Пренасям се по-горе в планината,в махала Редина,където са останали само баби,мъжете им вече са починали.Една баба каза,че си направила спестяване за стари години,откраднали й го банките,имала около 100 лв.пенсия,но откраднали парите за пенсии и й намалили песията на 63 лв.За да не притеснява с немотията си децата си в Своге,отишла в родната си къща в Редина,възстановила я,завъдила кокошки,две кози.По това време обаче спряли хлебарката до Редина и тя ходи за хляб с тояга до махалата Кръстец по едни пътища,които се ползват и от вълците.А за да слезе до Своге,където са й децата отива в една друга махала,Лесков дол,на час-два път от Редина през едно бърдо.И това не стига.Педераси й откраднали жиците,сега е без ток и от Своге и казали,че няма да ги възстановят,защото пак ще ги откраднат.Каза,че най-голямата измама в живота й,която е преживяла е с тоя цар и неговите 800 дни.Дойде, казва с обещанието за почтенност и други убави работи,а той излезе най-големият мошеник от всички след Десетото.Съвсем ни закопа.Тук ще прибавя свой коментар.Царо дойде,като се представи за неразработено гейче с тясно,розово,стегнато анусче,в което както в Северна България казват,пирон с чук не можеш му заби,толкова му е стегнато.А анусчето му се оказа с отвор като кюнец от печка Ф130,в която автомонтьори са горили мръсни маслени филтри и стари гуми.И което отверстие само Догано с рязаната си карабина не само може да обгрижи,но и да го експлоадира,ако е недоволен от него.И все в позиция изотзад с приготвена рязана карабина на всички им стои.Само на Стани шеф му стои преднишком,защото при него слабото място му е зашитата заешка горна устна.Едно разклащане на рязаната карабина,и устната му става както го е родила украинката ако не послуша Догано.Дървото,което дава плодове,както той сам окочествява себе си,биринджибербатгьонсуратът гаден.Продължавам с бабата.Да си умра тук,каза тя,че да не тежа на никой.Всичките до сега ни излъгаха,ограбиха,на никого повече не вярвам.И дядото й го били ограбили,но не разбойници,а държавата,защото бил пенсионер-миньор трета кагегория.Така го прекатегоризирали,че той се поболял и починал.Така завърши бабата.Мисля,че нейният разказ отговаря точно на дереджето на хората,останали да живеят по пролома.Минавайки по железницата изроди да считат тия хора за разбойници и че най-доброто за тях е да минат бригади от днешните простачета и да ги застрелят без да им казват защо.Просто,хората по пролома не разбират това и за да не е толкова мрачен края на писанието ми,ще цитирам една поговрорка пак от Северна България:Късмет в гъзо му вкарваш,оно си бега от късмето.Да ги астрелят,че са бедни им предлагат,они нещат....

        Времена и морал.Днес съществуват предимно три класи.Това са пазарните проститути,пазарните боклуци и пълните боклуци.Ще се спра и на тях някога.

        И последната мисъл в това дълго писание,което обхваща 2% от територията на страната ни разбира се ще е за железницата,променила всичко тук.От едно съоръжение,гордост за страната,какъвто е и Баташкият водносилов път,в идеално състояние в миналото,днес е превърнато в развалина,адекватна на разграбването на страната,срива в душите на хората,подмяната на ценностната им система.Трагедията на ж.п.трасето започва още от Курило,а за дълбочината й свидетелствуват скоростта на железницата и състоянието на ж.п.пътя.Технически грамотните,чакащи по пероните на гарите ще ме разберат.А аз знам и предпоставките за това,схемата,по която продължава да се източва БДЖ.

          Оставам със съмнението,че наличието на две толкова богати и така противополжни програми за оправяне на работата като тези на първите днес,Гоце и Дунав,а защо не и на Ива,пък и на останалите незнайни ще променят нещата към по-добро.Тези хора ограбват вече и бъдещето на страната.Да ги попита някой,защо така правят,ще получи отговор колкото от пора,защо смърди.А и така направиха,че не само не могат да бъдат махнати,но не могат да бъдат и помръднати от местата си.............................................                         

  София,лето Господне 2008,                                         Товарищ Пропойцев

  любител-краевед,турист с голяма инвенция,образован любител-музикант.

      РАЗМИСЛИ:

      /след написването на този пътеводител,ако така може да се нарече писанието/

      Още като седнах да пиша и започнах да си вадя от паметта многобройните маршрути и местности,много се замислих да включа ли и маршрутите от Искър към многобройните махали,накацали по южните и западни гънки над пролома,които направо водят към тях без да се ползва долината на някоя река.Абортирах се с болка от тази идея,защото заглавието трябваше да стане Искърски пролом 300.След като се убедих какво искам и го написах по този тертип обаче,яко ме бъзна манафчето,че съм направил пропуск.Пътищата покрай реките са изградени по-късно,след като е изградено шосето от София до Мездра и железницата.По този начин маршрутите,които описах не са съвсем автентични с тези,които са били ползвани от хората там векове и чиито трасета са запазени.Замислям се да допълня писанието си с част ІІ-а,която ще съдържа автентичните пътеки от реката до махалите,мисля си обаче и да преработя писанието,като го разширя доста.За да се убедя как да постъпя ще напиша една глава,която касае накогашните пътеки и вървища на махалите Желен.Спирам се на Желен,защото е в центъра на уникален комплекс от мегамахали.Мястото му също е много характерно,като площадка е за разглеждане на Понор планина,районът е не свлачищен,а срутищен.От север е защитен от студ и ветрове от високото било на Балкана.И така,ще се опитам да напиша една глава за махалите на Желен.

           Желен днес е село,но в действителност това са махали от които три са доста големи,а много пъти по три са разпръснати по западните гънки на планината.Желен се явява център на огромен комплекс от махали,които са разположени между реките Батулийска и Габровница.От дясно на Желен са махалите Редина и Лесков дол,но и тук ще направя едно уточнение.Към Редина включвам Кръстешките и Батулийските махали,те са разположени на огромна площ.От ляво на Желен са разположени махалите Церово,Бов и Лакатник.Изотзад на Желен са му застанали още няколко махали:Буковските,много големи по площ,Огойските,Ябланишките.Ако някой вземе една карта,ще види за какъв огромен район става дума.

       Местоположението на Желен също е много интересно.Районът е свлачищен,един връх от свличане като да се е разцепил на две.От планината над Желен,която е много висока извират наколко рекички,покрай тях са се заселили хората.Много извори има от случайни места между отделните пластове.Тази подпочвена вода подхлъзва пластовете и причинява свличането,както в Никопол,Оряхово,Тутракан.От тези свлачища,по-скоро срутища камъни са падали и са образували каменни сипеи,а на места има и малки морени,точно както на отсрещния бряг над Своге.Строежите на виладжиите донякъде и направата на септични ями от тях е задълбочила проблема както на Златни пясъци,след като им подадоха вода от яз.Камчия.

       Желен си има ж.п.спирка.По въжен мост се достига шосе покрай Искър,от което започват пътеки към отделните махали и махалички.Една от пътеките дори минава по морена и излиза право горе в централната махала при вагоно.От Своге има шосе до Желен в два варианта.Единият е за товарни камиони,а другият е с въжен мост,доста як,по който преминават и леки автомобили.Има и кратка пътека през срутищния скат.Изкачвайки се по пътя,човек не може да не забележи,че се движи по скат в динамично равновесие.Отгоре свачището напира,напира.Колкото по-високо се достига,толково повече взорът се разширява:долу остава извивката на Своге,където реката извива на 90 градуса както при Лакатник,вижда се Булата и скалния венец на водопада Скакля,както и села по Понор планина.По красота на панорамата Желен е страхотно място и това е привлякло много виладжии.

     Пътеките,които тръгват от Желен към друтите махали и планината са толкова много,че ще спомена само няколко.Няма как да се опишат всичките.Една тръгва към Лесков дол по билото,което разделя Желен и Лесков дол.Тя има отклонения към всички махали на Лесков дол.Други пътеки поемат към планината,те са много.А планината тук е висока.Над Желен се извисява Издремец.По този път може да се достигне до изоставен горски дом,превърнат в хранилка за циганите.Домът е разкулачен,но има още нещо останало,много ценно.Около него има гора от секвои,страхотно дърво за обработка,по качества надвишава бялата мура,която педерасът Симеон сече,бичи в Петрич и мъкне в Гърция.Тази пътека излиза чак горе под връх Издремец.

        Днес има построени околовръстни пътища покрай големите градове,при Желен има също такова съоръжение,което обаче се е наричало вървище.Това вървище е много дълго и толкова красиво,че си заслужава да бъде упознато.То започва от Лакатник,минава през Бов,после през Церово,Желен,Лесков дол,Редина,Батулия,Виши камък,от там върти по Голема планина и свършва при Кремиковската седловина.Това разстояние се изминава от един турист за 4 дни.Вървището се извива както змия,минава над много махали,като се снижава или се вдига,за да мине малко над тях.И спуска пътеки,пътеки.След Деветото части от него се чистеха от сняг през зимата с булдозер,все пак да има някаква мобилност,ако се наложи придвижване при неотложни нужди.След Десетото всичко това се изостави,може и да отпускат пак пари за тази цел,но да си ги открадват без да знае никой.По парламентарната квота ДПС-БСП-НДСВ,мошениците мръсни.

             Искам специално да се спра на един участък от това вървище.Който е бил на реброто между Бов и Церово,той знае защо река Трескавец е обявена за резерват.Защото това е рядка красота дори за страната.Еба ти долината,еба ти чудото.И отдолу по реката да й минеш,и по северната и по южната страна,тя е недостижимо красива.Движейки се по ридовете,които заграждат реката от страни и горе над извора й,където има останки от манастир,познавйки в много значителна степен Балкана,аз си мисля,че такава оригинална красота другаде по него няма.

          А сега за нивото на тези,населяващи Желен.На всяко хлапе е ясно,че районът е едно свлачище с огромна мощност /височина на приплъзгащия се пласт /.Това е видно за всеки,комуто се налага да премине пеша асфалтовия път от Своге до селото.Хората са били бетон,засаждали са дръвчета с мощна коренова система,само и само да задържат пръстта и камъните по скатовете,просечени за да бъде положено пътното платно.Има дървета,забили корени в скална цепнатина,други като с пръсти обхванали с корените си камъни и пръст.За жалост тези дървета имат един недостатък.Те висят точно над пътя и отрязани с моторната резачка падат точно в автомобила.Само някой да се сети и да ги отсече.Писах за една такава бука над Губислав.Мръсни педераси са развъртяли и този бизнес и са унищожили част от тези така нужни тук дървета.Човек който сам руши жизнената си среда,означава че той е престанал да бъде такъв.И това не са мутри,платили в парламента да секат буките на Амбарица,или биринджипедерасът,който се е специализирал по унищожаването на красотата на Рила,бялата  мура над Боровец,а селяни от Желен,притежаващи камион.Има там едни такива.Ходят с военни дрехи,имат две Виетнамки в двора си и друга бракувана съветска военна техника.Не може и да не са се похвалили във вагоно между две рикии...Спомням си пътеписа на един родопски учител,Христо Попконстантинов.Пътувайки над Чепеларе вижда опожарена гора,за да се образува пепел и да посади някой арпа /ръж/.За една или две реколти арпа,нечия просташка ръка е унищожила това,което природата е сътворявала векове,приблизително така казва родопският учител.Отново просташки ръце и днес!

         Това бе опит,не можах да съчетая всичко което бих желал.Пътеките са толкова на брой и понасят към толкова различни места,че са неописуеми.Който знае къде се намира и къде отива,само той може да си подбере вярната.Аз съм точно такъв,но ако няма мъгла.

         Настоящият опит считам за неуспешен и вероятно част ІІ-а няма да има.Трудно ми е да опиша това,което видях по пролома.То е толкова обширно,че май не подлежи на описване.Спомням си Алберт Швайцер,който пише за доста прелюдии и фуги от Бах,но казва,че това е невъзможно да се предаде по този начин и завършва с подкана:Слушайте ги!Аз също завършвам с подкана:Посетете тези места!

                                                                          Същият.

       18.04.2008 г.

       Преди седмица с двама приятели извършихме преход по маршрута,който сам съм си нарекъл Селския дол.Кръщавам много яко.Така се казва вирът,в който се къпят през лятото лакатнишките моми и ергени,скрити от чужди погледи.Това е една река,която извира от двете езера до х.Тръстеная и се влива при ж.п.спирката ЖП Школа.Този маршрут дори не съм го описал,а той е много красив.Но не е само той от неописаните.По него не ходят туристи,никой не го знае,но не ходят и хора вече.Бракониерите по дивеча и сечта не ги броя за хора.При това пътуване се замислих и прецених,че има още доста неща да добавя към писанието си Искърски пролом 150 и че ако не сторя това,писанието ще остане недовършено.Ще включа маршрути,които станаха възможни след построяването на примитивните макадамови пътища през социализъма за връзка на махалите горе с шосето долу покрай Искъра.Те бяха строени за да стане възможно да качат ТКЗС-то и горе в планината при животновъдите.Дето и с турското се разминаха заради труднодостъпните места,които обитават.Това обаче,което непременно трябва да опиша са двете магистрали горе в планината от двете страни на Искъра,до които са стигали волските каруци на хората от махалите под тях.По Западната магистрала се е пътувало 3 дни до Северна България,като хората слизали в с.Заножене или пак толкова до Южна България,където магистралата е имала разклонения към селата по цялото Софийско поле от Беледие хан до Бухово.Подобна е била ролята и на Източната магистрала,но тя е водила само на юг до Софийското поле.Ако мога да дам оценка по красота на тези туристически маршрути,тя е от най-висшата степен.

    За мен тези пътища,приспособени за волски каруци са играли ролята на магистралите днес за тировете и аз ги наричам магистралите на миналото.Излизайки от някакава слънчева долина по кози пътеки на пътища за каруци,на хората сигурно са им изглеждали така,както магистралата,дето днес ни я строи царо,педераса гнъсен.Когато е прокарвано трасето им много е мислено.То минава непременно по слънчеви места и където има по-малко скали за разбиване.Всичко се е работело с кирки и чукове.Магистралите минават така,че въртят над всички махали по пролома и от махалите има отклонение за тях.След Деветото част от трасетата на магистралте са разширени,поради това истинското трасе е изоставено и гората отново си го е взела.Над Желен напр.като нарочно да са залесили старите пътища.Но в голямата си част трасетата стоят и ако има кой да ги маркира и да насочи туристи натам,радостта им от досега с тази красота ще е голяма.

        Магистралите са две.Едната движи горе по високото от дясната страна по течението на Искъра,аз съм я нарекъл Издремец.Издремец е връх с много билни разклонения от него,с много реки,по чиито южни скатове има стотина махали.Тази магистрала започва от Бовска Габровница, /ж.п.спирка Пролет/ и достига всички софийски села от Курило до Бухово.Дължината й е 60-70 км.Със Северна България връзката се е осъществявала по река Габровница и от там през превала между Козница и Увеса се е слизало в Орханийско /Ботевградските села/,но това старо шосе е строено още през турското време и няма нищо общо с магистралата. Втората магистрала движи от другата страна на Искъра,нея съм я кръстил Понор.Тя свързва Северна с Южна България.Изходната точка е с.Заножене в Северна България.Тя е по-дълга от магистралата Издремец и има много разклонения,защото релефът на планината там е такъв,че махалите са разпръснати по широчина между,около и изпод върховете по южните и заветни места.

      Ако не опиша тези две магистрали,просто писанието ми няма да е пълно....

      Започвам с И З Д Р Е М Е Ц !

      В началото искам да се спра на този дял от планината,където се извисява връх Издремец.Той е красив от където и да го погледнеш,но ако се гледа от Понор планина,от другия бряг на Искъра,гледката е най-впечатляваща.Първо,не личи,че има дълбока долина с голяма река пред теб,второ,Издремец се явява на края на един рид с два предхождащи го върха,Гарвана и Яворец,в чиито пазви горе на високо са разположени селата Лакатник и Бов.Централното било от гара Лакатник до Лескова махала спуска много разклонения с пазви,удобни за поминък на хората,отглеждащи животни,но пазвите под Издремец са най-много.Тези махали са разпръснати горе по високите места,където има слънце,вода и паша за животните.Някои от тях съперничат по височина с къщите на Лескова махала.Местността представлява един четириъгълник със следните точки:връх Издремец,ж.п.спирка Пролет,гара Лакатник,гара Реброво.Този дял стърчи между дълбоките долини на реките Габровница и Кръстешка.Релефът му е много сложен.Не мога да изброя всички ридове и реки,които се спускат от Издремец,ще спомена само по-главните от север на юг.Първата голяма река е Селският дол,която извира от двете езера до х.Тръстеная.Още по-голяма от нея е реката Трескавец,която извира току из под върха.На нея съперничи друга река,наричат я Рединска,но тя е позната като Лесковдолска.Не мога да преценя коя от двете е по-голяма.Следващата скача горе едва ли не от центъра на махалите Редина,но е наречена Градечница.Последната река е Кръстешката,приток на пълноводната Батулийска река.Как да се свързват хората по махалите,как да стане възможно да слизат в равнините,където има нормални условия на живот и могат да се купят най- необходимите стоки:сол,газ за осветление,пирони за къщите и това комай е всичко.Но за да се купи това трябва да се докара нещо от планината,да се направи бартер,да се продаде едно и купи друго.Стока-пари-стока.Липсват пари прим,Карл Маркс е бил още въф форма на неузрята яйцеклетка и хората не са знаели що да правят без него.Това е наложило постепенно освен за другите работи,да се отделят и сили за строеж на пътеки и пътища.Пътеките са като мрежа,може би по-точно е да се сравнят с паяжина.Но за да не се изгубят хората из тия безкрайни дебри и да има сигурност за животните,превозващи товари са били направени пътища за каруци.По тези пътища през летния сезон е могло да се пътува с волски каруци.Един такъв път е този,който започва от една обширна поляна на било,където се събират пътеките от селата Бовска Габровница,Левище,като и ниските махали на Лакатник,наречени Лице.Местността е много красива,там има и оброк.От тук по билото или по южен скат започва вървището за София,което нарекох магистрала Издремец.Трасето е много здраво.То достига местността Тръстеная,където свършват високите махали на Лакатник и Бов.Тук отново има оброк.Към Софийското поле има два варианта за пътуване.Десният път заобикаля приток на река Трескавец и се устремява над многобройните махали на Желен.Като върти горе над тях този път минава през местности,бих казал недостижими по красота.После се устремява към махалите на Лесков дол в един нисък вариант и втори,над тях,където и до днес трасето е автентично.То върти по южен скат и пресича само много високи махали.Който не е минал от там не може да разбере за какво става въпрос.След като извърти над всички махали,високият път слиза при ниския и двата отиват на рида,зад който са Рединските махали.След това върти над тях,през някои минава,може би там е стояла указателна пътна табела,Редина-център.Единствената махала изцяло над пътя е Кръстешката.Само от нея се слиза до магистралата.Красотата на разположението на тази махала е причина вероятно не оброк да се направи там,а църква.Местността е като наблюдателен пункт за разглеждане на връх Мургаш.Мутра е оценила изгледа и е изсрала един огромен мутробарок до църквата.Мисля,само за транспорт до тия чукари мутрата се е изръсила с милионче.Магистралата продължава по рида Реброто,между реките Кръстешка и Градечница,този рид е дал името и на Гара Реброво,основана като населено място след построяването на железницата.И от двете страни на магистралата под нея има махали.Реброто е нещо като място,създадено от Господа да се обитава от животновъди.От каквото и да се нуждаят животните,там го има.От Реброто магистралата слиза в с.Батулия.Където реката се е пресичала днес е построен бетонен мост,бразец на грозотата.Започва изкачване по Софийската планина,минава се покрай махалите Салтар,Голата глава,Виши камък и има опции,/чалъми/,за слизане където хората са искали:към Курило,Глиняне /днес Гниляне/Подгумер,слизането към него е много красиво,Войняговци,Локорско,където пък магистралата прави връзка с такава от Бакьовскте махали,към Кремиковци,към Сеславци,последното слизане е ставало в Бухово,едно много голямо и богато село до Деветото,когато го отцепиха с квадратния за добив на уранова руда и го унищожиха с радиация и мръсотии.На Бухово обаче идват още две магистрали и те са следните:

    От Оброка на поляната Тръстеная посочих,че магистралата се спуска към Желен,но има разклонение.Това разклонение държи височина заради две много дълбоки долини,тази на река Трескавец и тази,която минава по долината на Лесков дол.Вместо да се спускат и изкачват па безбройните деретини директно пътуващите за селата от Локорско до Бухово са ползвали този участък.Той навлиза в долините на тези две реки и без да губи височина излиза над Кръстешките махали.От ляво има само една – две махали-скатът е северен,от дясно обаче са Оградишките и Буковецките махали.Този път продължава до Лескова махала,голяма част от него е маркирана като билен туристически път.От Лескова махала може да се слезе в Ботевградското поле,но се е слизало и в Огоя,от там се е извивало към Ябланица,от където се е достигало да Софийското поле по три варианта:единият до Бакьово,после по река Елешница и отклонение за с.Локорско.Другият вариант е централният,най-използваният,наричан е и до днес Вървището.Той се изкачва от една Ябланишка махала и слиза поклай река с широка долина в долината на р.Елешница.След няколко километра срещу течението й започва запазеното и до днес широко трасе за с.Бухово.Третият вариант е без слизане да се заобиколят изворите на р.Елешница и да се слезе в Бухово приблизително по пътя,който е разширен за камиони и се ползва и днес.

         Лесно ли е било на хората,ползващи тези пътища?Не е било лесно,но една част от тях са имали алтернатива.Тези от Бовската Габровница напр.ако са считали,че  Софийското поле им е било далеч.Могли са да се сурнат със стоката си до река Габровница и да поемат сравнително добрия покрай нея,да прехвърлят седловината и да се спуснат в Ботевградското поле.Ебати алтернатвата.Сещам се за една поговорка:отпред змия,отзад-магаре!

         Сега се прехвърлям на другия бряг на Искъра.Тамошната магистрала съм нарекъл Понор.Тя не само,че е по-дълга,има повече опции и т.н.но и е свързвала Северна и Южна България.Запознатите като мен с релефа на планината знаят,какви денивелации и трудности означава това.Започвам пак от север на юг.

          Началото на магистралата е село Заножене.Името му произлиза от това,че тръгнеш ли от тук нагоре,ногите играят най-важната роля.Трасето преминава през местността Бяла река,където днес има изоставена хижа.Трасето е настлано с камъни и достига седловината Дупни връх.В ляво остават махалте на Миланово,и Дупнивръх,дето днес му викат Дружево,а също безкрайните махали на Губислав.По приказни наклонени поляни и през букови гори магистралата се спуска към река Пробойница,изкатерва към турлашките махали по северен скат и се отправя към най-високата,с.Заноге,като преди селото прави първото си отклонение.Да ползва трасе по северен скат и след това да премине под лавиноопасни местности означава,че с идването на студа и мъглите пътят е оставал затворен до следващото лято.По голите като тъпан заоблени върхари път води към възловия Крушачки връх,после покрай други голи върхари,наречени Тодорини кукли по други още по високи голи върхари пътят достига възлово място,седловината Петрохан.От нея се слиза в с.Бързия на север или в с.Гинци на юг.Този път при лошо време е много опасен.Местността е открита,висока,за ден от там могат да преминат и четирите годишни времена.Представям си как са треперели роднините на кираджиите,тръгнали по задачи натам.

           От с.Заноге пътят върти над махалите Монинци,Батолов дол,Зимевица,Заселе.От Зимевица магистралата предлага 2 опции.Единият вариант изкачва високата гола Понор планина,пресича билото й,доколкото такова има и се спуска в Своге.От Своге има път директно за Балша през Свогенската планина,но има и втори вариант с отклонение от квартал Свидня през Мала планина отново към Балша или което и да е софийско село в яката на Мала планина от Курило до Беледие хан.Другият вариант от Зимевица е през с.Добравица.После магистралата лъкатуши през с.Брезе,с.Бракьовци и излиза на шосето за Петрохан под с.Гинци.От с.Бракьовци магистралата прави друго разклонение към махалите Манастирище.След като обгрижи и тях,както Догано с рязаната си карабина Царо,магистралата излиза на местността Бучин проход,където има едноименно село.

         Магистралата Понор се оказва по-лека за описване въпреки повечето отклонения и по-голяма дължина.Аз харесвам и двете магистрали като туристически обекти.По-привързан съм обаче към магистралата Издремец не защото е по-красива.Повече ми пасва на критериите ми за красота.Но това не значи,че красотата на другатата магистрала е за пренебрегване.Все едно да реша,Моцарт ли харесвам повече или Бах.Разбира се и двамата,но има един,който ми харесва още повече.Това е Брамс.Не защото той е по-велик от тях,но той като да е писал за мен.Да го слушам векове след него и да му се възхищавам на сътвореното.  

       20.04.2008 г.        З А М Ъ Р С Я В А Н Е Т О  !!!

        Преди две години посетих Германия в райна на Дрезден.Там се намира т.н. Саксонска Швейцария.Посещението ми бе през април.Предната година есента наводнение бе нанесло жестоки щети на градовете в близост до река Елба.Водата вече се беше оттекла,къщите бяха мокри на височина до 3 метра.Кал,тиня,ужас.И пластмасови отпадъци:пликове,закачени по клоните,до където е стигала водата,бидони с всякакви форми и цвят на пластмасата,пластмасови натрупвания с метри височина,водещи началото си от закачането си в някое дърво,но с обем,колкото един влак и повече.Това видях в гр.Пирна,който е малко преди Дрезден.Германците сочеха замърсяването и казваха:всичко това дойде от Чехия,те трябва да си го изчистят!Предполагам,че са го изчистили германците и са си го изчистили добре,по-точно това са свършили т.н.гастарбайтери там. Година след това подобен проблем ни стигна и нас.Неговите последствия са видни и днес.Пътувайки покрай Искъра по дърветата и до днес стоят закачени пластмаси с изсъхнала мръсотия,подмятани от вятъра.Вместо почистване на тези мръсотии министърката на бедствията Анал Етем започна да проституира с наводненията.Дадоха й пари за строеж на подпорни стени и др.но всичко това тя съвместно с обръчите от фирми открадна.За да се нагушат обаче и други тя стартира програма Почистване на речните корита,която нанесе допълнителни щети на природната среда.Изсякоха огромни тополи и др.дървета,които крепяха брега и ги продадоха на дървената мафия.Стана още по лошо,премахнаха буферите.

      Искърът си е една много мръсна река от където и да го погледнем.Всичката мръсотия от София отива там.Има пречиствателна станция,но с нея разполагат други мошеници,концесионери,които крадат парите на софиянци уж за пречистване на водата от каналите до Кубратово.След като толкова много мошеници и проститути се занимават с пречистването на водата на Искъра,няма как той да не остане непречистен.Този проблем стои и при реката Струма,която се замърсява от Перник и Кстендил но така,че до Кулата не може да се самопречисти.

      Процесът на замърсяване обаче се изкачва вече високо и в планината.Почти всички изселили се от махалите по пролома са се заселили в София.Те все още имат роднини по махалите,ако нямат роднини пък казват,че имат вили там,къщите на родителите им.И какво правят тези хора?Изнасят всички стари неща от апартаментите си в София и ги закарват по „вилите” си в пролома.Между тях има стари хладилници,стари готварски ел.печки.Там са откарани и старите им коли,които никога няма да тръгнат отново.Минава време,уредите се повреждат и не могат да бъдат поправени,повредените коли също започват да пречат.Започва процес на отърваване от тях.Той завършва в най-близкото дере,в което се изтъркалват ненужните вещи.И какво се получава обикновено?Пътят пресича извор на рекичка,който е каптиран.Пътят в този участък или има подпорна стена или нещо по примитвно,което сега от възвръщенците се използва за рампа за изхвърляне на отпадъците.И дерето се изпълва като с предмети от разтуряна вещерска кухня: чугунени емайлирани съдове,тенджери,цели печки,хладилници,т.н.едрогабаритни части от стари автомобили като брони,врати и др.Броните на новите автомобили са огромни,изработени са от стъклопласти и смоли,те са практически неразградими с времето.Към картинката дабавям всякакви автомобилни гуми,като се започне от лек автомобил и се стигне до фадрома.Става нещо страшно.Друг път за замърсяване е безразборното „строителство” по разни красиви поляни.Дойде някой,хареса си някое място и започва да влачи натам стари фургони,тенекии,тухли и прави нещо,което издържа ден до пладне.То пада от вятъра,снега или пък недоволни го запалват.Няма вече кой да почисти красивия някога кът.

        Ето и още два способа за замърсяване на планината.Качват се копелетата с колите си при тези,дето с труда си са им ги купили,родителите им.И понеже не могат да изрият на кравите,да пластят сено и т.н.започват да се бъзикат с колите си.По удобно място за смяна на масло няма.Изпускат старото на тревата,захвърлят масления филтър и бидона от маслото в дерето.

         Още по темата замърсяване с масла.Мутрите секат горите много яко,като си плащат за чадъра на биринджимутрата от парламента.След това наемат за секачи цигани,абсолютната измет.При сечта се ползват моторни резачки,на които се прибавя масло към бензина и се пълнят с тежко масло за смазване на режещата верига.Към тях работят бригади с машини за извличане на трупите,за товарене,камиони,които от всякъде текат и т.н.Ерозии,масла и планини от отпадъци,това остава след секачите.А дървесината е нагушила мутрата и закрилника му от парламента.Или областния управител,респ.местния кмет.

        Друг път за замърсяване на планината са посещенията там от мутри-маскирани като ловци.След тях остават купища от бутилки,всякакви мръсотии,примитивни огнища от камъни,отсечени дървета,дълбоки следи по ливадите от мутрешките им джипове.Колко животни си отиват след такива набези,това е отделно.Мутра,шеф на предприятие Белла отиде чак в Канада да застреля бяла мечка.Щом има пари,трябва да убива,гадта мръсна.

       Начините за замърсяване са много,ще посоча още няколко.В виналото хората са ползвали екологична посуда.Напр.каца или  бъчва,които са съдове от дърво.Минава им времето,ще ги изгорят накрая или просто ще ги изхвърлят,а те ще изгният и дори ще нахранят другите растения.Сега всичко с изключение на бебетата се прави и пази в пластмасови съдове.Като се спукат или повредят,те се изхвърлят в близкото дере.Като видят хората боклук някъде,към него добавят друг и после отново.Като тръгнат хората при роднините си по планината откарват всичко в прастмасови съдове,които после изхвърлят там някъде.И става бавно и необратимо така,че вече чисто място не може да се намери освен ако там няма хора.

      Аз не мисля,че е решен и въпросът с големите боклучища по пролома.Ще дам пример със Своге.Своге има две сметища.Едното е до брега на Искъра в посока на Желен.При всяко прииждане на Искъра депонраните боклуци се отнасят от него.Това го знам не само аз.Така го гласят.Второто му сметище е преди Церово в една гънка,долина на малка рекичка.Тази гънка вече е пълна до пръсване.Там се изхвърлят и строителни отпадъци,които натискат боклука да не го отнесе рекичката след дъжд в Искъра.Гледката от другия бряг на Искъра е ужасяваща.

      Друг тип замърсяване е т.н.битово замърсяване.Изпива си бирата лайновозът гаден,фърля бутилката на мястото,където са отседнали.Обикновено някакво обгледно,красиво място.После чифтокопитно ще настъпи блутилката,тя ще се строши между копитата му,ще го нарани жестоко.Бутилката може да е и от пластмаса.Тя започва своето пътуване.Търкаля се,търкаля се,достига дере,река,която отива в Искъра.Всичките боклуци,изхвърлени някъде в района на пролома накрая се подемат от Искъра.В миналото най-богатата на сом река в България,днес Искърът бива наричан каналът на София.Но това понятие е непълно.В него трябва да бъдат включени и софийските села,стоманеното сърце на родината-Кремиковци,всички населени места по пролома,кото трупат боклуците си по бреговете му и се надяват на наводнение,за да се отърват от тях.Интересно само аз ли знам за този проблем,та не се предприема нищо слещу замърсяванто на реката или държавата ни е просташка и се управлява от курвове и проститути,които считат че мандата им е даден за да крадат безнаказано.

               Наскоро папата определи опазването от замърсяване като Божия заповед.Защото този проблем става световен.Големите държави се отървават от боклука,като го изхвърлят в бедните срещу заплащане.Ние обаче само генерираме боклук и чрез него рушим жизнената си среда.Какво става напр.със строителните отпадъци при рушене на стари къщи?Хвърлят се тук и там,но шофьорите за да откраднат повече нафта откарват тези отпадъци до някоя нива до път и ги изтърсват там.Нека тякой погледне какво е станало с нивите около Илиенци и ще ме разбере.Друг тачин на рушене на жизнената среда е унищожаването на нивите.Плаща се там на съответните общински проститути,те променят статута на нивите от ниви на площ за застрояване.И нивите да околовръстното започнаха да се засипват с кремиковска шлака и да се приспособяват за складове за дърва,строителни материали,гробища за автомобили.За всичко това има тарифа.За да унищожиш част от средата,която те е родила и те храни.Тоя бизнес не се държи от мутрите,а от общинските проститути.

       Ей Богу,защо ме роди в такава просташка държава?

         КУРКАПАНИ ПО ПРОЛОМА

         Терминът е с произход от гр.Радомир,но е валиден и за пролома.Куркапаните ас пътища,строени до някакво сечище.Урежда човекопрасето разрешението за сеч в район с най-хубавата гора,може някой да му разсъхне работата,трябва веднага да се изсече.Да,но трябва и да се извози!И тръгва багерът,булдозерът,а ако е по-ктруден участъкът,Комацу-то,дето отзад има един фалос,който може да разрязва скали.Ако почвата е тънка,пътят е на скална основа и става здрав.Такива са скатовете с южно изложение.При северните скатове положението е различно.Те са много стръмни,почвата е дебела,резултата е на свлачищни процеси и дърветата с корените си задържат тези процеси.Там булдозерът реже ската като шоколад,но трудностите идват после.Камионите пътуват ден-два и така се врязват колелата им в почвата,че пътищата стават неизползваеми.Строителството на такива пътища е екологично престъпление,изсичането на гората също.Последствията са срутища,разрушаване на природната среда.Пътувайки веднаж от Церецел към Томпсън,макар и с голям опит попаднах на такъв куркапан.Посоката беше точно такава,която ме устройва и затова тръгнах,но после като се замислих,трябвало е да видя това място.Такава природна поразия не бях виждал.Цял рид беше поразен.Пътят достигна едно изворче,и то беше унищожено.Беше изкопано,замърсено с бутилки от машинно масло,кал и ужас.И свинетата не биха пили от тази вода.Огледах се,набързо намерих трасе от стар път за пешаци и коне и се сурнах към река Дълбочица,покрай която има шосе за с.Томпсън.Спомних си,че в подобен куркапан се набутах между Лесков дол и Желен.Там се огледах от една скала и се оправих лесно,но се наложи да се изкача отново на билото.

         21.04.2008 Г.

        СВЛАЧИЩА ПО ПРОЛОМА

        Свлачищата са нещо страшно,но и същевременно полезно нещо.Ще поясня по-нататък защо.Те не са много на брой по пролома и не са повлияни от изсичането на горите.Първото голямо свлачище е по долината на река Ромча.Нагоре срещу течението й в дясно целият скат бавно и постоянно се свлича.Въпреки това обаче там има построени къщи и ако не са кацнали на скала,те са засегнати от този могъщ процес.Някои са напукани,други са се сурнали надолу към парцела на съседа.Изкопаването на септични ями ускорява този процес.Левият бряг също е свлачищен,но процесите там текат много по-бавно.Строителството на пътища до евентуални сечища,изсичането на дърветата около тези мутропътища и най-вече на тези под тях ускорява процеса на определени места.Има едно място от път,строен от виладжите,където той пресича дере,но в дерето е имало вековни дъбови дървета.Точно под пътя педерас е изсякъл огромните дъбове вероятно да ги гори във вилата си.Пътят се свлича,трябва да се копае все по-навътре в ската на планината,за да остане проходим.

         Следващото свлачище,доста по-малко е от десния бряг на Искъра над гара Владо Тричков.Височината на пласта,който се пързаля върху долния,обикновено глина,определя мощността на свлачището,да речем 5 метра.Там съм виждал свлачищни процеси и с още по-голяма мощност.

        Най-голямото свлачище по пролома е това при Желен.Там може да се говори за още по-страшно нещо,срутище.От ж.п.спирката се виждат два полусрутени върха.Свлачищено продължава около шосето за Желен,което се нуждае от сериозна подръжка,има го в самото село и горе по високото над махалите.Местата за строеж на някогашните къщи са съобразени с тези процеси.Колкото и парадоксално да звучи,свлачищата предлагат и някои екстри.Една от тях е подземната вода и многото извори.Причина за това е водата,която минава между двата пласта и на места излиза,ако горният праст вече го няма.Ако наблизо няма извор,то вода в кладенеца ще има със сигурност.В райна на Желен,най-голямото свлачище,броят на изворите е най-голям.

        СЕЧТА НА ГОРИТЕ И ПРОХОДИМОСТТА В ПРОЛОМА.

        Вече писах,голяма чост от горите са изсечени,всичките широколистни,бук,дъб, габър и много други видове,но не така разпространени.Всичките те са подменени с борови дървета,като се е наблегнало на черния бор,който получи името дърво на социализъма.Най-голямото унищожение на букови гори видях някъде през 1977 г.над Желен.Казваха,че шахтите /б.м.мините/ имали нужда от подпори.Беше нещо ужасно.Веднага педерасите залесиха бор,днес там той е господарят.Какво става обаче при тези смени,когато Бог е отредил на дадено място да растат един дървесни видове,лесовъди-проститути залесяват други.Давам прост пример,изсичат дъбовете,засяват черен бор,който от всяко положение се хваща.Добре,но мястото не му е там,хваща болести,под него сойки засяват дъбови желъди,както са правили хиляди години.И започва под бора да напира един дъбов подраст,който рано или късно ще го унищожи.Но в тая борба,нещо като преходен процес при демокрация,когато мутри,курвове и проститути се разпореждат с хората,гората става непроходима за всички животни и не може да се ползва от никой според отредено й Божие употребление.Аз често съм изпадал едва ли не в беда при подобни случай,преодолявал съм дори шипкови храсти.И като излеза в гора,която не е сечена и всичко си е според нейните закони,просто ми просветва.Намирам си пътеки по хоризонтала,към високи поляни,към водоизточници.Мога да отида където си искам,не срещам никакви трудности.Милиони години в тази гора са намирали храна и убежище животни,а после и хора и животни,днес това равновесие е променено.За да спечели от продажба на дърва за огрев или кересте /трупи за дограма и дюшеме/ мутрата ограбва бъдещето на фауната на страната за стотици години години напред.Аз съм свидетел на сеч,която само в страна,управлявана от мафиоти може да се проведе.Хората по пролома са си опазили жизнената среда хилади години,след Деветото и най-вече след Десетото на гората й ебаха майката.