Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2015 12:46 - ПЕТИЯТ ЕВАНГЕЛИСТ ЧАСТ ІІ - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Спорт   
Прочетен: 1054 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 08.02.2015 12:49




     /Продължение/

 

     Продължавам с камерните жанрове на Бах. В сравнение с множеството произведения, сътворени от него в органния и клавирния жанр, те изглеждат по-скромни, но тяхното художествено значение също е много голямо. От съвременниците му те едва ли са били разбирани, този проблем остава и сега, 300 години след сътворяването им. Много познания трябва да има музикантът, за да се справи добре с изпълнението им, доста усилия трябва да са положили и да са придобили нужните познания за Бах и за музикалната форма полифония тези, които ще ги слушат, за да ги разберат – това са едни от най-трудните произведения в храма на музиката, по-трудни дори от рожбата на класиците, струнния квартет. Предварително посочвам най-значителните му камерни произведения – Сонатите и Партитите за соло цигулка и Виолончеловите сюити.  Аз наричам тези произведения безсмъртни.

   Бах е бил много добър цигулар и превъзходен виолист. Той е познавал отлично възможностите и на тогавашната виола да гамба бъдещото виолончело - на която също е можел да свири. Докато работи като светски капелмайстор във Ваймар и Кьотен, Бах прави транскрипции на клавирни концерти от Вивалди, Марчело и др. автори. Не е ясно как точно е протекъл творческият му процес тогава, защо Бах пише седем Концерти за цигулка в Кьотен, а после ги преработва за клавир – ще стане дума и за това. Жалко е, че пет от оригиналите за цигулка са изгубени.

    Лъковите инструменти имат своето предимство пред клавира, защото звукът им се извлича с помощта на лъка и пръстите на изпълнителя и така той може да оцвети звука по-добре от този, извлечен от клавира. А на органа трябва да се избира съответен регистър. Как майсторски Бах ползва солиращата цигулка в Си минорната ария от Матеус пасиона Erbarme Dich, mein Got!  Понеже познавам добре този пасион, пишейки какво представлява за мен Бах и как той винаги е бил част от живота ми, в момента чувам цигулката и съм като опъната до скъсване струна.

    Как обаче Бах е виждал бъдещето на струнните инструменти, които тогава не са били до толкова съвършенни както днес личи от неговите произведения за цигулка и виолончело соло. Цигулката за Бах е неговият универсален инструмент. Това за него е инструмент и на човешкия глас и на органа. Музиката на Бах не е цигулкова, както напр. за Паганини или Виенявски, а като да е писана за някакъв универсален инструмент. Колкото и невероятно да звучи цигулката соло при Бах, тя наподобява не само орган, но дори оркестър за по-надарените от Бог да разбират и да чуват това изкуство. Когато стигна до Шаконата ще поясня защо. Безсмъртни – само така наричам отново произведенията на Бах за соло цигулка – неговите три сонати и три партити.

   Сонатите на Бах са четиричастни. Първата част е обикновено бавна, но патетично-импровизационна. Втората част е тригласна фуга в първите две сонати, а в третата тригласната фуга е на две теми – права и огледална. Последната част в Сонатите му е бърза и е наситена със скрита полифония. Още едно чудо ще отбележа, в бавната част на втората Соната цигулката си акомпанира сама. И още едно – темата на първата част на най-сложната му Соната за цигулка – Третата, се състои само от два тона, провеждани в светлата тоналност до-мажор, но звучат с дълбока скръб.

   Темата на фугата на Първата соната напомня за творчеството на Вивалди, при Втората соната тя вероятно е взета от някоя кантата, както и при Третата. Такова чудо – фуга за едногласен инструмент на три гласа и на две теми никой след Бах не си е и помяслял да напише. По наситеност на контрапункта фугата на Третата соната е близо до Шаконата.

   Сонатите за соло цигулка имат следната закономерност – остра изразност в първата част, която подготвя втората част – фугата, това е най-съществената част на сонатите, следва успокояване след нейното смазващо  влияние в третата част и завършек в четвъртата част чрез енергично алегро, носитено със скрита и имитационна полифония.

   След всяка Соната следва Партита, доста различана от Клавирните сюити. В Първата партита Бах внася дубли на танците, опоетизирайки ги при повторното им представяне. При Втората партита постройката е по-особена, - първите четири части са нещо като прелюд към Шаконата, чиято тема прозвучава още във първия танц, алемандата. Третата партита започва с прелюд – един бисер, чиято тема е сигналът на децата от НМУ откакто училището съществува. Всяка партита има по един своеобразен център. На първата това е финалното Буре, на втората – Шаконата и на Третата – Прелюда.

   А сега специално за Шаконата, защото това чудо откакто е създадено удвивява хората и така ще бъде винаги, ако хората успеят да опазят света си от нашествие в него на изроди като Ким Чен Ун или Путин.

   Шаконата в ре минор  е тема с вариации върху танц Сарабанда. Когато те са в по-скромен, камерен план, вариациите се наричат шакона, ако изискванията върху вариациите  са още по-големи те се наричат пасакалия. Когато стигна до органните произведения на Бах ще внеса яснота по тази тема. Шаконата на Бах е изградена върху скръбна тема от осем такта с 30 вариации към нея. Тоналността ре минор внася допълнителна тъга в произведението. Според мен това произведение е послание към паметта на починалата съвсем скоро преди да го напише Бах негова съпруга, любимата му Мария Барбара. Вариациите се изпълняват без прекъсване, но в тях има три дяла. Първият дял завършва с виртуозните Арпеджии, след които вариациите преминават в мажор. Първата вариация в мажор е хорал. След няколко вариации в мажорната тоналност, където има много трудна за цигулара провеждане на полифония се възвръща основата тоналност – цигулката звучи като оркестръ! - звучаща още по-скръбно.
    Бах прави преработки на много свои творби, но към това никога не посяга. Големият бахов майстор Феручо Бузони обаче прави транскрипция на това произведение, не отстъпващо на оригинала, ще поместя линк с него към постинга ми.

    Тези шест произведения за соло цигулка принадлежат към светските творби на Бах, но аз ги възприемам като отправени от него към Бога. Бах е сам, без съпруга, с четири деца. Бог ще чуе молбата му и свъсем скоро ще го дари със спътник в живота, не съпруга а светица – Ана Магдалена. Тези пиеси са писани в Кьотен след смъртта на жена му, Мария Барбара. Малко са музикантите, които могат да ги изпълняват. Подчертавам, не казвам цигулари, а музиканти. Най-добрият изпълнител на тези творби е Хенрик Шеринг. Има и други добри, но такова чувство за полифония и такова провеждане на гласовете както на него не се удава на никой друг. Има си Бахови изпълнители, Бахови диригенти, Бахови певци, давам и тагове – Хенрик Шеринг, Карл Рихтер, Петер Шрайер. Бах е много различен от другите автори, той не е за всеки. Караян не може да го дирижира, големият английски цигулар Йехуди Менухин не може да свири соловите му пиеси за цуигулка, макар да ги е изнасял многократно. Давид Ойстрах не е изпълнил нито една от тези пиеси, макар да е ненадминат майстор на Концертите на Бах за цигулка.. Ние имаме един редови цигулар в операта, Недко Боянов, който ги свири превъзходно. Той не се изявява като солов инструменталист, но пък свири единствено Бах и го свири много добре. Същото сторва и един белгийски цигулар. Превъзходно тези пиеси  е изпълнявал и Васко Абаджиев, но след бягството му от България ДС унищожава неговите записи в Радио София. Запазени са няколко, които хората са успели да скрият от джелатите на ДС с риск да ги изпратят в трудови лагери на смъртта. Между тях е и запис на Шаконата. Превъзходен музикант!

 

    Друг важен опус на Бах за солов инструмент са неговите Шест сюити за соло воилончело.

    По времето на Бах виолончелото още го няма, има виола да гамба, която е била с пет или с четири струни. Шестата сюита е писана за петструнна виола да гамба, петата – за читириструнна, но високата струна трябва да се пренастрои от ла на сол.

  Тези сюити са доста разлчини от Партитите за цигулка и донякъде наподобяват френските му клавирни сюити, но като музика с с по-голяма относиителна тежест. При тези сюити също има много полифония, но тя е от типа скрита, защото виолночелото няма възможостите на цигулката - диапазоните между пръстите са големи за скоци по грифа или от една струна на друга. Порадии това Бах оставя празни стрни от ниския регистър да отзвучават – това е един от гласовете – докато в по-високия регистър се провежда по-висок глас.

   Всяка сюита се състои от по седем части – прелюд, алеманда, куранта, сарабанда и още една пиеса, която има дубъл. Всичките сюити завършват с жиги.

   Тези пиеси едва ли са били изпълнявани по времето на Бах, защото са много трудни за изпълнение и за разбиране. Доста трябва днес да знае за Бах този който ще слуша пиесите, за да може да открие красотата в тях.  Първият изпълнител на тези пиеси е големият испански виолончелист Пабло Казалс, аналог на който като величина се явява само Ростропович. Записите на Пабло Казоалс с тези Сюити са връх, а Ростропович се решава да ги запише чак в края на живота си, защото ги е считал за нещо много сериозни. Записът му е страхотен, има го и на видео. Записът на Казалс е преработен от тонинженери и изчистен. Това са върховите изпълнения на този цикъл. Тези сюити навлязоха в учебния репертоар на студентите и ако не могат да ги свирят както трябва, то поне студентите се запознават с тези творби и някой ден могат да се обърант към тях отново, ако станат зрели и умни музиканти.

    Искам да въведа едно пояснение, че полифоничното изпълнение някога на струнните инструменти е било възможно багодарение на мекия лък, чиито косми са можели да досягат едновременно три от струните едновременно. Чрез опъване на космите на лъка с пръст изпълнителят го е привеждал в необходимото му състояние. Днес лъкът е опънат по начин, който не може да се промени и многогласната фактура звучи по друг начин.     

  

    Бах много обича инструментът флейта. Интересно. Моцарт не само не обича флейтата, но казва и че го дразни. Той е писал обаче творби за флейта когато се наложи, съпоставил е и нещо несъпоставимо – концерт за флейта и арфа. При Бах флейтата му е необходима при неговите кантати, пасиони и меси, защото тя наподобява човешки глас, поради което той й отдава по-специално значение. Поради това редом със соловите пиеси за цигулка и после за виолончело Бах пише и Соната за флейта соло. Това става доста късно, в годината, когато ще постъпва като кантор в Лайпциг.  Не съм достигнал до нивото да харесвам тази Соната – признавам си, и аз недолюбвам флейтата /тя ме дразни/,  поради това няма да коментирам Сонатата, а само споменавам, че има такава. Ако едногласната по природа  цигулка все пак може да свири и многогласно, то това нещо флейтата го не може - трябва поне още една. А мен ме радва многогласието, аз го търся във всяко произведение на всеки автор и то за мен е мерило за значимостта на творбата. Да науча и аз нещо от Глен Гулд.

 

    Като светски капелмайстор във Ваймар и Кьотен и по-късно като шеф на Колегиум музикум в Лайпциг Бах създава и камерни ансамбли. Те са доста разични от тези на класиците и романтиците, но подготвят тяхното появяване. Произведенията на Бах в този жанр наподобяват на тези на италианските и френски композитори, но са по-кратки и с по-голяма дълбочина - Майсторът експериментира със съставите, което той прави и в Оркестровите си сюити и в Бранденбургските концерти -той експериментира и с тембрите и с музикалното развитие на пиесите. Всичките тези пиеси според мен принадлежат към светската му музика – музиката в тях не е отправена към неговия Бог, както напр. в соловите сонати за цигулка, а директно към хората в залите, княжеските слушатели, студентите в Лайпциг. Не всички камерни произведения на Бах са значими както останалите му произведения, но ще ги спомена – четири Сонати за цигулка със съпровод на клавир, три Триосонати за ансамбли от по две цигулки и басо континуо или за флейта и цигулка или за две флейти. Оше три  Сонати за флейта и басо континуо пише Бах. Той много е обичал флейтата, пише дори прозведение за флейта и лютня.

    Централно място в камерните му ансамбли обаче заемат три Сонати за ооблигатен клавир и флейта,  три Сонати за облигатен клавир и виола да гамба, шест Сонати за облигатен клавир и цигулка.

    Понятието облигатен клавир означава, че по-важната роля в ансамбъла е поверена на клавира, а другият инструмент само го съпровожда. Където има обозночено басо континуо пък означава, че единият инстремент е основният, а другият е само съповождащ го бас.

   Сонатите за всичките тези инструменти имат тричастен цикъл. При тях няма част, която да носи името фуга, макар това да е напълно възможно след като в ансамбъла участва клавир. Задачите на Бах сега са различни. Съществува обаче имитационно многогласие, като единит глас е поверен на инструмента, а останалите – два или три – на клавира. По-късно в Първата си соната за виолончело така ще постъпи Брамс. Мелодиите са прекрасни, особени тези в лиринните бавни, вторите части. В тях преобладава ролята на едногласния инструмент, клавирът сега го съпровожда, влиза в диалог с него. Интересна като развитие е Шестата соната за цигулка на Бах, която е петчастна и има една част, поверена само на клавира – тя представлява прекрасна пиеса за клавир, но не я дават на децата пианисти да я разучават като отделна пиеса.

   Към камерните ансамбли на Бах аз причислявам и неговите три Концерти за цигулка в ла минор и в ми мажор, като  Концертът в ре минор е за две цигулки. Съпровожда ги „оркестър”, съставен от две цигулки, една виола и струнна басова група /континуо/. Аз считам този ансамбъл за камерен. Какъв оркестър към цитулковия си Концерт по къно ползва Бетховен, важно място в което той поверява и на тимпана.

   Вече писах, че цигулката за Бах се явява универсален инструмент. Вероятно поради тази причина той по-късно преработва тези концерти за клавир, като понижава тоналностите им с един тон. Така Първият концерт за цигулка в ла минор става за клавир, но в сол минор. Само Бог знае какво е имал предвид Бах за да постъпи така.

    Тези концерти са тричастни, като най-наситена с лирика е втората част, докато най-вълнуващата за мен от концертите на класицитите и романтиците е първата част, която е основна и има оркестрово встъпление. При Бах-овите концерти най-силно ми въздейства втората част. Третата част носи радост и аз - нали възприемам музикката нестандартно - я възпримам така: Все едно Бах казва на своя Господ, Исус: Виж каква радост внесох в душите на хората. А радостта – тя е може би такава за обичащите и разбираши музиката на Бах, каквато има само на Небето...

 

   /Следва за оркестровите произведения на Бах/      

  

 

п






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188246
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031