Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11 21:54 - ЛЪЖЛИВИТЕ ПРОРОЧЕСТВА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Тя и той   
Прочетен: 993 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

       Завръщам се от тридневна специална операция в Центъра, където бе проведен ускорен курс по теокрация. За да придобия звание ТЕОКРАТОЛОГ трябваше да направя анализ на статията, която помествам. Справих се и вече имам самочувствието на теократолог высшего класса, или казано на по-разбираем език, придобих много голяма гросмайсторска сила в тази категория.

      Статията помествам за да бъде прочетена за просвещение от блогърите Венцивалери1951 и Радостиналасса1948. Между тях се чувства силна вътрешна спойка - еднаквост в мислите и световъзприемането им. В обширното им блогово творчество обаче липсват статии на тема, „Фалшивите теократи”. С настоящата статия ги сезирвам да напишат и те нещо по тази тема.
   Читайте, завидуйте! Я уже не только толко теологом, я теократоведологом!   

    Статията помествам без коментари, но ще я допълня с благоданост на всероссийския „патриарх” полк. Гундяев, която той изказва към Бог по време на патриаршески,  богослужения нна които присъства Путин.
   Ето и  Статията, на която направих филигранен ювелирено-жемчужен АНАЛиз:

 Лъжливите „пророчества“ като оправдание за войната    

 Сектантските мистификации на Московския патриарх Кирил

   Героичната съпротива на Украйна срещу агресията на «путинската“ Руска федерация придобива значението на изправяне срещу общата лудост и безумие на "великото сборище" "от пределите на севера"

Сеят смърт и разруха, но ги оправдават, гледайки към Бог

 Сергей В.  Шумило*

   Московският патриарх Кирил Гундяев продължава да разчита на сектантски фалшификации и измами в оправданието и подкрепата си за агресивната война на Руската федерация срещу Украйна. По-специално, на 4 ноември 2022 г., по повод „деня на националното единство“ и „деня на военната слава на Русия“ (тези празници в Руската федерация от 2004 г. заменят комунистическия празник „Велика октомврийска социалистическа Революция" - бел. авт.), той отново произнесе прочувствена реч за "възраждане на изгубената вътрешна цялост на нашето отечество". В тази реч, повтаряйки като мантра своите изкуствени идеологически щампи за „единно историческо пространство на Света Рус“, той цитира за пореден път любимия си лозунг: „Украйна, Русия, Беларус – заедно сме Светата Рус“ (проповед от 04.11.2022 г.). 
   Два дни по-късно, на 6 ноември, той още веднъж подчерта това в друга своя проповед: „Имам предвид Русия, Украйна и Беларус, които, според видния подвижник на благочестието Лаврентий Черниговски, съставляват Свята Рус“ (проповед от 06.11.2022 г. )
   Цялата фундаменталистка идеология на „Руския свят“, разработена от Кирил Гундяев, се основава на този лозунг, който стана основа и причина за настоящата агресивна война на Руската федерация срещу Украйна (може да прочетете повече за това в предишната ми статия). Този лозунг е, така да се каже, неговият "символ на вярата". При това, често жонглирайки с тази фраза, Гундяев непрекъснато лъжливо я приписва на украинския светец от първата половина на ХХ век Лаврентий Черниговски (в света Л. Е. Проскура; 1868 – 1950). 

    «Херувимовата ерес»

     Както заявява патриарх Кирил Гундяев, "ядрото на руския свят днес са Русия, Украйна и Беларус, а светият преподобен Лаврентий Черниговски изразява тази идея в известната си фраза: "Русия, Украйна, Беларус - това е именно светата Рус". Точно това разбиране за руския свят е заложено в съвременното название на нашата Църква".
В действителност обаче, зад тези думи на Московския патриарх се крие една банална лъжа и фалшификация, тъй като свети Лаврентий Черниговски никога не е казвал тези думи. Това е измама и лъжа, понеже с идеологическа цел в устата на почитания аскет изкуствено се влагат думи и идеи, които никога не са му принадлежали и които той никога не е споделял. И то идеи, които по същество са невежествени и дори еретични от гледна точка на християнското богословие.
Цитираното от Кирил Гундяев апокрифно изказване, което невярно се приписва на свети Лаврентий, звучи изцяло така: "Киевска Рус е била заедно с Велика Рус. Киев без Велика Рус и отделно от Русия е немислим по какъвто и да е начин... Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица - Отец и Син, и Свети Дух - това е един Бог, също така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус" (Москва: "Руски духовен център", 1994 г.).
    Зад тези думи всъщност се крие една неправославна еретична теория, според която земните държавни образувания Русия, Украйна и Беларус се приравняват към Единствената и Неделима Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. От гледна точка на православното богословие това не е нищо друго освен богохулство и ерес, посягащи на главния догмат на православното учение - единството на Божествената Троица, която е Един и Единствен Бог по същност, но Троичен по Ипостаси, които не се сливат една с друга и същевременно са неразделни в едно Битие. Чрез подмяна на понятията и смислите, посредством идеята за неделимата "троица на Светата Рус", се създава нова еретична теория за уподобяването на Светата Троица на три земни държавни образувания, с цел изкуствено "сакрализиране" и оправдаване на неделимостта на "руския свят" като "едно пространство на три братски народа на Светата Рус". Всъщност става дума за изкуствено обожествяване на митичната "свята Рус" и придаване на качеството ѝ на "божество", при което трите независими държави придобиват някаква неизвестна досега "единна духовна същност", "троица от ипостаси, но неразделени в една същност". В същото време подобно отъждествяване на практика отрича самата догма за единството на Божествената Троица, защото ако трите републики на бившия Съветски съюз са могли да бъдат разделени помежду си преди три десетилетия, тогава се оказва, че Светата Троица по аналогия може да бъде разделена по подобен начин... От гледна точка на православното богословие това определено е богохулство и ерес. А Московският патриарх Кирил Гундяев действа като защитник на тази ерес, т.е. като ересиарх.

    От сектантските коптори

    Но патриарх Кирил Гундяев не е автор на тази нова ерес. Той е само неин последовател. Истинският „баща-основател“ на тази ерес е прословутата сектантска фигура и самозван „схиархиепископ“ Херувим (Дегтяр), който първи лансира тази фалшивка през 1994 г. в изцяло манипулираната книга за преподобния отец Лаврентий Черниговски, издадена от него в Москва. Принадлежейки към сектантското течение на „секачевците” и самоопределяйки се като „схиархимандрит”, а след това и като „схиархиепископ”, той е един от първите, които в началото на 90-те години на ХХ в. започват да разпространяват псевдоправославните сектантски култове към „свети“ Иван Грозни и "свети" Григорий Распутин в средите на РПЦ МП. Също така, той участва в разпространението на сектантска пропаганда против бар-кодовете и паспортите в рамките на Московската патриаршия. Освен това той е духовен водач на руската екстремистко-фундаменталистка черносотено-опричническа организация "Союз на православните хоругвоносци" (СПХ), която избира за свой лозунг израза "Православие или смърт" и се занимава с пропаганда на идеите на „руския свят“, православния фундаментализъм, расизма, неонацизма и украинофобията.
     Херувим Дегтяр многократно е бил фигурант в различни скандали, отразявани в медиите. Така, още в Черниговския областен вестник "Деснянская правда" от 16 юли 1985 г. (№ 134 (17167)), в статията "Праведник със загребващи ръце", се разказва за "мошеничества" и психо-сексуални разстройства на лицето и се съобщава, че от 1979 до 1984 г. е имал удостоверение от психиатрична болница, че е психично болен инвалид. Известно е също, че през 1983 г. е бил лекуван в Черниговската областна психиатрична болница в продължение на единадесет месеца. А през 1984г. е изправен пред съда „за измама“, но скоро е освободен поради инвалидност вследствие на психично заболяване.
     През 2013 г.украинските медии съобщават за кражба в дома на Херувим Дегтяр в Чернигов в размер на 1,5 милиона долара.  А през 2019г. нов скандал получава широка огласка в медиите, когато под влиянието на Херувим в родното му село Мощенка в Черниговска област тялото на наскоро починал местен свещеник е откраднато от гроба през нощта и след като бива осквернено, тайно е погребано сред гъсталаците в гората.
От документите в личното му дело, съхранявани в архива на Черниговската епархия на УПЦ, знаем, че Херувим (Михаил Максимович Дегтяр) е роден на 2 февруари 1937 г. в село Мощенка, Городнянски район, Черниговска област (макар че, самият той многократно си е приписвал 11 години отгоре, твърдейки, че е роден през 1926 г.). Той има само 7-класно образование в селското училище. През 1958 г. е ръкоположен за дякон и до 1960 г. работи като свещенослужител в катедралния храм "Преображение Господне" в Чернигов. В същото досие се казва, че през 1962 г. дякон Херувим (Дегтяр) се оттегля от състава на Черниговската епархия на Руската православна църква-Московска патриаршия и никога повече не се присъединява към нея. В същото време се отбелязва, че когато епископ Владимир Сабодан (бъдещият предстоятел на УПЦ-МП) е управляващ епископ на Черниговската епархия от 1969 до 1973 г., Херувим не се отзовава на многократните призиви на владиката да се яви в митрополията. Представяйки се за "йеромонах", той не е в състояние да покаже документ, потвърждаващ ръкополагането му за свещеник, за което е помолен от много духовници от епархията. Затова в справката на Черниговската епархия на Руската православна църква МПЦ от 28.09.1969 г. се отбелязва, че "официално епархийското ръководство на Чернигов не може да потвърди, че той действително е йеромонах". По-късно самият той започва да разказва, че бил ръкоположен за свещеник през 1962 г. в Алма-Ата от архиепископа на Алма-Ата и Казахстан Йосиф (Чернов). Но от справката на Астанинския и Казахски митрополит Александър (Могильов) от 20.05.2020 г. № 587/438 се знае, че "Дегтяр М.М. никога не е принадлежал към клира на епархиите на Казахстанската митрополия и не е удостояван със свещенически сан".
    Известно е, че от 70-те години на ХХ век натам Херувим Дегтяр е принадлежал към нелегалната вътрешноцърковна секта "секачевци" (по името на основателя на движението, бившия свещеник от Черниговска епархия на Руската православна църква-Московска патриаршия о. Генадий Секач), чиито ръководители се престрували на "епископи" и "митрополити", въпреки че всъщност не са били такива. Те пътували до различни краища на Съветския съюз с фалшиви документи за самоличност, за да извършват нелегално религиозни обреди, като измисляли различни "чудотворни" истории за себе си. Известно е, че йерарсите на това движение са служили официално като обикновени свещеници в легалните енории на Руската православна църква-Московска патриаршия, но сред своите последователи са свещенодействали нелегално като "тайни епископи" (о. Е. Жиганов, о. А. Лапин, о. А. Пилецки и др.). Широко разпространена е версията, че тази полукатакомбна секта е създадена със съдействието на КГБ, за да се осъществява контрол над катакомбните общности в СССР и да се ограничават антисъветските настроения сред вярващите. Именно в рамките на тази секта Херувим Дегтяр е ръкоположен за "епископ на Чернигов" в края на 70-те години на ХХ в. от нейните ръководители, самозваните "схимитрополити" Генадий Секач и Теодосий Гуменников, които през 60-те години на ХХ в. служат заедно с него като клирици на Черниговската епархия на РПЦ-МП. А в началото на 80-те години на ХХ век те възвеждат Херувим за "архиепископ".

     Историята на един фалшификат

След като през 1993 г. УПЦ-МП канонизира почитаният в Черниговска област местен подвижник архим. Лаврентий (Проскура), Херувим Дегтяр, използвайки уважението на вярващите към светеца, се опитва да си създаде  популярност и образ на "старец". За тази цел, лъжливо представяйки се за „ученик на св.Лаврентий”, той създава лъжлив разказ за неговия живот и учение, който публикува за първи път под собствена редакция през 1994 г. в Москва, в издателството „Руски духовен център”. Впоследствие, след като вече е получил авторските права върху текста, през 1996 и през следващите години, той отново публикува това фалшифицирано произведение в хиляди екземпляри, които руските църковни издатели и прекупвачи разпространяват във всички епархии на Московската патриаршия, включително в Украйна. За основа на своите писания той взима сборника „Надежда“ (№ 14), издаден през 1988 г. в Германия от руското емигрантско издателство „Посев“, в който за първи път на бял свят се появява «жизнеописание и поучения на схимандрит Лаврентий Черниговски». През 1991 г. този текст е преиздаден без промени в Киево-Печерската лавра от издателство „Свет Печерски“. И вече въз основа на това издание самозваният „схиархиепископ“ Херувим прави своя собствена версия, като я променя и допълва със свои истории и измислици. Така в публикуваната от него версия за първи път се появява еретичната фраза, популяризирана впоследствие от руски PR специалисти и от сегашния Московски патриарх Кирил Гундяев, че „както е невъзможно да се разделят Пресветата Троица, Отец и Син, и Светият Дух - това е Един Бог, така е е невъзможно и да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Свята Рус. Нито в нито една от предишните версии на житията и наставленията на преп. Лаврентий Черниговски няма и помен от тези думи.

Изпод перото на Херувим в московското му издание от 1994 г.  се появяват за първи път и други невежествени измами. По-специално, Херувим Дегтяр пак там лъжливо приписва на светеца собствените си псевдопророчества, че „Русия, заедно с всички славянски народи и земи, ще състави могъщо царство. Ще го пази православният цар - Божий помазаник. Всички разколи и ереси ще изчезнат в Русия... Дори самият Антихрист ще се страхува от руския православен цар. И всички други страни, с изключение на Русия и славянските земи, ще бъдат под властта на Антихриста ”(пак там, стр. 157-158). Всеки семинарист лесно ще забележи, че такива идеи коренно противоречат на православната светоотеческа есхатология и принадлежат към ереста на хилиязма. Но откъде Херувим, който е имал само седемгодишно образование в селско училище, да знае такива богословски тънкости...? Обаче тази идея сега придобива особена популярност сред руските постсъветски елити, произлезли от КГБ-ФСБ.
     Херувим изкуствено добавя в изданието от 1994 г. и други собствено негови недомислици и идеи, по-конкретно осъждането на Киевската патриаршия (която не е съществувала по времето, когато е живял отец Лаврентий, а се появява за първи път едва през 1990 г.), както и осъждането на Киевския митрополит Филарет Денисенко (който се отделя от РПЦ МП през 1992 г.) и дори на Руската православна задгранична църква (последната през 1990 г. обявява, че не признава йерархията на полукатакомбното течение на „секачевците“, сред които тя назовава името на Херувим като неканоничен „черниговски епископ“). Така Херувим, фалшифицирайки биографията и поученията на светеца, чрез лъжливи пророчества се опита да си отмъсти едновременно на лидерите на три юрисдикции (УАПЦ, УПЦ-КП и РПЦЗ), които започват да действат на пост-съветското пространство през 90-те години, след разпадането на СССР.
Всички тези добавки, които никога не са се срещали в нито едно от предишните издания, са направени след 1992 г. Това се потвърждава и от лингвистичната (автороведческа) експертиза на текста от 1994 г., която показва значителни разлики и несъответствия между стиловете на речта в по-голямата част от текста и новите добавки, появили се в изданието от 1994 г. Освен това, допълненията от 1994 г. съдържат много термини и езикови конструкции, които не са били използвани през първата половина на ХХ век, а са характерни за 90-те години.

Когато тази книга се появява за първи път в Чернигов, все още живите стари монахини,  ученички и постриженички на преп.Лаврентий, биват изключително възмутени от всички тези фалшифицирания, изопачавания и измислици на Херувим Дегтяр, когото старите енориаши в Чернигов помнят добре като сектант и самозванец. Авторът на тази статия лично чу от тези стари лаврентиевски монахини опровержение на написаното от Херувим. По-специално, Амвросия (Иваненко; 1926-2006), игумения на Черниговския Елецки манастир, която от 1942 г. е постоянно с преп. Лаврентий като послушница и монахиня, категорично отрича автентичността на горните твърдения, като многократно ги нарича „херувимова ерес“. Такава характеристика на книгата, публикувана от Херувим,  чуват лично от нея много черниговци, които общуват с игуменията. Според духовната дъщеря на преп. Лаврентий, той никога не е говорел за политика и никога не е изразявал и не е споделял нищо, дори далеч наподобяващо тези възгледи, тъй като те противоречат на вътрешните му убеждения. Той учел, че монасите трябва да стоят далеч от политиката. Нещо повече - всички, които са познавали подвижника, свидетелстват, че той винаги е говорел на украински език в ежедневието си и е изпитвал голямо уважение към украинската култура и традиции.

Управляващият тогава Черниговска и Нижинска епархия митрополит Антоний (Вакарик; 1926-2003), който в началото на 80-те години на ХХ в. забранил на Дегтяр да бъде допускан да служи и да се причастява като сектант и самозванец, също не благославял да се разпространява тази книга, съставена от Херувим.

     Бил ли е преп. Лаврентий привърженик на Московската патриаршия?

Освен всичко друго заслужава да се отбележи, че в лъжливото житие, създадено от Херувим, фигурира под прикритието на фалшиво „пророчество“и приписвания на о. Лаврентий (Проскура), призив „да бъдем верни на Московската патриаршия и в никакъв случай да не излизаме в разкол“ (под което в текста се подразбират РПЦЗ и УПЦ КП). Подобни църковно-политически наративи са доста популярни сред РПЦ-МП в началото на 90-те години на миналия век, когато много от нейните енории след разпадането на СССР започват да преминават към РПЦЗ, УАПЦ, УПЦ-КП и УГКЦ, което заплашва да доведе до пълно разпадането на цялата система на Московската патриаршия. Но за следвоенния период, когато за пръв път последователите на отец Лаврентий започват да записват неговите поучения, подобни акценти са като цяло неуместни, тъй като в СССР репресивните органи на Държавна сигурност установяват пълния монопол на РПЦ МП върху религиозния живот в страната, а всички алтернативни юрисдикции са забранени и физически унищожени.
    Освен това, в Държавния архив на Черниговска област, в материалите на двутомното следствено дело на НКВД за 1936-1937 г., са запазени протоколи за разпити на Лаврентий (Проскура) от 19 септември 1936 г. и доноси и свидетелства срещу него от няколко "сергиански" свещеници на РПЦ МП. От тях научаваме, че светецът всъщност не признава властта на Московския синод, ръководен от митрополит Сергей Старогородски (бъдещият московски патриарх) и е един от лидерите на църковното движение "Истинска православна църква" (ИПЦ) в Черниговска област, което е в опозиция на Московската патриаршия.
     В документите на НКВД изрично се посочва, че о. Лаврентий (Проскура) е „стълб на ИПЦ“ в Чернигов, не признава московския митрополит Сергий (Страгородски) и дори ако в някои от храмовете чува, че се поменава името на този йерарх, той демонстративно „запушва ушите си“ с ръце пред всички, с което демонстрира публично отношението си към просъветското московско църковно ръководство на РПЦ МП.
През годините на немската окупация той принадлежи към автономната Украинска църква, която също не поменава Московския патриарх Сергий (Страгородски), а нейните епископи са подложени на „запрещение за свещенослужение“ от Московския синод. След идването на съветските войски архимандрит Лаврентий, въпреки че е принуден да се присъедини към РПЦ МП, остава в опозиция на изпратения от Москва епископ Борис (Вик), за което многократно получава обиди, порицания и заплахи за „забрана да свещенодейства”. Известно е, че някои свещеници на РПЦ МП в Чернигов през 40-те години обявяват Лаврентий за „автокефалист“, предупреждавайки своите енориаши да не контактуват с него. Нещо повече, до смъртта си той продължава тайно да приема и благославя онези катакомбни истински православни християни (ИПЦ), които не признават Московската патриаршия и продължават да се молят тайно у дома си.
Следователно, и от тази страна твърденията и историите, измислени от Херувим през 1994 г., не намират потвърждение.
Така се убеждаваме, че имаме работа с целенасочена и груба фалшификация и изопачаване както на църковната история, така и на истинския образ на подвижника и изповядваните от него убеждения, извършена през 1994 г. Благодарение на тази провокация на почитания от народа светец са приписани определени политически лозунги и идеи с цел по-нататъшното им популяризиране и разпространение сред вярващите от „негово име“, изкуствено придавайки им авторитета на т.нар. „пророчества“, което в крайна сметка води до  „сакрализиране“ на самите тези идеи.
     Именно тези измислени и подправени от сектантския активист Херувим Дегтяр през 90-те години „изказвания” и „пророчества”, които преп. Лаврентий Черниговски никога не е говорел и не е споделял, биват взети на въоръжение при разработването на новата имперско-фундаменталистка идеология на „Руския свят“, която днес усилено се налага в РПЦ МП от сегашния московски патриарх Кирил Гундяев.

       Манипулациите на Московския патриарх Кирил

 В проповедта си от 4 ноември 2022 г., за да оправдае войната на Руската федерация срещу Украйна, Московският патриарх Кирил Гундяев "си спомня за деня на честването на 1020-годишнината от покръстването на Русия, когато в Киев, на Кресчатик, хиляди хора скандират думите на преподобни Лаврентий Черниговски: "Украйна, Русия, Беларус - заедно сме свята Рус! Това беше хор от хиляди хора, обединени от една вяра, от едно национално самосъзнание. Каква сила показаха тогава нашите хора".
Какво е било това събитие, по време на което "хиляден хор" в Киев е "провъзгласил" такива лозунги и за което множество се твърди, че е било обединено от "единно национално съзнание"? Оказва се, че става дума за рокконцерт на Кресчатик на 26 юни 2008 г., по време на който тогавашният Смоленски митрополит Кирил Гундяев изскача на сцената и започва гръмко да скандира този лозунг пред младите хора. На улицата активно се продава алкохол, а много от присъстващите на концерта са в нетрезво състояние и оставят бутилките си с пиене буквално под краката си... В тълпата има доста момчета с еднакви тениски с руски символи, които като по команда от различни места започват да скандират лозунга за "единната свята Рус", повтаряйки думите на митрополита. Следвайки ги в хипнотичен екстаз, някои други младежи в тълпата също го подхващат. Повечето от присъстващите на концерта са фенове на рок музиката, принадлежащи към различни неформални младежки движения (често напълно нехристиянски), и дори не разбират кой е странният мъж с брада, приличащ на Толкиновия фантастичен "магьосник Гандалф", защо е изскочил на сцената заедно с рок-музикантите и каква е тази приказна "свята Рус", за която крещи. Но на Кирил Гундяев сякаш това съвсем не го интересува. Основното е да се създаде необходимата "картина" за пред телевизионните камери, за да се обяви след това, че всички присъстващи там са били обединени от "общо национално съзнание" и да се възкликне: "каква сила показа нашият народ тогава".

    По-късно, на пресконференция в Москва, митрополит Кирил така описва първото си преживяване в Киев: "Беше като среща на освободители - сред украинците цареше такова ликуване!". Тогава той казва също:"Последните дни показват, че и ние - украинци, руснаци, беларуси - също разбираме важността на запазването на единното цивилизационно пространство, наречено Свята Рус".
След шест месеца, през януари 2009 г., Кирил Гундяев става новият Московски патриарх и превръща изпробваната от него идеология на "руския свят" в доктрина на цялата Руска православна църква-Московска патриаршия. "Само единният руски свят може да се превърне в силен субект на глобалната международна политика, по-силен от всякакви политически съюзи", заявява Московският патриарх Кирил при откриването на третата "Асамблея на руския свят" през ноември 2009 г. 
Оттогава манипулациите с лозунгите за "единна свята Рус", "единно цивилизационно пространство", "единен руски свят", "единни духовни връзки" и т.н. придобиват системен характер, като се възприемат не само в  РПЦ МП, но и в силовите структури и специалните служби на Руската федерация.
    В тази идеология Московският патриарх постоянно се позовава на понятията "свята Рус" и "единно историческо пространство на народите на свята Рус" като на някаква историческа реалност, въпреки че всъщност това е само една фолклорна метафора, въображаем мит-мечта, който е изкуствено измислен от книжовници от обкръжението на Иван Грозни и впоследствие като апокрифна легенда е пренесен във фолклора на руското мистично сектантство. Така че, това е не само неграмотно от научна и историческа гледна точка (тъй като в действителност страна или държава с името "Свята Рус" никога не е съществувала), но и представлява съзнателна манипулация и подмяна на понятията.

      Антиевангелското "богословие на войната"

    Продуцирането на такива идеи получава нов живот след началото на войната на Русия срещу Украйна. Обосновавайки агресията, две седмици след началото й патриарх Кирил заявява: "влязохме в борба, която има не физическо, а метафизическо значение" (проповед от 06.03.2022 г.) В проповедта си от 18 октомври 2022 г. той подчертава, че тази "метафизична борба" се води от Русия на територията на Украйна, "за да може със силата Божия всички тези дяволски мисли да бъдат изкоренени от умовете на хората, които не се стремят към духовното единство на светата Русия, за да осъзнаем всички своята отговорност за запазване на духовното единство на руския свят... Аз смело изричам сред тези стени думите "руски свят", макар да знам, че някои сили в Украйна ги демонизират... Ние използваме това словосъчетание с пълна отговорност, вътрешно спокойствие и увереност в правотата на нашата позиция... Ние сме един народ - народът на свята Рус... на едно историческо отечество, наречено Православна Русия. За него днес се молим и за него днес се трудим" (проповед от 18.10.2022 г.).


    По-нататък, на 25 октомври 2022 г., по време на откриването на заседанието на XXIV "Световен руски народен събор" (ВРНС), Московският патриарх заявява, че сега Русия се бори с "глобалния универсализъм", без който няма да се появи онзи, който "ще претендира за световна власт и с чието име ще бъде свързан краят на света" (т.е. "Антихристът"). И така, както подчертава Кирил Гундяев, "нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу светоуправниците на тъмнината от този век, поднебесните духове на злобата" (реч от 25.10.2022 г.). А в проповедта си от 6 ноември, повтаряйки мема си за "непоклатимата троица на Светата Рус" и пожелавайки "сила на духа" на "представителите на нашата гвардия, въоръжените сили и всички въоръжени сили на Руската федерация", той добавя, че "Русия днес е сигурен стълб и утвърждение на истината (вж. 1 Тим. 3:15). Тези думи бяха казани по отношение на Църквата, но нашият верен народ сам по себе си е стълб на истината" (Проповед на 06.11.2022 г.).
Вдъхновени от такива "стряскащи" пропагандно-милитаристични проповеди и наставления на патриарха за "метафизичната борба" срещу "светоуправниците на тъмнината от този век, поднебесните духове на злобата", за "дяволските намерения" на противниците на единството на "руския свят" и противопоставянето на Русия на "антихриста", влиятелни руски официални лица също започват да говорят, че "в хода на специалната военна операция става все по-наложително да се извърши десатанизация на Украйна" (изявление на А. Павлов от 25.10.2022 г.).

По повод "Деня на националното единство" на 4 ноември 2022 г. бившият президент на Руската федерация и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Д. Медведев също публикува изявление, в което повтаря неотдавнашните изявления на главата на Московската патриаршия. По-конкретно, той публично заявява, че "ние се борим за всички наши хора, за нашата земя, за нашата хилядолетна история. Ние се борим срещу онези, които ни мразят, които забраняват езика, ценностите и дори вярата ни, които насаждат омраза към историята на нашата родина... Изправяйки се срещу тях, ние придобихме свещена власт ... Когато изгнилият световен ред се срути, той ще погребе всичките си надменни жреци под многото тонове отломки ... Ние слушаме думите на Създателя в сърцата си и им се подчиняваме. Тези думи ни дават свещена цел. Целта е да спрем върховния владетел на ада" (изявление на заместник-председателя на Съвета за сигурност Д. Медведев на 04.11.2022 г. ).
   Всички тези параноични изявления и изказвания на влиятелни руски официални лица не само повтарят изявленията и проповедите на Московския патриарх, но и допълват и продължават неговото псевдосвещено антиевангелско "богословие на войната". Всъщност Кирил Гундяев е техният вдъхновител и заедно с другите военнопрестъпници от Кремъл носи пряката отговорност за разгърнатата война и хилядите цивилни жертви. В същото време, както видяхме, основата и главните лозунги на тази фундаменталистка идеология са заимствани не от църковната традиция, а от сектантските коптори на маргиналните течения, тоест - от откровени самозванци и авантюристи с увредена психика и нездрава духовност. Един такъв сектант е самозваният "схиархиепископ" Херувим Дегтяр, който в началото на 90-те години на ХХ в. пръв измисля и разпространява еретичните идеи, залегнали в основата на съвременната идеология на "руския свят". Нещо повече, те са груба и съзнателна фалшификация, благодарение на която "от името" на един от украинските светци от миналия век (преп. Лаврентий Черниговски) се разпространяват чисто политически лозунги, идеи и мистификации с антихристиянски и еретичен характер, с цел тяхното "сакрализиране" и по-лесно насаждане сред масите, превръщайки ги в официална доктрина на РПЦ МП. Тези фалшиви "пророчества" се използват за обосноваване и оправдаване както на идеите за възстановяване на СССР/Руската империя, така и за нахлуването на Руската федерация в Украйна и за геноцида над украинския народ.

Доста симптоматично е, че постсъветските управляващи елити на Русия (а това са предимно офицери от бившето КГБ, които са участвали в антирелигиозните преследвания и репресии в СССР) и значителна част от руското общество, все повече потъващо в дрогата на патологичната войнстваща лудост, се подхранват и вдъхновяват от точно такива псевдодуховни сурогати, измислени от един луд сектант. В основата на тази идеология стоят маргинално сектантство и духовно-психически отклонения. Това е ясен знак за маргинализацията, деградацията и изпадането в сектантство както на РПЦ МП, така и на част от руското общество, което е готово да възприема и консумира подобни духовни сурогати.

Довчерашните атеисти и гонители на вярата, пребоядисали се и имитиращи "православни", под ръководството на "чекисти в раса" се опитват да възстановят "Вавилонската кула". Патологичните лъжи са заложени в основата на тяхната идеология за "руския свят". Именно за такива хора Христос казва в Евангелието: "Ваш баща е дяволът и вие искате да вършите похотите на баща си. Той от самото начало беше човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина; когато говори лъжа, своето си говори , защото е лъжец и баща на лъжата" (Йоан 8:44).
Чрез сакрализирането на фалшификати и лъжи под измамния външен вид на "православие", в Русия се извършва тънка вътрешна подмяна на по-дълбоко ниво. По същество, това е опит да  поеме върху себе си ролята на т.нар.“антихрист“, който според предупрежденията на св.Игнатий (Брянчанинов), преп.Серафим Саровски, о.Климент (Леонтиев) и други, може да се появи именно в Русия. Старогръцката дума "анти" (гр.
ντί) означава не само "против", но и "вместо", т.е. да замениш едно с друго, да фалшифицираш, да подмениш. И така, "антихристиянство" е не само онова, което е "против християнството", но и онова, което е негова подмяна под външното измамно прикритие на едно мнимо християнство. Точно на това сме свидетели сега в РПЦ МП с нейното антиевангелско "богословие на войната", масовата милитаризация на църковното съзнание и "сакрализирането" на убийствата и геноцида над украинското цивилно население. 
Героичната съпротива на Украйна срещу агресията на «путинската“ Руска федерация  наистина за целия свободен свят придобива значението на изправяне срещу общата лудост и безумие на "великото сборище" "от пределите на севера" (Езекиил 39).


*Авторът е доктор по история, доктор по теология (ThDr.), директор на Международния институт за атонско наследство, изследовател в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за култура и изкуства.

Превод: Превод: архим. Никанор (Мишков)

  Накрая, добавката ми към Статията:
  По време на патриаршески богослужения " патриарх" Кирил винаги отправя благодарност към Бог за най-големия дар, който е дал на руския народ, президента Путин.

image


image




Гласувай:
4



1. marana69 - коста, отлична находка по Темата,Браво,да се чете с 4 очи, препоръчвам
21.11 22:10
многоо добър анализ...

След шест месеца, през януари 2009 г., Кирил Гундяев става новият Московски патриарх и превръща изпробваната от него идеология на "руския свят" в доктрина на цялата Руска православна църква-Московска патриаршия. "Само единният руски свят може да се превърне в силен субект на глобалната международна политика, по-силен от всякакви политически съюзи", заявява Московският патриарх Кирил при откриването на третата "Асамблея на руския свят" през ноември 2009 г.
Оттогава манипулациите с лозунгите за "единна свята Рус", "единно цивилизационно пространство", "единен руски свят", "единни духовни връзки" и т.н. придобиват системен характер, като се възприемат не само в РПЦ МП, но и в силовите структури и специалните служби на Руската федерация.
В тази идеология Московският патриарх постоянно се позовава на понятията "свята Рус" и "единно историческо пространство на народите на свята Рус" като на някаква историческа реалност, въпреки че всъщност това е само една фолклорна метафора, въображаем мит-мечта, който е изкуствено измислен от книжовници от обкръжението на Иван Грозни и впоследствие като апокрифна легенда е пренесен във фолклора на руското мистично сектантство. Така че, това е не само неграмотно от научна и историческа гледна точка (тъй като в действителност страна или държава с името "Свята Рус" никога не е съществувала), но и представлява съзнателна манипулация и подмяна на понятията.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Подготвил съм още една подобна статия, но в нея няма да има символично помиестеини снимки.
21.11 23:49
marana69 написа:
многоо добър анализ...

След шест месеца, през януари 2009 г., Кирил Гундяев става новият Московски патриарх и превръща изпробваната от него идеология на "руския свят" в доктрина на цялата Руска православна църква-Московска патриаршия. "Само единният руски свят може да се превърне в силен субект на глобалната международна политика, по-силен от всякакви политически съюзи", заявява Московският патриарх Кирил при откриването на третата "Асамблея на руския свят" през ноември 2009 г.
Оттогава манипулациите с лозунгите за "единна свята Рус", "единно цивилизационно пространство", "единен руски свят", "единни духовни връзки" и т.н. придобиват системен характер, като се възприемат не само в РПЦ МП, но и в силовите структури и специалните служби на Руската федерация.
В тази идеология Московският патриарх постоянно се позовава на понятията "свята Рус" и "единно историческо пространство на народите на свята Рус" като на някаква историческа реалност, въпреки че всъщност това е само една фолклорна метафора, въображаем мит-мечта, който е изкуствено измислен от книжовници от обкръжението на Иван Грозни и впоследствие като апокрифна легенда е пренесен във фолклора на руското мистично сектантство. Така че, това е не само неграмотно от научна и историческа гледна точка (тъй като в действителност страна или държава с името "Свята Рус" никога не е съществувала), но и представлява съзнателна манипулация и подмяна на понятията.


Когато Радостинчето - милото, с примрялата душица, се запознае с тази, ще поместя и втората.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9786910
Постинги: 4012
Коментари: 9925
Гласове: 17168
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031