ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ – С НЕЯ РАЗВОДЪТ Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖЕН...

  

     Аз уподобявам Топлофикацията като дете-идиотче на някогашното модерно соцсемейство – бащата - пияница, майката – курва. А възможен ли е развод с Топлофикация? Ако има един само живущ в топлофициран блок,  успял да се брактиса от  „услугите” й, ще призная „развода” за възможен.

    Такъв социдиотизъм – да се произвежда топлината на едно място и с помощта на вода по тръби да се изпраща където тя е необходима бе възожен само в страни, описан във филм за живота на една измислена планета, наричана На маймуните. ИдиотизЪма на Топлофикацията след 1989 г. претърпя доста реформи, при които все пак се постигна някакво подобрение по отношение на показателя топлозагуби, но технологията - да произвеждаш някъде топлина и да я изпращаш да се ползва другаде, се запазва и няма как де се промени. Има обаче някакви възможности за подобрение по отношение на показателя топлозагуби при пренасянето й.

   Повищаването на цената на услугата нарастна неимоверно и това принуди хората да икономисват енергията за отопление на жилищата им.  Ефектът спрямо това намалено потребление на топлоенергия се усети бързо – по малка нужда от въглища, мазут или газ за подгряване на водата, междинните водонапорни станции за топлата вода по центъра на София, в помощ на основните помпени станции в ТЕЦ – София намалиха мощността си. Цитирам Помпена станция „Дунав”, други станаха излишни, цитирам тази в градината до НДК. Имаше и доподгряващи водата от ТЕЦ станции, като напр. тази на ул. Цар Симеон в квартала Захарва Фабрика.  При участъците, където подгрятата вода трябва да преодоле денивелация, помпените станции останаха за да не се претоварват поради високото налягане тръбите. Данните ми са от ТЕЦ, София след 1989 г, когато парното стана доста скъпо и потреблението на енергоносители за подгряване на водата са намалели наполовина. Всички помним какъв бе въздухът в София, когато ТЕЦ-а работеше на каменни въглища, после на мазут и сега на природен газ.  

  Една от реформите за намаляване на топлозагубите бе да се раздели отопляващата вода от ТЕЦ от тази, която циркулира в радиоаторите. Това намали доста загубата на топла вода, идваща от ТЕЦ. Монтирани бяха топлообменници, с които загубите на топлина в абонатните станции бяха драстично снижени. С поскъпването на енергоносителите и все по-високите цени за потребителите се пристъпи към поставяне на топломери, по което вече се начислява консумацията на топлина в блока и се разпределя спрямо апартаментите. Системата не работи прецизно, дава възможностш за кражби, които Топлофикация не е заинтереована да открива, защото некрадящите плащат консумацията и на крадцте. Най-популярен е методът на поставяне на два крана на радиатора, който се сваля и на мястото му се поставя същият тип радиатор, който няма топлоразпределител и се ползва на максимална мощност. Това е една от причините за свръхвисоките сградни инсталации.  

   Все по-високата цена на газа обаче е причина хората да икономисват топлината за затопляне на жиищата си, поради което ТЕЦ София има достатъчноо капацитет да подгрява  водата, която изпраща по т. н. магистрали – основните тръби с много отклонения от тях - за  затопряне на блоците и учрежденията дори при много ниски теператури. Проблемът е с повредата по топлопроводите, при които ако се подаде по-топла вода, вероятността някой прогнил участък да се спука е голям.

   При ТЕЦ София-изток положението е различно. Той е на доста ниска кота и се налага топлата вода с мощни помпи по магистрали да се изкачи доста високо за запляне на огромните вече квартали на Младост. Вертикалното отстояние е към 100 м, което означава 10 атм. налягане. Това налягане се разпределя с помощта на помпи на определена височина на магистралите.

    ТЕЦ София –изток произвежда и електроенергия по щирпотреба, като производството на топлина преобладава. ТЕЦ София също има генератори, но основното й предназначение е да бъде отоплителна централа. Като електроразпределител обаче ТЕЦ София има доста сложна схема – напреженията, с които тя работи бяха от 6 до 220 кV в цялата гама, включително и съветнкият стандарт от 35 кV. Да се произвежда обаче електроенергия от природен газ е нещо много скъпо. Това е допустимо само при претоварване на системата, като в тея се включат такива мощности до преодоляване на риска от разпадането й. Такива центали има в Гърция.

   Има и по-малки ОЦ, напр. в кв. Хаджи Димитър. Те подават само топла вада през зимата за отопление., но не и топла вода за битови нужди. Доста голяма е и ОЦ Земляне която захранва с топлина кв. Овча купел. По голяма от нея е ОЦ Волуяк.

   Принципът на всички централи е един и същ – затопля се в котлите им вода, след това тя по напорни тръби  с температура дори над 100 градуса се изпраща по водни магистрали до отделни квартали, подгряава там топлообменниците  аабонатните станции и загубила част от температурата си се връща в централите за доподгряване. Тръбите са стоманени. Те постепенно се подменят с високотехнологични такиви с топлинна изолация в колектори за да са леснодостъпни. При пробив на тръба индикатор указва къде е повредата.

    Толоцетралите са технологично много остаряли, с голяма загуба на енергия по тях. Те ползват обикновено подпочвена вода, която преминава през химическа очистка – още се ползва този съветски термин, от където дойде и този модел на отопление, мязащ ми на отроче на пияница и курва. Подпочвената вода има много соли, не е лесно да се изчисти от тях, затова вТЕЦ София – изток  предпочитат да ползват вода от Панчаревското езеро. Наличието на подпочвена вода е определила къде да се построят отоплителните централи ТЕЦ София-изток и ОЦ Волуякзащото на 4-5 м. под тях има неограничено количество вода. Доста трудно става очистването на водата от соли и доста енергия отива за този процес.

   Основният проблем на топлофикацята са  топлопозагубите в преносната мрежа и подържането й. Тръбите корозират с годините и в един момент се пробиват. Голяма част от т. н. магистрали от ТЕЦ Софя към центъра работят на магия и изпускат част от водата. На доста места от колекторите излиза пара. Просто не е възмогжно да се ппоизведе топлина до Централна гара, да се изпрати напр.  до НДК и да не се е изгубила по трасето част от нея. Подмяната на тези тръби е нещо изкючително скъпо. Те са корозиали и за беля, когато стане студено и „надуят” парното,  точно тогава стават белите. Хем студ, хем няма парно и топла вода. Студеното време е рисково за Топлофикацията. Тръбите трябва да издържат при работа с вода до 120 градуса по Целзий, но по тях превантивно не се подава вода над 90 градуса.

 

    Този тип парно отопление е ужасяващо скъп. Газът идва напр. от Сибир или от терминалите за втечнен газ от Гърция. Това е много скъпа суровина. Много съпо съоръжние са и отоплителните централи, които все пак са на добро ниво като подръжка. Проблем са топропреносните тръби по улиците на града. Тяхната дължина е много голяма, малка част от тях са подмнени с високотехнологични с по-съвършена топлоизолация. Останалите се на доизживяване. Финансирането на тази система – газ, функциониирането на ОЦ, подръжкта на топлопреносните тръби, персонал с различни задължения, като се започне от бригадите за отстраняване на аварии или подмяна на участъци и се стигне до топлинните счетоводители е много тежко. Сметките за парното са много високи, но те не покриват разходите за него. Топлофикацията е към Столична общшна, но задължанияята й към Булгаргаз нарастат и се дотират от бюджета. Тези задъжиния вече са към милиард евро. При тези цени Общината не може да събере дълживата сума и с всяка година тези задължения парастват. От провинцията, където хората се топлят  с дърва или въгрища протестират, че плащат висока цена за тях, докато за софиянци има евтино парно. Никак не е евтино, но ако цената все така се повишава има опастност хората да престанат да плащат, като излизат с насрещно искане – откачете ме от парното. Отговърът на Топрофикация е високо вдигнат среден пръст.  Този проблем виси над страната и аз не виждам решението му. При пазарната икономика се запраща всичко. За сега в публичното пространстно се заподмятва един фалос – да се приватизира топофикацята и това да реши всичките й проблеми. Няма да стане, защото ако такъв приватизатор или концесионер дойде,  цените на парното ще бъдът актуализирани и те ще са към пет /!!!/ пъти по-високи от настоящите. Този казус витае във въздуха и днес почти никакъв новопостроен блок не се присъединява към Топрофикация, а се разчита на отопение с климатици и на водата с бойлери. Ака сега се ползва модерен климатик, напр. инверторен, се ползва енергия от мрежата напр. 1 квт, а подаваната в апартамета поради възможностите на този климатик енергия е 3-4 пъти повече. Това е в пъти по-евтино отколкото да се ползва парно отопление за апартамента и набуната в сметките сградна инсталация.

    Вероятността да спре парното поради нсъстояелост нъщо не е възможна, защото тези огромни блоци по ценъра и коплексите ще станат невъзможни за обитаване през зимата.  Проблемът е много голям и решение не се задава. Терзийката пробутва разни идеи, които ми напомнят за разговора ми с един железничмар от гара Горна Баня. Релсовият  път там бе в ужасно състояниие. Железнимарът каза, че въпросът ще се разреши като реловят път се продаде на някоя железопътна компания от Европа. Тя като дойдела, щяла да оправи пътя. Попитах железничара кой ще плати сметката. Отгоорът бе:  Купувачът, щом иска да има тук собственост. А на финала имаше и споменаване на майката на потенциалния купувач..  Точно такива са и ръсъжденията на Теерзийката за бъдещето на Топлофикация-София. За сега горещ кестен, но с  тенденция през следващите години да се разрука и разхвърчи. Някяква дейност ако носи загуби, тя няма бъдеще. А без нея пък просто няма как, в блоците с парно отопление ако то бъде преустановено, хората няма как да живият. Другата опция – да се повишат почти пет път сметките също не става...

    Може би помощи от ЕС по различни програми, напр. кохезионни за подмяна на тръбите за топла вода и модернизиране на ОЦ на първо време ще отложат генералото решение, но все някога то ще трябва да се вземе. Пълното преминаване на отопление с климатици по построените вече блоци също не става, защото не само кварталните трафопостове, но и подстанциите 110/20 кV нямат необходимата мощност да ги захранят, а нямаме и толкова електроцентрали, за да произвеждат необходимата електроенертия.

 

    И накрая за повредата в една от магистралите от ТЕЦ София-изток до кварталите Младост. Магистралата пропускаше вода през изгнил участък с дебит 180 л./мин.  Какви са топлозагубите може да се изчисли по формулата, от която е видно колко джаула топлина са необходими за под-гряване на един куб. см. вода с един градус:  0, 24 І /на квадрат/Rt. Във формулата участват токът на квадрат, съпротивлението и времето в секунди. Колко струва на Топлофикацията тази загуба, при която всяка секунда се подгрява вода с обем 180 л. от около 10 градуса до 90 и се излива около тръбите. Мисирките /репортерките на телевизията/ показваха възмутени баби с ремаркета – ще напиша постинг за тази нова каста в Сафия – които недоволстваха от спирането на парното им и настояваха то да им бъде ппуснато веднага отново. Не за тези възмутени гражданки, в случая баби с ремаркета, а за хората, които имат отношене към този проблем написах този постинг.

че тази услуга е изключително скъпа, особено за град като София. И дори и да се проведат основни ремонти, някой трябва да ги плати и за което вероятно се гледа и към държавния бюджет. През целия соц софианци се радваха на удобство, което вероятно плащаше цяла България. Процесът от отказ поне за крайните квартали според мен е възможен , а също и с намаляване на населението, но това е дълъг процес.

че при продажба на недвижими имоти ако обектът има парно му свалят от цената. Парното и мобилните услуги станаха символ на изнудването и корупцията в България, не мога да определя кому принадлежи първото място.