ЕДНО ОТ НАЙ-ВЪЛНУВАЩИТЕ МИ ПЪТУВАНИЯ В /ПРЕ/ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ...

   Винаги, когато дъщеря ни със семейството си идва от Америка, отиваме на Витоша за да посетим Златните мостове или околностите на х. Алеко. Най-дълго се задържаме когато се любуваме на морената над Златните мостове, под която тече река. Реките  от Витоша текат както към Бялото, така и към Черното море. Морените на Витоша са единствени като форма на камъните – огромни яйца, хлябове, круши, сфери, всичките заоблени. Други така красиви няма. Знам много морени по Рила и Пирин, които предпочитах някога за придвижване по тях, вместо по стръмните пътеки. По морените там има диви кози. При слизането обаче избягвам, защото е опасно. Пред очите ми е една морена от натрошени камъни в Източни Родопи до с. Дойранци. Размерите й са такива, че Златните мостове, сравнени с нея са една шушка.

    Други любими маршрути имаме от х. Алеко нагоре или на страни. Към Черни връх достигаме до морената под върха и се връщаме заради калния участък след нея. И там е прекрасно, както и на много други места. Витоша е сериозна планина с ярко изявен алпийски пояс, в който има бяла мура, клек, хвойна, до късно сняг, а през пролетта – много цветя, някои характерни само за тази планина.

   Ще пътувам по региона на яз. Ивайловград и реших да проверя формата си. Времето е много горещо, а там още повече. От х. Алеко до Златните мостове достигнах за 5 часа. Срещнах интелигентни хора, напр. група студенти турци от Турция заедно с наши турци студенти.  Прекрасни младежи. Освен за планините говорихме за положението в Турция и недоволството на хората от него, защото животът в Турция е станал ужасяващо скъп и хората – много бедни. Това е принудило турците с двойно граждансто, вече пенсионери, да ди ремонтират изоставените имоти в България и да се завърнат по родните си мета. В Турциь хората се опасяват от доноси срещу тях и репресии.

   Срещнах и френска група от млади хора, които работели в България по някакаква програма на ЕС от 4 години и говореха български. Екипировката им би ужасяваща, момичетата се бяха събули боси заради калта и водата над местността Конярника. Похвалих Макрон, те се съгласиха с мен. Добавиха обаче, че повечето от французите искат мир между Украина и Русия, за да се повиши стандартът им на живот,  като Украина отстъпи окупираните територии на Путин.  Много последователи имали във Францшя новите партии, по същество пропутински. Цитираха Алтернатива за Германия и последователи на Мари Льо Пен, путинисти по подобиие на нашето Възраждане - платени агенти.  С тези партии във Франция стараната ни няма да се придвижи напред, казаха те, като отнесоха това твърдение и към Германия, където тяхната „Алтернатива за Германия” рушала страната от вътре.

    Красотата на този преход е велика, особено като се върви по високото и голямо плато, заобикалящо Черни връх. При пътуването от Черни връх по това плато ако човек се загледа в страни, изводът е: Витоша е загаснал вулкан. Посещавам тази планина още като студент  първи курс, от 1964 г. Пред очите ми протекоха промените от тогава. Някога по платото й имаше много крави и малко овце, но пък доста колиби за говедарите. Постепенно те изчезнаха и платото опустя от към добитък. Тогава започна и промяната в природата му. То бе обявено и за вододайна зона. Пасищата, някога навсякъде и почистени от пасищни бурени, бяха голяма красота, която в комбинация със скалите тук и там, според мен около кратера на вулкана, бе нещо вълшебно. Постепенно най-опасният плевел за треваата, хвойната, дойде от някъде и се разпространи в две разновидности – гнездова хвойна и лежаща плътно върху тревата хвойна. Вместо излъчващите краота ливади, днес хвойната е покрила към 80% от тях. Конкуренцията сега там е само между тези два вида. От ЕС отпускаха средства за почистване на ливадите, което помага да не се променя климата, тук такава дейност нямаше. За тези, които виждат еволюцията, тя се изразява в следното: Тревна прощ- хвойна-семеначета от борови видове в нея, които тя пази от бурите- израстване на дърветата, които засенчват хвойната и тя изсъхва, а на нейно място идва боровата гора. На този ппоцес на Витоша съм свидетел от поне 60 години. Това е пътят към гибелта и на огромните ливади по Централен и Западен Балкан. Вместо домашни животни по ливадите – диви свини, скрити в гнездата на хвойната...

    Много обичам внучката си, най-много от всичко на света. За съжаление тя е в Лос Анжелес на 14000 км. от тук. По времето на този красив алпийски преход бях някяк разнежен, защото започнах маршрута си от мястото, което винаги посещаваме и го зъвърших пак при такова място. Като през цялото време тя да бе с мен. Аз съм на 82, моето поколение изживява последните си години, тя е на 13, животът е пред нея. Много ми липсва. Една е обичта към децата, друга е към внуците. По един начин мъжът се безпокои когато неговата жена ражда, по друг, когато ражда дъщеря му. Това са моменти от последния етап от живота на хората, където съм и аз и често се замислям на тази тема, като ще изложа една странична линия в постинга си:

    Момчетата в последните години избягват връзки с момичета, да не говоря за брак и отговорности. За тези неща, както се казва, не ги търси. С момичетата бе друго, но вече и те станаха като тях. Искат да имат кола, собствено жилище,  да ходят на почивка по света, но не да се ангажират с отглеждане на деца. Защо да имам деца, които един ден да ме питат защо си ме родила в този объркан свят. Това е опрадванието на боклучките, които търсят мотиви за това, че нямат ценностна дистема и не извървяват земния си път според естественото си Божие употребление на земята. Вместо това, подлъгани от популисти и други политмафиоти, те мязат на спътник в орбита, останал без електрозахранване.

 От страна родителите си обаче децата имат винаги тяхната подкрепа. Родителите им, от предното поколение, все пак имат частица от ценностната система на българите. Само най-тъпите родители са изгубили тази надстройка и са възприели комунистическата, каквато днес проповядват. Тройцата  Радев, изпълнителен директор на Задкулисието, Йотова, офицзерка за специални поръчки на Радев, и патриархът ни гундяевец. На такива родители във връзка с децата им боклуци, набоклучили и родителите си, аз казвам:

   - Вас са гледали децата Ви, как живеете, какво мислите, какво правите и затова са станали като вас.

   Връщам се към разходката:

   Някога за 2 ч. и 35 мин. се изкчвах от Драгалевци до Черни връх, надолу с тичане се връщах за 1 час и 25 мин. От Княжево до Черни връх се изкачвах за 3 часа и се връщах за  три. Сега само от х. Алеко до Златни мостове ми бяха необходими 5 часа, половин час от които преминаха на Черни връх за разглеждане на планините. Балканът се виждаше от вр.  Миджур до вр. Ботев. Ако се изкача няколко  пъти, ще скъся времето, но това би било за мен спорт, а не творчество. Вместо да гоня спортни резулати, които вече не ми отиват, при първият възможен случай заминавам на творческо пътуване за Източни Родопи с бази по двата бряга на р. Арда. Долу, от р. Арда, се виждат накацали по скалите черни щъркели, едни черни орли, които развъдиха тук и ги хранят, белоглави лешояди, развъдиха и красавците египетски лешояди, а /дано!!!/ също и доста редкия за страната кафяв орел, който гнезди около Маджарово в неизсечените още дъбови гори. А по част от тези лбели скали има "долапчета", както тук наримчат тракийскиге култови ниши. Вълшебно място е, совершенно непододящо за трифоноворадевите боклуци.

   На обичащите страната си и загрижени за бъдещето й пожелавам почивка и разходка по нашите планини, за да инвестираме парите сза почивка в страната си, а не да гушим с тях мързеливите и тъпи гърци...