спрайт,банкерите Венцеслав Йосифов и Киро Японеца-също,сега търсят доказателства кой е Р.Овч.свързан с топлофикацията,но не могат да разберат.Да не се отклонявам.В този район има заслони,запуснати са,но за къркандетата са отлично място.Къркандето е най-висшата форма на пияница,но за руснаците има една по-висока,наричат ги пропойци и не всеки е достоен да пие с тях.Има и примитивни барбекюта.На ден път се среща по табела с маркировка,поставена от някой ентусиаст.Но тя просто не трябва.На метри след табелата има едно или няколко разклонения.Има ли мъгла,туристът трябва да се прибере ако не познава планината.При хубаво време има два ориентира,споменах ги и се ориентираш по тях както мравката по слънцето.Искам специално да подчертая,че и да отиваш на едно и също място от различен изходен пункт,всяка гънка е толкова различна и красива,че си заслужава от където и да минеш!Красотата е различна и неповторима.
Нов изходен пункт е местността Двата шопа.От там започва и маршрут към Лозенската планина,като се преминава мостът над т.н.бент.В местността израстна мутробароково кафене,мисля че се казва кафене Мутрешкото,има също ресторант,бар,където играят кючеклийки,чалгаджийки высшего класса пеят и танцуват чалга.Певачките,които пеят и танцуват турците наричат гювендии.Там сега се сбират мутри така,както някога снобите се сбираха на Цигов чарк.Бентли,Майбах,супермутрешки джипове-кубчета за стотици хиляди евро,кабриолети с по 1000 конски сили и цена 1 000 000 лв,това нещо там по обед е нормално.А вечерта идват супермутрите,но запознати с проблема твърдят,че биринджимутрите вече не ходели там,а се сбирали в новия хотел на ул.Будапеща-2.Ще се чуе сигурно,както от хотела на ТБС под Симеоново.Зад стъклата на Двата шопа щъкат келнери с дълги престилки като „превързани кочове”,чието задължение е да откриват разгонената овца без да могат да я заплодят,след което овчарите я предават за изкуствено осеменяване с генетичен материал от суперкоч.Ако аз имах такъв коч щях да го кръстя Бойко Борисов.От тази местност започва път,после става пътека,излиза се на платото през разкошни гори.Горе на високото има нещо като кръстопът:Пеюва бука,Мухчел,Околите,директно за Плана,където искаш отиваш,но ако улучиш верния път.Пресича се река Планщица и пак в село Плана,от където има автобус в 16 ч. и 19 ч.до София.
Последният изходен пункт с градския рейс е 31-и км.От там се отива до Пеюва бука,после се изкачва Мухчел като се минава през разкошни гори и поляни.Другите изходни пунктове са с автобусите за Самоков.Те се изкатерват дори до Горни Окол,от където се достигат изворите на р.Планщица.Там сега вилнеят мутри,които купиха текезесето,секат гората и разширяват площта му,като претендират за обгледния връх Мулежова могила.Могилата е много обгледна.От нея се вижда яз.Искър,Мухчел,Манастирище,разкошните гори,могили и чукари над Широки дол,Райово и Рельово,всички населени места преди Рила и още 5 планини.Дано да не затворят достъпа до този връх,чието има може да актуализират на Мутрешова могила.И съседният връх Женска могила също е сборище на ловни джипове.Мисля си,имало е древни митически същества,кентаври.Вероятно това са били някогашни мутри,тероризирали хората без да слизат от конете си и поради тази причина се срастнали се с тях.В днешно време няма да су учудя,ако видя мутра,зарастнала за джипа си.
Следващият изходен пункт със самоковския рейс е с.Широки дол.От него за планината започват поне 5 маршрута,всичките през чудно хубави местности,а като се изкачиш горе на билото и погледнеш към Витоша и Рила,виждаш,че красотата на Божиите творения няма граници.Билото тук има форма на подкова и по красота само могъщият рид Манастирище може да се мери с него.Самоков се вижда ведно с експлозивно набъбващата му циганска махала,сред която стърчат дворци като тези на Киро Японеца и на Азиса.Лъкатишка Рила скрива малко от гористия пояс на Рила,но от тук,защото Плана не е висока планина Рила изглежда като забила тепета в небето.След Рила погледът се спира на връх Дебелец от Верила,после като огромна купа сено се извисява Витоша ведно със селата и кошарите в подножието й,вижда се голяма част от Софийския Балкан,мутробарокът на Младост ІV, после Лозенската планина.Такъв обгледен връх без да е висок знам още един,Голата глава в Софийската планина.Хем си на ниско,хем всичко виждаш.По долината на Планщица достигаш Космическата станция и отново село Плана.
От другата страна за Плана пак има градски рейсове до Царева махала.Най-страхотният изходен пункт за Плана обаче е с.Железница Софийско.То е изходен пункт и за Витоша,но за това –един друг път.Село Железница включва към себе си повече от половината плански махали,та дори и Елата.Затова и пътищата от Железница към Плана са така многобройни.Железница се е състояла от стотици кошари,пръснати по Плана и Витоша,после се е заформила като село.От махала Чемерника има две разкошни пътеки и един път,който слиза в река Егуля и после се изкачва досущ под Манастирище.Има и пътека за минералните извори до Селската река,както и тези на река Егуля.Горе по платото на Плана има нещо като околовръстни пътища,подобни на тези по ридовете на Балкана,под които има махали.Строени са по времето на социълизЪма за снабдяване на селата през летния период.През зимата тези пътища се ползват от такива като мен,но само ако преди това са минали мутрешки джипове.От Железница покрай Селската река запуснат асфалтов път минава покрай същите минерални извори,при които слиза пътеката.Там има останки от каменна баня,може и пералня да е било,после става пътека и слиза на Дяволския мост,като се минава покрай изоставено недовършено хидротехническо съоръжение с името Тунелите.От тук е трябвало водата на пълноводната река Егуля да се насочи в още една ВЕЦ,но дойде времето на големия грабеж и нещата приключиха.Огромни стени,разни съоръжения,останки от разбиването на бетона от циганите за метални отпадъци,това днес е прекрасно място за нов вариант на филма 1948-1984 по романа на Оруел.Районът е претърсен с металотърсачи,копани са хиляди дупки и представлява нещо като пчелна пита.Ужасно нещо!Друг път от мястото на вливането на река Селска и Егуля води до многобройни махали.Пътеки водят към изоставени днес кошари за хиляди домашни животни през лятото и местностите с пасищата и водата им.Познавам поне 10 пътеки от Железница към Плана,но има още много.Има втори минерални извори близо да сливането на река Егуля с река Селска,те са в коритото на Егуля.Някакво момиче е дало пари да ги оформят в красиви примитивни басейни.Още доста топли извори бликат в местността там,някои са просто изворчета,около които през зимата няма сняг.Малко по-надолу по реката,която вече се казва Ведена като от небето пада малка рекичка,чиито стръмно корито остава недостъпно за туристи.По левия й бряг обаче се извива широка пътека,която води горе до платото с многобройните останки от кошари за животните и примитивни къщи за хората,когато Плана е била половината от дома им. Там има много джанки,огромни диви крушови дървета,от които говедарите някога са си пекали рикията.Специално доста по-широко трасе води до Кокалянски манастир,вероятно то е било главното вървище някога.Запустната вилна зона напомня,че някои ги е теглило към родните им места,но днес децата им вероятно са по интернетклубове и кафенета и пет пари не дават от къде са слезли.А успелите,/спечелилите пари!!!/ вероятно са по Двата Шопа или дори на Будапеща 2 сред биринджимутрите.Що ще дирят в тая дивотия?
Преди години така изминах една зима няколко маршрута от Ябланица до София.Зимата е моето туристическо време,през лятото имам други задачи.След това броят на ябланишките маршрутит надмина 20.И тук е същото.Натоварените животни са се нуждаели от къси пътища.Те са били прокарвани през гората.Казах,че в Плана пътищата са като мрежа,но доста по-гъста от тази по Балкана.Живот е кипял.Плана е била планина за живеене.Точно по това прилича на Родопите!Тя е предлагала всичко необходимо за живота на хората от предните поколения:пасища,земя,гори,вода,защита от разбойници поради отдалечеността и трудния достъп до кошарите им.Била е нелицеприятно място за заселване от турците.А сега е местност за разграбване....
Другите изходни пунктове се достигат отново с рейсовете за Самоков,като първият и много съществен е Яремът.По него може да се достигне възловия връх Елата /Елхата/от където извира река Егуля.В ляво от Ярема по Вълчата река имаше почивни домове,превърнаха ги в хранилка за циганите,които ги разрушиха и отнесоха това и онова в Отпадъци,другото изгориха.Изходни пунктове са също Ковачевица,Поповяне и Алино,от които най-привлекателен е Алино заради язовира,старото място на селото с манастира и връх Елхата,от където извира най-пълноводната планска река Егуля.Колкото и да е красива и голяма Егуля,Планщица я превъзхожда по красота.От Алино има и други маршрути,които се провират през нови иглолистни гори.Следващите изходни пунктове са селата Релъово с паметника на Хрелю воевода и Райово,над които има прекрасни гори,а после прекрасни поляни,които слизат в долината на река Планщица.Над Рельово има един връх висок колкото Манастирище,но е горист и не е обгледен.Дъгата на изворния басеин на река Планщица,която прилича на подкова и която се вижда от там е прекрасно Божие творение.В подножието й има 6 села от Околите да Алино и всичките са се препитавали от Плана.Красотата тук е навсякъде,но за който има очи да я възприема.
Ще завърша с това,в какво се превърна Плана днес.В миналото тя е давала поминък на хората около нея.През лятото хората са се трудили там,гледали са животни,обработвали са ниви,плодовете на труда са пътували за селата около Плана по гърбовете на животните и на хората,превръщали са се в сирене,луканки,кожи,дрехи,достатъчни за оцеляване през зимния период,за да продължи движението си колелото на живота.Имена на местности показват,че там са живяли още траки,после римляни са строили крепости,турци е имало малко,някакъв мечит са правили там,начално ислямско училище.По времето на социализЪма там се построиха разни обекти.Построи се водохващане за водата на река Планщица,която да се отработи енергийно във ВЕЦ Панчарево.Тя работеше добре,но изгоря при пожара на склада с кинолентите.Не я възстановиха.Железните напорни тръби отидоха в Отпадъци, грозно в каньона на реката остана да стърчи втичалото за водата.Започнат бе и строеж за водохващане на пълноводната река Егуля,която по тръби както тези над Карлово да върти турбини.Годината 1989 дойде при построен обект Тунелите.Днес до Тунелите има път,описах ужасиите там.Мутри ще купуват сега там местността,щели да строят ВЕЦ и ново водохващане за него.Държавата се оказа лош стопанин.Имаше язовири,централи и др.но не знаеше що да стори с тях.Мутри купиха язовирите,от водата правят ток,продават вода за напояване,снемат рекет от рибарите,дигат мутробароци покрай водата,продават площи за застрояване,всяка в пъти по-висока от цената,заплатили в мътните години за целия язовир.Посочвам за пример яз.Доспат,но вече и Батак върви натам.Построиха се до 1989 г.пътища из Плана,имаше ТКЗС с техника,нивите се работеха,нямаше обаче достатъчно хора,те бегаа у Софията,та набираха бригадири,после дойдоха ликвидатори.Днес нивите отнова са ливади,но страшни,нарушено е екоравновесието.Тревата надминава човешки ръст и си е направо непроходима през лятото.Магарешките тръни са високи и по два човешки ръста.Само през горите може да се мине и по трасетата на изоставените пътища,но ако са ползвани от камиони или ловджийски джипове.Бившите сгради са изчезнати за тухли,дървета,метали за Отпадъци.Здрави бетонни части,опряли се на циганските набези за метали стърчат страховито.Подрастът постепенно набира мощ и започва тази еволюция на гората,която се е състяла при сътворяването на планината.Единствено удобно там се чувства дивото прасе,най-високо проходимото животно на този свят.По Плана прасетата са повече отколкото по Мургаш.Както циганинът веднага се ориентира при война,мир,приватизации,избори,възродителни процеси и др.така и прасето винаги печели ако се руши природната среда.Идва неговото време.Рови снега през зимата,цепи тревата през лятото,мушка се под храстите,мачка ги за да премине,вълк не може да достигне свърталищата му в гъсталаците и да му изяде прасенцата.Сърните също се развъдиха доста,те са в гористата част.И в тая красота и дивотия изведнаж виждаш мутри,докарали багер и копаят изкоп под извора на р.Планщица,който продължава нагоре по ската и се спуска към с.Алино.Изкореняват дървета,прокопават примитивния път,но за какво копаят,не е ясно.Ужасяващо разрушение на природата и грозотилище!Спомням си за Планетата на маймуните,където имаше и добри маймуни.Появата ми в този район на изкопа сбра всички мутри,които слезнаха от джиповете си и дойдоха да ме питат какъв съм и какво търся там.Добри маймуни,наети да копаят ми казаха,че са им платили за това без да им казват за какво ще служи изкопа,но чули башмутри да си говорят,че в изкопа ще полагат водопровод и кабел.Аз при разговора с наобиколилите ме мутри станах по-нисък от тревата,да ме не вкарат под кабела и водопровода,защото нямах убедителни мотиви,че не съм там,изпратен да ги видя какво правят в планината,която в действителност им е предоставена от просташките ни управници и която те вече считат за своя,а просто съм на разходка сред тази красота,която те не могат да възприемат с тъпите си мутрешки мозъчета с по две гънки.Едната,да ядат,а другата,за обратното.Без огромен джип,без охрана,преминал пеша поне 20 км.без да съм откъснал и едно цвете,с чисти помисли.
20.06.2012 17:19
Хората станаха като бурета, не могат да ходят пеша, не се интересуват от природта като извор на красота, вдъхновение и сили. Искат да седнат, да се наядат, да слушат чалга и да пият бира.
А това, което съм написал аз е за сериозни хора. Ако се появят някога отново...
Преди години бях в село Плана. Мои близки хора имат вила там, точно на върха горе, откъдето се вижда насреща един простор, върховна гледка!
От тамошната гора си изкорених едно малко борче и две малки хвойни. Сега растат в градината ми, зимата ги украсяваме с децата като коледни дървета, Много бързо растат!
Und Ihre Arbeit hier ist bemerkenswert.
Gruesse!
