ЗАЩО  ТОКЪТ  ПО  ДОМОВЕТЕ  НИ

                         ЗАПОЧНА  ДА  СПИРА  ПО-ЧЕСТО?

 

     Енергетиката е много важeн отрасъл. Тя изисква много средства и може да постави на колене всяка държава. Тя може да смени правителството, а при нас енергетиката е спосообна на още по-висш пирует – енергийните подкрепници на Путин могат да станат причина да ни изгонят от ЕС. Поради тези обстоятелства енергетииката стана предпочитана област за изяви на енергийни мошеници, чиито брой и разновидности тепърва ще растат. Споменавам едно понятие, което скоро всички ще почувстваме на гърба си, „Освобождаването на енергийния пазар”. Колкото повече се забави туй нещо, толкоз по-добре за  потребителите на ток. Но енергийната мафия ще го наложи.

   Този път ще се спра пак само на една само от причините за спирането на тока, като предварително казвам и цената, да бъде тя отстранена – необходими са между 2 и 5 млд. лв. за реконструкции на нашите понизителни подстанции и на трафопостовете с мощност над 600 кVА. Ето за какво става въпрос:

   Ел. енерия се произвежда в различните видове централи с ниво СН /Средно напрежение/. Тя се трансформира на ВН /Високо напрежение/ и постъпва в преносните магистрали - електропроводите, които в България са за напрежение 220 и 400 кV. Тази електроенергия постъпва в разпределителните подстанции, където се трансформира до ниво 110 кV и с това ниво на напрежението тя се пренася в понизителните подстанцции, които преобладаващо са с напрежение 110/20 кV. Проблемът вече е налице, той се нарича маломаслени каси. Това са прекъсвачи, чието контактно тяло е в трансформаторно масло, което предотвратява появяванто на ел. дъга, но по инерция наименованието им от съветския език – каса, е пренесено върху тях.  Малко за историята на тези прекъсвачи:

   Техният праобраз е взет от страната с голям опит в енергетиката, Голямата страна. Не може там да се прилагат такива каси с масло, а в братските страни – различни, например с газ аргон. Ето какво представлява касата:

   В чугунен корпус с пълно с трансформаторно масло пространство се извършва контактът между двете части на прекъсвача – женското тяло, наричано роза и мъжкото тяло наричано щифт. Тези контакти трябва да дадат възможност през тях да протичат работни токове до 2000 А. Поради това контактът трябва да е достатъчно добър, за да бъде съпротивлението между тях минимално. Касата трябва да може да изключи и ток на к. с. ако такова се случи по извода. Ако контактът между щифта и розата е лош, маслото ще се прегрее и касата ще гръмне.

     Розата се състои от пластини, обхванати от други много здрави пластинни пружини във форма на кръг. Щифтът е стоманен и е много здрав, за да може да се промуши в розата и да остане жестоко притегнат в нея. Това се извършва от механизъм, при който с помощта на много големи и силни пружини се осъщесвява контактът между тези тела или пък разделянето им, на съветски език разъединение. Пружината може да се нагегне с електрозадвижване или ръчно със стандартна за касите манивела.

   Западните технологии изхвърлиха това оборудване преди десетки години и въведоха прекъсвачи, напълнени с благородни газове, в които не може да се разгори ел. дъга, която да повреди съоръжението, да изгори оператора или да направи пожар.

   Като техническо решение маломаслените каси са безнадежно остарели и навсякъде по света са изхвърлени от употреба. У нас обаче разпространението им е почти 100 % и те все още се произвеждат. Само в модернизираните ни тягови подстанции има закупени въздушни прекъсвачи, които там са еднофазни и са за напрежение 27 кV.

   Какво изисква маломаслената каса, за да работи тя добре! Подръжка!!!

   По времето на соца, когато енергетиката бе държавна - мутрите тогава не правеха ток, нямаше и концесионери да източват енергото и да крадат хората - този въпрос бе решен. Правеше се профилактика на подстанциите и всички каси се проверяваха. На определен брой прекъсвания или срок се подменяше маслото им, проверяваха се контактните тела, задвижването им. При нередности – напр. теч на масло - те се сваляха и постъпваха за ремонт, на местото им се поставяха ремонтирани.  Имаше големи майстори по касите, а някои от майсторите бяха на разположение. Ако с някоя каса се появи проблем и аварийците не могат да възстановяват електрозахранването, звъняха на башмайстор да отиде и така да я бъзикне, че тя след това да се включи.

   Да се свали едни каса и да постави ремонтирана на нейното място не е лека раблота. Тя тежи към 200 кг. и е много неудобна за раблота – в килията трябва да влезат поне трима души, няма място, ако я изпуснат, отива на някой кракът. Закрепването й също е много здраво, защото тя при включване и изключване е подложена на силни динамични натоварвания. Не е лека и работата да се ремонтира каса, струва скъпо. Касата ес цена между 3 и 5000 лв., а частите й се износват и трябва да се подменят на определен период от експлоатацията й.

   Подстанциите имат две шинни системи, което значава, че всеки извод има по две маломаслени каси.

   Какво може да стане, ако касата не се подържа?

   Първата й проява е, че започва да се изключва сама. Стоиш си в дома, токът спира. Не че се прави маневра, не че има к. с. /късо съединене/ и защитата я е изключила, касата прави каквото си иска.  При включването й от оператора няма гаранция, че тя ще „задържи”, а и ако задържи, няма гаранция за колко време.

   Тези „изяви” на заебаната от към подръжка каса не са страшни, но тя може да се изяви и по други начини. При включването й може единият й нож да не се включи, и това не е страшно. Повтаря се маневрата докато включи, но това вече не е работа и не означава сигурност на електрозахраването, на съветски език, надеждность. Най-страшно става обаче, когато касата трябва да изключи аварийно поради к. с. но така стане, че единият нож не изключва, което означава една фаза не се изключва. Така касата може да се запали или да гръмне от неизключената фаза. Такъв случай имаше в п/ст Георги Димитров, при който бе отнесена цяла стена, но е ставало и другаде. Опасно нещо са си маломаслените каси, защото техническото им ниво е остаряло, не се извършва профилактика, която за тези бомби със закъснител е абсолютно задължителна да не се експлодират.

    И се стига до въпроса:

    Как при това положение България абдикира от този проблем и продаде енергетиката си на концесионери, които дойдоха в България да крадат с всичките си телесни отверстия от хората, от общините, от държавата, но правят и бъдещено на енергетиката ни непредвидимо – те не инвестират в нови съоръжения, не извършват профилактика на скапаните ни  съоръжения, сделани по модела на богатия съветски опит с технологическо ниво 3000 години преди маймуните, ако тогава е имало енергетика. В случая обаче оправдавам концесионерите, защото те търсят корумпирани държави, в които да метастазират и да делят окраденото с тези, които ще продължават да им дават да крадат. Дошли да крадат, те няма да инвестират и енергоразпредилетелната ни система ще става все по-зле. В това хората могат да се убедят сами, особено тези по малките градове, селата и вилните зони. Че токът е слаб е едно, но става и друго: спират тока, предполагаш, прави се маневра. След минути или половин-един час токът идва за секунда-две и отново спира. Това продължава с часове. Причината е, че касата не задържа. Обикновено вината е в розата, която или не допуска мъжкото да влезе в нея или пък ако го допусни не го освобождава да излезе при изключванане. Този тип заклещване обаче може да доведе до нещо много страшно, да се изгърми касата върху дежурния от  подстанцията.  Но нещата са още по-зле, когато и неспециалисти констатират, че не могат да им пуснат тока. Това означава, че и касата на другата шинна система е капут и нея не опитват да я включат въобще.

   Този проблем концесионерите не могат да решат, защото за целта трябват милиарди левове за каси, за приспособяване на нови гнезда за тях, за да се осъществи подмяната им. А това е само един от проблемите, за който предстои да плащаме с фактурите си за тока. В предишния си постинг показах пак само един начин на източването ни от ЧЕЗ чрез нашите табла, които те си присвоиха. Едва ли някой и подозира, че има концесионерова разработка и за такъв тип грабеж.

    Ще завърша с богатия съветски опит в енергетиката. Всичките технологии в големия ни завод „Васил Коларов” бяха съветски. Много от съоръженията ни от времето на соца ги купуваше Западът. Тогава правехме много силови трансформатори, между които с напр. 110/20/20 кV и с мощност 80 мVА, но и такива с напрежение 220/110 кV с мощност 180 мVА и тежки към 200 тона. Западът ги купуваше без да ги тества… защото ги разглобяваше за мед и стомана. По западните технологии вече се произвеждаха само тр/ри с алуминиеви намотки – по-леки, по-евтини. Освен това съблюдавайки богатия съветски опит тук внедрихме техни напрежения 6 кV и 35 кV, което е все едно част от ж. п. линиите си да направим широколинейни, за да са както съветските. Всичките тези съоръжения бяха демонтирани след купуването на заводите от мутрите по за 1 лв и предадени за скрап. Вътрешната мрежа на МК Кремииковци бе такава. И още една съветска напредничава технология да отбележа, касите тип колички. Тяхното изваждане и вкарване не е по силите на всеки мъж, а ако е дежурна жена, тя трябва да е по-силна от Станка Златева или по тежка от Искра Фидосова, та да се засили и да вкара количката.

   А Западът през това време? Техните технологии вървяха все напред. Вижте една електричка ЭП 25 и една мотриса Сименс. Дъгата на прекъсвача на електричката се гаси с въздух от компресор, гърми като пушка, при Сименс – нищо не чува. Това нагледно, а сравнението между нашите и западните каси ще направя по-подробно.

   Ако нашите каси се нуждаят от профилактика, тежат по 200 кг. и са непредвидими и опасни, техните са леки, защото вместо с масло са пълни с газ и броят им на включване/изключване е неограничен - те са вечни. Тези каси трябва да навлезат и при нас, но това би могло да стане за един доста продължителен период поне от 10 години и това ще е възможно само ако държавата отново стане собственик на енергетиката си. Ако тази собственост не бе прекъсвана и парите за крадците концесионери бяха отишли не в чужди страни, а останали тук за инвестиции в електросъоръженията, положението сега щеше да е много по-добро. А тенеденция към изгонване на концесионерите няма, дори има обратната тенденция – има натсик  да се закупи нов ядрен блок от Голямата страна от завода  /Атомстрой в гр. Горки/ на Путин с технологии, непипнатии от 1990 г. до сега. Параванката, Боленчо – и не само те! – в това направления работи цял екип от проституиращи по този казус. За да постигнат целта си те са готови да ни преместят в ЕС /Евразийския съюз/ ведно с Приднестровието, Русия, Абхазия, Осетия, Беларус, КНДР и Куба. И Украйна вече не играе с тия.

   Повод да напиша този образователен постинг е снощното спиране на тока ни от 20 ч. до 2 ч. Четири часа святкваха за по секунда, накрая касата им задържа. Такова нещо в предприятие ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ не бе възможно да се случи. Тогава имаше специалисти по касите Сега има външни фирми, с които ЧЕЗ има договори. Ако токът спре, виновни са фирмите. Не мислете, че вината е на ЧЕЗ.

А пък аз мисля, че вината е на корумпираните ни държавници, които вероятно дЕлат с крадците. Аз не мисля, че държавниците ни са олигофрени дотолкоз, че да не знаят това нещо, а също и каква е „ползата” от концесионерите за нас, за ктражбата чрез таблата. Но пък мисля, че са така корумпирани, че за да спечелят са готови да ни извадят от ЕС и да ни върнат в съюза на най-щастливите хора на света, състоящ се от преди малко назованите от мен  7 държави.

   Един енергиен призрак броди из страната ни, „Освободеният енергиен пазар” и срещата с него е неизбежна. Тогава хората ще разберат какво значи енергетика. Възможен е и страничен ефект - изгонването ни от ЕС ако ни изобличат като троянски коне на Путин.

   Но за пропускиите по време на соца за развитието на една модерна енергетика плащането е неизбежно….

      

   Енергийна мутра с цицина по главата от удар
 след покушение върху нея от енергиен конкурент       

за изискванията към него, чистота и влага, за съхранението, за подсушаващата техника при зареждане, промивки и т.н. срокове за смяна, цени и мани, мани.

В такъв случай то обикновено се долива, ако изтича бавно, но веднаж протече ли масло, течът увеличава дебита си. Под всяка каса има маслени петна, а маслото се просмуква през бетонната плоча и се вижда петно на тавана на горния етаж.
Мисля да пиша и за магистралните електропроводи 220 и 400 кV, които работят на магия. Как така стана, че се стигна до това пложение аз знам, но не съм толкова глупав да го кажа. На непросветениите в областта на енергетикага препоръчвам да погледнат "гирляндите" - изолаторите, на които висят електропроводните линии.
След 28 години работа в енергетиката, днешното й положение считам за срам, от който за да излезем ще трябва да вложим за оправянето й половината бюджет...
А трансформаторното масло има и едно качество, изключително ценено от крадците - то става за дизелово гориво.