Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:14 - Искърски пролом 150 част 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 7744 Коментари: 1 Гласове:
0



     Тук ще направя едно лирично отклонение.Всичките първи на времето ги отвозваха до обектите с УАЗ-ки на УБО,единствено Пенчо Кубадински имаше личен джип ТОЙОТА.Днес УАЗ-ките отново навлизат на мода като линейки,защото достигналият жив до болницата с това превозно средство след лекарската терапия със сигурност оздравявал. 

    Втори много красив маршрут започва по Жерковското дере.Пътува се с автобус до с.Потоп или до мемориалния комплекс Жерково,където биха бетон до посиняване и после отново.Имаше музей със снимки на чавдарци,включително и малко известния суперпрофесионален убиец Александър Цветков.Завеждали са го в някое село или град,показвали му фашиста,он след това си знаел работата.Но при едно придвижване за да поеме нова задача го гепнала тогавашната ловна дружина за съмнителни и партизани и го отстреляли,защото побягнал.

       Жерковското дере е историческо място.На времето Тодор Живков като повел партизаните ги емнал от с.Локорско и ги сурнал тук.Където по пътя  имало фашистки мандри,фашистки стада,освободили ги от към кашкавал,угоени телета.По пътя си проповядвали словото Димитровоколаровско,мнозина повервали в тях и ги последвали.Като се прехвърля от северната страна на Голема планина ще опиша и този туристически маршрут.

    Жерковското дере е много дълбоко,дълго,мрачно и пълноводно.Някога влизаше в т.н.развъдник Мургаш.Има и специално построени баражи за водата в реката,за да се задържа повече риба.Водата е някак сива,но е кристално чиста.Има габрова гора и единични габъри с елипсовидно сечение на ствола,огромни,може би 100/80 см.диаметри.Такива има на Плана под Кокалянския манастир.В началото дерето не е много стръмно,такова остава до сливането му с второ дере.Лявото е облагородено заради ловците на времето,има рибарници,път за джипове,който по-горе преминава в пътека.Тя излиза под х.Мургаш.Дясната пътека е много дива.Изкачва на серпантини ската с вековна букова гора и излиза на страхотни алпийски поляни под вр.Мургаш.Там е била старата хижа,но ловните дружини за партизани от ония години се усъмнили нещо и малко я запалили.Днес са останали само каменните й основи,след Деветото е построена новата хижа Мургаш.Извън предварителните ми намерения на любознателните ще кажа,че връх Мургаш е едно чудо.От него извират 7 реки.От едната му страна се събират 5 рида,след което на изток  продължава само един.От Мургаш могат да се предприемат туристически преходи по следните маршрути:към с.Врачеш,към с.Ябланица по три варианта,към х.Лескова,към Бакьово,към с.Елешница,към Бухово и още много други,днес изгубили значението си в резултат на обезселването на планината.

       Трети вариант за подстъп към планината преди още да е започнала същинската Големата планина е с.Елешница.След селото има отклонение за един ракетен обект в близост до Елешнишкия манастир.Днес го закупиха телекомуникационни мутри и стана по-секретен от преди.Манастирът е в близост до реката.Имаше голяма мраморна табела,как през 1943 г.е превзет от отряда Чавдар.Веднага след Десетото отидох да си сваля този ценен надпис,но вече го бяха изчезнали овенните от ракетното военно поделение.Останах само с няколко тенекиени табели,маркирали бойния път на чавдарци.

         Пътеката продължава нагоре покрай реката.Долината на реката е рай за говедата.Вода,трева,гора за сянка,днес обаче там няма и една крава.Тази река извира под х.Мургаш.Изворът й се намира при големия завой на пътя под хижата и е каптиран.Обилната студена вода на поилката идва от него.От тук се отделя билото на Голема планина,за да завърши чак при Искърския пролом и то като му се извие накрая  обратно.Едно чудо,на което ще се спра специално.Прибирането може да стане към Желява,към Бухово,има и други варианти за спускане към Ябланица или Бакьово,от където се хваща автобус до Реброво.

       Първият маршрут по Голема планина започва от с.Желява.Реката,някога обилна,днес тече в опороено пясъчно-каменно корито,преградено с грозни,лошо изградени баражи.Това е една от най-опустошените долини и причината е масовото отглеждане на кози след Деветото,когато кравите на хората са били масовизирани.Масовизирана крава,набутана в общ обор на ТКЗС-то е нещо като съпруга,отдадена на концесия.Кравите изчезнали от Желява.Има път покрай реката,който се разклонява.Десният извежда горе на говедарниците,строени през годините на ТКЗС-то,днес превърнати в хранилка за циганите.Пътека право нагоре извежда на т.н.Желявска седловина,буховци я наричат Буховска и направиха там чешма която нарекоха Буховската.Този маршрут не е от красивите,но горе природата е запазена.На пролет от Желявския балкан текат реки,някои скачат в красиви водопади.Цветята изпреварват тревата,после идва тревата,с напредване на сезона тя потъмнява,става мургава,това е дало името и на тревистия Мургаш,а същ и на Мургана по на изток.Връщането става към Бухово по два варианта,но може по билото на Голема планина да се слезе във всяко село от северната й или южна страна,като се изберат чудни маршрути.

         Вторият подстъп към Голема планина е от с.Бухово.Селото е циганизирано поне 90%.От гордост на уранопреработващата ни промишленост,днес то представлява трън в очите на всеки,който го е посетил.Многото изоставени обекти,удобни за скрапонабези привлякоха популации циганите в този район.Те изсякоха дори новите горски насаждения, предимно от акация,но така,че стволовете им грозно стърчат на по метър височина,като оголиха отново планината.

      Буховската река извира от вр.Готен но има много притоци от билото между Готен и Сеславския връх,кйто също е доста висок.По тях има направени много сондажи за търсене на уранови руди.Има туристчески пътеки почти по всички долини на тези реки,които достигат билото.Най-ползваната пътека е тази,която излиза горе на Буховската чешма и после продължава като камионен път за х.Мургаш.

       Буховската чешма за туристи с опитен поглед,запознати с района е един малък рай.Хем е ниско,хем е обгледно място.Тази малка седловина като да е сътворена да се разглежда от нея Ябланишкия балкан,а красотите му са нещо уникално не само за района тук.Буховската чешма обаче вече няма вода.Някои се погрижиха да предадат водопроводните тръби на Отпадъци за скрап,а днес нищо не се възстановява.От сътвореното ако може нещо да се открадне-става,но да се направи или поправи нещо,такова животно няма.     

     Името на село Бухово е турско,бу хава,което означава хубав въздух.То е било построено близо до гората,защото почвата под него е била много плодородна,да не се похабява.Явно хавата е била друга някога,била е бу а не бербат/турско определение за мръсотия/,не го е имало стоманеното сърце на  Родината,а също и урановия завод.От чист въздух днес Бухово се е превърнало в символ за мръсотия и цигания.Там стана самият ужас.   

        В Бухово срещнах стар човек,който едвам ходеше,но магарето му бе винаги с него.Каза,че има това магаре от 50 години и то не му дава да излиза от къщи без него.Магарето също едвам се влачеше.В двора то било началникът.Разпореждало се къде да стоят другите животни,като се приберяло от разходката със стопанина си ги пререждало по нов начин.Подобен тип отношение между прастари стопанин и магаре срещнах на Плана.След като говорих със стареца,магарето усети,че имам добро отношение към стопанина му и реши да ми окаже внимание.Дойде при мен,започна да ми се хили и да си показва зъбите,жълти като цвят на минзухар,излезна ми и с други пениси,но ми показа,че връзката със стопанина му е уникална.Дадох му филия хляб,мисля,че и магарето остана доволно от мен,защото пак ми се изхили.

         Следващ подстъп към Голема планина е с.Сеславци.На това хубаво село му тъкуваха след Деветото не само майката,но и всички роднини.Отвсякъде!Първо изгониха хората от мерата им и разработиха рудници за уран,най-големият се казваше Чората.Планината е надупчена като сирене.Реките изчезнаха,ако се появят някъде веднага пак изчезват.За да спре ерозията направиха много широки баражи,не са мръднали и до днес.Тези каменари са си били на мястото.Над селото имаше манастир Св.Николай.Изгониха монахините,ограбиха манастира,боядисаха с латекс черквата и написаха върху латекса:Да се учим от заветите на великия Сталин!.После се разбра,че църквата е като тази в Жабленския манастир,уникална,но така повредена,че не може да се възстанови.Иманяри намериха някакъв тунел под църквата и стопанските пристройки,разкопаха всичко и църквата се разцепи от този изкоп под нея.Друга голяма поразия бе направата на свинарник върху коритото на почти пресъхналата река,едва ли не в центъра на селото.При идване на вода след дъжд свинските лайна пресни-пресни се отнасяха на още по-убедителни за мирисане места в селото: в парка, пред мегдана,а после ги събираха във вир на входа на селото от към Кремиковци.След Десетото първото,което се направи бе да изчезнат свинарника от там.

       Сеславският балкан е доста висок.Туристически маршрути има много,всеки път към планината извежда на билото на Голема планина,но никак не е близо.Гората не е изсечена,има много извори.Основните маршрути са два.Десният следва път,който излиза на Сеславската седловина.Това е едно много красиво място,същевременно кръстопът.Може да се слезе по шосе долу на р.Елешница.Горната част на пътя,преди да се забие в северните скатове на планината е царство на цветята.Едни жълти големи пролетни цветя съм виждал единствено тук.Надясно се изкачва не малкият Сеславски връх и по билото се достига вр.Готен.Там имаше почивна станция за миньорите.Изоставиха я.Първо циганите свалиха линиите 6 кV,после изрязоха с газови резачки стълбовете,оти беха от джелезо,после подхванаха сградата.И до днес цигански Лади свалят от там дограма и дюшеме в Бухово за горене.

     От чешмата,каптиран извор на Желявската река и помен не е останал.Непредвидливо тя е била напрпавена от желязо,а кабел,алуминий и джелезо днес са много търсени суровини.Мангали ги изкопават на каквато и дълбочина да са заровени.Имаше декоративна месингова тръба,от която струеше вода,но аз така я преценявам.Други преценяват тръбата,като заложени там два лева,само да ги вземе някой и да ги осребри в Отпадъци,но бързо,да го не предварят други.

       Наляво от Сеславската седловина се отива към Кремиковската седловина,където на близо бе построена „хижа”Стрелец.Пиша я в кавички,защото това бе КПП на местния мафиот Ждролю,където му се отчитаха крадците на животни по района на Ябланица.От тук пътуват закритите им коли с разрязаните крави за мутромесопреработвателите от БРАВО,фирма на територията на кв.Кремиковци.Ждролю им прави чадъра,те му се отчитат.

        Следващият туристически маршрут за Голема планина е с.Кремиковци.Селото е ново,защо на времето проституиращи с минногеоложките проучвания установили,че под него има желязна руда.Като забили сондата,както им заповядали оперативните разработчици,по дължината па пласта,а не перпендикулярно на него,се оказало,че рудата е ужасяващо много и трябва нещо мегаломанско да се построи,но и да е доставено от най-голямата държава,СССР.И преместили хората,а на мястото на селото днес лежи разкривката от рудника,който достига дълбочина 300 м.Бать Бойко иска да запълни тия кухини с боклук,но срещу това Лупи иска и майка си и баща си.Кремиковската река е много красива.Водата й на няколко пъти бе отбивана за комбината,но селяните рушаха бетонното корито и тя си течеше където й е определил Господ.Над селото има микроязовир в местността,където се обучаваха специалните части на Вътрешни войски,долнопробни убийци,които и днес отстрелват тоя и оня по приказ на оперативния си работник или частно.Днес селището им е разрушено.Останали са разни окопи и други простотии,има второ по значение противоатоватомно скривалище.Първото е на Витоша под водопада.Местността е много красива,голите скатове са зелесени с бор.Хората построиха там и параклис,който се подържа много добре.

       Цялото това землище е собственост на Кремиковския манастир Св.Георги.Отнето е от вътрешни войски,после правиха една педерастия наречена Учебен център,днес сградите придобиха мутри.

       Пътеката продължава нагоре през чудни поляни,които свършват при вливането на едно голямо дере от дясната страна на реката.Сега там свършва скиписта,която е толкова скиписта,колкото аз съм трамвай.Кремиковският олигарх Ждролю /това му е прякора,пълното му наименование е Димитър Стоянов Стоянов,бивш милиционер/ докара тук булдозери,разби планината и на чисто южен нисък скат направи скиписта.По нея сняг

не може да се задържи въобще,само където планината бе наранена жестоко.Тази скиписта започва от хижата му.Синовете и внуците му фърчат в района с четириколесни мотори.

             Пътеката продължава нагоре,пак се излиза на водосборно място и се ползва дясната река.По лявата се излиза на страничен рид с път,но трасето е обрасло с подраст и е трудно проходимо,защото там вече не минава стока.Следват няколко тераси с разхвърляни кости на изядени от вълци животни и се излиза на разкошна местност.Изворът на реката е каптиран,водата е като от хладилник.Билото на Голема планина е съвсем наблизо.Може да се отиде в посока към Локорския Балкан и в посока към Сеславския.

     От с.Кремиковци направха път до с.Ябланица през планината.По този път пътуваха ловните УАЗ-ки на най първите до ловната резиденция Търсава.Пътят пресича две била.След първото има ловна хижа,дето се сбират пияници.Първото пресичане става при Кремиковската седловина,където планинта де факто е собственст на Ждролю.Сега там синовете му си направиха сараи.Като архитектурно достижение те са нещо много красиво.Качиха си агрегат,помпи им изкачват вода,имат си подръжка и охрана на имотите.Новото УБО,на честните частници.Този път бе модернизиран от Ждролю.После продължава по билото към Локорския Балкан.За скипистата стана дума.И още един път направи олигарха,до една разкошна вековна гора,да си кръцва от там дървета за материал и за горене.Никой не смее да се обади,защото после ще му се случи случка.

       Кремиковският балкан е много красив.Той има лоша слава заради комбината,защото хората го считат за замърсен.Нищо такова няма.По ирония на съдбата точно с.Кремиковци ветровете го пазят от мръсотията на комбината и я стоварват с цялата й мощ върху Яна и Бухово.

       И понеже стана въпрос за прякори,това съвсем не е ново явление.Имаше един Луканката,отстреляха го.Сетих се и за една по културата,дъщерята на най-първия.Тя имаше няколко прякора,аз си харесах Шапкарката.Заради разните там шапки,които веднага ставаха хит за проституиращите със социализъма,тьорбани и всевъзможни главови превръзки.Които подхождаха по-малко на главата й,отколкото ако си ги тургаше някъде другаде.

     А сега нов маршрут към Голема планина от с.Локорско.От всички маршрути по Голема планина този ми допада най-много.Тръгва се от селото покрай реката.Интелигентна мутра си направи скромен мутробарок,но извърши и природосъобразна дейност.При водопада пред мутробарока си направи декоративен мост от павета,барбекю,пейки.Освен това мутрата залеси обезлесения скат на реката и огради малките дръвчета да не ги изгризкат козите.Пред вратите си докара от някъде изворна вода и направи чешма.За първи път на мутра казвам,еваалла биринджимутралъ!

      Следват баражи,превърнали се днес в красиви водопади.На времето тук имаше кръчма,която преди Десетото гъмжеше от пияници.След това я затвориха и всичко,което бе от джелезо мангалите отнесоха на Отпадъци.Решетките на прозорците са ги теглили с камион или трактор.Но пък сега вместо в кръчмата този ритуал се изпълнява в летните месеци покрай прекрасната долина на реката малко по-горе,която е широка,слънчева и просторна.През горещините тук идват на прохлада с колите и семействата си същества,които като се излегнат приличат на паркирани лайновози в паркинг за леки автомобили.Женицата пази децата,пали огън,пече на мутрата цър-пър,мутрата пък е свалила бирата в реката,а тя самата седи с потопени крака до нея,оти само там е хладно.Какви боклуци остават после,а и вече няма община да ги почиства.При края на широката долина се събират две реки.Дясната е по-къса,покрай нея има по-нагоре просторни поляни.Пътеки водят към рида между реките Кремиковска и Локорска.Лявата река е по-дълга и интересна.Тя има водопади,достига се ново уширение на долината,много по-красиво от първото и пак две реки.И по двете не може да се върви повече,защото стока не минава вече от там и пътеките са обрали с подраст.Изкачва се един сипей,след който следват разкошни дъбови гори.Там има скривалище на Димитър Тошков,местен партизанин.Той е убит.Тримата му братя,имайки брат партизанин станаха генерали във войската,полицията и сигурността.Днес те са господарите на всичко,свързано с Локорско.

        От скривалището започва път,по който на времето УАЗ-ки докарваха баба Цола,Тато и др.до това историческо за тях място.Мястото е къпинаж,но страхотно голям.Едни къпини се влачат по земята,други са прави като храсти,по вкус също са различни.Пътят извежда на широки поляни със страхотен изглед и се събира с пътя по билото на Голема планина.Точно по този маршрут от с.Локорско Тато е повел партизаните и от тук ги е сурнал в река Елешница,после ги качил под Мургаш,от където отново ги сурнал в Жерковското дере.Ще опиша пътя им,защото е туристически път с красота высшего класса.Днес пътеката,където са се сурнали ората на Тато е изоставена и се ползва само от дивите свини.Трасето й обаче стои.Където има т.н.свински кладенци си личи,че вечерта свините яко са се потрудили.Колкото вода са изпили,толкова и пръст от тях за изяли.Този маршрут е за по-напреднали туристи,за начинающите има два варианта.Единият наляво води към страхотен връх,Драгуната или Войняговския връх.Горе има три взаимно крепящи се дъба,които при тази конфигурация са нестрошаеми от бурите.А изгледът от там?Десният Вариант води към Локорския връх,след малко ще се спра на него.

         Връщам се долу на края на първото уширение на реката,където се събират тази река и една по-къса,която идва от дясно.Там има каптаж за водата на селото.Ридът между тези две рекички е приказно красив.Колкото пъти и да псъм бил там,посещението ми носи нова радост.Красотата е изумитерна!Той води до огромно пасище,наблизо са изворите на точно тази къса река.Има изкуствен вир,има чешми.Имаше и овчарник от джелезо.Мангали отнесоха първо ламарините,после дойдоха с газови резачки и камиони и изпорязоха носещата конструкция.Наръбени железа стърчат опасно със страшна сила.Изпразнена циганска хранилка.Под нея има ловна хижа,където се сбират пияници.Каквото и животно да им излезе,отстрелват го.Но не отстрелват вълците,защото им бягат,а те са тръгнали да ядат и пият,не да гонят вълци.

      Пътят продължава нагоре за да достигне Локорския връх.В сенчестата част изчезва дъбовата гора и се заменя с букова.На границата има две дървета в смъртна схватка.От юг един дъб се бори с един бук от север,двете дървета са толкова близо,все едно с общ ствол.Локорският връх е двоен.Едната част е гориста,другата е гола и като надвесна над Ябланишкия балкан.Обгледността е супер.Още един само такъв връх,Голата глава може да се мери по обгледност с този,макар и двата да не са високи.Върхът е кръстопът.Може да се слезе по много красив път към река Елешница,може да се отиде на ляво към Драгуната,като се ползва билния път.По него през пролетта под дъбовете има много кокичета,има обширни пасища,имаше и говедарник.Говедарникът го отмъкнаха локорчани,оти дървенията става за горене,а циганите оправиха чешмата,оти е от джелезо.И не само чешмата,но и тръбите,по които се подвеждаше водата от майката /извора/.

      От с.Локорско започва път към планнта за джипове,в началото е дори асфалтиран.Искали са да го продължат до Ябланица,но Тримата силни /генералите/ не са разрешили.Пътят извежда на една обширна не много висока поляна,която е разклон.В дясно се отива към Кремиковския балкан,направо се слиза по коларски път в река Елешница.Специално отлбелязвам,че този запуснат днес път векове е бил оживено вървище за хора,стока и товарни животни от ябланишките махали до софийските села.Следите по скалистите му отсечки свидетелстват,че тук колела са се търкаляли и копита са го изглаждали.

От същото това място се отива до хижата с пиянищата и се достига главното шосе по билото на Голема планина.Природата е много красива.На всякъде,където местността е без гори има много красив изглед.В околностите вече се появяват махали,след това по пролома ще станат стотици,та даже и хиляди.За махалата трябва слънчево място,вода,паша за стоката.А такива слънчеви гънки по Балкана тук има много.Тук той като да е бил сътворен за да се обитава от хората.

     Следващото село,от което може да се посети Големата планина е с.Войняговци.Селото завършва с мутробарок,чиито собственик никой не познава.От там започва вилна зона,но местността е бедна на вода.Където има вода,има и постоянно живеещи хора.Вилите са жестоко ограбени и голяма част от тях поради тази причина са изоставени.Били са използвани за хранилка за циганите,но по толкова жесток начин,че дори замазаните с мазилка медни проводници са били изтръгнати.Всичко,което е от джелезо-врати,огради идр.е отнесено в Отпадъци.А  джелезо тук има и в почвата,тя е червена.Има един извор,казва се Червената вода.Балканът над Войняговци е бил гол и е залесен с черен бор.Където гората не е била прореждана е истинско мъртвило,тъмно е и през деня.Там се крият дивите прасета докато стане тъмно и тръгнат да търсят храна.Пътеката продължава през дъбовата гора и излиза на огромно пасище.Там пиянища довлякоха фургон и се сбират уж на лов,но докато не изхвърлят планини от бутилки и не нафекалят района не си отиват.Водят си и кучетата.Кучетата им са умни,но те наблягат на огнената вода и държат животните гладни и жадни,така ,че премнаването край тях не е съвсем безопастно.Следва ново изкачване и се отива на билото на Голема планина.Тук то е едно огромно пасище.Мястото пак е кръстопът.Слиза се към река Елешница,отива се по едно прекрасно било към местността,където на времето е живяла баба Еленица.В ляво се пътува за където искаш:софийските села,Курило,за селата по Искърския пролом до Реброво.По нагоре имаше овчарник с къща за овчарите.След 1989 г.тук играха ножовки,газови резачки,кирки,кози крака.Само копривата,където лежаха овцете свидетелства,че тук е имало животни.А ужасът след ограбването е неописуем.На 15мин.от тук нагоре се намира връх Драгуната.И той е много обгледен.Нещо като наблюдателен пункт към Чукава и Издремец.И към една от най-дивните махали,Голата глава,нея ще я опиша при прехода от с.Луково.

           Следващият маршрут към Голема планина започва от с.Подгумер.Той е характерен с това,че горите не са сечени!Гори,ливади с всякакви цветя и билки,това  един много красив преход.Пътищата нагоре са няколко,всички излизат на билния път.В Подгумер има манастир,превърнат в лудница.От там започва път за джипове нагоре към планината,който също достига билния път.

         Следващите населени места,Гниляне и Курило предлагат три варианта за достигане на билния път,и трите са красиви.Те се събират на мястото,където билото на Голема планина се извива на 90 градуса и тръгва в началото успоредно на Искъра,после извива на още 90 градуса.

      Едно отклонение.Курило някога е било едно,днес е център на недосегами мафиоти.Един от тях,Курилецът застреля с мафиотите си конете на хората,пуснати свободно през зимата в планината и откара месото им в Бравото.Друг от тях,също наричан Курилецът играе с цветни метали.Всичко свалено от стълбове и къщи минава през неговия пункт,от там при баш мутрите в бившата Оловна фабрика.В тази фабрика алуминиевите жици се правят на слитове,медта се очуква и балира,после се натоварва на камионите на фирма НАДИН и заминава за Пирдоп,където пък със суровината се заиграва пирдопския бос Цветелинмет с прякор Дон Цеци.Твърдят,че ромският лидер се отчитал директно на Ангел Марин,който поради това му правел чадър.Той държи комбината там,но запознати с казуса /на турски дереджето/твърдят,че ако държането не помага,почвал и да върти медния комбинат.Друг разбойник,специализиран с лиценз от мафията за „работа” с черни метали,наричан също Курилецът е направил работилница и приема всичко за „обработка”:стругове,хобели,фрези.Веднага нарязва суровината както му кажеш.Това го заят не само в Курило,но и тези,чиито коне изчезнаха.От полицията са им отговорили,ние нищо не можем да направим,хването го като ви застрелва конете,вържеге го за едно дърво да замръзне и така ще се отръвете от него.А той излиза от мутробарока си винаги с няколо души охрана,а като тръгне за коне то е цял кортеж от джипове.Но тая мутра е нищо в сравнене с мутрите от оловната фабрика.Ако се говори за недосегаемост,за имунитет,точно тези ги имат.Вероятно играят направо с мафията.Някога тя бе в политбюро,днес е в парламента.

      Тези  преходи бяха от южната страна на Голема планина,стигнах до Искъра.Следващите маршрути ще включа в




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - р. Елешница
26.11.2009 09:10
Интересува ме как най-бързо се стига от Локорско до р. Елешница.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189275
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031